ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2011 г. (издание 2013 г.)

Лични средства

Качество на атмосферния въздух

Съгласно изискванията на националното и европейско законодателствотериторията на страната е разделена на следните Райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) – Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен. Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита и спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол.

 air2_html_32303389.jpg

През 2011 г. в Националната Автоматизирана Система за Контрол Качеството на Атмосферния Въздух (НАСККАВ) са функционирали 53 стационарни пункта, от тях 9 пункта с ръчно пробонабиране (РП) и последващ лабораторен анализ, 34 автоматични измервателни станции (АИС), 10 ДОАС системи, разположени в градовете Свищов, Никопол, Русе, Силистра, Бургас и Ст. Загора (с. Могила, с. Ръжена, с. Остра Могила). Пунктовете за мониторинг (ПМ) на качеството на атмосферния въздух са разположени в 34 населени места.

Ключов въпрос

Достигнати ли са допустимите нива на атмосферно замърсяване за опазване на човешкото здраве?

 Ключови послания

state-good.jpg В периода от 1990 г. до 2011 г. има значително намаляване на нивата на емисиите на всички основни атмосферни замърсители, от което следва и подобряването на качеството на атмосферния въздух.

state-good.jpg През 2011 г. процентът на засегнатото население от нивата на серен диоксид от e 1,79%.

state-bad.jpg Все още остава висок процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ10 над допустимите концентрации – 51% и с азотен диоксид – 22%.

state-bad.jpg Проблем представлява нивото на замърсяване с олово и арсен в Кърджали и с кадмий в Кърджали, Пирдоп, Куклен и Долни Воден.

state-good.jpg Не съществува проблем с достигане на целевите норми за замърсяване с бензен и никел.

 Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

  • Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета с Решение № 261 на МС от 23.04.2007 г.

  • Разработване/актуализация наобщински програмипо чл.27 от ЗЧАВзанамаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми.

  • Нормите на вредни вещества в атмосферния въздух, определени от европейските директиви, са напълно транспонирани от националното законодателство. Наредба №12/2010г.определя нормите за SO2, NO2, ФПЧ10, Pb, СО, озон и бензен. Нормите за арсен, никел, кадмий и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух са определени от Наредба№11/2007г.

Оценка на качеството на атмосферния въздух по основни замърсители/индикатори
Оценката на качеството на атмосферния въздух в страната през 2011 г. е изготвена за основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух – фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен и полициклични ароматни въглеводороди, както и за други допълнителни замърсители.

Серен диоксид

Ключови послания

state-bad.jpg През годината в два РОУКАВ (Югоизточен – гр. Гълъбово и Сливен и Югозападен – гр. Кърджали и гр. Перник) е регистрирано превишение на СЧН и/или СДН за серен диоксид. В гр.Гълъбово и гр. Перник са регистрирани превишения и на алармения праг.

Основните източници на серен диоксид вЮгоизточенРОУКАВ са топлоелектрическите централи от енергиен комплекс „Марица Изток“ и ТЕЦ Сливен, а за Югозападен РОУКАВ „ОЦК” АД, гр. Кърджали и „Топлофикация Перник” ЕАД.

state-good.jpg В останалите четири РОУКАВ на територията на страната през 2011 г. не са регистрирани превишения на нормите за съдържание на серен диоксид в атмосферния въздух, т.е. регистрираният брой превишения на праговите стойности е в рамките на допустимия или отсъстват такива.

Дефиниция на индикатора

    • Брой на превишенията на средночасовата норма (СЧН) за серен диоксид

    • Брой на превишенията на средноденонощната норма (СДН) за серен диоксид

СЧН за серен диоксид в атмосферния въздух се счита за нарушена в пунктовете за мониторинг, в които са регистрирани повече от 24 средночасови стойности над праговата стойност (ПС) от 350 µg/m3. СДН за серен диоксид в атмосферния въздух се счита за превишена в пунктовете, в които са регистрирани повече от 3 концентрации превишаващи ПС за СДН от 125 µg/m3, в рамките на една календарна година.

