Кампании

ДЕН
 

ИНФОРМАЦИЯ
 

2 февруари

Световен ден на влажните зони

От 1997 Рамсарското бюро започва честването на Международния ден на влажните зони. Преди 30 години на този ден в Иранския град Рамсар, 18 страни подготвят Конвенция за влажните зони с международно значение, като място за обитание на водолюбивите птици. По-късно тя за краткост е наречена Рамсарска Конвенция. Тя е първата, която определя необходимите мерки за опазване на този тип природни екосистеми, и разумно използване на техните територии и ресурси.

Понастоящем 123 държави са се присъединили към идеите и принципите за влажните зони и са подписали текста на Рамсарската конвенцията. Република България е 8- та страна, член на Конвенцията.

До този момент 1042 места са определени като влажни зони с международно значение, включени в Рамсарския списък. Тяхната площ покрива повече от 800 000 км²по целия свят. Национални приоритети за всяка страна-член са опазването и популяризирането на техните природни богатства и ресурси – водата, храната, рибата, биоразнообразието и др. Една трета от населението на Планетата се изхранва благодарение на влажните зони.

Мисията на Конвенцията е опазване и разумно използване на влажните зони чрез национални действия и международно сътрудничество за устойчивото им използване в целия свят.

22 март

Световен ден на водата

Обявен е през 1993 година с резолюция на Общото събрание на ООН. Отбелязва се по решение на Конференцията на ООН за околна среда и развитието в Рио де Жанейро, Бразилия (1992 г).

22 април

Световен ден на Земята

Обявен е през 1970 година в САЩ и Канада по инициатива на американския сенатор Гейлърд Нелсън. Като международен ден се отбелязва от 1990 година с цел обединяването на природозащитниците от цял свят. Денят на Земята е огромно по своя мащаб събитие.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се озовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда.

22 май

Международния ден на биологичното разнообразие

22 май е обявен от Организацията на обединените нации (ООН) за Международен ден на биологичното разнообразие с цел повишаване на информираността за проблемите и заплахите към биоразнообразието и за осигуряване на подкрепа за неговото опазване и съхранение. Празникът се чества от 1993 г., когато влиза в сила Конвенцията за биологичното разнообразие.

5 юни

Световен ден на околната среда 

През 1972 г., на Общото събрание на ООН, 5 юни е обявен за Световен ден на околната среда, за да се отбележи откриването на Стокхолмската конференция.

Отбелязването на 5 юни е едно от основните средства, чрез които ООН стимулира осведомеността за околната среда по цял свят и засилва политическото внимание и действие.

Специалният ден, в който се отбелязва този празник цели да предизвика интерес към природата в световен мащаб и да се набележат активни дейности, които да спомогнат съхраняването й.

17 юни

Световен ден за борба със сушата и настъпването на пустините

Всяка година на 17 юни международната общност отбелязва този ден, за да напомни на хората, че планетата ни се превръща в пустиня. Че има наистина спешната необходимост от спиране на процеса на опустиняване и поставяне на въпроса със сушата в центъра на вниманието.

Денят се чества от 1995 г. с резолюция 49/115 на Общото събрание на ООН, приета на 30 януари 1995 г. Сушите и проливните дъждове, причинени от глобалното затопляне, заплашват да превърнат в пустини цели региони на Земята, предупреди преди година Световната метеорологична организация (СМО).

Съчетанието от обилни валежи и суши може да доведе до влошаване на почвите и след това до превръщане на цели райони в пустини. Едва 11 на сто от повърхността на планетата е смятана за обработваема земя, а тя трябва да изхрани 6,2 милиарда души, с перспектива те да станат 8,2 милиарда през 2020 г. „Европейските граждани ги очаква недостиг на вода, ако не спрат да изразходват този ресурс безразборно“, предупреди Европейският съюз в доклад.

29 юни

Международна ден на река Дунав

Отбелязването на деня на една от най-големите европейски реки е по инициатива на Международната комисия за опазване на река Дунав.
Честването на Деня на Дунав се провежда във всички дунавски страни, които се обединиха около идеята за съвместни акции на местно, национално, подбасейново и регионално ниво за опазване на реката и нейните обитатели. Общата цел е да се повишат усилията за опазване и грижа за целия дунавски басейн.
През 2005 година се навършват единадесет години от подписването в град София на Конвенцията за опазване на река Дунав. Документ, който положи важна основа в международното сътрудничество за опазването и устойчивото използване на една от най-значимите европейски реки.

