Храсталачни и ерикоидни екосистеми
Храсталачните и ерикоидни екосистеми са разпространени на територията на цялата страна, от субалпийския пояс на планините до низините и равнините. Те са изключително разнообразни по видов състав, структура и екологични особености.
Основен обект на изследване са листопадните храсталаци в условията на умерено-континентален и преходно-средиземноморски климат. Останалите групи заемат малки площи или се срещат основно в защитени територии и защитени зони от Националната екологична мрежа НАТУРА 2000, т.к. представляват целеви местообитания за опазване. Листопадните храсталаци са разпространени в равнинните и предпланински части на страната – Тракийска низина, Дунавска равнина, Предбалкан, Тунджанска равнина, които не са обхванати представително в националната екологична мрежа. В предпланинските райони тези храсталаци заемат изоставени пасища и ливади, но в местата с интезивно земеделие и особено заради субсидиите за земеделска продукция, масово бяха разорани и превърнати в ниви и обработваеми площи. В тази връзка, тези попадащи извън Националната екологична мрежа, се оценяват като застрашено местообитание. За да отговори на необходимостта от повишаване на познанията за екосистемния подход, в оценката на екосистемите и услугите от тях, и в изпълнение на цел 2, дейност 5 от Европейската стратегия за биологично разнообразие 2020, ЕК с подкрепата на всички страни-членки създаде работна група и инициира процес на Картиране и оценка на екосистемите и техните услуги (MAES). MAES е една от основополагащите инициативи в подкрепа на Европейската стратегия за биологично разнообразие 2020. Като резултат през 2013 г. беше публикувана концептуална рамка за оценка на екосистемите (Mapping and Assessment on Ecosystems and their Services).
С цел изпълнение на цел 2, дейност 5 от Стратегията за биологично разнообразие 2020, в рамките на програма BG03 „Биологично разнообразие и екосистемни услуги” на ФМ на ЕИП, през 2015 г. стартира предифиниран проект BG03.PDP2 “Методологична подкрепа за оценка на състоянието на екосистемите и биофизична оценка на екосистемните услуги” (MetEcoSMAP). Целта на проекта е създаването на Национална методологична рамка за оценка и картиране на екосистемите и предоставяните от тях екосистемни услуги в България. Тази рамка включва 9 методики за деветте типа екосистеми, идентифицирани на територията на страната.
В съответствие с методиката за храсталачните и ерикоидни екосистеми (ХЕЕС), процесът на оценка на екосистемни услуги (ЕсУ) преминава следните аналитични стъпки: картиране на екосистемите; оценка и картиране на състоянието на екосистемите; оценка на взаимовръзката между състоянието и ЕсУ; картиране на ЕсУ.
« Заглавна страница |