Манган
Манганът е широко разпространен елемент в земната кора. Среща се под формата на различни съединения. Повечето железни руди съдържат манган. Използва се за сплави, производство на батерии, химични съединения, при производство на стъкло, в текстилната и кожарската промишленост, като тор. Замърсяването на атмосферния въздух има антропогенен произход и е свързано с производствата, в които той се използва. Мангановите аерозоли се утаяват близо до източника си.
Манганът постъпва в организма чрез дишането и в по-малка степен чрез храната и питейната вода. Манганът, проникващ в организма чрез въздуха, дори и в много замърсени райони, рядко надвишава 1 % от дневното количество усвоен метал.
Най-високи концентрации на манган у човека се срещат в черния дроб, бъбреците, ендокринните жлези и червата. Основният път на излъчване е чрез жлъчката.
Манганът е основен биоелемент, който е съставна част на редица ензими. При много висока експозиция, която би могла да се срещне в работна среда, токсичните прояви на мангана са предимно неврологични и провокират заболяване, подобно на Паркинсовата болест, наречено манганизъм. При експозиция в работна среда, със съдържание на манган над 5 mg/m3 се наблюдава развитие на пневмония. При население, живеещо в райони с манганово производство е характерно зачестяване на острия бронхит при експозиция над 1 mg/m3.
Манганът е, както есенциален (т.е. биоелемент), така и токсичен при високи концентрации. Токсични ефекти се установяват върху централната нервна система и белия дроб. СЗО счита, че критичното ниво на експозиция на атмосферно замърсяване е 1 mg/m3. Под това ниво няма вероятност за неблагоприятни ефекти.
Нашето законодателство определя ПДК за манган и съединенията му в атмосферния въздух, изчислени като MnO2 (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):