Air quality in Europe 2021/ Качеството на въздуха в Европа през 2021г.

07 декември 2021  

Замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето на околната среда в Европа и има значително въздействие върху здравето на европейското население, особено в градските райони. Докато емисиите на ключови замърсители и техните концентрации в атмосферния въздух са намалели значително през последните две десетилетия в Европа, качеството на въздуха остава лошо в много области. По-голямата част от градското население на Европа е изложено на нива на замърсители на въздуха над новите насоки на Световната здравна организация (СЗО), според актуализиран анализ на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) за качеството на въздуха в Европа.

Fluorinated greenhouse gases 2021/ Флуорсъдържащи парникови газове 2021 г

02 декември 2021  

Брифингът на ЕАОС представя актуални данни, докладвани от компаниите за производство, внос, износ и унищожаване на флуорсъдържащи парникови газове в ЕС и Обединеното кралство за 2007-2020 г. Брифингът също така очертава ключовите тенденции в доставките на F-газове в ЕС и наблюдава напредъка в рамките на схемите за постепенно намаляване на употребата на флуоровъглеводороди, съгласно Регламента на ЕС от 2006г. за F-газовете и изменението от Кигали на Монреалския протокол. Флуорсъдържащите парникови газове (F-газове) допринасят за изменението на климата и съставляват 2,3% от общите емисии на парникови газове в ЕС, според последни данни от 2019 г. Тези синтетични химикали имат редица приложения, особено в хладилното, климатичното и термопомпеното оборудване. През 2020 г. общото предлагане на флуорсъдържащи газове (F-газове) в ЕС се е увеличило леко след непрекъснато намаляване от 2015 до 2019 г. Въпреки увеличеното потребление на флуоровъглеводороди (HFC) със 7% в сравнение с 2019 г., потреблението на HFC в ЕС през 2020 г. е с 52% под максимума, наложен от изменението от Кигали на Монреалския протокол.  

Creating a resilient economy within environmental limits/ Създаване на устойчива икономика в рамките на капацитета на природата

30 ноември 2021 

Намаляването на зависимостта на обществото от икономическия растеж ще бъде ключова част от прехода към по-устойчиво бъдеще, според доклада на ЕАОС. Европа трябва да преосмисли своя икономически модел, така че европейските икономики и общества да се развиват в рамките на възможностите на природата. Европейският зелен пакт определя амбициозна програма за трансформиране на европейските системи за производство и потребление, така че да могат да осигуряват непрекъснат икономически растеж, като същевременно защитават екосистемите. Обществата разчитат на икономическия растеж, за да поддържат нивата на заетост, да повишават жизнения стандарт и да генерират данъчни приходи за финансиране на социалните политики, публичния дълг и инвестициите, необходими за постигане на преход към устойчивост. Докладът подчертава, че Европа трябва да се стреми да трансформира икономиката си по начин, който й позволява да осигури благосъстоянието на обществото. Необходимите действия включват промени във фискалните системи, както и по-широкообхватни мерки за преориентиране на икономическата дейност във всички мащаби, от местни иноватори до мултинационални корпорации. Пренасочването на финансовите потоци ще бъде от съществено значение, както и нови системи от знания, които дават възможност за мислене и действие с необходимото темпо и мащаб.  

Europe’s changing climate hazards/ Климатичните промени и опасностите за Европа

17 ноември 2021 

Интерактивният доклад на ЕАОС е разработен с подкрепата на Copernicus (C3S) и дава достъп както до обобщена, така и до подробна информация за регионалните опасности, предизвикани от климатичните промени и обяснява как могат да бъдат засегнати екосистемите и икономическите сектори. Докладът отразява констатациите на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC), че изменението на климата безспорно е отговорно за увеличаването на екстремните метеорологични явления. Докладът на ЕАОС е особено ценен за политиците и експертите, занимаващи се с оценка на риска от климатичните промени и планиране на адаптацията в Европа. Климатичните промени са факт и трябва да се подготвим за по-интензивни горещи вълни, наводнения и бури, горски пожари и недостиг на вода. Различните опасности, свързани с климата, засягат регионите, секторите на икономиката и членовете на обществото по различни начини. Южна Европа трябва да се подготви за по-горещо лято, по-чести засушавания и повишена опасност от пожари. В Северна Европа годишните валежи и обилните валежи вероятно ще се увеличат. В Централна Европа има вероятност да има по-малко летни валежи, но също така и по-чести и по-силни метеорологични екстремни условия, включително обилни валежи, наводнения от реки, суши и опасност от пожари. Очаква се температурата на морската повърхност, морските топли течения и киселинността на водата да се повишат във всички европейски регионални морета. Покачването на морското равнище се ускорява по всички европейски брегове, с изключение на Северно Балтийско море. Допълнителна информация за много опасности, свързани с климата, може да бъде намерена в European Climate Data Explorer, разработен съвместно от EEA и C3S. 

Health impacts of air pollution in Europe/ Въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето в Европа

15 ноември 2021

Замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето на хората и околната среда в Европа. Сърдечните заболявания и инсултът, причинени в резултат от замърсяването на въздуха, са най-честите причини за преждевременна смърт, следвани от белодробни заболявания и рак на белия дроб. Анализът на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) показва, че подобряването качеството на въздуха до нивата, препоръчани наскоро от Световната здравна организация (СЗО), може да предотврати повече от половината от преждевременните смъртни случаи, причинени от излагане на фини прахови частици и други ключови замърсители. По-чистият въздух можеше да спаси поне 178 000 живота в ЕС през 2019 г. 

