ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2003 год.

Глава 8 - Отпадъци

 
8.1 Общо описание
8.3 Третиране на отпадни води
8.4 Изгаряне на отпадъци


8.2 Депониране на твърди отпадъци


8.2.1 Описание на източника

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от депонираните твърди отпадъци.

Както беше отбелязано по-горе емисиите от този източник са ключови както при оценка на нивото така и на тренда на общите емисии на ПГ (виж Приложение 1).

През 2003 г. емисиите от този източник заемат първо място измежду източниците на метан в България и шесто място измежду всички източници на емисии на ПГ в страната. Тези позиции са устойчиви и се отнасят за всички инвентаризации на България до сега.

В зависимост от определени критерии като:

• наличие на механично покритие;
• подравняване на количествата смет;

и др. сметищата в България се класифицират като контролирани и неконтролирани.

Тази класификация не съвпада точно с класификацията на IPCC. Анализът на критериите посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC ни дава основание да причислим контролираните депа към категорията “managed SWD” а неконтролираните депа към категорията “Оther”.

8.2.2 Методика

Депонираните на сметищата твърди отпадъци емитират СН4 в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2003 г. се приема, че емитираният метан е 50 % от общия емитиран биогаз от депата.

При определяне на количествата емитиран метан се използва предложената стандартна методика в Ръководството на IPCC. Тази методика се характеризира с показатели и параметри, с които се отчитат:

• вида на сметището и състава на отпадъците;
• съдържанието на органично вещество, което се разлага;
• част от органичното вещество, което се конвертира до метан;
• количество уловен метан за получаване на енергия;
• количество оксидиран метан в горните слоеве на сметището

В Таблица 8.2 са дадени използваните от България параметри.

Тъй като този източник е ключов то използването на метод от тип Tier 1 не отговаря на изискванията на добрите практики. Това означава, че би следвало да се прилага метод от по висок порядък. За сега това е неизпълнимо за България поради факта, че не са налице достатъчно дълги исторически времеви редове за оценка на събраните отпадъци.

8.2.3 Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на емисиите от този източник се оценява на 101 %.

На Фигура 8.1 е показано изменението на тренда за периода 1988-2003 г.

За разлика от времевия ред, посочен в инвентаризация 2002 г., този ред е еднороден и не показва резки изменение в някои години. Това се дължи на преизчислението, което е направено с оглед отстраняване на методически особености водещи до не еднородност. По подробно това ще бъде описано и дискутирано в Глава 10 Преизчисления и подобрения.

Анализът на тренда сочи, че емисиите на СН4, от депонирането на твърди отпадъци, намаляват от 300 на 200 Gg годишно през 1997–1999 г. и запазват едно относително постоянно ниво през последните три години. Емисиите на СН4 от отпадни води са значително по-малки по размер и имат тренд, който не се изменя в такава степен както е при твърдите отпадъци.

Copyright 2000-2021 © ИАОС