Да научим още нещо за...

1. Озоновия слой

Озонът (0₃³) е газ, който естествено присъства в атмосферата. Голямото количество озон в стратосферата често се нарича „озонов слой“.

Озоновият слой се намира основно в два слоя от атмосферата на височина от 20 - 40 км. Неговата най-важна функция е да предпазва всички живи организми от ултравиолетовата радиация на Слънцето.

Учените получават информация за разрушаването на озона чрез комбинация от лабораторни проучвания, компютърни модели и наблюдения на стратосферата. Особено силно е засегната Антарктида, над която се е образувала така наречената “озонова дупка”. Тя довежда до опасно увеличение на ултравиолетовата радиация.

Причините за изтъняването на озоновия слой са отделяните в резултат на човешката дейност вещества:

Фреони – използвани в хладилната техника;
Халони – използвани в пожарогасителите;
Различни разтворители и пестициди.

Веднъж пуснати в атмосферата, озон–разрушаващите вещества се издигат бавно и когато достигнат озоновия слой, започват да го разрушават. Една молекула озон–разрушаващо вещество причинява разпадането на десетки хиляди озонови молекули.

През следващите, въпреки взетите мерки, озоновият слой ще е критично изтънял. Едва след това се очаква постепенното му възстановяване, което ще продължи до средата на 21 век.

Какво можем да направим?

За да предпазим озоновия слой можем да избираме само стоки, на които е обозначено, че съдържат вещества, неразрушаващи озоновия слой: Ozone friendly (Приятел на озона), CFC free (Без фреони). Вие сами можете да изследвате стоките, които се продават по магазините. Наблюдавайте дали те са обозначени със знаци, потвърждаващи липсата на озон–разрушаващи вещества. Проведете разговор по този въпрос с продавачите в магазини. Споделете в клас видяното.
Като вземете участие в такава инициатива, вие можете да станете част от общите усилия в борбата за спасяването на озоновия слой.

2. Изменението на климата

Атмосферата се състои от различни газове, които обвиват и предпазват Земята. Тя се състои от няколко слоя:

Най-ниският слой се нарича тропосфера и е с дебелина 8-11 км и 95% от газовете се намират в него. В тропосферата се изхвърлят най-голямата част от замърсителите в асмосферата. В този слой се осъществява смесване и взаимодействие на замърсителите с компонентите на атмосферата.
Следващият слой се нарича стратосфера и е с дебелина около 37 км. Две трети от неговата външна част се състои от озонов слой, който филтрира ултравиолетовата радиация от Слънцето. Без него животът на Земята би бил немислим. Някои замърсяващи газове се издигат от тропосферата в стратосферата, взаимодействат с озона и го разрушават.
В най-външната страна се намират мезосферата и термосферата.

Естествените процеси в атмосферата се семорегулират. Човешката дейност, обаче, е причината за отделянето на много химикали, които предизвикват необратими изменения в свойствата й и водят до постепенни промени в климата на Земята.

Парников ефект

Слънчевата енергия достига до Земята и я нагрява, а от своя страната земната повърхност отразява тази енергия, като същевременно излъчва и своя собствена инфрачервена енергия. Благодарение на съдържащите се в атмосферата “парникови газове”, които често биват оприличавани на “земна завивка”, част от отразената енергия се абсорбира и не непуска Земята. Така, за разлика от други планети без атмосфера, нашата планета се затопля.

След индустриалната революция и неимоверното разрастване на човешката дейност огромни количества газове (въглероден диоксид, азотни и серни оксиди, фреони, метан и др.) и водни пари се изхвърлят в атмосферата ежедневно.
Зелените растения и дърветата абсорбират въглеродния диоксид чрез процеса фотосинтеза. През последните десетилетия, обаче, количеството на отделяния въглероден диоксид надвишава естествените възможности на растенията. За това допринася и процесът на масово изсичане на горите.
Останалите парникови газове са неусвоими от растенията. Тяхното отстраняване от атмосферата често трае десетилетия.
Увеличаването на концентрацията на парниковите газове води до увеличаване на количеството на абсорбирана слънчева енергия, а то от своя страна – до увеличаване на средната температура на земната атмосфера. Този ефект се нарича “парников ефект”.
Със засилването на парниковия ефект се наблюдава постепенно изменение на климата на Земята, което се отразява на екосистемите. Редица растителни и животински видове, които не могат да реагират бързо на настъпващите изменения, са обречени на изчезване.
Повишаването на температурата на Земята с няколко градуса ще доведе до разтопяване на част от ледовете на полюсите и по високите планини. То от своя страна ще предизвика покачване на нивото на Световния океан. Такова покачване би имало пагубни последици за редица крайбрежни райони.

Знаете ли, че:

От 1900 година до днес нивото на Световния океан се е повишило с 14 см.
Развитите индустриални страни са източник на 70% от общите емисии на въглероден диоксид. Развиващите се страни, в които живеят 80% от населението на света, отделят едва 18% от общото количество въглероден диоксид.
Ако количеството на въглероден диоксид се удвои, средната температура на Земята ще се повиши с 3-4 градуса. Нивото на Световния океан ще се повиши с 1-2 метра.
Най-засегнато ще се окаже селското стопанство. Основните растителни пояси ще се преместят по посока на полюсите. Ако това стане бързо, много видове няма да могат да се приспособят към променящите се климатични условия.

Възможните противодействия от страна на човечеството са:

Да се намали използването на горива;
Да се ограничи изсичането и унищожаването на горите;
Да се намали производството на парникови газове;
Да се увеличи предвижването с велосипеди и обществен транспорт;
Да се създадат повече алтернативни източници на енергия;
Да се създадат съоражения, позволяващи по-пълноценно използване на горивата.

Опит:

Конструирайте модел на Земята. Използвайте два буркана, лампа и полиетиленово фолио:

Поставете термометър във всеки буркан;
Покрийте единия буркан с полиетиленово фолио (това съответства на повишеното количество “парникови газове”, което обвива Земята);
Огрейте двата буркана еднакво с помощта на две равни по мощност ел. лампи, поставени на 20-30 см (това съотвества на Слънцето);
Отчитайте и записвайте покачването на температурата на всеки 5 минути в продължение на половин час. Сравнете и коментирайте резултатите
Повторете опита, като поставите в двата буркана еднакво количество кубчета лед. Организирайте дискусия по групи. Запишете изводите и предложенията на вашите съученици за намаляване на “порниковия ефект” върху дъската (постер).

Можете да проведете тези опити в часовете по география, човекът и природата, физика, час на класа.