Exploring the social challenges of low-carbon energy policies in Europe/ Изследване на социалните предизвикателства от политиките за въглеродно неутрална икономика в Европа 

29 октомври 2021    

Докладът се основава на резултатите от два допълващи се анализа на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) относно социално-икономическите ефекти от политиките за климата в контекста на Европейската зелена сделка и прехода на ЕС към въглеродно неутрална икономика. EАОС се съсредоточава върху разбирането на политиките за изменение на климата, докато Eurofound се опитва да идентифицира, въз основа на националния опит, как политиките за смекчаване на климата в енергийния, транспортния и строителния сектор се изпълняват в държавите-членки на ЕС и какъв е ефектът от прилагането им върху гражданите и ежедневието им (работа, мобилност, жилища и др.). Мерките за смекчаване на изменението на климата и постигането на трайна устойчивост изискват справяне със социалните неравенства в Европа и извън нея. Намаляването на емисиите и намаляването на социалното неравенство могат да бъдат постигнати с целенасочени и ефективни мерки, като например подобряване на енергийната ефективност на сградите или инвестиране в зелена мобилност, влагане на приходите от енергийни и въглеродни данъци в подкрепа на групи с ниски доходи. Такива мерки биха могли да осигурят обществена подкрепа за европейската програма за устойчивост и социално справедлив преход. „Трябва да се гарантира, че зеленият преход на Европа е от максимална полза за всички граждани“, каза Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound).  

Water resources across Europe — confronting water stress: an updated assessment/ Водни ресурси в Европа — справяне с водния стрес: актуализирани данни

27 октомври 2021   

Настоящият доклад представя актуални данни за водните ресурси и за водния стрес в Европа, с цел да информира политиците и заинтересованите страни за текущото състояние. Водният стрес представлява недостиг на вода с необходимото качество, за да отговори на нуждите на хората и околната среда и е основен и нарастващ проблем, който е засегнал средно около 30 % от населението в Европа. Очакванията са изменението на климата да влоши проблема, тъй като сушите се увеличават по честота, мащаб и въздействие. Тенденциите са особено тревожни за Южна и Югозападна Европа, където речният отток през лятото може да намалее с до 40 % при сценарий за повишаване на температурата с 3°C. В тези райони селското стопанство, общественото водоснабдяване и туризмът оказват основен натиск (със значителен сезонен пик през лятото) върху наличието на вода. Като цяло Европа трябва да засили устойчивостта на своите екосистеми и да използва водата по-ефективно, за да сведе до минимум въздействието на водния стрес върху хората и околната среда. Според оценката на ЕАОС, Европа трябва да премине от управление на кризи към управление на риска, включително и към прилагане на повече мерки, насочени към потреблението на вода. В ЕС съществуват политики и регламенти за справяне с проблема, но тяхното прилагане и ефективност трябва да бъдат подобрени. 

Trends and Projections in Europe 2021/ Тенденции и прогнози в Европа 2021 

26 октомври 2021   

Докладът на Европейската агенция по околна среда „Състояние на околната среда в Европа - 2020“ (SOER 2020) показа, че Европа е изправена пред постоянни екологични предизвикателства с безпрецедентен мащаб и спешност. Преодоляването им изисква обединяване на политики, инвестиции и знания, за да се трансформират системите, водещи до неустойчивост, като същевременно се постигнат максимални екологични, социални и икономически ползи. Въпросът вече не е защо и дали е необходим преход към устойчивост, а как да го постигнем възможно най-скоро. Например, намаляването на емисиите на парникови газове (ПГ) през трите десетилетия до 2050 г. ще трябва да настъпи повече от два пъти по-бързо, отколкото постигнатото през трите десетилетия след 1990 г. Европейската зелена сделка поставя безпрецедентни амбиции за устойчивост на Европейския съюз (ЕС) и призовава за сериозни трансформации Докладът на ЕАОС отбелязва факта, че ЕС е постигнал забележителен напредък за постигането на трите основни цели за климата и енергията (20-20-20). В ЕС са намалели емисиите на парникови газове с 20% в сравнение с нивата от 1990 г., увеличило се е използването на възобновяема енергия до 20% и е подобрена енергийната ефективност с 20 %, което показва, че Европа поддържа правилна посока към климатична неутралност до 2050 г. Целта за 2030 г. за намаление на нетните емисии на парникови газове с 55% може да бъде постигната, ако се положат допълнителни усилия и се приемат и прилагат нови политики. 

Knowledge for Action - Empowering the transition to a sustainable Europe/ От знания към действие - Двигател на прехода към устойчива Европа

14 октомври 2021  

Докладът на Европейската агенция по околна среда „Състояние на околната среда в Европа - 2020“ (SOER 2020) показа, че Европа е изправена пред постоянни екологични предизвикателства с безпрецедентен мащаб и спешност. Преодоляването им изисква обединяване на политики, инвестиции и знания, за да се трансформират системите, водещи до неустойчивост, като същевременно се постигнат максимални екологични, социални и икономически ползи. Въпросът вече не е защо и дали е необходим преход към устойчивост, а как да го постигнем възможно най-скоро. Например, намаляването на емисиите на парникови газове (ПГ) през трите десетилетия до 2050 г. ще трябва да настъпи повече от два пъти по-бързо, отколкото постигнатото през трите десетилетия след 1990 г. Европейската зелена сделка поставя безпрецедентни амбиции за устойчивост на Европейския съюз (ЕС) и призовава за сериозни трансформации в обществото. За осъществяването на такива мащабни промени, Европа се нуждае от знания за действие. Това означава по-добро усвояване и използване на съществуващите знания, придобиването на нови начини за създаване на знания и в някои области на политиката по-добри данни и по-конкретни цели. Трябва внимателно да се разглеждат взаимовръзките, взаимодействията и интегрирането на различните видове знания. През лятото на 2021 г. станахме свидетели на екстремни метеорологични събития по света и в Европа, включително наводнения и пожари. Шестият доклад на Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) определя последствията от изменението на климата като „червен код за човечеството“. Нашето бъдеще зависи от спешните действия, предприети сега. Такива взаимовръзки и взаимодействия на знания представя издаденият от ЕАОС доклад „От знания към действие - Двигател на прехода към устойчива Европа“.

