Активно обучение

Застрашени са много от най-уязвимите биологични видове и местообитания в Европа

В публикуван доклад на Комисията относно природозащитния статус на над 1150 биологични вида и 200 типа местообитания, защитени съгласно законодателството на ЕС се съобщава, че само за малка част от тези уязвими местообитания и биологични видове е постигнат добър природозащитен статус и държавите- членки ще трябва да засилят усилията си, за да се подобри това положение. Докладът, който обхваща периода 2001—2006 г. и е най- многообхватното от предприетите досега проучвания на биологичното разнообразие в ЕС, осигурява изключително ценна отправна точка за оценка на бъдещите тенденции. Най-застрашени са тревните местообитания, местообитанията във влажните зони и крайбрежните местообитания, главно поради изчезването на традиционните начини на земеделие, развитието на туризма и изменението на климата. Картината обаче не е изцяло мрачна — някои по-едри и емблематични видове като вълка, евроазиатския рис, бобъра и видрата започват да се заселват отново в някои части от традиционния си ареал. Много от държавите- членки са направили значителни инвестиции за извършване на подробен мониторинг и въпреки редица липсващи данни процесът на докладване беше много успешен.

Комисарят на ЕС по околната среда Ставрос Димас заяви: „Ние сме се ангажирали да спрем намаляването на биологичното разнообразие в Европа и днешният доклад не оставя място за самодоволство. Възстановяването на добрия статус на уязвимите местообитания и биологични видове отнема време и значителни усилия. Законодателството на ЕС за защита на природата и мрежата Натура 2000 са ключови елементи в постигането на нашите цели за защита на биологичното разнообразие в ЕС. Сега, след като сухоземната част от мрежата е почти завършена, можем да очакваме значителни подобрения през следващите 10—20 години.“

„Биологичното разнообразие в Европа все още е подложено на силен натиск и е сериозно застрашено. Макар че няма да постигнем целта си до 2010 г. да бъде спряна загубата на биологично разнообразие в Европа, отбелязан е известен напредък. Както заяви неотдавна комисар Димас в Атина, целта за периода след 2010 г. трябва да е амбициозна, измерима и ясна. В нея трябва да продължава да се набляга на непреходната ценност на биологичното разнообразие, като същевременно се отчита значението на здравите и устойчиви екосистеми и на свързаните с тях услуги“, каза професор Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на Европейската агенция за околна среда .

Някои важни, макар и ограничени успехи

Докладът обхваща 216 типа местообитания и съдържа информация за около 1182 биологични вида. Въпреки общото заключение, че за много биологични видове и типове местообитания не е постигнат добър природозащитен статус, има признаци, че мерките за опазване оказват въздействие и че някои типове местообитания и биологични видове започват да се възстановяват. Видове като кафявата мечка, вълка и бобъра се възстановяват и се заселват отново в много райони. Това означава, че са налице подходящи местообитания и че отрицателният натиск, като ловуване и замърсяване, е намалял.

Особено изложени на риск са тревните местообитания, местообитанията във влажните зони и крайбрежните местообитания

Общото състояние на тревните типове местообитания и типовете местообитания във влажните зони и крайбрежните райони e особено лошо. Тревните местообитания са свързани предимно с традиционните начини на земеделие, които са в процес на изчезване в целия EС, а природозащитният статус на всички типове местообитания, свързани със земеделието, е значително по-лош от този на другите типове местообитания: само 7 % от оценките за тях са благоприятни в сравнение с 21 % за „несвързаните със земеделието“ местообитания. Това се дължи на преминаването към по-интензивно земеделие, изоставянето на земята и лошото й стопанисване. Влажните зони биват превръщани в земи с друго предназначение и изменението на климата оказва отрицателно влияние върху тях, както и върху местообитанията, свързани с планинските ледници. Крайбрежните местообитания са подложени на все по-голям натиск от туризма.

Липсващи данни

Общо около 13 % от регионалните оценки за местообитания и 27 % от регионалните оценки за биологични видове са посочени в докладите като „неизвестни“. Броят на класифицираните като „неизвестни“ е особено висок при видовете, срещащи се в страните от Южна Европа — Кипър, Гърция, Испания и Португалия посочват като „неизвестни“ данните за над 50 % от срещащите се на територията им и включени в доклада биологични видове.

Особен проблем представлява морската околна среда, при която 57 % от оценките за морските видове и около 40 % от оценките за морските местообитания са класифицирани като „неизвестни“.

История: Докладът съгласно член 17

В съответствие с член 17 от Директивата за местообитанията държавите- членки са длъжни да представят на всеки шест години информация относно прилагането й. За отчетния период 2001—2006 г. докладите за първи път съдържаха оценки на състоянието на обхванатите от директивата биологични видове и местообитания, срещащи се на територията на всяка от страните. Европейската агенция за околна среда използва докладите, за да извърши интегрирана оценка на всеки географски район, тип местообитание и биологичен вид. След това Комисията използва споменатите оценки, за да изготви обобщаващ доклад съгласно изискванията на директивата.

Директивата за местообитанията

Европейската природа е защитена чрез два ключови законодателни документа — Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Съгласно втората посочена директива държавите- членки са длъжни да поддържат благоприятния статус на известен брой определени типове местообитания и биологични видове в рамките на избрани и съгласувани с Комисията територии. След това тези територии, заедно с териториите, определени съгласно Директивата за птиците, стават част от Натура 2000 — най-голямата екологична мрежа в света. Съгласно директивата за местообитанията са определени близо 22 000 територии, обхващащи около 13,3 % от територията на EС. Общо мрежата Натура 2000 се състои от над 25 000 територии (съгласно директивите за местообитанията и за птиците, взети заедно) и обхваща около 17 % от територията на EС.