Конвенцията е подписана от 13 държави в басейна на реката и от Европейската комисия. Международната комисия за опазване на река Дунав, като международен орган за прилагане на Конвенцията, предоставя добра основа за координирани действия по прилагането на Рамковата директива за водите по отношение на проблемите, значими за опазването и управлението на целия Дунавски басейн, включващо: опазване и рационално използване на повърхностните и подземни води в басейна на река Дунав; контролиране на потенциалното въздействие върху водите на аварии, свързани с изпускането на опасни химични вещества; намаляване на замърсяването на Черно море.

През 1991 година Международната комисия за опазване на река Дунав създаде Програма за опазване на околната среда в басейна на реката с цел подкрепа на националните усилия на отделните дунавски страни.
В рамките на програмата е изградена транснационална мониторингова мрежа.
Река Дунав е от изключително значение за България, тъй като представлява една от границите на страната ни и връзка с останалите части на континента.

Като европейска страна и с оглед на предстоящото ни членство в Европейския съюз България изгражда политиката си в областта на управлението на водите на база на европейското законодателство. Ключов документ в това отношение се явява Конвенцията за опазване на река Дунав.
За нас опазването на водите на Дунав има и по-широк принос към опазването на Черно море и възстановяването на неговата екосистема.

16 септември

Международен ден за защита на озоновия слой

На 19 декември 1994 г. Генералната Асамблея на Програмата за околна среда на ООН обявява 16 септември за Международен ден за защита на озоновия слой.

Първите конкретни международни мерки за ограничаване изтъняването на озоновия слой са съгласувани през 1985 и 1987 година. На 16 септември през 1987 г. в Монреал, Канада, политици от цял свят подписаха Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой към подписаната две години преди това Виенска конвенция за защита на озоновия слой. Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото изчерпване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационният обмен. Монреалският протокол идентифицира главните вещества, нарушаващи озоновия слой и поставя специфични ограничения на тяхното бъдещо производство.

190 страни по света са се присъединили към тези толкова важни международни документа и са предприели съответните действия за тяхното изпълнение. Монреалският протокол се сочи като най-успешния протокол в областта на опазване на околната среда.

Република България е страна по Монреалския протокол от 1991 г., след като през 1989 г. ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Протокола. През 1998 г. бяха ратифицирани Лондонските и Копенхагенските изменения към протокола, през 1999г. – Монреалските изменения, а през 2002г. – Пекинските изменения. През всичките тези години МОСВ води политика на стриктно спазване изискванията на Протокола и предприема мерки, водещи до постепенно намаляване и прекратяване употребата на веществата, които нарушават озоновия слой.

16-22 септември

Европейска седмица на мобилността

Европейската седмица на мобилносттасе провежда с цел да се насърчат модели на поведение, които да са в съответствие с принципите на устойчивото развитие и по-специално: да са насочени към намаляване на замърсяването на градската среда от транспорта и подобряване на качеството на живот на европейските граждани.

Тази година Европейската седмица на мобилността е с водеща тема: “Пътувай разумно, живей по-добре”.

Значителното повишаване на автомобилния трафик в европейските градове през последните години предизвика остри обществени реакции срещу шума, замърсяването на въздуха и задръстванията, предизвикани от него. Най-неблагоприятни са последиците за по-уязвимите обществени групи – децата и възрастните хора. Интензивният трафик е причина за травми и наранявания на стотици хиляди жители на ЕС в следствие на пътнотранспортни произшествия и загуба на десетки хиляди човешки животи. Уличното движение има и косвен ефект върху здравето на градските жители, тъй като вредните емисии допринасят за увреждането на респираторната и сърдечно-съдовата система, а също така, трафикът и задръстванията причиняват стрес, който също е вреден за здравето.

Градската мобилност оказва влияние и върху много други аспекти на качеството на живот в градовете. Резултатите от научните изследвания ясно показват, че редовната физическа активност е от съществено значение за поддържане на добро здравословно състояние и за намаляване на стреса.