Активно обучение

Устойчиво управление на горските ресурси в условия на изменящата се околна среда

Преди повече от 20 години постъпването на различни замърсители в атмосферата, в резултат на силното развитие на индустриализацията, предизвика катастрофално увреждане на горите с непознати до този момент размери и интензивност.

Това е основния мотив за обединяване на усилията в международен мащаб за изграждането на хармонизирана система за мониторинг на състоянието на горите, в рамките на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния /CLRTAP/.

Международната кооперативна програма „Гори” е учредена на 4 октомври 1985г. в гр. Фрайбург, Германия. Основната цел на програмата е да бъде извършена постоянна оценка на динамиката в здравословното състояние на горите в Европа. Това се постига чрез изпълнението на научно- изследователска дейност в около 6 000 постоянни пробни площи за наблюдение, разположени в пресечните точки на квадратна мрежа с размери 16/16 км /ниво 1 на програмата/. Получената информация е предназначена за предоставяне на представителните институции, ангажирани с управлението на горските ресурси, научно- изследователски среди, а така също и широката общественост. С цел изясняване на причинно-следствената връзка между комплекса от екологични фактори, влияещи върху състоянието на горските екосистеми, за Европа са селектирани 860 представителни екосистеми /ниво 2 на Програмата/. От 1990г. в тях се извършват проучвания. Ефектите от въздушното замърсяване върху горските екосистеми са във фокуса на вниманието на програмата.

България е страна по Конвенцията от 1983г. с определени задължения по подписаните и ратифицирани протоколи.

Изпълнението на поетите ангажименти поставя на дневен ред като първостепенни задачи за страната ни участието в двете международни програми – Международна кооперативна програма „Гори” – І-во и ІІ-ро ниво /МКП „Гори” и Програмата за изчисляване и картографиране на критичните натоварвания/. Изпълнението на тези програми е част от подписания и ратифициран Протокол от 1986г., относно дългосрочното финансиране на съвместна програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсителите на далечни разстояния в Европа /ЕМЕР/. На Европейско ниво програмите се ръководят от Координационни центрове, изградени под егидата на Икономическата комисия на ООН за Европа и Европейската комисия.

Министерство на околната среда и водите е отговорната институция по Конвенцията, а Изпълнителната агенция по околна среда е държавната институция, номинирана за Национален координационен център по МКП – во и ІІ- ро ниво и по ефектите.

Натрупването на информация за въздействието на различни стресови фактори, в това число и замърсители на въздуха върху различните компоненти на околната среда и по-специално върху горите, като чувствителни екосистеми позволява на представителите на държавните институции, ангажирани с проблема, както и на научно- изследователските среди в страната да участват активно и аргументирано при обсъждане и вземане на решения на Европейско равнище.

Горите на България

Горите на България са съсредоточени главно в планинските пояси. Най-голяма площ заемат дъбовите, буковите и иглолистните гори. Разположението на страната в умерените географски ширини определя нейната принадлежност към зоната на широколистните листопадни гори. Преобладават различни видове дъб и обикновен бук. В смесените дъбови гори доминират видове, характерни за южна и югоизточна Европа – цер, благун, космат дъб. Те заемат равнинните и хълмисти части. Специфични за страната са горите от лонгозен тип, съставени основно от полски бряст и полски ясен. Иглолистният пояс в планините е съставен предимно от смърч, бял и черен бор. В долната част на пояса се среща обикновена ела.

Устойчиво управление на горските ресурси

Устойчивото управление на горските ресурси е приоритет в националната политика. Това може да бъде постигнато единствено чрез една ефективна система на баланс между екологичните и икономически интереси.

Наличието на информация относно факторите, влияещи върху състоянието на горските екосистеми е едно от важните условия за устойчивото управление на горските ресурси.

Такава информация се събира през последните 24 години в България от изградена мрежа за широкомащабен мониторинг, която обхваща 256 постоянни пробни площи, разположени в пресечните точки на квадратна мрежа с размери 16х16 км, и 4х4 км. Изпълнението на тази дейност ежегодно се възлага от МОСВ и МЗХ на екип от учени от Лесотехнически университет и Института за гората при БАН.

От 2003 година в България започна да се изпълнява и интензивния мониторинг за оценка на въздействието на замърсения въздух върху горските екосистеми, което даде възможност да бъдат определени критичните нива на замърсяване, при които не настъпват негативни промени в тяхното функциониране.

За тази цел са селектирани три типа, характерни за България горски екосистеми. Резултатите от извършвания мониторинг на състоянието на горските екосистеми се включват в Националния доклад за състоянието на околната среда в България.

Перспективи

Усилията по изпълнение на мониторинга на състоянието на горските екосистеми в България ще продължат. До сега програмата е предоставяла регулярна информация относно състоянието на горите във връзка с влиянието на екологичните фактори. Безспорен принос за изпълнението на Програмата е установяването на регионални стойности /граници/ за най-важните хранителни елементи по дървесни видове, определени като оптимални, достатъчни и в недостиг. Установен е още флористичния състав и са определени биологичния спектър на фитогеографския състав на флората.

Натрупването на научни знания за увреждащите механизми, застрашаващи нормалното функциониране на горските екосистеми за в бъдеще ще подпомага вземането на решения за устойчиво управление на българските горски ресурси.