ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2003 год.

Глава 1 - Въведение
1.1 Справочна информация за инвентаризациите и изменението на климата
1.2 Описание на институционалните рамки за подготовка на инвентаризациите
1.3 Кратко описание на процеса на изготвяне на инвентаризацията
1.4 Кратко описание на методиките и източниците на информация
1.6 Информация за плана по контрол и оценка на качеството
1.7 Обща оценка на неточността
1.8 Обща оценка на пълнотата на инвентаризацията

1.5 Кратко описание на ключовите източници на емисии на ПГ

  При определянето на основните (ключови) източници на емисии на ПГ е използвана методиката на IPCC/OECD, предложена в Ръководството по “добри” практики в националните инвентаризации на ПГ, 2000 г.

Списъкът на ключовите източници е променен в сравнение с НИД 2004 г. Добавени са 2 нови ключови източника: емисии на СО2 от не енергийно ползване на природен газ и емисии на СН4 от третиране на отпадни води. От списъка е отпаднал източникът случайни емисии на СН4 от системите за добив и пренос на нефт и газ.

Определянето на ключовите източници съгласно метода на IPCC от тип Tier 1 се отнася както за националните общи годишни емисии, така и за общия тренд на годишните емисии.

Резултатите от прилагането на метод Tier 1 в неговите две разновидности (количествена оценка на участието в общите емисии и оценка на тренда на всеки източник спрямо общия тренд на емисиите) са представени в Приложение 1 на този отчет. От общо 39 източника на емисии ключовите източници са 19 броя по количествена оценка и 18 броя по трендова оценка, като и при двата вида оценки те дават 95 % от общото количество на емисии на ПГ, изразени в СО2-екв.

Съгласно метод от тип Tier 2 оценката на ключовите източници се прави с отчитане на неточността на всеки източник. Тук под неточност се разбира комбинираната неточност на данните (горива, продукти и др.) и на емисионните фактори.

Резултатите за оценка на ключовите източници по методите от тип Tier 1 и Tier 2 са обобщени в Таблица 1.2.

Както се вижда методът от тип Tier 2 дава превес на източници с по-голяма степен на неточност. Това води до известно изкривяване на резултатите що се отнася до правилното класиране на крупни емитери на ПГ, които имат относително ниска степен на неточност при тяхното определяне (виж Приложение 1).

В резултат на прилагането на двата подхода за оценка на ключовите източници се формира един списък от общо 24 източника, които участват в оценката за ключови източници. От тях като ключови източници, които участват във всички прилагани методи и видове оценки (по количество и по тренд) са отбелязани само 11 броя.

Copyright 2000-2021 © ИАОС