Оценка на индикатора

air2_html_52396ce2.png

Източник: ИАОС

Табл. 3. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух със SO2

РОУКАВ

СЧН (1 час)

СДН (24 часа)

СГН за екосистеми

(1 год.)

Норма  за екосистеми

(1 год. и зима)

 

>СЧН

≤СЧН

>СДН

≤СДН

>СГН

≤СГН

>Норма

<Норма

София

 

+

 

+

 

 

 

 

Пловдив

 

+

 

+

 

 

 

 

Варна

 

+

 

+

 

 

 

 

Северен

 

+

 

+

 

 

 

 

Югозападен

 +

 

+

 

 

+

 

+

Югоизточен

+

 

+

 

 

 

 

 

Източник: ИАОС

Фиг. 8. Пунктове с превишения на нормите за серен диоксид (ПС за СЧН и ПС за СДН)

 

air2_html_3c55d516.gif

Източник: ИАОС

През 2011 г. има влошаване на качеството на атмосферния въздух по отношение съдържанието на серен диоксид във въздуха в гр. Сливен, което се дължи на дейността на ТЕЦ Сливен.

Азотен диоксид

Ключови послания

state-bad.jpg Средночасовата и средногодишната норма са превишени в РОУКАВ София и РОУКАВ Пловдив;

Основен източник на азотни оксиди, водещи до превишаване на нормите в двата района са емисиите от автомобилен транспорт. 

state-good.jpg В останалите четири района не са регистрирани превишения на нормите за съдържание на азотен диоксид

Дефиниция на индикатора

  • Брой на превишенията на средночасовата норма (СЧН) на азотен диоксид в атмосферния въздух

  • Превишаване на средногодишната норма (СГН) на азотен диоксид

Средночасовата норма за съдържание на азотен диоксид в атмосферния въздух се счита за превишена в даден пункт при условие, че в рамките на една календарна година са регистрирани повече от 18 средночасови стойности за концентрацията на този замърсител, превишаващи съответната ПС за СЧН от 200 µg/m3.

СГН се счита превишена при средногодишна концентрация на азотен диоксид над 40 µg/m3.

Оценка на индикатора

През годината, превишение на ПС за СЧН е регистрирано в РОУКАВ София - АИС „Хиподрума” (55превишения), АИС „Павлово”(26 превишения) и РОУКАВ Пловдив – АИС „Баня Старинна” (27превишения).

 

air2_html_m6d67ef8c.png

Източник: ИАОС 

Табл.4. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с NO2

РОУКАВ

СЧН (1 час)

СГН (1 год.)

 

>СЧН

≤СЧН

>СГН

≤СГН

София

+

 

+

 

Пловдив

 +

 

 +

 

Варна

 

+

 

+

Северен

 

+

 

+

Югозападен

 

+

 

+

Югоизточен

 

+

 

+

Източник: ИАОС

Фиг. 9. Брой на пунктове с превишения на нормите за азотен диоксид (СЧН и СГН)

air2_html_72e38fb8.gif

Източник: ИАОС

Фини прахови частици (ФПЧ10)

Ключови послания

state-bad.jpg Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух във всички РОУКАВ;

state-bad.jpg През годината във всички РОУКАВ е регистрирано превишение на СДН и СГН за ФПЧ10;

state-bad.jpg Най-голям брой превишения на СДН за страната отново, както през 2010г. са измерени в Перник, Видин и Враца.

state-bad.jpg Източник на регистрираните наднормени замърсявания са промишлените, битовите и транспортните дейности на територията на съответните общини, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки.

state-bad.jpg Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като слабо разреждане на локално емитираните замърсители, включително в резултат на ниски скорости на вятъра (под 1,5 м/сек.), както и продължителни засушавания.

