4.4.1 Описание на източника
Процесните емисии на CO2O от производството на стомана са ключов източник, който дава 2 % от общите емисии на ПГ през 2003 г.- 1640 Gg. Това е най-големият източник на емисии на ПГ в сектор “Индустриални процеси”.
Емисиите на СН4 от производството на метали и емисиите на PFC от производството на алуминий са не- ключови източници на емисии на ПГ. Техният размер за 2003 г. общо е по-малък от 80 Gg, изразени в CO2-екв.
Емисиите на CH4 от под- сектор “Производство на метали” включват емисии при производство на чугун, агломерат и кокс.
Не енергийните емисии при употреба на горива в този под- сектор се пресмятат и класифицират в категорията Черна металургия на сектор Енергия.
4.4.2 Методология
Количеството продукция за целите на инвентаризацията се дава от статистиката на НСИ, а емисионните фактори са определени с отчитане на технологиите за производство на стомана (конверторна стомана и електростомана). Емисионният фактор е определен по аналитичен път посредством данните от адаптираната методика CORINAIR, прилагана в НСИ. Поради това той се отличава значително от препоръчвания в Ръководството на IPCC агрегиран емисионен фактор за добив на чугун и стомана.
Като правило данните за произведените количества кокс и чугун са конфиденциални. Поради това емисиите на ПГ се изчисляват по специална методика съгласувана с НСИ.
4.4.3 Неточност и еднородност на времевите редове
Неточността на емисиите на CO2 при производството на стомана се оценява на 10 % а на емисиите на CН4 20 %. Неточността общо на F -газовете се оценява на 51 %.
В Таблица 4.4 са дадени трендовете на емисиите на ПГ от този под сектор.
Анализът на Таблица 4.3 сочи значително намаление на емисиите на ПГ през 2003 г. спрямо 1988 г.- с 30 % при стоманата, 42 % при кокса и 6 % при чугуна. Трендовете на емисиите на ПГ при производството на стомана се изменят много по- плавно от тези при производството на чугун, където емисиите варират твърде мащабно. Това се дължи на променливата конюнктура на световния пазар на метали.
В инвентаризацията за 2003 г. са дадени и потенциални емисии от HFCs, които са определени на основата на вноса на субстанции, съдържащи парниковите газове - HFC-23, HFC-32, HFC-125, HFC-134a, HFC–152а, HFC-143a и HFC-227ea. При определяне на сумарните емисии на ПГ потенциалните емисии не участват, за да се избегне двойното отчитане.