ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2003 год.

Глава 7 - Изменение в земеползването и горско стопанство

 
7.1 Общо описание


7.2 Поглъщане на CO2 от горите


7.2.1 Описание на източника

Горите в България са от умерения климатичен пояс. Те са основно два типа- широколистни и иглолистни.

Площта на горите в България обхваща около 30 % от територията на страната. Разнообразният релеф предполага наличието на крупни горски масиви в планинските и полупланинските райони на Централна и Южна България. Все още има места ,където не е стъпвал човешки крак.

През 2003 г. общата площ на горите в България (широколистни и иглолистни) е 3547 хил. ха. В сравнение с 2002 г. площта на горите е увеличена с 11 481 ха . Над 79 % от горите са държавна собственост, 8 % общинска и 10 % частна. Площта на горите, които са предназначени за дърводобив и средообразуване е 65.9 %, защитните и рекреационни гори- 26.6 % и защитените гори и територии- 7.5 %.

Дървесният запас в българските гори надвишава 530 млн. m3 при годишен прираст от около 12-13 млн. m3. През 2003 г. е отсечена дървесина в размер на 6.57 млн. m3.

Прегледът на динамиката в структурата на горския фонд за периода 2002-2003 г. показва увеличение на залесената площ на иглолистни гори, широколистни високостеблени и издънкови гори и намаление на горите за реконструкция.

7.2.2 Методика

При провеждане на инвентаризацията на ПГ данните за запасения въглерод и измененията в горите се основават на следните елементи: • горска площ , в ха;
• средногодишен ръст, в m3 /ха / година;
• отсечена дървесина, в m3/ година

Режимът на стопанисване и управление на горската площ се урежда от Закона за горите. С него са установени общи правила , на които се подчиняват всички видове гори (по вид собственост, тип на гората, предназначение и други характеристики).

Средногодишният прираст на горите се определя по специална методика от горските власти веднъж на пет години в рамките на поредната инвентаризация на горите. В годините между две инвентаризации се приема, че прираст е постоянен, което води до известна неточност в определянето на ежегодното нетно поглъщане на въглерод от горите. Тази неточност се отстранява при поредната горска инвентаризация когато се преоценява състоянието и обема на биомасата в горите.

В Таблица 7.1 е даден изчисленият фактор на поглъщане на въглерод в двата основни типа български гори.

Общо взето изчислителният фактор е по-голям при иглолистните гори като е относително постоянен за целия период на инвентаризации на ПГ в България.

Размерът на отсечената дървесина се определя ежегодно на основата на предварителни планове за сеч и като резултат от реално проведените сечи.

7.2.3 Неточност и еднородност на времевите редове

Поглъщането на CO2 се формира от нетния баланс на усвоения от атмосферата C и отсеченото количество биомаса (дърва), което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности консуматори на биомаса.

На Фигура 7.1 е показан трендът на погълнатия CO2, при предпоставката че в периодите 1990-1994 г., 1995-1999 г. и 2000-2003 г. ежегодният прираст на горите е постоянен.

Анализът на тренда на поглъщането на CO2 от горите показва значително изменение за периода 1988-1991 г. в рамките на 5100 - 7 700 Gg, относителна стабилизация през периода 1992-1995 г. на ниво около 7 500 Gg, спад през 1996 г. до 6500 Gg и последвала трайна тенденция на нарастване до 2001 г. След този период на трайно нарастване следва спад до 2003 г. в следствие на увеличаване на сечта.

В Таблица 7.2 са показани количествата погълнат въглерод и CO2 от горите за целия период на инвентаризации на ПГ.

Количеството погълнат CO2 през 2003 г. е 7 056 Gg. Намаляването на поглъщането през 2003 г. спрямо 2002 г. е около 15 %. То се дължи на реализираното увеличение на отсечената дървесна маса през 2003 г. при запазен еднакъв ръст на натрупания в горите C.

Неточността в определянето на погълнатия въглерод в горите не е определена поради липса на методика.

7.2.4 Планирани подобрения

През 2005 г. се проведоха дискусии със специалисти по горите, експерти по управление на горското стопанство и експерти по инвентаризация на ПГ.

В резултат беше стартирана процедура за възлагане на изследователски проект, с който да се оценят възможностите за включване на подсектори 5C и 5D в инвентаризациите на ПГ.

По общо мнение съществуват редица данни в тази насока, които трябва да се систематизират и приведат във вид подходящ за оценки на емисиите на CO2 от горите и горските почви.

В настоящия момент включването на сектор 5B не е актуално поради факта, че след връщането на селскостопанските земи на техните собственици не стои проблема за нужда от допълнителни площи от обработваема земя. Даже обратното , все още известна част от обработваемата земя не се използва по предназначение и пустее. Очакваме тази картина коренно до се промени след присъединяването на България към ЕС през 2007 г.


Copyright 2000-2021 © ИАОС