Дефиниция на индикатора

  • Брой на превишенията на СДН за ФПЧ10

  • Превишаване на средногодишната норма (СГН) на ФПЧ10

СДН за ФПЧ10 се счита за нарушена в пунктовете, в които са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи ПС за СДН за ФПЧ10 (50 µg/m3).

СГН се счита за превишена при средногодишна концентрация на ФПЧ10 над 40 µg/m3.

Оценка на индикатора

През 2011 г.СДН за ФПЧ10 е нарушена във всички РОУКАВ на територията на страната, т.к. във всеки от тях има поне един пункт в който,са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи ПС за СДН за ФПЧ10 (50 µg/m3).

Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух на национално ниво.

air2_html_4ce758b5.jpg

Източник: ИАОС

Табл. 5.Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ10

РОУКАВ

СДН (24 часа)

СГН (1 год.)

 

>СДН

≤СДН

>СГН

≤СГН

София

+

 

+

 

Пловдив

+

 

+

 

Варна

+

 

+

 

Северен

+

 

+

 

Югозападен

+

 

+

 

Югоизточен

+

 

+

 

 Източник: ИАОС

Фиг. 10 Пунктове с превишения на ПС за СДН за ФПЧ10

air2_html_204fb56c.gif

Източник: ИАОС

Фини прахови частици (ФПЧ2,5)

Ключови послания

state-bad.jpg Средногодишната норма е превишена в РОУКАВ Пловдив, РОУКАВ София, Югозападен РОУКАВ ( гр. Перник) и Северен РОУКАВ (гр. В. Търново и гр. Русе).

Основен източник на замърсяването са емисиите от транспорта, битовия сектор, промишлената дейност, както и лошо поддържаните пътни артерии.

state-good.jpg В останалите два РОУКАВ средногодишната норма не е превишена. 

Дефиниция на индикатора

  • Превишаване на СГН за съдържание на ФПЧ2,5

Превишаване на СГН имаме, когато измерената средногодишна концентрация на ФПЧ2,5 в атмосферния въздух е над 28 µg/m3 

Оценка на индикатора

През 2011 г. показателят ФПЧ2,5 е контролиран в 10 ПМ на КАВ – София/”Хиподрума”, София/”Копитото”, Перник/„Църква”, Пловдив/”Каменица”, Ст. Загора/”РИОСВ”, Варна/”Ян Палах”, Русе/”Възраждане”, В. Търново/”РИОСВ, Комплексна фонова станция (КФС) „Рожен” и Витиня, разположени съответно във всички РОУКАВ. Средногодишната норма е превишена в РОУКАВ София, РОУКАВ Пловдив (АИС „Каменица”) и Югозападен РОУКАВ (ПМ „Църква”) и Северен РОУКАВ („РИОСВ” В. Търново и в Русе)

 Фиг. 11. Средногодишни концентрации на ФПЧ2.5, регистрирани в през 2011 г., µg/m3

air2_html_m7009cbdc.gif

Източник: ИАОС

Олово

Ключови послания

state-good.jpg Като цяло за страната, продължава тенденцията към понижаване на средногодишните концентрации на оловни аерозоли в атмосферния въздух с изключение на гр. Кърджали;

state-bad.jpg През 2011 г. превишение на СГН за съдържание на олово в атмосферния въздух е регистрирано само в РОУКАВ Югозападен – гр. Кърджали, където основен източник на замърсяване е дейността на ОЦК „Кърджали”.

Дефиниция на индикатора

  • Превишение на СГН за съдържание на оловни аерозоли в атмосферния въздух

През годината превишение на СГН за съдържание на оловни аерозоли в атмосферния въздух имаме при измерени концентрации над 0,5 µg/m3

Оценка на индикатора

Контрол на съдържанието на олово в атмосферния въздух се извършва в 13 пункта от Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух. Броят на пунктовете е съгласно изискванията на националното и европейско законодателство. Превишение на СГН е регистрирано само в Кърджали, разположен в РОУКАВ Югозападен. В останалите пет РОУКАВ съдържанието на олово не представлява проблем за КАВ.

