Както беше отбелязано по-горе емисиите от този източник са ключови както при
оценка на нивото така и на тренда на общите емисии на ПГ (виж Приложение 1).
През 2004 г. емисиите от този източник заемат първо място измежду източниците на
метан в България и пето място измежду всички източници на емисии на ПГ в страната.
и др. депата в България се класифицираха до 2004 г. като контролирани и неконтролирани.
След промяната в Закона за отпадъците понятието неконтролирани депа отпадна.
Анализът на критериите посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC ни дава
основание да причислим всички контролираните депа към категорията “managed SWD”.
Депонираните на депата твърди отпадъци емитират СН4 в резултат на процесите на
анаеробно и аеробно разграждане на органичното съдържание. В инвентаризацията за 2004 г.
както и в предходните инвентаризации се приема, че емитираният метан е 50% от общия
емитиран биогаз от депата.
При определяне на количествата емитиран метан се използва предложената
стандартна методика в Ръководството на IPCC. Тази методика се характеризира със следните
показатели и параметри:
• вида на сметището и състава на отпадъците;
• съдържанието на органично вещество, което се разлага;
• част от органичното вещество, което се конвертира до метан;
• количество уловен метан за получаване на енергия;
• количество оксидиран метан в горните слоеве на сметището
В Таблица 8.2 са дадени използваните от България параметри.
Тъй като този източник е ключов то използването на метод от тип Tier 1 не отговаря
на изискванията на добрите практики. Би следвало да се прилага метод от по-висок порядък.
За сега това е на практика неизпълнимо за България поради факта, че няма достатъчно дълги
исторически времеви редове за оценка на събраните отпадъци. По този въпрос бяха
проведени дискусии с ревизиращия екип от Второто централизирано ревю на
инвентаризациите на ПГ (октомври 2005 г., Бон, Германия). Направените препоръки от екипа
за определяне на липсващите данни по метода на екстраполация с данни от околните страни
се оказаха несъстоятелни. Единственият правилен път за решаване на проблема е
провеждане на научно изследване за създаване на методика, която би могла да генерира
липсващите данни на една солидна научна основа. За съжаление финансирането за създаване
на такава методика в момента не е по силите на България, но би трябвало да се реши в
рамките на развитието на Националната система за оценка на антропогенните емисии на ПГ.
8.2.3 Неточност и еднородност на времевите редове
Неточността на емисиите от този източник се оценява на 101 %.
На Фигура 8.1 е показано изменението на тренда за периода 1988, 1990-2004 г.
Анализът на тренда сочи, че емисиите на СН, от депонирането на твърди отпадъци,
намаляват от 515 на 196 Gg през 1988–1999 г. и запазват едно относително постоянно ниво
през последните пет години.