Urban sustainability in Europe - A stakeholder-led process/ Устойчивост на градовете в Европа - процес, ръководен от заинтересованите страни

01 октомври 2021  

Европа е силно урбанизиран континент: изчислено е, че делът на населението на ЕС, живеещо в градските райони, в момента е 74 %, като се очаква да нарасне до 80 % през 2050 г. ЕАОС се фокусира върху устойчивостта на градовете от гледна точка на околната среда. Докладът се основана на обширно научно изследване, ръководено от заинтересованите страни, включващ както вътрешни (ЕАОС и EIONET), така и експерти от други институции.

Counting the costs of industrial pollution/ Изчисляване на разходите от промишленото замърсяване

29 септември 2021 

Замърсяването на въздуха и парниковите газове, отделяни от големи промишлени обекти в Европа са причинили увреждане на човешкото здраве, екосистемите, инфраструктурата и климата и са стрували на обществото между 277 и 433 милиарда евро през 2017 г., според анализ на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) въз основа на данните за емисиите от Европейския регистър за изпускане и прехвърляне на замърсители (E-PRTR). Малък брой промишлени съоръжения (211 от общо 11 655 съоръжения, отчитащи емисии на замърсителите, включени в E-PRTR през 2017г), най-вече от Германия, Великобритания, Полша, Испания и Италия са отговорни за 50% от щетите, причинени от замърсяването на въздуха. Отнесени към БВП на страните-членки, тези разходи показват, че най-сериозни екологични щети, причинени от промишлено замърсяване, се наблюдават в Естония, България, Чехия, Полша и Словакия. Европейската зелена сделка и амбицията за нулево замърсяване създават възможности за промяна и промишлеността е ключова част от решението.

Drivers of and pressures arising from selected key water management challenges — A European overview/ Ключови предизвикателства при управлението на водите-движещи фактори и натиск. Европейски преглед 

23 септември 2021 

В Европа водните обекти са подложени на замърсяване от земеделието, както и от недостатъчно пречистени градски и промишлени отпадъчни води. Изкуствените бариери, заедно с корабоплаването, отнемането на води, аквакултурите и инвазивните чужди видове, предизвикват допълнителен натиск. Решенията за справяне с проблемите съществуват и би трябвло  да бъдат прилагани по-широко, съгласно доклада на ЕАОС.

Като цяло по-доброто и съгласуваното прилагане на съществуващото законодателство - включително Директивата за пречистване на градските отпадъчни води, Директивата за оценка и управлението на риска от наводнения и Рамковата директива за водите – ще намали натиска върху водите в Европа. Освен това всички сектори, използващи вода, като селското стопанство, енергетиката, минното дело, аквакултурите и корабоплаването, трябва да възприемат управленски практики, които могат да поддържат водните екосистеми здрави и устойчиви. Такива са земеделските програми, които намаляват използването на пестициди, хидроцентралите, които изграждат рибни проходи, прилагането на строги стандарти за корабното гориво и укрепване на бреговете на реките.

Понастоящем ключовите проблеми включват замърсяване от градски и промишлени отпадъчни води, дифузно замърсяване от селското стопанство и замърсяване от минни и жилищни сгради, които не са свързани с канализационна система. Като цяло 22% от повърхностните водни тела и 28% от площта на подземните води са значително засегнати от дифузно замърсяване от селското стопанство, както с биогени, така и с пестициди. Химическото състояние на европейските води се влошава и от отлагането на замърсители от въздуха - особено живак. Освен това около 34% от повърхностните водни обекти са значително засегнати от структурни промени, свързани например с изграждане на речни канали, язовири, хидроцентрали, диги за защита от наводнения или за напояване. Структурните промени засягат речното течение и потока, което може да окаже значително влияние върху биоразнообразието на реката и заливните територии. Много от структурите са различни видове бариери, но за около 40% от засегнатите водоеми целта на бариерите е неясна, отбелязва докладът на ЕАОС. По-малък, но все така важен натиск оказват аквакултурите и инвазивните чужди видове. Недостигът на вода и засушаването, както сезонно така и постоянно, са нарастващ проблем в много области на Европа, предупреждава докладът. Около 6% от повърхностните водни тела на Европа и 17% от площта на подземните води са значително засегнати от водоползването, свързано главно със земеделие, общественото водоснабдяване и промишлеността.

Air Quality Status 2021/ Състояние на качеството на въздуха - 2021 г.

21 септември 2021        

Замърсяването на въздуха представлява най-сериозният риск за здравето на хората в Европа, причиняващо сърдечно-съдови и респираторни заболявания, които в най-тежките случаи водят до преждевременна смърт. Този брифинг на ЕАОС представя статуса на концентрациите на основните замърсители в атмосферния въздух през 2019 и 2020 г., както във връзка със стандартите за качество на въздуха на ЕС, така и с насоките на СЗО от 2005г*. Оценката показва, че въпреки подобренията в качеството на въздуха през последните години, превишаването на стандартите все още е често срещано явление в ЕС. Жителите в по-големите градове са изложени на по-високи концентрации на азотен диоксид поради емисиите от трафика. В Централна и Източна Европа изгарянето на твърди горива за битово отопление и тяхното използване в промишлеността води до високи концентрации на прахови частици и бензо[а]пирен. Хората в Южна Европа са изложени на най-високи концентрации на озон, които могат да причинят сърдечно-съдови заболявания и дразнене на очите, носа и гърлото. Резултатите показват, че през 2019 г. общо 21 държави (от които 16 държави-членки на ЕС) са регистрирали концентрации нафини прахови частици (PM10) над дневната граница на ЕС, а 31 държави са отчели концентрации над по-строгите насоки на Световната здравна организация (СЗО). Относно фини прахови частици (PM2.5) 7 държави (от които 4 държави-членки на ЕС) са регистрирали концентрации над годишната гранична стойност на ЕС и 28 държави са надвишили указанията на СЗО. За приземен озон (O₃) 24 държави (от които 19 държави-членки на ЕС) отчитат концентрации над годишната граница на ЕС и всички държави са регистрирали концентрации над указанията на СЗО. За азотен диоксид (NO₂) 22 държави (от които 18 държави-членки на ЕС) са регистрирали концентрации над годишната гранична стойност на ЕС, което е идентично с насоките на СЗО.

