European Maritime Transport Environmental Report 2021/ Европейски екологичен доклад за морския транспорт за 2021 г.

01 септември 2021        

Морският транспорт играе и ще продължи да играе съществена роля в световната и европейската търговия и икономика. През последните години морският сектор предприе значителни мерки за смекчаване на въздействието си върху околната среда. Преди прогнозираното увеличение на обема на корабоплаването в световен мащаб, за първи път се разкрива пълният обхват на въздействието на сектора на морския транспорт на ЕС върху околната среда и се идентифицират предизвикателствата пред постигането на устойчивост. Докладът предоставя фактически анализ на натиска върху околната среда, упражняван от сектора на морския транспорт. Представя също актуална информация за съответните европейски и международни екологични стандарти и описва настоящите и бъдещите действия за намаляване на въздействието на сектора върху околната среда. Морският транспорт допринася за 13,5% от всички емисии на парникови газове от транспорта в ЕС. Емисиите на серен диоксид (SO2) от кораби, пристигащи в европейските пристанища, възлизат на приблизително 1,63 милиона тона през 2019 г., което се очаква да намалее допълнително през следващите десетилетия поради по-строгите екологични правила и мерки. Счита се, че между 2014 и 2019 г. морският транспорт е допринесъл за удвояването на нивата на подводния шум във водите на ЕС и е отговорен за половината от всички неместни видове, въведени в европейските морета от 1949 г. насам. 

Improving the climate impact of raw material sourcing/ Смекчаване на въздействието върху климата от добива на суровини

30 август 2021        

Добивът и преработката на суровини са свързани със значителни въздействия върху околната среда, включително допринасят за около половината от емисиите на парникови газове (ПГ) в световен мащаб и приблизително за 18 % от емисиите на парникови газове, свързани с потреблението в ЕС. В контекста на ангажимента на ЕС за намаляване на дела на емисии на парникови газове, както и стремежа на Европейската зелена сделка да постигне климатично неутрален континент до 2050 г., смекчаването на въздействието върху климата от производството на суровини има централна роля в климатична програма. 

European Union emission inventory report 1990-2019 under LRTAP / Доклад на ЕС за инвентаризацията на емисиите 1990-2019г., съгласно Конвенцията на ИКЕ на ООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) 

26 август 2021        

Докладът представя напредъка, постигнат от ЕС и 27-те държави-членки, към намаляване на емисиите на ключови замърсители на въздуха, регулирани от законодателството на ЕС. Основава се на данни от 2019 г. и оценява напредъка към постигане на годишните максимални нива на емисии, определени за периода 2010-2019 г., известни като тавани на емисиите за 2010 г. съгласно Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите (NEC). Също така се оценяват усилията, които все още са необходими на всяка държава-членка за постигане на ангажиментите за намаляване на емисиите за 2020-2029 г. и за 2030 г. нататък съгласно Директивата NEC.

България трябва да намали емисиите на фини прахови частици (PM2,5) и на неметанови летливи органични съединения (NMVOC) с повече от 10 % в сравнение с нивата през 2019 г., за да изпълни ангажимента си за намаляване на емисиите за 2020-2029. 

Emerging waste streams: Opportunities and challenges of the clean-energy transition from a circular economy perspective/ Възникващи потоци отпадъци: Възможности и предизвикателства на прехода към чиста енергия от гледна точка на кръговата икономика

24 август 2021       

Необходим е бърз преход към възобновяема енергия ако Европа иска да постигне своите климатични цели. Развитието на инфраструктурата и технологиите за възобновяема енергия, като вятърни турбини, слънчеви фотоволтаични панели и батерии, са от съществено значение за прехода на Европа към климатична неутралност. Разгръщането, поддръжката и подмяната на тази инфраструктура изисква значителни ресурси, включително много вещества, включени в списъка на ЕС за критични суровини. Очаква се отпадъците, произтичащи от инфраструктурата за чиста енергия в края на експлоатационния си период, да нараснат до 30 пъти през следващите 10 години, което ще представи значителни възможности за намаляване на потреблението на някои суровини чрез рециклиране на метали и други ценни ресурси обратно в производствените системи. Прилагането на принципите на кръговата икономика, като ремонт и модернизиране на оборудването и рециклиране на до 90% от излязлата от употреба инфраструктура, могат да подкрепят доверието в устойчивостта на европейския преход на възобновяема енергия. 