На следващата фигура е показано изменението на средногодишните концентрации на олово, измерени в Кърджали в периода 2004 – 2011 г. В последните пет години е регистрирано превишение на СГН, като най-висока концентрация е измерена през 2011 г.

Фиг.12. Превишения на СГН за олово в гр. Кърджали, µg/m3

air2_html_m7481240c.gif

Източник: ИАОС

Озон

Ключови послания

state-bad.jpg През годината е регистрирано превишение на праг за предупреждаване на населението (три последователни концентрации над 240µg/m3) в Димитровград.

Дефиниция на индикатора

  • Брой на превишенията на прага за информиране на населението

  • Брой на превишенията на краткосрочната целева норма

  • Брой на превишенията на прага за предупреждение на населението в рамките на 3 последователни часа

Нормите за озон са праг за информиране на населението от 180 µg/m3; краткосрочна целева норма – максималната осемчасова стойност в рамките на денонощието от 120 µg/m3 да не бъде превишавана повече от 25 пъти в рамката на календарната година и праг за предупреждение на населението - 240 µg/m3 превишени в рамките на три последователни часа.

Оценка на индикатора

Контролира се в 31 пункта. През 2011 г. в 4 ПМ, разположени в София (АИС „Павлово” и АИС Копитото”), Димитровград и Юндола е регистрирано превишение на праг за информиране на населението (180 µg/m3).

Концентрации, превишаващи 240 µg/m3 в продължение на 4 часа са регистрирани в Димитровград, като максимално измерената стойност е 512 µg/m3.

Краткосрочната целева норма е осемчасова стойност в рамките на денонощието – над 25 превишения на нормата през 2011 г. са регистрирани в София (АИС „Павлово”), Копитото, Витиня и Юндола. Осреднено за тригодишен период (2009г., 2010г. и 2011г.) нормата е превишена единствено в Благоевград, София – АИС „Павлово” и Копитото.

air2_html_48883c7f.png

Източник: ИАОС

Фиг. 13. Максимални средночасови концентрации на озон през 2011 г.,µg/m3

air2_html_mf318718.gif

Източник: ИАОС

Критично ниво на озон за защита на растителността 

 

Тропосферният озон е една от основните съставки на атмосферния смог. Поради силното си окислително въздействие той нанася сериозни поражения върху екосистемите. Озонът влияе на растежа на посевите, дърветата, храстите и тревната растителност. Ето защо концентрации над определени стойности водят до значително намаление на зърнената реколта, забавят растежа на горите и имат токсично въздействие върху хората и животните.

Най-силно засегнати от въздействието на високите концентрации на озон са гъсто населените крайбрежни зони и по-високите планини. За нашата страна най-сериозна е заплахата, свързана с увреждане на горите във високопланинските райони.

Ключов въпрос

Превишени ли са целевите норми за озон за опазване на растителността и на екосистемите?

 Ключово послание

state-good.jpg През 2011 г. от всички станции измерващи озон, класифицирани като градски фонови и извънградски фонови, ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността, 89.7% са изпълнили изискуемия минимум за валидни 90% едночасовите стойности за периода от май до юли, предвиден за изчисляване на индикатора AOT40.

state-bad.jpg Краткосрочните целеви норми за приземния озон за опазване на растителността представени като АОТ 40 са превишени в 19.2 % от станциите. Индикатора AOT40 за периода май-юли 2011 г. е превишен в 3 градски фонови станции и в 2 извънградски фонови станции.

state-bad.jpg През 2011 г. в 4 от 29 автоматични измервателни станции са регистрирани повече от 25 дни с превишение на краткосрочната целева норма за озон за опазване на човешкото здраве /120 µg/m3/.

