ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2003 год.

Глава 6 - Селско стопанство

 
6.2 Ентерична ферментация
6.3 Третиране на оборския тор
6.4 Добив на ориз, CH4
6.5 Емисии на N2O от селскостопански почви
6.6 Изгаряне на селскостопански отпадъци на полето


6.1 Общо описание

Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат на дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци.

Всички емисии от процеси, свързани с изгаряне на горива за добив на енергия са отчетени в под- сектор “Селско и горско стопанство” на енергийния сектор, а емисиите от селскостопанските машини в групата “Други видове транспорт” на под- сектор “Транспорт” също от енергийния сектор.

Процесните емисии на ПГ в сектор “Селско стопанство” са обособени в следните под-сектори:

• Ентерична ферментация на селскостопанските животни;
• Третиране на отпадъците от селскостопански животни;
• Производство на ориз;
• Емисии от селскостопански почви;
• Изгаряне на растителни отпадъци от стърнищата.

Процесите и дейностите от горепосочените под-сектори са източници основно на CH4 и N2O.

При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират и известни количества ПГ- прекурсори.

В Таблица 6.1 са дадени трендовете на емисиите на ПГ от сектора.

Най-голям източник на емисии на СН4 в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни.

Най-голям източник на емисии от N2O е под- сектор “Селскостопански почви”.

Като ключови източници на емисии на ПГ за 2003 г. се очертават :

• СН4 от ентерична ферментация (на 10 място с дял над 2 %);
• Директни емисии на N2O от селскостопански почви (на 15 място с дял 1 %);
• Емисии на N2O от пасищни животни (на 19 място с дял 1 %).

Горепосочените поредни места са от списъка с ключови източници изготвен по метод Tier 1 с оценка на нивото на емисиите. Не- ключовите източници от този списък са:

• Индиректни емисии на N2O от селскостопански почви;
• Емисии на метан от третиране на оборския тор;
• Емисии на N2O от третиране на оборския тор;
• Емисии на СН4 от добив на ориз;
• Емисии на СН4 от изгаряне на селскостопански отпадъци на стърнища;
• Емисии на N2O от изгаряне на селскостопански отпадъци на стърнища

На Фигура 6.1 са представени трендовете на емисиите на метан, които съставляват 46 % от общите емисии на сектора, изразени в СО2-екв. Наблюдава се една устойчива тенденция на нарастване на емисиите от 2001 г. насам. Въпреки това спадът по отношение на базовата 1988 г. си остава много голям- над 63 %.

Значителни са и емисиите на N2O от сектора. Най-голям дял от тях заемат емисиите от селскостопанските почви. През 2003 г. този дял е около 84 %, като за целия период 1988-2003 г. делът остава в рамките на 83 - 88 %. Емисиите на N2O от третирането на животинските отпадъци и от изгарянето на растителни отпадъци на стърнищата са на един порядък по-малки и сумарно са около 13 - 15 % от общите емисии на N2O от сектора.

Като цяло емисиите на N2O през 2003 г. , изразени в CO2-екв., са по-големи от емисиите на CH4 в CO2-екв. с около 17 %.

Copyright 2000-2021 © ИАОС