Impacts of COVID-19 on single-use plastic in Europe’s environment/ Въздействие на COVID-19 върху еднократно употребяваната пластмаса в Eвропа 

15 юли 2021       

Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet) е партньорска мрежа на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и нейните страни-членки и сътрудничещите й държави. Този брифинг представя резултатите от събраните през 2020 г. данни, получени от докладващите страни за 11 основни потока в областите: Качество на въздуха; Емисии на вредни вещества в атмосферата; Биоразнообразие; Смекчаване на изменението на климата; Води; Отпадъци и др. Целта на брифинга е да покаже напредъка спрямо договорените критерии за докладване (навременност и качество на данните), за да позволи на държавите да идентифицират и приоритизират ресурсите, от които се нуждаят за редовните процедури по докладванията си. Предоставянето на висококачествени данни от Eionet е от основно значение за ЕАОС, за да изпълни мисията си да предоставя навременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на политиците и обществеността. Мониторингът на потока от данни към Eionet и докладването за напредъка стартира през 1999 г. През ноември 2015 г. Управителният съвет на ЕАОС прие набор от 18 основни потока, които предоставят по-ясна картина за състоянието на околната среда в Европа. Настоящият доклад прави оценка на 11 от тях. През 2020 г. четири държави успяха да постигнат резултат от 100%: Австрия, Северна Македония, Швеция и Швейцария. Резултатът от 100% показва предоставянето на навременни и висококачествени данни във всички обхванати потоци. Резултатът на България е 86 %. 

Impacts of COVID-19 on single-use plastic in Europe’s environment/ Въздействие на COVID-19 върху еднократно употребяваната пластмаса в Eвропа

22 юни 2021      

Пандемията COVID-19 засегна обществата по целия свят, като причини милиони смъртни случаи и постави в риск здравните системи и икономиките на страните. Предпазните мерки   доведоха до широка употреба на маски, ръкавици и някои видове опаковки, изработени от дълготрайна пластмаса за еднократна употреба, което води до допълнителни парникови газове и други емисии. Някои от тези материали в крайна сметка замърсяват земята и морската среда в цяла Европа, като потенциално вредят на екосистемите и на животните. Този брифинг разглежда по-малко видимите въздействия върху околната среда и климата, произтичащи от променената употреба на пластмаси за еднократна употреба поради пандемията. Необходимо е да се преосмисли начина на производство, потребление и управление на отпадъци за еднократна употреба в Европа, за да стане обществото ни по-добре подготвено за продължаващите въздействия от тази пандемия и за потенциалните въздействия от бъдещи пандемии и други събития. 

Urban sustainability in Europe — opportunities in challenging times/ Устойчивост на градовете в Европа - възможности в предизвикателни времена