Дефиниция на индикатора

Когато се изследва ефекта от високите концентрации на озон, използваме критично ниво на озон за защита на растителността (AOT40).

Индикаторът AOT40 представлява число, което се определя като сума от разликите между стойностите на средночасовите концентрации на озон над 80 µg/m3 (=40 ppb) и 80 µg/m3 за определен период (от май до юли), при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8:00 и 20:00 централно европейско време. Единицата за измерване на AOT40 се изразява в микрограм на кубичен метър за час (µg/m3.h).

Законодателството регламентира1 краткосрочна целева норма (КЦН) и дългосрочна целева норма (ДЦН) на индикаторазазащита на растителността.

Краткосрочната целева норма/ AOT40=18000 µg/m3.h/ е дадено ниво за съдържание на озон в атмосферния въздух, което следва да бъде достигнато в краткосрочен план (в сила от 01.01.2010 г.) с цел избягване на възможните вредни въздействия на озона върху човешкото здраве и околната среда.

Дългосрочната целева норма /AOT40=6000 µg/m3.h /е дадена стойност за концентрацията на озон в атмосферния въздух, под която са малко вероятни преки неблагоприятни въздействия върху околната среда. ДЦН следва да бъде достигната към 2020 г. и да се поддържа в последствие.

Оценка на индикатора

На фигура 14 са показанивсички станции измерващи озон, класифицирани като градски фонови и извънградски фонови за 2011 г, ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността. Стойностите на индикатора AOT40 (Май–Юли) са показани в граници от <18 000 до >22 000 µg/m3.h За България като цяло стойностите на AOT40 са под определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18 000 µg/m3.h. Само в 5 станции стойностите на АОТ40 (Май–Юли) са над краткосрочна целевата норма. Две от станциите (АИС „Г. Оряховица” и АИС „Шумен”) са в граници между 18 000-22 000 µg/m3.h. Най-високи критични нива на АОТ40 (Май–Юли) над 22 000 µg/m3.h са изчислени в АИС ”Копитото”, АИС ”Павлово” и „Витиня - ЕС 1”.

Фиг.14. Стойности на индикатора AOT40 (Май – Юли) µg/m3.h в България за 2011г.

air2_html_2515e1a0.png

На фигура 15 са представени стойности на индикатора AOT40, изчислен от средночасовите концентрации на озон за месец май, юни и юли, регистрирани във фонова станция „Рожен” 2 в периода 2003 г. – 2011 г. Общо за периода стойностите на AOT40 (Май–Юли), намаляват до 2006 г., след което се покачват. През 2011 г. стойностите на AOT40 (Май–Юли), са под определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18000 µg/m3.h. Съответствието с краткосрочната целева норма за защита на растителността се оценява от 01.01.2010 г., т.е. 2010 г. е първата календарна година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите 5 календарни години. Дългосрочната целева норма от 6000 µg/m3.h следва да се постигне към 2020 г. и да се поддържа впоследствие.

Фиг. 15. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40 (µg/m3.h) май - юли спрямо целевите норми, АИС „Рожен” 2003-2011 

fig15.jpg

Източник:ИАОС 

 Критично ниво на озон за защита на растителността в Европа

За сравнение представяме данни за АОТ40 в периода от май до юли, публикувани в годишния доклад на Химическия координационен център от 2010 г. на програмата EMEP3 за всичките европейски страни, участващи в програмата.

