Carbon stocks and sequestration in terrestrial and marine ecosystems: a lever for nature restoration?/ Въглеродни запаси и секвестиране в сухоземните и морските екосистеми: лост за възстановяване на природата? 

26 април 2022   

Смекчаването на изменението на климата и възстановяването на природата са двете страни на една и съща монета, когато става въпрос за постигане на две основни цели на Европейската зелена сделка: климатична неутралност и увеличаване на природния капитал на ЕС. Добре функциониращите местообитания могат да поемат и съхраняват големи количества въглерод, намалявайки нивата на CO2 в атмосферата и емисиите на парникови газове. За да използваме пълния потенциал на природата, трябва да знаем първо потенциала за съхранение и секвестиране на въглерод на европейските местообитания в тяхното сегашно състояние и колко въглерод може да се използва за постигане на целите на политиката на ЕС за емисиите; и второ наличните мерки за увеличаване на съхранението на въглерод в местообитанията и синергията и необходимите компромиси между тези мерки и функцията на екосистемата. Брифингът разглежда потенциала за съхранение и секвестиране на въглерод в многобройните сухоземни и морски местообитания в Европа. Анализът установява, че горите и влажните зони могат да играят важна роля в съхраняването на въглерод, но трябва да се отчитат потенциалните въздействия върху биоразнообразието и екосистемните услуги. 

Reaching 2030’s residual municipal waste target – why recycling is not enough/ Постигане на целта за битови отпадъци до 2030 г. – защо рециклирането не е достатъчно

26 април 2022  

Общините генерират отпадъци в размер на 27 % от всички отпадъци в ЕС (с изключение на минералните отпадъци). Поради сложния си състав и повсеместно разпространение, те оказват значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве и околната среда, в случай че не се управляват правилно. Планът за действие на Европейския съюз (ЕС) за кръгова икономика има за цел до 2030 г. да намали наполовина количеството битови отпадъци в ЕС, които не се рециклират. Според брифинга на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), постигането на тази цел изисква едновременно намаляване на образуването на отпадъци и значително увеличаване на рециклирането, вероятно дори над обвързващата цел за рециклиране от 60%.

Друг брифинг на ЕАОС прави преглед на управлението на битовите отпадъци в страните от Западните Балкани. Както и в ЕС, в страните от Западните Балкани от няколко години битовите отпадъци са обект на политики, насочени към подобряване на тяхното управление. Докладът прави преглед на текущите проблеми с отпадъците в региона, ключовите инициативи, които се изпълняват, и оставащите пречки за предотвратяване на генерирането на битови отпадъци и за правилното им управление. 

Природата на Европа 

04 април 2022  

Защо се нуждаем от решителни действия сега за защита на природата? Какво е заложено и как можем да се справим с кризата, свързана с биологичното разнообразие? 

Status of air quality in Europe, 2022/ Състояние на качеството на въздуха в Европа, 2022 г

01 април 2022 

Замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето на хората и околната среда в Европа, причинявайки сърдечно-съдови и респираторни заболявания, които водят до загуба на години живот и, в най-сериозните случаи, до преждевременна смърт. Последната годишна оценка на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) представя състоянието на атмосферния въздух през 2020 г. и 2021 г. по концентрации на замърсителите, във връзка както със стандартите на ЕС за качество на въздуха, така и с насоките на Световната здравна организация (СЗО). Деветдесет и шест процента (96%) от градското население в Европа е било изложено на нива на фини прахови частици, надвишаващи последните здравни насоки, определени от СЗО. Въпреки забележимия спад на замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт през 2020 г. поради мерките, свързани с COVID-19, нарушенията на европейските стандарти за качество на въздуха остават често срещано явление в целия Европейския съюз (ЕС).

Икономика на биологичното разнообразие: може ли отчетността да помогне за спасяване на природата?

23 март 2022 

Може ли придаването на стойност на природата да помогне за нейното опазване, или се нуждаем от нови модели на управление? Каква е връзката между търговията и загубата на биологично разнообразие и неравенствата? Разговаряхме с James Vause, главен икономист към Световния център за наблюдение на Програмата за околна среда на ООН (UNEP-WCMC), участвал в изготвянето на прегледа на Дасгупта за икономиката на биологичното разнообразие, по-специално на главата относно търговията и биосферата.

Europe’s groundwater – a key resource under pressure/ Подземните води на Европа – ключов ресурс под натиск 

22 март 2022 

Подземните води съхраняват почти 1/3 от общите сладководни ресурси, но замърсяването им може да попречи на използването им. В ЕС подземните води доставят 65 % от питейната вода и 25 % от водата за селскостопанско напояване. Замърсяването на подземните води е сериозна заплаха за качеството на питейната вода. Веднъж замърсени, възстановяването не се постига лесно, тъй като няма бърз начин за отстраняване на замърсителите и те се натрупват. Освен това ресурсите на подземните води са под нарастващ натиск от водовземането и изменението на климата. В ЕС 24% от общата площ на подземните водни тела е докладвано в лошо химично състояние и 9% в лошо количествено състояние съгласно втория цикъл на докладване на плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) към Рамковата директива за водите (2016). Този брифинг предоставя преглед на състоянието на подземните води в ЕС като принос към отбелязването на Световния ден на водата, чието мото през 2022 г. е „Подземните води - да направим невидимото видимо”.