14 юни 2021      

Пандемията COVID-19 ще се отрази на прехода на Европа към по-устойчиви модели на урбанизация за години напред. Градовете са изправени пред тройна криза вследствие на пандемията: справяне с въздействието на COVID-19 върху здравето, справяне с климатичните и екологични предизвикателства, както и справяне със социалното и икономическото неравенство. Въпреки тези предизвикателства, градовете имат потенциала да се превърнат в основна движеща сила за зелено и справедливо възстановяване в Европа - при условие, че те участват активно в процеса на вземане на решения от самото начало. Въпреки, че е твърде рано да се предвиди дългосрочното въздействие на пандемията върху устойчивостта на околната среда в градовете, ясно е, че безпрецедентният пакет от стимули в размер на 1,8 трилиона евро, договорен от ЕС, ще прекрои градовете по основен начин. Инвестициите в инфраструктурата ще играят важна роля за стимулиране на градската икономическа активност след кризата, създавайки възможност за привеждане в съответствие възстановяването с програмите за климата, околната среда и социалната справедливост в градовете. Необходима е по-добра интеграция на политическите сектори и действия за максимизиране на съпътстващите ползи. Ключови възможности за зелено и справедливо възстановяване са: преосмисляне на градската мобилност и земеползването; модернизиране на градския сграден фонд; повишаване на ролята на зелената инфраструктура и природните решения; както и трансформиране на градските хранителни системи и кръговата икономика. Този кратък брифинг на ЕАОС не може да обхване подробно всички важни теми, но предоставя кратък преглед на някои от основните въздействия, които пандемията е оказала върху устойчивостта на градската околна среда и обобщава ключовите възможности за привеждане в съответствие на възстановяването с неотложния преход към по-устойчиви градове. 

Urban Sustainability in Europe - What is driving cities' environmental change?/ Устойчивост на градовете в Европа - Какво движи промените в околната среда на градовете?

14 юни 2021      

Все по-ясно е, че сложните и взаимосвързани предизвикателства на изменението на климата, влошаването състоянието на околната среда и нарастващото неравенство няма да бъдат решени без фундаментална промяна на нашите общества. Необходими са широкообхватни промени в технологии, инфраструктури, култури и начин на живот, както и адаптация към съответните управленски и институционални рамки. В световен мащаб градовете играят ключова роля в преминаването към зелено и устойчиво бъдеще. Докладът на ЕАОС се основава на проучване и интервюта с избрани европейски градове, сред които и гр. Габрово.

Average car emissions kept increasing in 2019, final data show/ Средните емисии от автомобилите продължават да се увеличават през 2019 г., показват окончателните данни 

 01 юни 2021      

Средните емисии от новите леки автомобили в Европа са се увеличили за трета поредна година през 2019 г., достигайки 122,3 грама въглероден диоксид на километър (gCO2/km), според окончателните данни на Европейската агенция по околна среда (EАОС). Данните за новорегистрираните микробуси показват стабилна тенденция. Наблюдава се намаляване на емисиите при тежкотоварни превозни средства. Според анализа на ЕАОС няколко са причините, допринесли за увеличаването на средните емисии, напр. нарастващото търсене на спортни коли, както и по-големи и по-тежки автомобили. Електрическите превозни средства представляват само 3,5% от регистрациите на нови автомобили през 2019 г. ЕАОС събира и редовно предоставя данни за новите леки автомобили, регистрирани в Европа, в съответствие с Регламент на ЕС №2019/631. Данните се отчитат от всички държави-членки на ЕС, Обединеното кралство, Исландия и Норвегия, за да се оцени ефективността на новия автомобилен парк и включва информация за емисиите на CO2 и масата на превозното средство.  

Zero Pollution: Vast majority of Europe’s bathing waters meet the highest quality standards/ Нулево замърсяване: По-голямата част от водите за къпане в Европа отговарят на най-високите стандарти за качество

 01 юни 2021     

Според годишния доклад за водите за къпане почти 83 % от обектите за къпане в Европа през 2020 г. са отговаряли на най-строгите „отлични“ стандарти на Европейския съюз за качество на водите за къпане. Последната оценка, изготвена от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) в сътрудничество с Европейската комисия, се основава на мониторинга на 22 276 места за къпане в цяла Европа — разположени на териториите на държавите — членки на ЕС, както и в Албания и Швейцария. През последните години делът на обектите с „отлично“ качество в крайбрежните и вътрешните места за къпане се стабилизира на около 85 %, а през 2020 г. е 82,8 % в цяла Европа. Минималните стандарти за „задоволително“ качество на водата са изпълнени в 93 % от обектите, предмет на мониторинг през 2020 г., а в пет държави — Кипър, Австрия, Гърция, Малта и Хърватия — 95 % или повече от водите за къпане са с отлично качество. Две трети от местата за къпане са разположени по бреговете на Европа. Резултатите дават възможност на летовниците добре да се ориентират къде могат да намерят най-добрите в това отношение води за къпане. През 2020 г. 296 или 1,3 % от местата за къпане в Европа са с лошо качество. Въпреки че делът на обектите с лошо качество е намалял леко от 2013 г. насам, продължават да са налице проблеми, особено при оценката на източниците на замърсяване и въвеждането на мерки за интегрирано управление на водите. Информация за България.  