Инструмент за преглед на емисиите на замърсители на въздуха - https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/dashboards/necd-directive-data-viewer-5

*Оценката на качеството на въздуха спрямо насоките, установени от Световната здравна организация, се прави спрямо нивата на концентрации, посочени в Насоките за качеството на въздуха - Глобална актуализация за 2005 г.

На 22 септември 2021г. СЗО представи своите актуализирани Насоки за качеството на въздуха, които не са взети предвид при изготвянето на настоящата оценка. 

Climate Change PIX winners selected/ Избрани са победителите във фотоконкурса на ЕАОС за изменението на климата

20 септември 2021        

Известни са победителите във фотоконкурса „Climate Change PIX“ на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Печелившите снимки показват как изменението на климата вече влияе върху живота на хората в Европа. Носителят на младежката награда използва артистични умения, за да направи смело изявление за глобалната ситуация: „Искам да покажа на хората какво правим със Земята с проста аналогия. Ние „облизваме“ Земята и нейните сладки ресурси точно като сладолед. Нека се насладим отговорно на нашата сладка и красива Земя!”.

В конкурса са участвали общо 351 валидни снимки от 28 държави. От България са участвали 19 души, което нарежда страната на 5-то място. От всичките снимки, 11 бр. са заснети на различни места в България. Средната възраст на участниците в конкурса е 43 години (66% са мъже и 34% са жени). 

With people and for people: Innovating for Sustainability/ С хората и за хората: Иновации за устойчивост

09 септември 2021        

Иновациите са както основен източник на системни предизвикателства за околната среда и устойчивостта, така и съществен елемент в реакцията на обществото към такива предизвикателства. Технологичните иновации, които са приоритет на политиката в цяла Европа, исторически са били основен „двигател на промяната“ за обществото и екологията. Въпреки че технологичните иновации носят множество ползи, те също са свързани със значителни съпътстващи опасности и нови предизвикателства. 

European Maritime Transport Environmental Report 2021/ Европейски екологичен доклад за морския транспорт за 2021 г.

01 септември 2021        

Морският транспорт играе и ще продължи да играе съществена роля в световната и европейската търговия и икономика. През последните години морският сектор предприе значителни мерки за смекчаване на въздействието си върху околната среда. Преди прогнозираното увеличение на обема на корабоплаването в световен мащаб, за първи път се разкрива пълният обхват на въздействието на сектора на морския транспорт на ЕС върху околната среда и се идентифицират предизвикателствата пред постигането на устойчивост. Докладът предоставя фактически анализ на натиска върху околната среда, упражняван от сектора на морския транспорт. Представя също актуална информация за съответните европейски и международни екологични стандарти и описва настоящите и бъдещите действия за намаляване на въздействието на сектора върху околната среда. Морският транспорт допринася за 13,5% от всички емисии на парникови газове от транспорта в ЕС. Емисиите на серен диоксид (SO2) от кораби, пристигащи в европейските пристанища, възлизат на приблизително 1,63 милиона тона през 2019 г., което се очаква да намалее допълнително през следващите десетилетия поради по-строгите екологични правила и мерки. Счита се, че между 2014 и 2019 г. морският транспорт е допринесъл за удвояването на нивата на подводния шум във водите на ЕС и е отговорен за половината от всички неместни видове, въведени в европейските морета от 1949 г. насам. 

Improving the climate impact of raw material sourcing/ Смекчаване на въздействието върху климата от добива на суровини

30 август 2021        

Добивът и преработката на суровини са свързани със значителни въздействия върху околната среда, включително допринасят за около половината от емисиите на парникови газове (ПГ) в световен мащаб и приблизително за 18 % от емисиите на парникови газове, свързани с потреблението в ЕС. В контекста на ангажимента на ЕС за намаляване на дела на емисии на парникови газове, както и стремежа на Европейската зелена сделка да постигне климатично неутрален континент до 2050 г., смекчаването на въздействието върху климата от производството на суровини има централна роля в климатична програма. 

European Union emission inventory report 1990-2019 under LRTAP / Доклад на ЕС за инвентаризацията на емисиите 1990-2019г., съгласно Конвенцията на ИКЕ на ООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) 

26 август 2021        

Докладът представя напредъка, постигнат от ЕС и 27-те държави-членки, към намаляване на емисиите на ключови замърсители на въздуха, регулирани от законодателството на ЕС. Основава се на данни от 2019 г. и оценява напредъка към постигане на годишните максимални нива на емисии, определени за периода 2010-2019 г., известни като тавани на емисиите за 2010 г. съгласно Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите (NEC). Също така се оценяват усилията, които все още са необходими на всяка държава-членка за постигане на ангажиментите за намаляване на емисиите за 2020-2029 г. и за 2030 г. нататък съгласно Директивата NEC.

България трябва да намали емисиите на фини прахови частици (PM2,5) и на неметанови летливи органични съединения (NMVOC) с повече от 10 % в сравнение с нивата през 2019 г., за да изпълни ангажимента си за намаляване на емисиите за 2020-2029. 

