ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2004 год.

Глава 2. Трендове на общите емисии на ПГ

2.1 Трендове на агрегираните емисии на ПГ
2.3 Тренд на емисиите на ПГ по категории източници
2.4 Трендове на емисии на ПГ- прекурсори и SOx.

2.2 Емисии на ПГ по видове

  В Таблица 2.4 са дадени трендовете на емисиите на СО2 по секторите според класификацията на IPCC.

През 2004 г. намалението на общите емисии на СО2 спрямо базисната 1988 г. е 46%. Това намаление е обусловено в най-голяма степен от намалението в промишлеността – 56%, в транспорта- 46% и особено в бита- 80%. Най-малко е намалението в енергетиката- 37%, което се дължи на структурата на производствените електрически мощности както и на значителното производство на електричество от ядрена енергия.

В сравнение с предходната 2003 г., през текущата година се наблюдава лек спад в емисиите на СО2, но като цяло нивото от 2003 г. се запазва. Това означава, че тенденцията на оживление в икономиката и енергийната ефективносг се подържа за втора поредна година.

В Таблица 2.5 са дадени трендовете на емисиите на СН4 по секторите на IPCC. През 2004 г. намалението на общите емисии на СН4 спрямо базисната 1988 г. е 55%. Това намаление е обусловено в най-голяма степен от намалението в селското стопанство – 64%, в случайните емисии от въгледобива и системите за нефт и газ- 45% и в твърдите отпадъци- 58%. Най-малко е намалението в третирането на отпадните води- 33%. Посочените намаления характеризират в най-голяма степен процесите на промени в собствеността и голямото преструктуриране на селскостопанското производство.

В сравнение с предходната 2003 г., през текущата година се наблюдава изменение на емисиите на СН4 както следва: общ ръст с 4.2%, 0.4% ръст в селското стопанство, 18% спад в технологичните промишлени процеси, 7.8% ръст в твърдите отпадъци и 0.3% ръст в третирането на отпадните води. Последната цифра сочи запазване на почти двукратното увеличение на емисиите спрямо 2002 г. поради специалното решение на МОСВ за временно изпускане на някои хвостохранилища. В тях са събирани отпадни води за голям период от време, които се изпускат по специален режим и през 2004 г.сиите на СН4 както следва: общ ръст с 10.4 %, 4.3 % ръст в селското стопанство, 27.2 % в технологичните промишлени процеси, 0.4 % в твърдите отпадъци и 168 % в третирането на отпадните води. Последната цифра е необичайно голяма поради специалното решение на МОСВ за еднократно изпускане на някои хвостохранилища, в които са събирани отпадни води за голям период от време. Тези данни сочат една тенденция на оживление в селското стопанство и преодоляване на големия спад в периода до 2001 г.

В Таблица 2.6 са дадени трендовете на емисиите на N2O по секторите на IPCC.

През 2004 г. намалението на общите емисии на N2O спрямо базисната 1988 г. е 63%. Това намаление е обусловено в най-голяма степен от намалението в индустриалните процеси- 64% и особено в селското стопанство- 66%. Посочените намаления характеризират намаленото потребление на синтетичния и оборския тор и намалените добивите от растителните култури.

В сравнение с предходната 2003 г., през текущата година се наблюдава спад в емисиите на N2O както следва: общ спад с 0.7%, запазване на нивото в енергетиката, 24.3% спад в технологичните промишлени процеси и ръст от 9% в селското стопанство. Увеличението в селското стопанство е пряко следствие от значително по-добрата реколта на зърнените култури през 2004 г.

В Таблица 2.7 са дадени трендовете на актуалните емисии на F- газове.

През 2004 г. намалението на общите емисии на F- газовете спрямо базисната 1995 г. е 52.3%. Това намаление е обусловено в най-голяма степен от намалението в производството на алуминий, което води до намаление на емисиите на PFCs със 72.6%. Актуалните емисии на SF6, обаче са се увеличили със 192% поради проведеното широко мащабно обследване на използваните в електроенергетиката електросъоръжения използващи SF6.

В сравнение с предходната 2003 г., през текущата година се наблюдава увеличение на общите емисии с около 5%. Това се дължи на увеличеното потребление на SF6 в електросъоръженията в страната.

Таблица 2.7 Актуални емисии на HFCs, PFCs, SF6, Gg CO2-екв.

F- газове, Gg
1988
1990
1991
1992
1993
1994
1995
1996
HFCs- общо
 
 
 
 
 
 
2,95
 
PFCs- общо
75,55
47,31
21,32
27,92
19,03
45,83
46,94
45,88
SF6-употреба
 
 
 
 
 
 
1,26
1,31
Общо - HFCs/PFCs/SF6
75,55
47,31
21,32
27,92
19,03
45,83
51,16
47,19
 
 
 
 
 
 
 
 
 
HFCs- потенциални
 
 
 
 
 
 
62,16
109,3
PFCs-потенциални
 
 
 
 
 
 
 
 
SF6-потенциални
 
 
 
 
 
 
 
 

F- газове, Gg
1997
1998
1999
2000
2001
2002
2003
2004
HFCs- общо
 
 
 
 
 
 
 
 
PFCs- общо
37,26
69,44
43,55
33,14
16,29
21,42
20,69
20,69
SF6-употреба
1,75
1,83
1,88
2,23
2,29
2,51
2,52
3,68
ОБЩО- HFCs/PFCs/SF6
39,01
71,27
45,43
35,37
18,58
23,93
23,21
24,37
 
 
 
 
 
 
 
 
 
HFCs- потенциални
188.15
576.65
102.80
96.02
97.50
89.59
120.60
217.3
PFCs-потенциални
 
 
 
 
 
 
 
 
SF6-потенциални
 
 
 
29.40
2.39
2.39
6.36
0.00

В съответствие с препоръката на експертите от ІІ-о централизирано ревю на инвентаризациите на България, проведено през месец октомври 2005 г. в Бон, Германия, към общите емисии от F- газове са добавени и потенциалните емисии на HFCs. По този начин се изпълняват препоръките на Ръководството по “добри” практики и сумарните емисии на ПГ се завишават.

Copyright 2000-2021 © ИАОС