 Annual European Union greenhouse gas inventory 1990–2019 and inventory report 2021/ Годишна инвентаризация на емисиите от парникови газове в ЕС за периода 1990–2019 г. и доклад за 2021 г.

 31 май 2021     

Емисиите на парникови газове в Европейския съюз (ЕС) са намалели с почти 4% през 2019 г., показват последните официални данни, публикувани от Европейската агенция по околната среда (ЕАОС). Официалните данни, представени от името на ЕС до Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), показват, че държавите-членки на ЕС са успели колективно да намалят своите емисии с 3,8% от 2018 до 2019 г. Така емисиите на ЕС спаднаха до 24,0% под нивата от 1990 г., без да се отчита поглъщането на въглероден диоксид от сектор „Зземеползването, промяната в земеползването и горското стопанство“ (LULUCF). Когато поглъщането се включи, общото намаление от 1990 до 2019 възлиза на 25,9%. Почти 80% от нетното намаляване на емисиите, постигнато през 2019 г., се е случило в сектора на топлоенергията и електроенергията, който е обхванат от системата за търговия с емисии на ЕС (ETS). Емисиите намаляват и в други индустриални сектори и от жилищните сгради, като последните се дължат на по-топлата зима и по-ниското търсене на отопление. Въпреки това, емисиите на CO₂ от транспортния сектор продължават да нарастват през 2019 г. За автомобилния транспорт увеличението се дължи най-вече на по-високия разход на бензин от леките автомобили. През последните три десетилетия няколко фактора допринесоха за намаляването на емисиите в ЕС, включително използването на възобновяема енергия, преминаването от въглища към газ в производството на електроенергия и топлинна енергия, подобрения в енергийната ефективност и структурни промени в европейските икономики. Декарбонизацията на енергийния сектор на ЕС допринесе най-много за намаляването на емисиите от 1990 г. насам.   

EEA Environmental Statement 2020/ Екологични показатели на ЕАОС за 2020 г.

 27 май 2021     

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) повиши своите климатични амбиции. Стреми се да стане климатично неутрална организация и да подкрепя други европейски агенции по пътя към устойчивост. Всички сектори на икономиката - както и органите и институциите на ЕС - ще трябва да допринесат за амбицията на Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. С оглед на това, ЕАОС прие целите на ЕС в областта на климата и е напълно ангажирана да предприеме действия, в съответствие с ключовите послания, които комуникира външно. Годишният доклад на ЕАОС за 2020 г. отговаря на изискванията, предвидени в Регламента за Схемата за екологично управление и одит на ЕС (EMAS). Той съдържа информация относно системата за управление на околната среда на ЕАОС, нейните екологични показатели през 2020 г. и актуализираните екологични цели и план за действие през 2021 г. ЕАОС публикува годишния отчет за принос към околната среда на своя уебсайт от 2009 г. насам. Пандемията от COVID-19 е повлияла изключително върху екологичните показатели на ЕАОС, в резултат са отчетени по-ниска консумация на електроенергия, хартия, емисии на CO₂ от бизнес пътувания, срещи и др.  

