ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2011 г. (издание 2013 г.)

Превод:

Лични средства

Биологично разнообразие

 

Индекс на обикновените видове птици за България

(SEBI 1 – Обилие и разпространение на избрани видове)

 

Ключов въпрос

 

Кои видове птици намаляват обилието и разпространението си в България?

Ключово послание

state-bad.jpgОбщата тенденция за периода 2005 – 2011 г. за всички 38 вида птици е за намаление на числеността с 12%, което е с 5% по-малко спрямо предходната оценка за периода 2005–2010 г, когато птиците намаляваха със 17%. Предходната оценка показва общо намаляване на индекса на птиците, които обитават земеделските земи с 16%, докато настоящата показва намаляване до 14%; предходната оценка за състоянието на горските видове показа отрицателна тенденция – намаляване на числеността с 7%, докато при настоящата не се отчита промяна

 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва тенденциите в числеността на обикновените видове птици в България за определен период от време.

 

Индикаторите за популационни тенденции, какъвто е индексът на обикновените видове птици, осигуряват реална основа за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие. Индикаторът включва и индекс на птиците от селскостопанските местообитания, който е важен индикатор за устойчивостта в управлението на земеделските земи.

 

Източници на информация

Информацията за този индикатор се събира в рамките на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, която в България се прилага от Българското дружество за защита на птиците.

http://www.bspb.org/ 

 

Оценка на индикатора

Настоящата оценка включва седем годишен период (2005 – 2011 г.) – фиг.1. и резултатите се основават на реални наблюдения на птици в пробни площадки с размер 1х1 кm. През 2011 г. са регистрирани 161 вида: 38% от общия брой видове, регистрирани в страната ни. Според класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, оценяваните видове се разделят на три групи според обитаваната среда: земеделски земи, гори и „други“ типове среда. От оценените 38 вида, 44,7% обитават земеделските земи, 26% са горски видове и 29% обитават други типове местообитания.

Сред видовете обитаващи земеделските земи с най-значителни отрицателни тенденции са пъдпъдъкът (–51%), червеногърбата сврачка (–41%), селската лястовица (–34%) и полската чучулига (-29%). Увеличава се числеността единствено на голямото белогушо коприварче (126%). Само един от видовете, обитаващи горите, е с положителна тенденция на популацията: големият синигер (51%). Два от видовете са умерено намаляващи (авлига –34%; черен кос – 17%), а останалите имат неопределена тенденция, основно поради липса на информация. В третата категория (видове обитаващи „други” типове среда) е най-високият брой на силно намаляващи видове: сивата врана (– 55%) и черният бързолет (–28%), а видовете, които намаляват умерено са домашното врабче (–32%), обикновената кукувица (-31%) и градската лястовица (-28%). Те са сред най-застрашените видове в настоящата оценка.

Намаляването на индекса за състоянието на популациите на птиците е признак за влошеното състояние на тези видове. Необходимо е целенасочено и успешно прилагане на агроекологичните мерки в селските стопанства и въвеждане на по-адекватни стандарти за поддържане на добро екологично състояние на земеделските земи. Нужно е повишено внимание към влиянието на някои практики като премахването на храстите, разораването на пасищата и ползването на химикали в селското стопанство. Настъпването на култури като маслодайната рапица в селското стопанство поставя сериозни пречки пред видове като полската чучулига, сивата овесарка и пъдпъдъка.

 

Фиг. 1. Тенденция на индекса на обикновените видове птици за България (базова година 2005=100%)

bio1_html_5356c6a3.gif

Източник: БДЗП

 

 

Защитени територии по националното законодателство в България

(SEBI 7 – Защитени територии по националното законодателство)

 

Ключов въпрос

Колко ефективно е обявяването на защитени територии, като инструмент за опазване на биологичното разнообразие и като отговор на загубата на биоразнообразие?

Ключово послание

state-good.jpgЗа периода 1991 – 2011 г. площта на защитените територии се е увеличила повече от два пъти. В края на 2011 г. броят на защитените територии в България е 954 с обща площ 582 122,2 ha или 5,2% от територията на страната.

 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва промяната на броя и общата площ на защитените територии по националното законодателство в България в определен времеви обхват. Този индикатор може да бъде представен по IUCN1 категория, биогеографски регион и страна.

 

Обявяването на защитени територии е пряк отговор на загубата на биоразнообразие и следователно този индикатор показва отговорността за опазване на биоразнообразието и намаляване на загубата му. Индикаторът се базира на изчерпателни данни за всички официално обявени защитени територии в България. Според националното законодателство (Закон за защитените територии) защитените територии в страна са 6 категории, съответстващи на категориите на защита според IUCN- национални паркове, резервати, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности.

 

Източници на информация

- Министерство на околната среда и водите /Изпълнителна агенция по околна среда

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/index.jsp

 

- Статистически справочник, 2011

 

Оценка на индикатора

Наблюдава се тенденция към увеличаване на площта на защитените територии, като за периода 19912011 г. тя се е увеличила повече от два пъти. Промяната на броя на защитените територии е представена за периода 20042011 г. (фиг.2.). Поради факта, че след 2002 г. са заличени голям брой исторически места, чиито характеристики не отговарят на критериите за категоризация по Закона за защитените територии не може да се направи сравнимост с данните от предишни години. През последните години се увеличава основно броят на защитените територии в категорията „защитена местност”, като през 2011 г. същият нараства до 504. През периода се наблюдава и обявяване на малък брой природни забележителности, като общият брой на защитените територии от тази категория остава непроменен, поради заличаването на същия брой съществуващи „природни забележителности”, загубили предназначението и консервационната си значимост.  

Фиг. 2. Промяна на броя и площта на защитените територии за периода 1991 – 2011 г., hа

bio1_html_390745eb.gif

Източник: МОСВ/ИАОС

 

 

Защитени зони по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците в България

(SEBI 8 – Защитени зони по Директивата за местообитанията и Директивата

за птиците)

 

Ключов въпрос

Предложили ли са страните достатъчно обекти по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците?

 

Ключово послание

state-good.jpgВ България към края на 2011 г. са приети от Министерски съвет 336 защитените зони (349 на брой, но 13 се припокриват) от мрежата “Натура 2000” покриващи общо 34,3% от територията на страната. В края на 2011 г. броят на определените защитени зони съгласно Директивата за птиците в България е 118 с обща площ 2 512 559 ha (22,6% от територията на страната) (Фиг.3), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 231 с обща площ 3 330 115 ha (30% от територията на страната) (Фиг.4). Индексът на достатъчност е 94,3% .(Фиг.5).

 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва текущото състояние на изпълнението на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (2009/147/ЕИО) от държавите -членки на ЕС и включва два компонента:

  • Тенденции в пространственото покритие на предложените зони;

  • Индекс на достатъчност, базиран на тези предложения (само за Директивата за местообитанията)

Обявяването на зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците е пряк отговор на загубата на биоразнообразие и показва отговорността на държавата за опазване на биоразнообразието и намаляване на загубата му.

Първият компонент "Тенденции в пространственото покритие на предложените зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците” представя промяната в площното покритие на предложените зони от държавите-членки в кm2 за определен времеви период.

Вторият компонент "Индекс на достатъчност" показва оценката на Европейската Комисия (ЕК) колко близо са държавите членки до целта да имат достатъчно предложени зони. Държавите членки със 100% достатъчност са предложили достатъчно обекти, в съответствие с изискванията на Европейската Комисия за всички сухоземни типове местообитания от Приложение I и за сухоземните видове от интерес за Общността от Приложение II, наблюдавани на тяхна територия и оценени в съответствие със спецификациите на съответната директива.

 

Източници на информация

Министерство на околната среда и водите – Нацонална служба за защита на природата

http://www.natura2000bg.org/natura/bg/index1.php

Статистически справочник, 2011

База данни Натура 2000, заключения от Биогеографски семинари и Главна Дирекция „Околна среда“ към ЕК/Двустранни срещи със страните

http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/sufficiency-index-state-of-progress-by-member-states-in-reaching-sufficiency-for-the-habitat-directive-annex-i-habitats-and-annex-ii-species-2/csi008_fig04_2008_data.xls/at_download/file

Евростат http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsien160

 

Оценка на индикатора

Наблюдава се увеличаване на площта на защитените зони, определени съгласно Директивата за птиците през 2011 г. с 244 935 hа и нарастване на броят им с 4 (фиг.3). Броят и площта на защитените зони определени съгласно Директивата за местообитанията се запазват непроменени през 2011 г. (фиг.4.). Индексът на достатъчност за България за периода 2008 – 2011 г. се запазва на 94,3%, въпреки че през 2010 г. са определени още 3 защитени зони по Директивата за местообитанията, но документацията е предадена в ЕК през следващата година и съответно към 2010 г. и 2011 г. индексът не е преизчисляван от ЕК (фиг.5).

 

Фиг. 3. Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за птиците за периода 2007-2011 г., hа

bio1_html_6e212e41.gif

Източник: МОСВ-НСЗП 

 

Фиг. 4. Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за местообитанията за периода 20072011 г., hа

bio1_html_m51a1878c.gif

Източник: МОСВ-НСЗП

 

Фиг. 5. Индекс на достатъчност (състояние на напредъка на държавите членки в постигане на процента на достатъчност за местообитанията от Приложение I и видовете от Приложение II на Директивата за местообитанията)

bio1_html_m55bf4ca9.gif

Източник: ЕК/ЕАОС/Евростат

 

 

Промяна в числеността на зимуващите водолюбиви птици в България

Ключов въпрос

Как се променя числеността на зимуващите популации на водолюбиви птици в България?

 

Ключово послание

state-bad.jpgВ резултат от среднозимното преброяване през 2011 г. са установени общо 500 278, което е с 37,4 % повече от установените през 2010 г. 312 928 водолюбиви вида птици, но с 29% по-малко от 1997 г., когато броят на зимуващите птици е бил 703 361.

 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява численост и видов състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици.

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа с цел да се определи размерът на евро­пейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели:

1. Да се установи числеността, видовия състав и разпространението на зимуващите популации от водолюбиви птици;

2. Да се установят заплахите за птиците и за ключовите за зимуването им влажни зони;

3. Да се определят местата на концентрация на водолюбиви птици, които покриват 1% критерий на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция).

 

Източник на информация

Българско дружество за защита на птиците

http://www.bspb.org/ 

 

Оценка на индикатора

През 2011 г. са установени общо 500 278, което е с 37,4 % повече от установените през 2010 г. 312 928 водолюбиви вида птици, но с 29% по-малко от 1997 г., когато броят на зимуващите птици е бил 703 361.

През 2011 г. числеността на наблюдаваните корморани е с 20% повече от тези наблюдавани през 2010 г, установените гмурци и гмуркачи са 24% повече, чаплите са 12% по-малко; общо патиците, потапниците и нирците са 45% повече; гъските са 45% повече, а дъждосвирците са 20,7% повече от тези през 2010 г. Най-многочислените видове тази година са: голямата белочела гъска (Anser albifrons – 244 863 бр.), лиската (Fulica atra – 67 012 бр.), зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos – 51 582 бр.), кафявоглавата потапница (Aythya ferina – 55 896 бр.) и червеногушата гъска (Branta ruficollis – 7 183 бр.). През 2011 г. наблюдаваните пеликани са с 46% повече, лебедите са с 24% по-малко, патици и чайкови са с 33% повече спрямо 2010 г.

Въпреки, че в краткосрочен план броят на зимуващите птици у нас за последните 5 години се променя в широки граници и остава сравнително постоянен, в дългосрочен план за последните 15 години се забелязва намаляване на зимуващите птици у нас птиците с повече от 30% (фиг.7.). В краткосрочен план, броят на регистрираните птици през 2011 г. е с 37,4 % повече спрямо 2010 г.

Варирането на числеността е в тясна зависимост от метеорологичните условия в страната и на север от нея. При по-топли зими с относително високи температури много от водолюбивите птици остават на север. Същевременно в рамките на зимния период се наблюдава по-късно пристигане на някои от зимуващите видове поради по-късното застудяване. През последните години се установява и изместване на максимумите в числеността на някои водоплаващи птици – основно гъски, патици и потапници. Поради температурните промени в рамките на зимния период и в рамките на месец януари пиковете в числеността на водолюбивите птици не винаги попадат в периода на Средно-зимното преброяване, а се регистрират непосредствено преди или след него. Независимо от това намаляването на числеността е резултат и от намаляването в числеността на популациите на някои видове. Така например един от характерните зимуващи видове в страната – червеногушата гъска регистрира драстичен спад в световната си популация, като една от възможните причини е влошени условия в местата на зимуване и стациониране по време на миграция. В международен план се наблюдава и траен дългосрочен спад в популациите на редица многобройни зимуващи видове – като зеленоглавата патица и кафявоглавата потапница. Това дава основание да се направи извода, че дългосрочните промени отразяват от една страна промени в характеристиките на зимния период и температурните минимуми и максимуми, но за част от видовете се касае за конкретни негативни тенденции в световните или Евразийски прелетни популации и следва интерпретацията да се прави на база по-широка и пълна информация, обхващаща, както по-обширен регион и разнообразни параметри, така и допълнителна информация за конкретни видове и техните прелетни популации.