Фиг.16. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40(ppb.h) Май - Юли в Европа, 2010

 

Източник:ИАОС, EMEP/CCC-Report 2/2012

На фигурa 16 са отбелязани цветово фоновите станции на страните в зависимост от изчислената стойност на индикатора АОТ40 в периода от май до юли в граници от <3000 ppb.h4 до >15000 ppb.h. Показано е движението на общия ход на АОТ40 (Май-Юли) от запад на изток и от север на юг. Най-ниските стойности на AOT40 (Май-Юли) са измерени в повечето части на северна Европа, докато най - високите стойности са регистрирани главно в централна Европа. В общо 5 станции в Гърция, Словения, Германия, Австрия и Франция стойностите на AOT40 (Май-Юли) са над 15000 ppb.h. България попада в групата на страните с ниски нива на АОТ40 (Май-Юли). В периода от май до юли индикатора АОТ40, изчислен от средночасовите стойности на озон, измерени на фонова станция „Рожен”, е в граници между 3000-5000 ppb.h.  

Въглероден оксид

Ключово послание

state-bad.jpg Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух (10mg/m3) е регистрирано в РОУКАВ Югоизточен и Северен.

state-good.jpg В останалите четири РОУКАВ не е регистрирано превишаване на нормата за съдържание на въглероден оксид.

Дефиниция на индикатора

Превишаване на нормата се отчита в случай, че в рамките на една година са измерени повече от една (1) осемчасови стойности над 10 mg/m3

Оценка на индикатора

През 2011 г. превишение на норматаза съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух е регистрирано само в АИС „Меден Рудник”, Бургас и ДОАС „Хлебна мая”, Русе.

Бензен

Ключово послание

state-good.jpg През годината не е регистрирано превишение на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за бензен (5 µg/m3), която следва да бъде спазена от 01.01.2011 г.

Табл.6. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с бензен

РОУКАВ

СГН (1 год.)

 

>СГН

≤СГН

София

 

+

Пловдив

 

+

Варна

 

+

Северен

 

+

Югозападен

 

 +

Югоизточен

 

 +

Кадмий

Ключово послание

state-bad.jpg Средногодишната целева норма за съдържание на кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив – Долни Воден и Куклен, и Югозападен район – гр. Кърджали и Пирдоп.

Източник на замърсяването с кадмий в Пловдив, Пирдоп, Кърджали, Куклен и Долни Воден са емисиите на вредни вещества от цветната металургия.

Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г.) за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева СГН за съдържание на кадмий в атмосферния въздух от 5 ng/m3, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие.

Оценка на индикатора

Фиг. 17. Средногодишни концентрации на кадмий през 2009 г. 2010 г. и 2011 г.

air2_html_2edb2a0.gif

Източник: ИАОС

Броят на пунктовете в които се измерва съдържание на кадмий в атмосферния въздух е 13. СГН за кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив и Югозападен район, като максималната средногодишна концентрация е регистрирана в Кърджали – 25,4 ng/m3. Източник на замърсяването с кадмий е дейността на предприятията от цветната металургия ОЦК „Кърджали”, КЦМ „Пловдив” и „Аурубис България” АД. Допълнително, проблемите с нивата на кадмий в атмосферния въздух се утежняват от натрупаните в почвата количества, които при определени условия попадат във въздуха.

Никел

Ключово послание

state-good.jpg През 2011 г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната към 31.12.2012 г.

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г.) за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух от 20 ng/m3, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. иподдържана впоследствие.

Съдържанието на никел в атмосферния въздух се контролира в 8 пункта. През годината не е регистрирано превишение на СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух.

Арсен

Ключово послание

state-good.jpg През 2011 год. е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух в гр. Кърджали.

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г.) за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева средногодишна норма (СГН) за съдържание на арсен в атмосферния въздух от 6 ng/m3, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г.и поддържана впоследствие.

Съдържанието на арсен в атмосферния въздух се контролира в 8 пункта.

Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ)

Ключово послание

state-bad.jpg През 2011 г. в РОУКАВ София, Пловдив, Югозападен, Югоизточен и Северен е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух.

Основни източници на замърсяването са изгарянето на различни видове горива, в т.ч. и в битовия сектор.

Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007год.) за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева средногодишна норма за съдържание на ПАВ (определяни като бензо-а- пирен) в атмосферния въздух от 1 ng/m3, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012г. и поддържана впоследствие.