Emerging waste streams: Opportunities and challenges of the clean-energy transition from a circular economy perspective/ Възникващи потоци отпадъци: Възможности и предизвикателства на прехода към чиста енергия от гледна точка на кръговата икономика

24 август 2021       

Необходим е бърз преход към възобновяема енергия ако Европа иска да постигне своите климатични цели. Развитието на инфраструктурата и технологиите за възобновяема енергия, като вятърни турбини, слънчеви фотоволтаични панели и батерии, са от съществено значение за прехода на Европа към климатична неутралност. Разгръщането, поддръжката и подмяната на тази инфраструктура изисква значителни ресурси, включително много вещества, включени в списъка на ЕС за критични суровини. Очаква се отпадъците, произтичащи от инфраструктурата за чиста енергия в края на експлоатационния си период, да нараснат до 30 пъти през следващите 10 години, което ще представи значителни възможности за намаляване на потреблението на някои суровини чрез рециклиране на метали и други ценни ресурси обратно в производствените системи. Прилагането на принципите на кръговата икономика, като ремонт и модернизиране на оборудването и рециклиране на до 90% от излязлата от употреба инфраструктура, могат да подкрепят доверието в устойчивостта на европейския преход на възобновяема енергия. 

Impacts of COVID-19 on single-use plastic in Europe’s environment/ Въздействие на COVID-19 върху еднократно употребяваната пластмаса в Eвропа 

15 юли 2021       

Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet) е партньорска мрежа на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и нейните страни-членки и сътрудничещите й държави. Този брифинг представя резултатите от събраните през 2020 г. данни, получени от докладващите страни за 11 основни потока в областите: Качество на въздуха; Емисии на вредни вещества в атмосферата; Биоразнообразие; Смекчаване на изменението на климата; Води; Отпадъци и др. Целта на брифинга е да покаже напредъка спрямо договорените критерии за докладване (навременност и качество на данните), за да позволи на държавите да идентифицират и приоритизират ресурсите, от които се нуждаят за редовните процедури по докладванията си. Предоставянето на висококачествени данни от Eionet е от основно значение за ЕАОС, за да изпълни мисията си да предоставя навременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на политиците и обществеността. Мониторингът на потока от данни към Eionet и докладването за напредъка стартира през 1999 г. През ноември 2015 г. Управителният съвет на ЕАОС прие набор от 18 основни потока, които предоставят по-ясна картина за състоянието на околната среда в Европа. Настоящият доклад прави оценка на 11 от тях. През 2020 г. четири държави успяха да постигнат резултат от 100%: Австрия, Северна Македония, Швеция и Швейцария. Резултатът от 100% показва предоставянето на навременни и висококачествени данни във всички обхванати потоци. Резултатът на България е 86 %. 

Impacts of COVID-19 on single-use plastic in Europe’s environment/ Въздействие на COVID-19 върху еднократно употребяваната пластмаса в Eвропа

22 юни 2021      

Пандемията COVID-19 засегна обществата по целия свят, като причини милиони смъртни случаи и постави в риск здравните системи и икономиките на страните. Предпазните мерки   доведоха до широка употреба на маски, ръкавици и някои видове опаковки, изработени от дълготрайна пластмаса за еднократна употреба, което води до допълнителни парникови газове и други емисии. Някои от тези материали в крайна сметка замърсяват земята и морската среда в цяла Европа, като потенциално вредят на екосистемите и на животните. Този брифинг разглежда по-малко видимите въздействия върху околната среда и климата, произтичащи от променената употреба на пластмаси за еднократна употреба поради пандемията. Необходимо е да се преосмисли начина на производство, потребление и управление на отпадъци за еднократна употреба в Европа, за да стане обществото ни по-добре подготвено за продължаващите въздействия от тази пандемия и за потенциалните въздействия от бъдещи пандемии и други събития. 

Urban sustainability in Europe — opportunities in challenging times/ Устойчивост на градовете в Европа - възможности в предизвикателни времена

14 юни 2021      

Пандемията COVID-19 ще се отрази на прехода на Европа към по-устойчиви модели на урбанизация за години напред. Градовете са изправени пред тройна криза вследствие на пандемията: справяне с въздействието на COVID-19 върху здравето, справяне с климатичните и екологични предизвикателства, както и справяне със социалното и икономическото неравенство. Въпреки тези предизвикателства, градовете имат потенциала да се превърнат в основна движеща сила за зелено и справедливо възстановяване в Европа - при условие, че те участват активно в процеса на вземане на решения от самото начало. Въпреки, че е твърде рано да се предвиди дългосрочното въздействие на пандемията върху устойчивостта на околната среда в градовете, ясно е, че безпрецедентният пакет от стимули в размер на 1,8 трилиона евро, договорен от ЕС, ще прекрои градовете по основен начин. Инвестициите в инфраструктурата ще играят важна роля за стимулиране на градската икономическа активност след кризата, създавайки възможност за привеждане в съответствие възстановяването с програмите за климата, околната среда и социалната справедливост в градовете. Необходима е по-добра интеграция на политическите сектори и действия за максимизиране на съпътстващите ползи. Ключови възможности за зелено и справедливо възстановяване са: преосмисляне на градската мобилност и земеползването; модернизиране на градския сграден фонд; повишаване на ролята на зелената инфраструктура и природните решения; както и трансформиране на градските хранителни системи и кръговата икономика. Този кратък брифинг на ЕАОС не може да обхване подробно всички важни теми, но предоставя кратък преглед на някои от основните въздействия, които пандемията е оказала върху устойчивостта на градската околна среда и обобщава ключовите възможности за привеждане в съответствие на възстановяването с неотложния преход към по-устойчиви градове. 

Urban Sustainability in Europe - What is driving cities' environmental change?/ Устойчивост на градовете в Европа - Какво движи промените в околната среда на градовете?

14 юни 2021      

Все по-ясно е, че сложните и взаимосвързани предизвикателства на изменението на климата, влошаването състоянието на околната среда и нарастващото неравенство няма да бъдат решени без фундаментална промяна на нашите общества. Необходими са широкообхватни промени в технологии, инфраструктури, култури и начин на живот, както и адаптация към съответните управленски и институционални рамки. В световен мащаб градовете играят ключова роля в преминаването към зелено и устойчиво бъдеще. Докладът на ЕАОС се основава на проучване и интервюта с избрани европейски градове, сред които и гр. Габрово.