 

Фиг.7 Промяна в числеността на водолюбивите птици за периода 19972011 г.

bio1_html_6321ac48.gif

Източник: БДЗП

 

Оценка на числеността на кафявата мечка в България през 2011 г.

Ключов въпрос

Каква е числеността на кафявата мечка в България през 2011 г.?

 

Ключово послание

state-moderate.jpgОбщата численост на мечката в България през 2011 г. възлиза на около 510 индивида, което включва числеността на постоянната размножаваща се популация от 480 мечки и разпръснатите в различни райони на страната 25-30 мечки, които не формират постоянна микропопулация. Съгласно „План за действе за кафявата мечка в България, 2008“, оптималната численост на вида за България е около 600 индивида.

 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява моментна оценка на числеността на вид от българската фауна (кафява мечка), изчислена на база реални данни от мониторинг за конкретен регион, екстраполирани чрез биологични и математически методи за цялата тертория на страната.

Приложена е методика за определяне на структурата на популацията на мечката по пол и възраст чрез корелация с размера на следите и свързана с нея методика за определяне на числеността на популацията на мечката. Териториите на субпопулациите са определени по вече известните им граници. Размерът на индивидуалните територии и съответно определянето на числеността на националната популация е направено на основата на качеството на горските местообитания, оценени според различната хранителна биопродуктивност на широколистните, иглолистните и смесените гори при различна възраст. Математическите методи включват филтрация на първичните данни за установяване на уникалните следи, прилагане на статистическия метод Монте Карло за намаляване на субективната грешка в резултат на измерванията при полевата работа, методи за изчисление на стандартното отклонение, дисперсията, доверителния интервал; екстраполация на данните на национално ниво, на база пригодните местообитания на мечката, чрез изчисляване на 4 коефициента за всеки тип пригодно местообитание.

 

Източници на информация

Изпълнителна агенция по околна среда - „Експертен доклад за числеността на кафявата мечка за 2011 г. (Спасов, Спиридонов)“; „Експертен доклад за числеността на кафявата мечка за 2011 г. (Атанасов, Гюров)

http://eea.government.bg/biodiversity/nsmbr/reports

План за действе за кафявата мечка в България, 2008“

http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=215

 

Оценка на индикатора

Въпреки съществуващите официални данни за числеността на мечката в България от годишни таксации на НУГ/ДАГ, според националния „План за действе за кафявата мечка в България, 2008“ тези данни не са базирани на подходяща научна основа и числеността през годините е отчитана некоректно, като значително превишава оптималната за страната численост. Отчетена е необходимостта от създаването на единна национална система и методика за мониторинг на мечката и извършването на системни анализи на тенденциите в числеността, разпространението, половата и възрастовата структура на популацията. В рамките на „Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие“(НСМБР), администрирана от ИАОС, е предложена методика за мониторинг на кафявата мечка. Тя се прилага от 2006 г., първоначално само на територията на Националните паркове, а от 2009 г. и в други територии на основните субпопулации на вида, вкл. чрез т.нар. масиран мониторинг, провеждан в един ден на определени от Националната комисия за кафявата мечка територии по маршрути с по-голяма гъстота и с участието на по-голям човешки ресурс от всички заинтересовани страни. За настоящата оценка на числеността на мечката на национално ниво, са използвани именно данни от проведен през 2011 г. масиран мониторинг на вида, на територията на Западни Родопи (области Пловдив и Пазарджик). За първи път ИАОС възлага на два екипа от експерти – биолози и математици да извършват независим анализ на данните и да направят оценка на числеността на вида, както на територията на обследвания регион, така и на национално ниво, чрез прилагане на методи за екстраполация на данните. Получените резултати от двата екипа са идентични, което говори за коректността на приложените методи за оценка и съответно за коректност на получените резултати.

Съгласно резултатите от извършената оценка, територията на размножаващите се 4 субпопулации на мечката в България възлиза на 960 000 хектара. Числеността на постоянната размножаваща се популация на мечката в България е около 480 индивида, на половозрелите мечки – около 215. Числеността на отделните субпопулации е, както следва: Старопланинско-Средногорска - около 150 мечки, Рилска – 100 индивида (с мечките от Витоша и съседните малки планини), Пиринска - 65 индивида и Западнородопска – 165 индивида. Осреднената територия на един половозрял индивид е 4470 хектара, а плътността на цялата популация е 1 мечка на 2000 хектара. Стойностите са получени за нормална структура на мечата популация, при която половозрелите животни съставляват към 45% от популацията. В западните гранични райони (Западна Стара планина, Осоговска планина и др., както и в Източни Родопи) се срещат, най-често временно, около 25 -30 мечки, които никъде не формират постоянна микропопулация.

