ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България

Ежегодните национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове се издават във връзка с ангажиментите на България с подписването на Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и включват ивентаризация на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглътители съгласно утвърдената от РКОНИК методология.

Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата е първият и главен международен юридически инструмент засягащ изменението на климата на глобално ниво. Основната цел на Конвенцията е "Да се стабилизират концентрациите на ПГ в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасната антропогенна намеса в климатичната система". През 1995 г. България ратифицира Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата.

На третата Конференция на Страните по РКОНИК, състояла се през 1997 г. в гр. Киото, Япония, се подписва "Протокол от Киото". Основната му цел е "Да се намалят емисиите на ПГ в целия свят, общо с 5%". С ратифицирането на Протокола от Киото през юли 2002 г., България пое задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% спрямо нивата на емисиите през 1988 г., избрана за базова. България изпълнява задълженията си по РКОНИК да изготвя и периодично да актуализира инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглъщането им по поглътители. В съответствие с тези задължения България представя ежегодно тези инвентаризации, започвайки с базисната 1988 г.

Инвентаризациите обхващат емисиите на преки парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), двуазотен оксид (N2O); прекурсори на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). Емисиите на хидрофлуоркарбоните (HFCs), перфлуоркарбоните (PFCs) и серния хексафлуорид (SF6) са обект на проучванията в България от 1995 г.

Всички инвентаризации са извършени при спазване на разработените от Междуправителствения комитет по изменението на климата "Ръководни насоки по националните емисии на парникови газове по източници и поглътители", като се започне от изготвения през 1994 г. проект на документа и се стигне до окончателния "Ревизиран вариант на насоките на Междуправителствения комитет по изменението на климата" от 1996 г. и издаденото Ръководство "по-добри" практики.

Преизчисляване на емисиите е извършено в два определени момента:
1) преизчисляване по отношение на емисиите, включени в Първото национално съобщение, като са направени някои уточнения в предишните оценки – въз основа на придобития опит и получените нови данни;
2) преизчисляване през 2000 г., което обхваща всички години от наблюдавания период. Причината за това е прилагането на "Ревизираните указания", които изискват оценка на някои нови източници, както и изменение на неточните методи за някои източници (например емисиите на N2O от земеделските земи). Същевременно се появяват данни за нови дейности, което налага прецизиране на оценките.

Национални доклади по инвентаризация на парниковите газове за България

Профил на купувача - обществени поръчки


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Тримесечен бюлетин


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време1


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информа-ционна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биолог. разнообразие


Проект по Оперативна програма "Околна среда"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България

Copyright 2000-2016 © ИАОС

Сайтът е посетен 70 498 пъти през октомври 2014 г.