Оценка на индикатора

Съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух се контролира в 16 пункта. През 2011 год. в 9 пункта в 5 РОУКАВ е регистрирано превишение на СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух.

Табл. 7. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с арсен, кадмий, никел и ПАВ

 

СГН (1   год.)

РОУКАВ

 Арсен

Кадмий

Никел

ПАВ

 

>СГН

≤СГН

>СГН

≤СГН

>СГН

≤СГН

>СГН

≤СГН

София

 

+

 

+

 

+

 

Пловдив

 

 

+

 

 

 

 

Варна

 

+

 

 

 

+

 

 +

Северен

 

 

 

 

 

+

+

 

Югозападен

 +

 

+

 

 

+

 

Югоизточен

 

+

 

+

 

+

 

Източник:ИАОС

Дял на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване

Ключово послание

state-bad.jpg Все още остава висок процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ10 и NO2

Дефиниция на индикатора

Основен индикатор за качество на живот за населението в България по отношение на атмосферния въздух е процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване със SOx, NOx, фини прахови частици, озон.

Оценка на индикатора

Обобщена информация за дела на населението в отделните РОУКАВ и в цялата страна, което е било подложено на наднормени нива на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и озон през 2011 г. е представена в табличен вид.

Табл.8. Процент на засегнатото население от нивата на SO2, NO2, ФПЧ10 и озон по РОУКАВ

РОУКАВ

Процент на засегнатото население от нивата на съответните атмосферни   замърсители по РОУКАВ и общо за страната

SO2*

NO2**

ФПЧ10***

 Озон****

Столичен

0

100

100

100

Пловдив

0

100

100

0

Варна

0

0

100

0

Северен/Дунавски

0

0

34

0

Югозападен

11.1

0

21.3

6.4

Югоизточен

0.44

0

42

0

Общо   за страната

1,8

21,8

50,9

17,4

 *Оценката е изготвена спрямо ПС за СДН = 125 µg/m3(да не бъде превишена в повече от 3 дни за една календарна година)

**Оценката е изготвена спрямо СГН = 40 µg/m3

*** Оценката е изготвена спрямо ПС за СДН = 50 µg/m3(да не бъде превишена в повече от 35 дни за една календарна година)

**** Оценката е изготвена спрямо краткосрочна целева норма (КЦН =120 µg/m3). Нормата не трябва да бъде превишена повече от 25 пъти, осреднено за период от 3 год.

Източник: ИАОС

Поради липсата на данни за 2011г. за страните, членки на ЕАОС е направено сравнение с данни до 2010 г.

Фиг. 17. Процент на населението на страните членки на ЕАОС, подложено на ниво на замърсяване, превишаващо съответните норми за защита на човешкото здраве в периода 1997 – 2010 г. и в България за 2011 г.

air2_html_16086d92.gif

Източник: ИАОС, ЕАОС

В България процентът от населението, който живее при нива на озон над краткосрочната целева норма (17,4%) е приблизително равен на страните, членки на ЕАОС (17,3%).

Нивото на ФПЧ10 е значително над средното за Европа (21,3%), като достига 51% от населението в страната.

По отношение на азотните оксиди в България се е увеличил процентът на населението, което живее при нива на замърсяване над допустимите норми, като достига 22% при ниво за Европа от 6,6%.

1,8% от населението на страната живее при нива на замърсяване със серен диоксид над допустимата норма, докато за Европа този процент е под 0,1%. 

1 Наредба № 12/15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово,бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, Директива 2002/3/ЕО, Директива 2008/50/ЕО,

2 България докладва данни от фонова станция „Рожен”, която е призната на европейско ниво и е включена в Програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа /ЕМЕР/.

3 Съвместна програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа /EMEP/

4 Kоефициентът на превръщане за България при 200C и 1013 hPa е 1ppb=2,0 µg/m3













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС