Морски екосистеми

Определения

Методиката за оценка и картиране на състоянието на морските екосистеми и техните услуги в България използва набор от общи и специфични термини:    

Екосистема

Динамичен комплекс от функционално свързани растителни, животински и микробиални съобщества и тяхната среда (MA, 2005).

Състояние на екосистемата

Капацитетът на екосистемата за предоставяне на услуги спрямо определения потенциален капацитет (MA, 2005). Често състоянието на екосистемата се нарича качество на екосистемата към определен момент, определено от нейните физични, химични и биологични характеристики.

Функционалност на екосистемата

Капацитет на екосистемата да предоставя услуги, което е в зависимост от взаимовръзките между биофизичната структура, биологичното разнообразие и процесите в екосистемата (TEEB, 2010).

Екосистемни процеси

Всички промени в екосистемата с физична, химична или биологична природа. Екосистемни процеси са например продукцията, деструкцията, биогенните цикли, потокът на вещества и енергия (MA, 2005).

Екосистемни услуги

Услуги в полза на хората, които би могла да предостави екосистемата (MA, 2005). Директния и индиректен принос към човешкото благосъстояние (TEEB, 2010).

Хабитат (Местообитание)

Местоположението и типа на средата, в които организмите и техните популации се срещат и живеят. Сухоземни или водни територии отличаващи се по географски, биологични и абиотични характеристики, които ги определят като естествени или полу-естествени. 

Защитени видове и хабитати

Съгласно Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна  (Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992).

Индикатори

Наблюдавана/измерена стойност на показател, информативен за процеса, който се изследва. Индикаторите дават обобщена (синтезирана) количествена оценка от агрегирането на много данни.

Инвазивни видове (растения, животни)

Инвазивните видове (IAS) са неместни видове, които умишлено или неволно са изведени чрез човешката дейност извън естествените си местообитания, размножават се и се разпространяват и представляват риск за биологичното разнообразие.

Морски води

a) морски води, свързаното дъно и неговата субпочва по посока вътрешността на морето от линията, от която се измерват териториалните води, до най-крайната зона в която държавата има и / или упражнява права на юрисдикция, в съответствие с UNCLOS (Конвенция на ООН по морско право);

б) крайбрежни води съгласно Рамковата директива за водите (Directive 2000/60/EC), свързаното дъно и неговата субпочва.

Водно тяло

Съгласно Рамковата директива за водите (WFD 2000/60/EPC). Водно тяло е самостоятелна и значима част от повърхностните или подземните води.

Биологични еленти за качество (БЕК)

Биологичните елементи за качество за определяне на екологичното състояние са дефинирани за всяка категория повърхностни води (реки, езера, преходни води, морски и крайбрежни води) в приложение V на Рамковата директива за водите (WFD 2000/60/EPC) и българското законодателство (Наредба Н-4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води).

Екологично състояние

Екологично състояние на повърхностните водни тела е израз на качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повърхностните води, класифицирани в съответствие с приложение V на Рамковата директива за водите (WFD 2000/60/EPC) и българското законодателство (Наредба Н-4 от 2012г.) за характеризиране на повърхностните води).

Екологичeн качествен коефициент (EQR)

За да се осигури сравнимост на резултатите от мониторинга екологичното състояние се представя чрез т.нар. EQR, който е съотношение между стойността на даден биологичен параметър за определен тип водно тяло и референтната стойност. EQR се изменя между 0 и 1, като добро екологично състояние е това, при което EQR е близо до 1 и лошо екологично състояние е това, при което EQR е близо до 0. (Рамковата директива за водите/WFD 2000/60/EPCи българското законодателство - Наредба Н-4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води). 

Пълният списък с използвани термини и определения може да се види тук: http://bg03.moew.government.bg/node/292 

Методика за картиране

Настоящата методика е отворен и динамичен документ, тъй като оценката и картирането на състоянието на морските екосистеми и техните услуги е в начален етап на събиране и оценка на наличните данни и валидиране на предварително избраните широк набор от индикатори. Настоящата методика е рамката за картиране на екосистемите и техните услуги и дава общите насоки за: 

1.Оценка на състоянието на морските екосистеми;

2.Оценка на потенциала на екосистемите за предоставяне на определени услуги;

Методиката се прилага за българската екватория на Черно море, която включва: териториалните води (12 милната зона), прилежащата зона (24 милната зона) и изключителната икономическа зона (200 милната зона), като има разлики между териториите от НАТУРА 2000 и тези извън т.нар. натура зони, тъй като има разлики по отношение на използването на водите и наличните данни.

Типология на морските екосистеми в България

Типология на морските екосистеми (ниво 1 и ниво 2) съответства на класификацията на MAES (2013). Ниво 3 съответства на хабитатните типове на European Nature Information System (EUNIS). 

 Индикатори за определяне на състоянието

Предварително са определени 11 индикатора. Индикаторите оценяват структурата и процесите в морските екосистеми и са съобразени с националното законодателство(Наредба Н-4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води). Избират се индикатори, за които могат да се осигурят данни от националния мониторинг и националните бази данни. Допълнително към отделните индикатори могат да се използват и комбинация от параметри.

Настоящата методика е отворен документ, т.е. предварително подбраните индикатори за оценка на състоянието на екоситемите могат да се допълват или да бъдат изключени в зависимост от наличните данни в България.

Екосистемни услуги

Оценката на услугите в морските екосистеми, основана на разнообразни времеви и пространствени скали, може да бъде представена чрез карти показващи къде се предоставят съответните услуги, оценяващи влиянието върху функционирането на екосистемата и подпомагащи възприемането на стойността им и ползите за човека.  

Индикаторите за морските екосистемни услуги са представени в таблица 7 и Приложение 7 на методиката.

Изпълнител

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН