Градски (урбанизирани) екосистеми

Около 80% от европейските жители живеят в градските райони, където последиците от редица екологични проблеми се усещат най-силно. Шумът, лошото качество на въздуха, тежкият трафик, лошото управление на околната среда и липсата на стратегическо планиране води до здравословни проблеми и по-ниско качество на живот. В много райони гражданите предпочитат да живеят в покрайнините на градовете, защото осъзнават, че тяхното благополучие е повлияно от градското замърсяване. От друга страна разрастването на градовете генерира още по-високи нива на трафик и замърсяване и проблемите, които възникват и се подсилват взаимно, като фокусът се измества от центъра към периферията.

Градските екосистеми се определят като територии, в които живее по-голямата част от човешката популация, като оказва значително отрицателно въздействие върху другите видове екосистемни. Градските зони представляват основно човешки местообитания, но те включват и значителни площи за синантропни видове, които са свързани с градските територии. Тази категория включва градски, промишлени, търговски и транспортни зони, градски зелени площи, мини и строителни обекти.

Неуспешните решения да се обърне достатъчно внимание на екологичните последствия и да се прилагат систематични мерки за планиране в градска среда с високо качество, са сред основните причини за съвременната ситуация в градските екосистеми. Забързаният и силно механизиран начин на живот в днешните градове, представя една илюзия за отдалеченост и изключване от природния свят. И все пак всяка дейност, зависи по някакъв начин от екосистемите и техните функции, като оказва въздействие върху тях.

Един от ключовите елементи за постигане на устойчиво развитие на градовете и за осигуряване на високо качество на живот е планирането и изграждането на екологосъобразна инфраструктура за опазване на околната среда в градовете. Структурата на градските гори и паркове се различава значително в различните градски райони, дори и на национално ниво.

Това е предпоставка за възникването на необходимостта от допълнителни изследвания, за да се изготви по-точна оценка на реалния капацитет за смекчаване на негативните въздействия на градската зелена инфраструктура в регионален контекст.

За да отговори на необходимостта от повишаване на познанията за екосистемния подход, в оценката на екосистемите и услугите от тях, и в изпълнение на цел 2, дейност 5 от Европейската стратегия за биологично разнообразие 2020, ЕК с подкрепата на всички страни-членки създаде работна група и инициира процес на Картиране и оценка на екосистемите и техните услуги (MAES). MAES е една от основополагащите инициативи в подкрепа на Европейската стратегия за биологично разнообразие 2020. Като резултат през 2013 г. беше публикувана аналитична рамка за оценка на екосистемите (Mapping and Assessment on Ecosystems and their Services).

В рамките на програма BG03 „Биологично разнообразие и екосистемни услуги” на ФМ на ЕИП, през 2015 г. стартира предифиниран проект BG03.PDP2 “Методологична подкрепа за оценка на състоянието на екосистемите и биофизична оценка на екосистемните услуги” (MetEcoSMAP), чиято цел е създаване на Национална методологична рамка за оценка и картиране на екосистемите и предоставяните от тях екосистемни услуги в България.

Тази рамка включва 9 методики за деветте типа екосистеми, идентифицирани на територията на страната.

« Заглавна страница