Average car emissions kept increasing in 2019, final data show/ Средните емисии от автомобилите продължават да се увеличават през 2019 г., показват окончателните данни 

 01 юни 2021      

Средните емисии от новите леки автомобили в Европа са се увеличили за трета поредна година през 2019 г., достигайки 122,3 грама въглероден диоксид на километър (gCO2/km), според окончателните данни на Европейската агенция по околна среда (EАОС). Данните за новорегистрираните микробуси показват стабилна тенденция. Наблюдава се намаляване на емисиите при тежкотоварни превозни средства. Според анализа на ЕАОС няколко са причините, допринесли за увеличаването на средните емисии, напр. нарастващото търсене на спортни коли, както и по-големи и по-тежки автомобили. Електрическите превозни средства представляват само 3,5% от регистрациите на нови автомобили през 2019 г. ЕАОС събира и редовно предоставя данни за новите леки автомобили, регистрирани в Европа, в съответствие с Регламент на ЕС №2019/631. Данните се отчитат от всички държави-членки на ЕС, Обединеното кралство, Исландия и Норвегия, за да се оцени ефективността на новия автомобилен парк и включва информация за емисиите на CO2 и масата на превозното средство.  

Zero Pollution: Vast majority of Europe’s bathing waters meet the highest quality standards/ Нулево замърсяване: По-голямата част от водите за къпане в Европа отговарят на най-високите стандарти за качество

 01 юни 2021     

Според годишния доклад за водите за къпане почти 83 % от обектите за къпане в Европа през 2020 г. са отговаряли на най-строгите „отлични“ стандарти на Европейския съюз за качество на водите за къпане. Последната оценка, изготвена от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) в сътрудничество с Европейската комисия, се основава на мониторинга на 22 276 места за къпане в цяла Европа — разположени на териториите на държавите — членки на ЕС, както и в Албания и Швейцария. През последните години делът на обектите с „отлично“ качество в крайбрежните и вътрешните места за къпане се стабилизира на около 85 %, а през 2020 г. е 82,8 % в цяла Европа. Минималните стандарти за „задоволително“ качество на водата са изпълнени в 93 % от обектите, предмет на мониторинг през 2020 г., а в пет държави — Кипър, Австрия, Гърция, Малта и Хърватия — 95 % или повече от водите за къпане са с отлично качество. Две трети от местата за къпане са разположени по бреговете на Европа. Резултатите дават възможност на летовниците добре да се ориентират къде могат да намерят най-добрите в това отношение води за къпане. През 2020 г. 296 или 1,3 % от местата за къпане в Европа са с лошо качество. Въпреки че делът на обектите с лошо качество е намалял леко от 2013 г. насам, продължават да са налице проблеми, особено при оценката на източниците на замърсяване и въвеждането на мерки за интегрирано управление на водите. Информация за България.  

 Annual European Union greenhouse gas inventory 1990–2019 and inventory report 2021/ Годишна инвентаризация на емисиите от парникови газове в ЕС за периода 1990–2019 г. и доклад за 2021 г.

 31 май 2021     

Емисиите на парникови газове в Европейския съюз (ЕС) са намалели с почти 4% през 2019 г., показват последните официални данни, публикувани от Европейската агенция по околната среда (ЕАОС). Официалните данни, представени от името на ЕС до Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), показват, че държавите-членки на ЕС са успели колективно да намалят своите емисии с 3,8% от 2018 до 2019 г. Така емисиите на ЕС спаднаха до 24,0% под нивата от 1990 г., без да се отчита поглъщането на въглероден диоксид от сектор „Зземеползването, промяната в земеползването и горското стопанство“ (LULUCF). Когато поглъщането се включи, общото намаление от 1990 до 2019 възлиза на 25,9%. Почти 80% от нетното намаляване на емисиите, постигнато през 2019 г., се е случило в сектора на топлоенергията и електроенергията, който е обхванат от системата за търговия с емисии на ЕС (ETS). Емисиите намаляват и в други индустриални сектори и от жилищните сгради, като последните се дължат на по-топлата зима и по-ниското търсене на отопление. Въпреки това, емисиите на CO₂ от транспортния сектор продължават да нарастват през 2019 г. За автомобилния транспорт увеличението се дължи най-вече на по-високия разход на бензин от леките автомобили. През последните три десетилетия няколко фактора допринесоха за намаляването на емисиите в ЕС, включително използването на възобновяема енергия, преминаването от въглища към газ в производството на електроенергия и топлинна енергия, подобрения в енергийната ефективност и структурни промени в европейските икономики. Декарбонизацията на енергийния сектор на ЕС допринесе най-много за намаляването на емисиите от 1990 г. насам.   

EEA Environmental Statement 2020/ Екологични показатели на ЕАОС за 2020 г.

 27 май 2021     

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) повиши своите климатични амбиции. Стреми се да стане климатично неутрална организация и да подкрепя други европейски агенции по пътя към устойчивост. Всички сектори на икономиката - както и органите и институциите на ЕС - ще трябва да допринесат за амбицията на Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. С оглед на това, ЕАОС прие целите на ЕС в областта на климата и е напълно ангажирана да предприеме действия, в съответствие с ключовите послания, които комуникира външно. Годишният доклад на ЕАОС за 2020 г. отговаря на изискванията, предвидени в Регламента за Схемата за екологично управление и одит на ЕС (EMAS). Той съдържа информация относно системата за управление на околната среда на ЕАОС, нейните екологични показатели през 2020 г. и актуализираните екологични цели и план за действие през 2021 г. ЕАОС публикува годишния отчет за принос към околната среда на своя уебсайт от 2009 г. насам. Пандемията от COVID-19 е повлияла изключително върху екологичните показатели на ЕАОС, в резултат са отчетени по-ниска консумация на електроенергия, хартия, емисии на CO₂ от бизнес пътувания, срещи и др.  

The contribution of national advisory bodies to climate policy in Europe/ Приносът на държавите към европейската политика в областта на климата 

 11 май 2021     

Ефективните действия за ограничаване изменението на климата зависят от добре дефинирани и ефективни системи за управление. Все повече европейски държави приемат национални рамки за действия в областта на климата, често под формата на закони за климата. В някои случаи те включват специални консултативни органи в подкрепа на разработването на политики. Този доклад обобщава основните констатации от изследванията на дейността на консултативните органи в областта на климата в европейските страни. Подчертава се значението на това да се гарантира ефективността на работата на такива органи, като им се предостави ясен мандат, адекватни ресурси и необходимостта да се официализира техният принос за изготвянето на политики в областта на климата, планирането и мониторинга на напредъка. 

Europe’s marine biodiversity remains under pressure/ Морското биологично разнообразие в Европа остава под натиск 

 20 април 2021     

Моретата на Европа са ценни. Качеството ни на живот, поминък и икономика зависят от това, дали те са в добро състояние. Европейските морета са дом на много видове, местообитания и екосистеми. Също така предоставят на нашите общества жизненоважни екосистемни услуги, включително храна, енергия, чист въздух и смекчават изменението на климата. Въпреки това, чрез продължаващото неустойчиво използване на европейските морета, ние променихме тяхната физико-химична среда, както и техните местообитания и екосистеми. Устойчивостта на  водните обекти ерозира, докато техните екосистеми, местообитания и биологично разнообразие, както и услугите, които предоставят, са под значителна заплаха. Този доклад представя настоящото състояние на биологичното разнообразие в европейските морета. 

Nature-based solutions in Europe: Policy, knowledge and practice for climate change adaptation and disaster risk reduction/ Политики, знания и практики за адаптиране към изменението на климата и намаляване на риска от бедствия - Природосъобразни решения в Европа 

 15 април 2021     

Изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите са взаимозависими и представляват значимо обществено предизвикателство, застрашаващо икономическата и социалната стабилност, общественото здраве и благосъстояние. Борбата с климатичните промени и предотвратяването на деградацията на екосистемите и загубата на биологично разнообразие са взаимозависими и изискват повишена съгласуваност между съответните политически програми и действия. Чрез природосъобразни решения може да се предотврати неблагоприятното въздействие от изменението на климата. Науката и политиката вече разпознават техния потенциал. Базата от знания се разширява бързо, като се откриват пропуски и се планира тяхното запълване. Предизвикателствата пред прилагането им обаче остават на местно ниво, както се вижда от казусите, разгледани в доклада. 

Transport and environment report 2020 - Train or plane?/ Транспортът и околната среда през 2020 г. - Влак или самолет? 

 24 март 2021     

ЕС и правителствата по света приеха Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. (ООН, 2015b) и Парижкото споразумение относно изменението на климата (ООН, 2015a). Наскоро приетия Европейски зелен пакт е част от Стратегията на Европейската комисия за прилагане на Програмата на ООН  и целите за устойчиво развитие (ЦУР). Амбицията е да се постигне неутралност на климата до 2050 г. През 2018 г. на транспорта се падат 25 % от емисиите на парникови газове в ЕС. Емисиите от този сектор идват предимно от автомобилния транспорт (72 %), докато морският и авиационният транспорт имат съответно дял от 14 % и 13 % от емисиите, а железопътният транспорт — 0,4 % (емисии само от дизелови влакове).

Влак или самолет? - В доклада се разглежда по-специално въздействието на железопътния и въздушния транспорт, които формират голяма част от европейския сектор на пътническия транспорт. В оценката се заключава, че железопътният транспорт е най-добрият и най-разумният начин на пътуване, освен ходенето пеша или колоезденето. Въздействието на авиационните емисии е много по-голямо на база пътникокилометър. В доклада се отбелязва, че полетите не винаги са най-вредният избор. Пътуването с автомобил с бензинов или дизелов двигател, особено ако шофьорът пътува сам, може да бъде по-вредно. Оценката се основава на сравнение на пътуванията между 20 двойки градове в цяла Европа. 

Bathing water management in Europe: Successes and challenges/ Управление на водите за къпане в Европа: Успехи и предизвикателства 

 26 февруари 2021     

Качеството на водите за къпане в цяла Европа се е подобрило значително в резултат на над 40-годишна успешна политика за управление на околната среда в Европа и след въвеждането на Директивата за водите за къпане през 1976 г. Данните на ЕАОС показват, че броят на местата за къпане, наблюдавани съгласно Директивата за водите за къпане, се е увеличил от около 7500 през 1990 г. на над 22 000 през 2019 г. От 1991 до 2019 г. делът на местата за къпане с добро качество на водата се е увеличил от 74% на повече от 95%, а делът на обектите с отлично качество на водата в Европа се е увеличил от 53% през 1991 г. на 85% през 2019 г., благодарение на местните действия, ръководени от европейско законодателство. Възможностите за безопасно къпане в много европейски столици включват Амстердам, Берлин, Будапеща, Копенхаген, Лондон, Рига и Виена и др. Значителните инвестиции в пречиствателни станции за градски отпадъчни води и подобрения в канализационните мрежи са основните мерки за този успех.

Докато качеството на водите за къпане в Европа се подобрява и днес къпането е възможно дори в някои силно урбанизирани райони, все още има нужда от смекчаване както на съществуващия, така и на възникващия натиск. Докладът предупреждава, че изменението на климата ще доведе до нови предизвикателства за управлението на водите за къпане, например поради повишаване на морското равнище, по-чести и по-силни бури, увеличен речен отток или недостиг на вода. Замърсяването с хранителни вещества и химикали, както и замърсяването с пластмаси също остават проблеми, които изискват адекватни действия. 

Water and agriculture: towards sustainable solutions/ Вода и земеделие: към устойчиви решения 

 25 февруари 2021     

Докладът е иницииран след оценката на Европейската агенция по околона среда (ЕАОС) през 2018г. за състоянието и натиска върху източниците за вода. Селското стопанство има ключова рола в постигането на по-добро състояние на повърхностните и подземните води в бъдещите планове за управление на речните басейни.  

Документът подчертава необходимостта от управление на натиска върху околната среда и водата в широк обществен контекст и призовава да се положат повече усилия в три области: (1) по-устойчиви управленски решения за водоемите и земеделието; (2) подобрено прилагане и интегриране на политиките на ЕС; и (3) по-холистични и глобални подходи. 

Наскоро ЕС прие Европейския зелен договор, който има за цел да насочи Европа към устойчиво развитие базирано на: Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030г., Стратегията от ферма до вилица, Химическата стратегия за устойчивост, предложения европейски закон за климата и предстоящия план за нулево замърсяване, Стратегията за адаптиране към климата и Горската стратегия. Необходими са действия в много области за да се постигне поставената цел, включително селскостопанския сектор. Европа ще трябва да намали въздействието му върху околоната среда, по-специално върху сладководните екосистеми. 

Според резултатите от вторите планове за управление на речните басейни, докладвани на Европейската комисия от ЕС-28 и Норвегия през 2016 г., само 44% от повърхностните водни тела на Европа са постигнали добър екологичен статус, както се изисква от Рамковата директива за водите. Земеделието заема повече от 40% от територията на Европа и е важен сектор за европейската икономика, осигуряващ продоволствена сигурност за европейските граждани и поминък за голям дял от нейното население. С 10,5 млн. ферми в ЕС, селскостопанският сектор играе важна роля в икономиката и осигурява около 44 млн. работни места. Европа също има важен принос за световния пазар на храни. Близо 25% от селскостопанската продукция се изнася. През периода 2014-2020 г. около 38% от общия бюджет на ЕС беше използван за общата селскостопанска политика на ЕС, което възлиза на 408 млрд. евро. 

Разработването на устойчиви и дългосрочни многофункционални решения за водата, качеството на въздуха, биоразнообразието и почвите, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптация са сложен процес. Независимо от това, амбициите на Европейския зелен договор предоставят уникална възможност за постигане на такава мащабна и системна трансформация в цяла Европа, се отбелязва в доклада на ЕАОС. 

Global climate change impacts and the supply of agricultural commodities to Europe/ Въздействието на глобалните климатични промени върху предлагането на селскостопански стоки в Европа

 11 февруари 2021     

В няколко свои доклади ЕАОС разглежда последиците от изменението на климата и въздействията и уязвимостта в Европа. Този брифинг анализира последиците от въздействието на глобалното изменение на климата върху търговията със селскостопански стоки в Европа.

Digital technologies will deliver more efficient waste management in Europe/ Цифровите технологии ще осигурят по-ефективно управление на отпадъците в Европа

03 февруари 2021     

Дигитализацията трансформира 21-ви век, като засегна всяка област от ежедневието ни. Цифровите технологиимогат да осигурят също по-ефективен режим за управление на отпадъците, което ще позволи на европейската икономика да възстанови повече от ценните материали, присъстващи в потоците отпадъци, ще се намалят количествата добивани или внесени суровини и ще се ограничат свързаните с това въздействия върху околната среда и климата.

Plastic in textiles: towards a circular economy for synthetic textiles in Europe/ Пластмаса в текстила: към кръгова икономика за синтетичен текстил в Европа

29 януари 2021     

Синтетичните текстилни тъкани са вплетени в ежедневието на европейците. Те са в дрехите, които носим, кърпите, които използваме, и чаршафите, в които спим. Те са в килимите, завесите и възглавниците, с които украсяваме домовете и офисите си, в предпазните колани и автомобилните гуми, работното и спортното ни облекло. Синтетичните текстилни влакна се произвеждат от изкопаеми горива, като нефт и природен газ. Тяхното производство, потребление и свързаните с тях отпадъци генерират емисии на парникови газове, използват невъзобновяеми ресурси и замърсяват с микропластмаси. Настоящият брифинг прави преглед на икономиката на синтетичния текстил в Европа, анализира въздействието му върху околната среда и климата и подчертава потенциала за включването му в кръговата икономика.

Plastics, the circular economy and Europe′s environment/ Пластмасите, кръговата икономика и околната среда в Европа

28 януари 2021     

Пластмасите играят съществена роля в съвременното общество, но също така оказват значително въздействие върху околната среда и климата. Намаляването на вредното въздействие и запазване на ползите от употребата на пластмаси изисква преминаване към по-кръгова и устойчива система. Докладът показва историята на пластмасите и ефекта от употребата им върху околната среда и климата, като разглежда също и тяхното място в кръговата икономика на Европа.

Стратегия на ЕАОС/Eionet за периода 2021-2030 г. 

02 февруари 2021     

Осигуряване на данни и знания за постигане на амбициите на Европа в областта на околната среда и климата.

Cross-border cooperation for deployment of renewable energy/Трансгранично сътрудничество за внедряване на възобновяема енергия 

18 декември 2020     

Въпреки очевидните ползи, като по-евтина енергия и достъп до нови ресурси, само няколко европейски държави са започнали трансгранични проекти за възобновяема енергия. Брифингът на ЕАОС представя някои от предизвикателствата, които възпират държавите-членки на ЕС от стартиране на съвместни проекти. Те включват сложността на създаването на споразумения, потенциални конфликти с националните мерки, несигурност относно начина на споделяне на разходите, ползите и обществената подкрепа. Въз основа на анализа на три казуса, включващи шест европейски държави, ЕАОС дава поредица от препоръки, за да помогне за преодоляване на тези предизвикателства. Силната политическа воля, взаимното доверие, гъвкавостта и координираната комуникационна стратегия се очертават като някои от ключовите фактори за успеха на трансграничното сътрудничество в областта на възобновяемите енергийни източници.