ExEA MoEW EEA

Лични средства

Активно обучение

Конвенцията на ООН за борба с опустиняването


opust.gif

Конвенцията на ООН за борба с опустиняването е приета в Париж на 17.06.1994 г. и влиза в сила на 26.12.1996 г. Международната общност установява, че опустиняването е не само екологичен, но и важен икономически и социален проблем, от който са обезпокоени много страни.

Крайната цел на Конвенцията е “...предприемане на ефективни мерки за борба с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата на всички нива в рамките на интегрирания подход и в съответствие с договореностите за международно сътрудничество и партньорство в процеса на устойчивото развитие.” За постигането на тази цел е необходимо страните да разработват комплексни дългосрочни стратегии, насочени както към повишаване продуктивността на земите, така и към възстановяване, съхраняване и устойчиво управление на природните ресурси за подобряване условията на живот на местното население.

Страните по КБОООН осъществяват нейните разпоредби самостоятелно или в рамките на съществуващи или бъдещи договорености, като обръщат особено внимание на необходимостта от координация на усилията и разработване на съгласувана дългосрочна стратегия на всички нива.

Ръководните принципи и механизмите за ефективно изпълнение на Конвенцията от страните се излагат подробно в съответните анекси за прилагане на КБОООН на регионално равнище при отчитане на техните особени условия.

България е задължена да изпълнява своите ангажименти по Конвенцията в рамките на Анекс 5 за региона на Централна и Източна Европа, в съответствие със социално-икономическите, географските и климатичните фактори на региона и съобразно нивото си на развитие. Изискванията към страните по Конвенцията, включително и България, за постигане на поставената цел трябва да се изпълняват чрез:

  • Програми за действие, които отразяват стратегиите, въвеждат интегрирания подход към физичните, биологичните и социално-икономическите аспекти на процесите на опустиняването и съдържат мерките за борба с деградацията на земята и сушата, като се основават на съществуващи и прилагани планове и програми и под-регионални и регионални програми за действие, съобразени с националната политика за устойчиво развитие.
  • Провеждане на интегрирано и координирано събиране и анализ на информация, системни наблюдения и формиране на бази от данни върху деградацията на земите и сушата и обмяна на тази информация.
  • Провеждане на научни изследвания и обмен на научна информация в подкрепа на научно-техническото сътрудничество в сферата на борбата с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата.
  • Насърчаване на технологичното сътрудничество чрез подходяща защита на традиционни и местни технологии, знания и практики и/или улесняване финансирането на трансфера, адаптирането и прилагането на технологии подходящи за борба с опустиняването и смекчаването на последствията от сушата.
  • Разработване и прилагане на образователни програми и програми за обществено информиране и разпространение на знания с цел изясняване на причините и последствията от деградацията на земята и сушата и за по-добро разбиране на връзката им с бедността.
  • Мониторинг, оценка и прогноза на засушаването и опустиняването, като се укрепва функционирането на националната мрежа от станции, включително хидрологични и метеорологични, за наблюдение и контрол на всички равнища и в сътрудничество с под-регионалните, регионалните и глобалните центрове за информация.
  • Развиване на взаимовръзки с другите екологични конвенции и, в съответния случай, с националните стратегии за развитие с цел извличане на максимална полза от дейностите в рамките на всяко споразумение.
  • Насърчаване мобилизирането и насочването на финансови ресурси за изпълнение на задълженията по конвенцията, както на местно и национално, така и на международно равнище, включително и чрез динамично партньорство, като се използват различни оперативни механизми и съвременни договорености.
  • Оказване съдействие при осъществяване процесите на участие и сътрудничество, които включват общините, кметствата, кооперациите и структурите на частния сектор, местното население, в т.ч. жените, децата и неправителствените организации (НПО), по отношение борбата с опустиняването или деградацията на земята и сушата.
  • Периодично предоставяне на актуализирана информация под формата на Национални доклади и съдействие /изискване за нейното оповестяване и достъпност.

За системното подобряване на процесите за привличане на по-широк кръг от заинтересовани страни за прилагане на КБОООН е необходимо разработване на мерки и стимули с оглед изграждане и укрепване на капацитета. Държавите- страни по конвенцията, междуправителствени организации и НПО трябва да изградят и използват стимулираща система за различните нива, която да отчита инструменти като: развитие на местно ниво, планиране на земеползването с участието на всички заинтересовани страни, алтернативни способи за получаване на доходи, режими на земеползване.

Също така системата следва да съдейства за решаване на проблема с необходимостта от нарастване на капацитета за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването, имайки предвид, че в световен мащаб изпълнението на КБОООН навлиза в стадий на все по-широка реализация.

Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС