ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2004 год.

Глава 8 - Отпадъци

 
8.1 Общо описание
8.3 Третиране на отпадни води
8.4 Изгаряне на отпадъци


8.2 Депониране на твърди отпадъци


8.2.1 Описание на източника

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или с цел получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от депонираните твърди отпадъци.

Както беше отбелязано по-горе емисиите от този източник са ключови както при оценка на нивото така и на тренда на общите емисии на ПГ (виж Приложение 1). През 2004 г. емисиите от този източник заемат първо място измежду източниците на метан в България и пето място измежду всички източници на емисии на ПГ в страната.

В зависимост от определени критерии като:

• наличие на механично покритие;
• подравняване на количествата смет;

и др. депата в България се класифицираха до 2004 г. като контролирани и неконтролирани. След промяната в Закона за отпадъците понятието неконтролирани депа отпадна.

Анализът на критериите посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC ни дава основание да причислим всички контролираните депа към категорията “managed SWD”.

8.2.2 Методика

Депонираните на депата твърди отпадъци емитират СН4 в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното съдържание. В инвентаризацията за 2004 г. както и в предходните инвентаризации се приема, че емитираният метан е 50% от общия емитиран биогаз от депата.

При определяне на количествата емитиран метан се използва предложената стандартна методика в Ръководството на IPCC. Тази методика се характеризира със следните показатели и параметри:

• вида на сметището и състава на отпадъците;
• съдържанието на органично вещество, което се разлага;
• част от органичното вещество, което се конвертира до метан;
• количество уловен метан за получаване на енергия;
• количество оксидиран метан в горните слоеве на сметището

В Таблица 8.2 са дадени използваните от България параметри.

Тъй като този източник е ключов то използването на метод от тип Tier 1 не отговаря на изискванията на добрите практики. Би следвало да се прилага метод от по-висок порядък.

За сега това е на практика неизпълнимо за България поради факта, че няма достатъчно дълги исторически времеви редове за оценка на събраните отпадъци. По този въпрос бяха проведени дискусии с ревизиращия екип от Второто централизирано ревю на инвентаризациите на ПГ (октомври 2005 г., Бон, Германия). Направените препоръки от екипа за определяне на липсващите данни по метода на екстраполация с данни от околните страни се оказаха несъстоятелни. Единственият правилен път за решаване на проблема е провеждане на научно изследване за създаване на методика, която би могла да генерира липсващите данни на една солидна научна основа. За съжаление финансирането за създаване на такава методика в момента не е по силите на България, но би трябвало да се реши в рамките на развитието на Националната система за оценка на антропогенните емисии на ПГ.

8.2.3 Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на емисиите от този източник се оценява на 101 %.

На Фигура 8.1 е показано изменението на тренда за периода 1988, 1990-2004 г.

Анализът на тренда сочи, че емисиите на СН, от депонирането на твърди отпадъци, намаляват от 515 на 196 Gg през 1988–1999 г. и запазват едно относително постоянно ниво през последните пет години.

Copyright 2000-2021 © ИАОС