Resource nexus, challenges and opportunities/ Връзката между ресурси, предизвикателства и възможности

17 март 2022      

Връзката между природните ресурси като храна, енергия, вода, земя, материали и екосистемни услуги е от ключово значение за подкрепа на амбициите на Европа за преминаване към устойчиво бъдеще, съгласно брифинга на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Управлението на природните ресурси исторически се фокусира върху подходи, базирани на стойността им. Необходимо е по-широко мислене за справяне със сложните взаимодействия между различните природни ресурси. Концепцията за връзка между ресурсите допринася за системното разбиране на предизвикателствата и възможностите за постигане на устойчивост. В комбинация с други инструменти и рамки, напр. методи за предвиждане и управление, те биха могли ефективно да подкрепят амбициите на Европейския зелен пакт за укрепване на съгласуваността и интеграцията на политиките. Брифингът на ЕАОС разглежда три казуса за био-земеделие, модерни биогорива и електрически превозни средства, които доказват ползата на подхода за идентифициране на пропуски в знанията, дисбаланси във фокуса на политиките и потенциалните „печеливши и губещи“.

Monitoring the Circular Economy with new emerging data streams/ Мониторинг на кръговата икономика чрез нови индикатори

16 март 2022      

Кръговата икономика е тази, при която „стойността на продуктите и материалите се поддържа възможно най-дълго, а използването на отпадъци и ресурси е сведено до минимум“, както е посочено в Плана за действие на ЕК за кръгова икономика. ЕК и Евростат създадоха рамка за наблюдение на напредъка към кръгова икономика, като използват наличните статистически данни. Тази рамка се фокусира върху аспектите на кръговата икономика, свързани с използването на ресурсите и управлението на отпадъците. Все още не са включени аспекти, свързани със запазването на стойността на продуктите и материалите за по-дълго време — като дизайн за кръговост, ремонт, повторна употреба и кръгово потребление. Планът за действие за кръгова икономика има за цел да подобри настоящата система за наблюдение. Всички ключови аспекти на кръговата икономика трябва да бъдат включени в системата за наблюдение, за да се отчете напълно напредъкът и да се информират вземащите решения. Европейската агенция по околна среда проучва възможности за събиране на нови видове данни, генерирани за други цели, които да бъдат използвани, за да се разбере по-добре трансформацията на европейската икономика. Този брифинг предоставя преглед на четири различни типа данни, използвани за прототип на нови индикатори, обхващащи различни процеси на кръгова икономика, които днес не са добре обхванати от наличните данни. Продължаващата цифровизация на много процеси може да генерира нови потоци от данни, които позволяват наблюдение на тези процеси, често на ниво продукт. Има ясни и нарастващи възможности за използване на такива нови източници на данни за по-добро наблюдение на прехода към по-кръгова икономика. Отношението на хората към приемането на нови бизнес модели или други обществени иновации, които увеличават кръговрата, често може да бъде наблюдавано по-добре с помощта на свободно достъпни цифрови данни, предлагани от популярни търсачки или платформи за социални медии. Комбинирането на тези данни с информация от други източници, като пазарни данни, може да позволи на политиците да преценят потенциала за по-нататъшни инициативи за кръгова икономика и необходимостта от политически действия.

Managing air quality in Europe/ Управление на качеството на въздуха в Европа 

16 февруари 2022      

Качеството на въздуха остава постоянен проблем в Европа, като нанася вреди на екосистемите и на здравето на хората. Замърсяването на въздуха в Европа с азотен диоксид се дължи предимно на пътния трафик, докато битовото отопление води до превишения на прахови частици. Оценката обхваща 21 държави-членки на ЕС, вкл. Норвегия и Обединеното кралство и се основава на общо 944 плана за качеството на въздуха, докладвани на ЕАОС за периода 2014-2020 г. Макар, че повечето планове са изпълнени успешно, значителна част от тях се нуждае от допълнително разглеждане. Все още някои планове са във фаза на подготовка или приемане. Оценката на европейско ниво се допълва от казуси, предоставящи примери за мерки, довели до подобряване на качеството на въздуха в седем европейски региона.    

Circular business models and smarter design can reduce environment and climate impacts from textiles/ Кръговите бизнес модели и по-интелигентният дизайн могат да намалят въздействието на текстила върху околната среда и климата 

10 февруари 2022      

Потреблението на текстил в Европа се нарежда на четвърто място по значително въздействие върху околната среда и климата след консумацията на храна, жилищата и мобилността. По повод предстоящото приемане на Стратегията на ЕС за устойчивите текстилни изделия, Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) публикува два брифинга, които разглеждат конкретни мерки за намаляване на тези въздействия, включително върху използването на ресурси, емисиите на парникови газове и замърсяването с микропластмаса.   