Общата численост на мечката в България възлиза на около 510 индивида (с вероятност 95% числеността е между 502 и 520 индивида), което включва числеността на постоянната размножаваща се популация от 480 индивида и разпръснатите в различни райони на страната 25 - 30 мечки.

Приложените методи за анализ и оценка на данните от мониторинга на мечката, които се събират в НСМБР, предстои да бъдат интегрирани в Информационната система към НСМБР. Чрез тях в бъдеще ежегодно ще се прави както моментна оценка, така и оценка на тенденциите в състоянието на вида, след натрупване на достоверни данни от достатъчно дълъг период от време.

 

Най-значими летни подземни местообитания на прилепи в България през 2010 г.

Ключов въпрос

Кои са най-значимите летни подземни местообитания на прилепи в България през 2010 г.?

Ключово послание

state-good.jpgПрез 2010 г., в България са идентифицирани 18 летни подземни местообитания на прилепи с национално и международно значение. Във всяко от тях числеността е надвишавала 2000 индивида, в 7 са били регистрирани между 5000 и 9000 екземпляра, а в 2 от тях - над 10 000 екземпляра (таблица 1).

Опазването на подземните местообитания на прилепите е от особена важност предвид високата им уязвимост, значението им за екосистемите, ниският им размножителен потенциал и прогресивно намаляващата им численост. В България са установени 33 вида прилепи като всички са защитени, съгласно Закона за биологичното разнообразие и са обект на защита съгласно Бернската конвенция, Директива 92/43 ЕС и Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS).

 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява оценка на значимостта на летните подземни местообитания на прилепи, на база данните от проведен мониторинг през лятото на 2010 г. в 56 подземни местообитания в България. Тези от тях, в които числеността на индивидите е надвишавала 2000 екземпляра са определени като национално значими летни подземни местообитания. Индикаторът оценява състоянието и значението им за различните видове прилепи, които ги обитават. Приложена е методиката за мониторинг на прилепи към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.

 

Източници на информация

Изпълнителна агенция по околна среда „Финален доклад по задание: Теренно наблюдение на прилепите - находища и ч исленост, съгласно утвърдените схеми за мониторинг (НПМ-БАН)

http://eea.government.bg/biodiversity/nsmbr/reports

 

Оценка на индикатора

В рамките на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, през 2010 г. е проведен летен мониторинг на прилепи, като са обследвани 56 обекта (подземни местообитания на прилепи), в които са извършени общо 106 посещения.

В изследваните обекти са установени общо 19 вида прилепи. Най-често срещаните видове в пещерите през лятото у нас са 7 вида - Rhinolophus ferrumequinum, Rhinolophus euryale, Myotis myotis, Myotis blythii, Myotis emarginatus, Myotis capaccinii и Miniopterus schreibersii.

В 18 от изследваните подземни местообитания е установена обща численост на всички прилепи от над 2000 индивида и те са определени като най-значимите подземни местообитания на прилепи (таблица 1). В 7 от тези подземни местообитания са установени между 5000 и 9000 индивида. Уникално високи числености за Балканския полуостров и Европа от над 10 000 индивида са установени в два обекта с антропогенен произход. Най-много видове - 8, които се размножават в един и същи обект са установени в пещерата Парниците.

Определени пещери са временно убежище на по-големи колонии само за определен период от време. Значението на обектите за временен престой преди или след размножаването е също толкова голямо, колкото и на обектите където става самото раждане и отглеждането на малките. Някои от близко разположените една до друга пещери се обитават от индивиди от една и съща местна популация. В различните периоди (предразмножителен, раждане, отглеждане на малките, разпръскване) прилепите обитават точно определени пещери, които те избират поради благоприятните климатични особености (напр. по-висока температура), лесен и близък достъп до хранителен ресурс и вода, защитеност на обекта и липса на безпокойство. Някои сравнително плитки обекти се обитават от големи колонии само през юни и юли. Преди и след този период условията в тези убежища не са оптимални за прилепите, поради неблагоприятните климатични характеристики.