The contribution of national advisory bodies to climate policy in Europe/ Приносът на държавите към европейската политика в областта на климата 

 11 май 2021     

Ефективните действия за ограничаване изменението на климата зависят от добре дефинирани и ефективни системи за управление. Все повече европейски държави приемат национални рамки за действия в областта на климата, често под формата на закони за климата. В някои случаи те включват специални консултативни органи в подкрепа на разработването на политики. Този доклад обобщава основните констатации от изследванията на дейността на консултативните органи в областта на климата в европейските страни. Подчертава се значението на това да се гарантира ефективността на работата на такива органи, като им се предостави ясен мандат, адекватни ресурси и необходимостта да се официализира техният принос за изготвянето на политики в областта на климата, планирането и мониторинга на напредъка. 

Europe’s marine biodiversity remains under pressure/ Морското биологично разнообразие в Европа остава под натиск 

 20 април 2021     

Моретата на Европа са ценни. Качеството ни на живот, поминък и икономика зависят от това, дали те са в добро състояние. Европейските морета са дом на много видове, местообитания и екосистеми. Също така предоставят на нашите общества жизненоважни екосистемни услуги, включително храна, енергия, чист въздух и смекчават изменението на климата. Въпреки това, чрез продължаващото неустойчиво използване на европейските морета, ние променихме тяхната физико-химична среда, както и техните местообитания и екосистеми. Устойчивостта на  водните обекти ерозира, докато техните екосистеми, местообитания и биологично разнообразие, както и услугите, които предоставят, са под значителна заплаха. Този доклад представя настоящото състояние на биологичното разнообразие в европейските морета. 

Nature-based solutions in Europe: Policy, knowledge and practice for climate change adaptation and disaster risk reduction/ Политики, знания и практики за адаптиране към изменението на климата и намаляване на риска от бедствия - Природосъобразни решения в Европа 

 15 април 2021     

Изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите са взаимозависими и представляват значимо обществено предизвикателство, застрашаващо икономическата и социалната стабилност, общественото здраве и благосъстояние. Борбата с климатичните промени и предотвратяването на деградацията на екосистемите и загубата на биологично разнообразие са взаимозависими и изискват повишена съгласуваност между съответните политически програми и действия. Чрез природосъобразни решения може да се предотврати неблагоприятното въздействие от изменението на климата. Науката и политиката вече разпознават техния потенциал. Базата от знания се разширява бързо, като се откриват пропуски и се планира тяхното запълване. Предизвикателствата пред прилагането им обаче остават на местно ниво, както се вижда от казусите, разгледани в доклада. 

Transport and environment report 2020 - Train or plane?/ Транспортът и околната среда през 2020 г. - Влак или самолет? 

 24 март 2021     

ЕС и правителствата по света приеха Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. (ООН, 2015b) и Парижкото споразумение относно изменението на климата (ООН, 2015a). Наскоро приетия Европейски зелен пакт е част от Стратегията на Европейската комисия за прилагане на Програмата на ООН  и целите за устойчиво развитие (ЦУР). Амбицията е да се постигне неутралност на климата до 2050 г. През 2018 г. на транспорта се падат 25 % от емисиите на парникови газове в ЕС. Емисиите от този сектор идват предимно от автомобилния транспорт (72 %), докато морският и авиационният транспорт имат съответно дял от 14 % и 13 % от емисиите, а железопътният транспорт — 0,4 % (емисии само от дизелови влакове).

Влак или самолет? - В доклада се разглежда по-специално въздействието на железопътния и въздушния транспорт, които формират голяма част от европейския сектор на пътническия транспорт. В оценката се заключава, че железопътният транспорт е най-добрият и най-разумният начин на пътуване, освен ходенето пеша или колоезденето. Въздействието на авиационните емисии е много по-голямо на база пътникокилометър. В доклада се отбелязва, че полетите не винаги са най-вредният избор. Пътуването с автомобил с бензинов или дизелов двигател, особено ако шофьорът пътува сам, може да бъде по-вредно. Оценката се основава на сравнение на пътуванията между 20 двойки градове в цяла Европа. 

