Както беше отбелязано по-горе емисиите от този източник са ключови както при оценка на нивото така и на тренда на общите емисии на ПГ (виж Приложение 1).
През 2003 г. емисиите от този източник заемат първо място измежду източниците на метан в България и шесто място измежду всички източници на емисии на ПГ в страната. Тези позиции са устойчиви и се отнасят за всички инвентаризации на България до сега.
Тази класификация не съвпада точно с класификацията на IPCC. Анализът на критериите посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC ни дава основание да причислим контролираните депа към категорията “managed SWD” а неконтролираните депа към категорията “Оther”.
Депонираните на сметищата твърди отпадъци емитират СН4 в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2003 г. се приема, че емитираният метан е 50 % от общия емитиран биогаз от депата.
При определяне на количествата емитиран метан се използва предложената стандартна методика в Ръководството на IPCC. Тази методика се характеризира с показатели и параметри, с които се отчитат:
• вида на сметището и състава на отпадъците;
• съдържанието на органично вещество, което се разлага;
• част от органичното вещество, което се конвертира до метан;
• количество уловен метан за получаване на енергия;
• количество оксидиран метан в горните слоеве на сметището
В Таблица 8.2 са дадени използваните от България параметри.
Тъй като този източник е ключов то използването на метод от тип Tier 1 не отговаря на изискванията на добрите практики. Това означава, че би следвало да се прилага метод от по висок порядък. За сега това е неизпълнимо за България поради факта, че не са налице достатъчно дълги исторически времеви редове за оценка на събраните отпадъци.
8.2.3 Неточност и еднородност на времевите редове
Неточността на емисиите от този източник се оценява на 101 %.
На Фигура 8.1 е показано изменението на тренда за периода 1988-2003 г.
За разлика от времевия ред, посочен в инвентаризация 2002 г., този ред е еднороден и не показва резки изменение в някои години. Това се дължи на преизчислението, което е направено с оглед отстраняване на методически особености водещи до не еднородност. По подробно това ще бъде описано и дискутирано в Глава 10 Преизчисления и подобрения.
Анализът на тренда сочи, че емисиите на СН4, от депонирането на твърди отпадъци, намаляват от 300 на 200 Gg годишно през 1997–1999 г. и запазват едно относително постоянно ниво през последните три години. Емисиите на СН4 от отпадни води са значително по-малки по размер и имат тренд, който не се изменя в такава степен както е при твърдите отпадъци.