The role of (environmental) taxation in supporting sustainability transitions/ Ролята на (екологичното) данъчно облагане в подкрепа на прехода към устойчивост

07 февруари 2022     

Брифингът на ЕАОС разглежда ролята на екологичните данъци през две призми. Първо, анализира минали и настоящи тенденции относно способността на данъците да набират приходи и използването им като основа за програми и реформи, които целят пренасочване на данъците от труд и печалба към използване на ресурси, които не замърсяват околната среда. Второ, разглежда потенциала за генериране на приходи от енергийни данъци и ценообразуване на въглеродните емисии през следващото десетилетие и тяхната роля за постигане на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., както и последиците от това. В ЕС приходите от екологични данъци са били 330 милиарда евро през 2019 г. Делът на екологичните данъци от общите данъчни приходи е намалял от 6,6% през 2002 г. на 5,9% през 2019 г. във водещите страни, прилагащи екологични данъци, като Дания, Норвегия и Швеция.   

Economic losses and fatalities from weather- and climate-related events in Europe/ Икономически загуби и смъртни случаи, причинени от метеорологични и климатични събития в Европа

03 февруари 2022     

Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата има за цел да изгради устойчивост и да гарантира, че Европа е добре подготвена да управлява рисковете от изменението на климата и да се адаптира към него, включително като се ограничат икономическите загуби и други щети. Всяка година всички региони на Европа са изправени пред икономически загуби и смъртни случаи от екстремни метеорологични и климатични условия. За да се подкрепят политическите процеси за адаптация към изменението на климата, данните за тези загуби трябва да се събират в продължение на десетилетия от страните-членки и да се докладват на ЕАОС по съгласуван начин. Екстремните метеорологични явления като бури, горещи вълни и наводнения доведоха до икономически загуби от около половин трилион евро през последните 40 години и са причина за между 85 000 и 145 000 смъртни случаи в Европа.   

How green are European cities? Social inequalities in access to urban green and blue space across Europe / Колко зелени са европейските градове? Социални неравенства в достъпа до градските зелени и сини пространства в Европа

01 февруари 2022    

Паркове, градски гори, засадени с дървета улици и речни брегове поддържат градското благополучие, като осигуряват място за почивка, релакс, упражнения и поддържат летните температури по-ниски. Но не всеки в Европа се радва на равен достъп до зелени площи в градовете. Брифингът прави преглед на доказателствата за социално-икономически и демографски неравенства в достъпа до градските зелени и сини пространства в Европа и здравните ползи, произтичащи от него. Показват се примери, при които зелените площи са проектирани да отговарят на нуждите на уязвимите и социалните групи в неравностойно положение. Проучването е установило, че градовете в северната и западната част на Европа обикновено имат повече зелени площи, отколкото градовете в Южна и Източна Европа. 

COVID-19: lessons for sustainability?/ COVID-19: уроци за устойчивост

20 януари 2022    

Брифингът на ЕАОС принадлежи към поредицата „Разкази за промяна“, която представя разнообразието от идеи, необходими за придвижване на нашето общество към устойчивост и изпълнение на амбициите на Европейската зелена сделка. Също отразява поуките, извлечени от пандемията COVID-19, която може да се разглежда като „късен урок“ за ранно предупреждение. Влошаването на околната среда увеличава риска от пандемии. COVID-19 се появи и ескалира чрез сложното взаимодействие между екосистемите, урбанизацията, международните пътувания и изменението на климата. Пандемията показа, че нашите общества имат огромен потенциал за колективни действия и промяна, когато се сблъскат с извънредна ситуация. Здравето на човека и състоянието на околната среда са свързани. Брифингът показва начина, по който тези уроци могат да бъдат приложени към стремежа ни за устойчивост и как можем да управляваме нашите общества по начин, който зачита здравето на планетата като предпоставка за човешкото и икономическото здраве. 

The EU Emissions Trading System in 2021: trends and projections/ Европейската схема за търговия с емисии през 2021 г.: тенденции и прогнози

12 януари 2022    

Общите въглеродни емисии от стационарни инсталации намаляха с 11,4% между 2019 г. и 2020 г., което е най-големият годишен спад от началото на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) през 2005 г. Това се дължи до голяма степен на намаленото търсене на електроенергия и спада в индустриалната активност поради пандемията от COVID-19 и е допълнение към предишните тенденции за декарбонизация. ЕСТЕ емисиите от операторите на самолети паднаха с 63%, тъй като въздушните превози почти спряха по време на пандемията. Съгласно настоящите и планираните мерки, страните от ЕС предвиждат, че емисиите от ЕСТЕ ще продължат да намаляват през следващото десетилетие, макар и със значително по-бавни темпове. Все още са необходими значителни усилия за постигане на целта за 2030 г. за намаляване на емисиите и общата цел за неутралност на климата до 2050 г. Броят на наличните квоти надхвърли годишните емисии за първи път от 2013 г., главно поради ниското търсене. Цените на въглерода паднаха рязко през март 2020 г., но се възстановиха до края на годината.