Bathing water management in Europe: Successes and challenges/ Управление на водите за къпане в Европа: Успехи и предизвикателства 

 26 февруари 2021     

Качеството на водите за къпане в цяла Европа се е подобрило значително в резултат на над 40-годишна успешна политика за управление на околната среда в Европа и след въвеждането на Директивата за водите за къпане през 1976 г. Данните на ЕАОС показват, че броят на местата за къпане, наблюдавани съгласно Директивата за водите за къпане, се е увеличил от около 7500 през 1990 г. на над 22 000 през 2019 г. От 1991 до 2019 г. делът на местата за къпане с добро качество на водата се е увеличил от 74% на повече от 95%, а делът на обектите с отлично качество на водата в Европа се е увеличил от 53% през 1991 г. на 85% през 2019 г., благодарение на местните действия, ръководени от европейско законодателство. Възможностите за безопасно къпане в много европейски столици включват Амстердам, Берлин, Будапеща, Копенхаген, Лондон, Рига и Виена и др. Значителните инвестиции в пречиствателни станции за градски отпадъчни води и подобрения в канализационните мрежи са основните мерки за този успех.

Докато качеството на водите за къпане в Европа се подобрява и днес къпането е възможно дори в някои силно урбанизирани райони, все още има нужда от смекчаване както на съществуващия, така и на възникващия натиск. Докладът предупреждава, че изменението на климата ще доведе до нови предизвикателства за управлението на водите за къпане, например поради повишаване на морското равнище, по-чести и по-силни бури, увеличен речен отток или недостиг на вода. Замърсяването с хранителни вещества и химикали, както и замърсяването с пластмаси също остават проблеми, които изискват адекватни действия. 

Water and agriculture: towards sustainable solutions/ Вода и земеделие: към устойчиви решения 

 25 февруари 2021     

Докладът е иницииран след оценката на Европейската агенция по околона среда (ЕАОС) през 2018г. за състоянието и натиска върху източниците за вода. Селското стопанство има ключова рола в постигането на по-добро състояние на повърхностните и подземните води в бъдещите планове за управление на речните басейни.  

Документът подчертава необходимостта от управление на натиска върху околната среда и водата в широк обществен контекст и призовава да се положат повече усилия в три области: (1) по-устойчиви управленски решения за водоемите и земеделието; (2) подобрено прилагане и интегриране на политиките на ЕС; и (3) по-холистични и глобални подходи. 

Наскоро ЕС прие Европейския зелен договор, който има за цел да насочи Европа към устойчиво развитие базирано на: Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030г., Стратегията от ферма до вилица, Химическата стратегия за устойчивост, предложения европейски закон за климата и предстоящия план за нулево замърсяване, Стратегията за адаптиране към климата и Горската стратегия. Необходими са действия в много области за да се постигне поставената цел, включително селскостопанския сектор. Европа ще трябва да намали въздействието му върху околоната среда, по-специално върху сладководните екосистеми. 

Според резултатите от вторите планове за управление на речните басейни, докладвани на Европейската комисия от ЕС-28 и Норвегия през 2016 г., само 44% от повърхностните водни тела на Европа са постигнали добър екологичен статус, както се изисква от Рамковата директива за водите. Земеделието заема повече от 40% от територията на Европа и е важен сектор за европейската икономика, осигуряващ продоволствена сигурност за европейските граждани и поминък за голям дял от нейното население. С 10,5 млн. ферми в ЕС, селскостопанският сектор играе важна роля в икономиката и осигурява около 44 млн. работни места. Европа също има важен принос за световния пазар на храни. Близо 25% от селскостопанската продукция се изнася. През периода 2014-2020 г. около 38% от общия бюджет на ЕС беше използван за общата селскостопанска политика на ЕС, което възлиза на 408 млрд. евро. 