 

Табл.1. Най-значими летни подземни местообитания на прилепи в България с обща численост над 2000 индивида, на база данните от проведения мониторинг през 2010 г.

Обект

Селище

Дата

Численост

Брой видове

Видове

Прилепен хотел- Перла 2

Приморско

14.9.2010

2150

6

M. schreibersii, Rh. ferrumequinum,

Rh. euryale, M. blythii/myotis, M. capaccinii

Айна-ини

Рибино

6.6.2010

2400

3

M. myotis, Rh. blasii, M. schreibersii

Бисерна (Зандана)

Шумен

25.6.2010

2437

3

Rh. euryale, Rh. mehelyi,

Rh. ferrumequinum

Мандрата

(Голямата Микренска)

Микре

27.6.2010

2450

4

Rh. euryale/blasii, M. schreibersii,

Rh. ferrumequinum

Южна абразионна пещера

Приморско

3.6.2010

2700

5

M. blythii/myotis, M. schreibersii,

M. capaccinii, Rh. euryale

Мандрата (Голямата

Микренска)

Микре

8.6.2010

2720

4

Rh. euryale/blasii, M. schreibersii,

Rh. ferrumequinum

Еменската пещера

Емен

27.6.2010

2800

6

M. myotis/blythii, Rh. euryale/blasii,

M. schreibersii, Rh. ferrumequinum

Деветашката пещера

Деветаки

8.6.2010

3170

4

M. myotis/blythii, M. schreibersii,

M. capaccinii

Парниците

Бежаново

27.6.2010

3200

8

M. myotis/blythii, M. schreibersii,

Rh. euryale/blasii, Rh. ferrumequinum, M. capaccinii,

M. emarginatus

Орлова чука

Пепелина

21.5.2010

3381

5

M. myotis/blythii, Rh. euryale/mehelyi, Rh. ferrumequinum

Деветашката пещера

Деветаки

24.9.2010

3500

4

M. myotis/blythii, M. schreibersii,

M. capaccinii

Яраса-ини

Висока поляна

6.6.2010

4240

4

M. myotis/blythii, M. schreibersii,

M. capaccinii

Дивдядовския Зандан

Шумен

25.6.2010

4800

3

M. schreibersii, M. myotis/blythii

Билерниците

Ботуня

28.6.2010

4820

7

M. schreibersii, M. myotis/blythii,

Rh. euryale/blasii, Rh. ferrumequinum, M. emarginatus

Гъбарника

Красен

24.6.2010

5547

4

M. schreibersii, M. capaccinii, Rh. euryale, Rh. ferrumequinum

Дивдядовския Зандан

Шумен

15.5.2010

6000

4

M. schreibersii, M. myotis/blythii, Rh. euryale

Голашка минна галерия

Голак

19.6.2010

6290

4

M. myotis/blythii, M. schreibersii, M. capaccinii

Орлова чука

Пепелина

5.5.2010

6670

5

M. myotis/blythii, Rh. euryale/mehelyi, Rh. ferrumequinum

Зоровица

Червен

29.6.2010

7000

2

Rh. euryale/mehelyi

Пролазката пещера

Пролаз

25.6.2010

8950

5

M. myotis/blythii, Rh. euryale/blasii/mehelyi

Деветашката пещера

Деветаки

6.7.2010

9000

4

M. myotis/blythii, M. schreibersii, M. capaccinii

Резервоарите над Маджарово

Маджарово

5.6.2010

10 000

2

M. emarginatus, M. schreibersii

Гъбарника

Красен

21.5.2010

11 944

4

M. schreibersii, M. capaccinii, M. myotis/blythii

Източник: ИАОС, Финален доклад от теренно наблюдение на прилепите - находища и численост, съгласно утвърдените схеми за мониторинг (НПМ-БАН)

 

Проведеното теренно проучване не е установило значими промени в числеността и видовия състав на прилепите в изследваните подземни местообитания. Повечето от тях традиционно сe обитават от колонии наброяващи няколко хиляди екземпляра. Високата численост в тях се дължи на липсата на безпокойство, което гарантира висок размножителен успех на колонията. Внезапни природни или антропогенни въздействия може да прогонят или дори да унищожат прилепите. Редовният мониторинг на състоянието и заплахите в значимите местообитания е от ключово значение за опазването на тези уникално големи прилепни колонии.

1 IUCN – International Union for Conservation of Nature (Международен съюз за защита на природата)







Copyright 2000-2014 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 24 061 пъти през януари 2014 г. Дизайн и изработка: ИАОС