ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2004 год.

Глава 7 - Изменение в земеползването и горско стопанство

 
7.1 Общо описание


7.2 Поглъщане на CO2 от горите


7.2.1 Описание на източника

Горите в България са от умерения климатичен пояс. Те са основно два типа- широколистни и иглолистни.

Площта на горите в България обхваща около 30% от територията на страната. Разнообразният релеф предполага наличието на крупни горски масиви в планинските и полупланинските райони на Централна и Южна България. Все още има горски места, където не е стъпвал човешки крак.

През 2004 г. общата площ на горите в България (широколистни и иглолистни) е 4064 хил. ха. Над 79% от горите са държавна собственост, 8% общинска и 10% частна. Площта на горите, които са предназначени за дърводобив и средообразуване е 65.9%, защитните и рекреационни гори- 26.6% и защитените гори и територии- 7.5%.

Дървесният запас в българските гори надвишава 591 млн. m3 при годишен прираст от около 15 млн. m3. През 2004 г. е отсечена дървесина в размер на 7.18 млн. m3.

7.2.2 Методика

При провеждане на инвентаризацията на ПГ данните за запасения въглерод и измененията в горите се основават на следните елементи: • горска площ , в ха;
• средногодишен ръст, в m3 /ха / година;
• отсечена дървесина, в m3/ година

Режимът на стопанисване и управление на горската площ се урежда от Закона за горите. С него са установени общи правила, на които се подчиняват всички видове гори (по вид собственост, тип на гората, предназначение и други характеристики).

Средногодишният прираст на горите се определя по специална методика от горските власти веднъж на пет години в рамките на поредната инвентаризация на горите. В годините между две инвентаризации се приема, че прираст е постоянен, което води до известна неточност в определянето на ежегодното нетно поглъщане на въглерод от горите. Тази неточност се отстранява при поредната горска инвентаризация когато се преоценява състоянието и обема на биомасата в горите.

В Таблица 7.1 е даден изчисленият фактор на поглъщане на въглерод в двата основни типа български гори.

Общо взето изчислителният фактор е по-голям при иглолистните гори като е относително постоянен за целия период на инвентаризации на ПГ в България.

Размерът на отсечената дървесина се определя ежегодно на основата на предварителни планове за сеч и като резултат от реално проведените сечи.

7.2.3 Неточност и еднородност на времевите редове

Поглъщането на CO2 се формира от нетния баланс на усвоения от атмосферата C и отсеченото количество биомаса (дърва), което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности консуматори на биомаса.

На Фигура 7.1 е показан трендът на погълнатия CO2, при предпоставката, че в периодите 1990-1994 г., 1995-1999 г. и 2000-2004 г. ежегодният прираст на горите е постоянен и поглъщането на въглерода се определя от реализираните сечи.

Анализът на тренда на поглъщането на CO2 от горите показва значително изменение за периода 1988-1991 г. в рамките на 5 100 - 7 700 Gg, относителна стабилизация през периода 1992-1995 г. на ниво около 7 500 Gg, спад през 1996 г. до 6 500 Gg и последвала трайна тенденция на нарастване до 2001 г. След този период на трайно нарастване следва спад в следствие на увеличаване на сечта.

В Таблица 7.2 са показани количествата погълнат въглерод и CO2 от горите за целия период на инвентаризации на ПГ.

Количеството погълнат CO2 през 2004 г. е 7 965 Gg. Увеличението на поглъщането през 2004 г. спрямо 2003 г. е около 12.9%. То се дължи на намалената сеч през текущата година.

7.2.4 Планирани подобрения

През 2005 г. се проведоха дискусии със специалисти по горите, експерти по управление на горското стопанство и експерти по инвентаризация на ПГ.

В резултат беше стартирана процедура за възлагане на изследователски проект, която завърши с възлагане на изследователска разработка на колектив от МЗГ, Института по горите при БАН и Института по енергетика, с която да се оценят възможностите за включване на под-сектори 5C и 5D в инвентаризациите на ПГ.

В настоящия момент включването на сектор 5B не е актуално поради факта, че след връщането на селскостопанските земи на техните собственици не стои проблема за нужда от допълнителни площи от обработваема земя. Даже обратното, все още известна част от обработваемата земя не се използва по предназначение и пустее. Очакваме тази картина коренно до се промени след присъединяването на България към ЕС през 2007 г.



Copyright 2000-2021 © ИАОС