Разработването на устойчиви и дългосрочни многофункционални решения за водата, качеството на въздуха, биоразнообразието и почвите, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптация са сложен процес. Независимо от това, амбициите на Европейския зелен договор предоставят уникална възможност за постигане на такава мащабна и системна трансформация в цяла Европа, се отбелязва в доклада на ЕАОС. 

Global climate change impacts and the supply of agricultural commodities to Europe/ Въздействието на глобалните климатични промени върху предлагането на селскостопански стоки в Европа

 11 февруари 2021     

В няколко свои доклади ЕАОС разглежда последиците от изменението на климата и въздействията и уязвимостта в Европа. Този брифинг анализира последиците от въздействието на глобалното изменение на климата върху търговията със селскостопански стоки в Европа.

Digital technologies will deliver more efficient waste management in Europe/ Цифровите технологии ще осигурят по-ефективно управление на отпадъците в Европа

03 февруари 2021     

Дигитализацията трансформира 21-ви век, като засегна всяка област от ежедневието ни. Цифровите технологиимогат да осигурят също по-ефективен режим за управление на отпадъците, което ще позволи на европейската икономика да възстанови повече от ценните материали, присъстващи в потоците отпадъци, ще се намалят количествата добивани или внесени суровини и ще се ограничат свързаните с това въздействия върху околната среда и климата.

Plastic in textiles: towards a circular economy for synthetic textiles in Europe/ Пластмаса в текстила: към кръгова икономика за синтетичен текстил в Европа

29 януари 2021     

Синтетичните текстилни тъкани са вплетени в ежедневието на европейците. Те са в дрехите, които носим, кърпите, които използваме, и чаршафите, в които спим. Те са в килимите, завесите и възглавниците, с които украсяваме домовете и офисите си, в предпазните колани и автомобилните гуми, работното и спортното ни облекло. Синтетичните текстилни влакна се произвеждат от изкопаеми горива, като нефт и природен газ. Тяхното производство, потребление и свързаните с тях отпадъци генерират емисии на парникови газове, използват невъзобновяеми ресурси и замърсяват с микропластмаси. Настоящият брифинг прави преглед на икономиката на синтетичния текстил в Европа, анализира въздействието му върху околната среда и климата и подчертава потенциала за включването му в кръговата икономика.

Plastics, the circular economy and Europe′s environment/ Пластмасите, кръговата икономика и околната среда в Европа

28 януари 2021     

Пластмасите играят съществена роля в съвременното общество, но също така оказват значително въздействие върху околната среда и климата. Намаляването на вредното въздействие и запазване на ползите от употребата на пластмаси изисква преминаване към по-кръгова и устойчива система. Докладът показва историята на пластмасите и ефекта от употребата им върху околната среда и климата, като разглежда също и тяхното място в кръговата икономика на Европа.

Стратегия на ЕАОС/Eionet за периода 2021-2030 г. 

02 февруари 2021     

Осигуряване на данни и знания за постигане на амбициите на Европа в областта на околната среда и климата.

Cross-border cooperation for deployment of renewable energy/Трансгранично сътрудничество за внедряване на възобновяема енергия 

18 декември 2020     

Въпреки очевидните ползи, като по-евтина енергия и достъп до нови ресурси, само няколко европейски държави са започнали трансгранични проекти за възобновяема енергия. Брифингът на ЕАОС представя някои от предизвикателствата, които възпират държавите-членки на ЕС от стартиране на съвместни проекти. Те включват сложността на създаването на споразумения, потенциални конфликти с националните мерки, несигурност относно начина на споделяне на разходите, ползите и обществената подкрепа. Въз основа на анализа на три казуса, включващи шест европейски държави, ЕАОС дава поредица от препоръки, за да помогне за преодоляване на тези предизвикателства. Силната политическа воля, взаимното доверие, гъвкавостта и координираната комуникационна стратегия се очертават като някои от ключовите фактори за успеха на трансграничното сътрудничество в областта на възобновяемите енергийни източници.