Енергетика
Ключов въпрос Намалява ли енергийното потребление и предизвиканите екологични натоварвания? |
---|
Ключови послания
През периода 2000 – 2011 г. крайното енергийно потребление нараства 5,8 % като това е резултат от повишаване на потреблението в сектор „Транспорт” и „Домакинства,” и намаляване в сектор „Индустрия”.
През 2011 г. брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната е 19 107 ktoe1 и сравнено с 2000 г. намалява с 0,6%; брутното вътрешно потребление на човек от населението нараства от 2,35 toe2 през 2000 г. до 2,6 toe през 2011 г.
Крайно енергийно потребление
Дефиниция на индикатора
Оценка на индикатора
Икономическата криза предизвика рязък спад на енергийното потребление на индустрията през 2009 г. и тя отстъпи мястото на сектор с най-високо потребление на транспорта.
През последните две години се наблюдава частично възстановяване на потреблението в индустрията като през 2011 то се изравни с това на транспорта, но остава много по-ниско от периода преди кризата.
Прави впечатление устойчивия ръст на енергийното потребление в домакинствата и услугите независимо от кризата.
Тенденциите в потреблението на енергия в България, под влияние на глобалната криза, са подобни на тези в другите страни от ЕС със закъснение от една година, тъй като в България кризата оказа своето въздействие една година по-късно от повечето страни в ЕС.
Фиг.1. Крайно енергийно потребление по икономически сектори, ktoe
Източник: НСИ
Брутно вътрешно потребление на горива и енергия
Дефиниция на индикатора
Оценка на индикатора
След значителния спад на брутното вътрешно енергийно потребление през 2009 г., в резултат на кризата, през следващите две години потреблението расте като през 2011 г. този ръст достигна 7,2%.
Фиг. 2. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия в периода 2000 – 2011 г., ktoe
Източник: НСИ
Табл. 1. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия в периода 2000 – 2011 г., кtoe
|
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
Въглища |
6725 |
7120 |
6464 |
7253 |
7081 |
6890 |
6868 |
7642 |
7486 |
6319 |
6828 |
8065 |
Горива от въглища |
26 |
145 |
106 |
112 |
80 |
64 |
121 |
193 |
48 |
42 |
57 |
34 |
Природен газ |
2932 |
2738 |
2404 |
2500 |
2517 |
2818 |
2905 |
3010 |
2913 |
2161 |
2300 |
2631 |
Суров нефт и нефтени дестилати |
5453 |
5457 |
5365 |
5291 |
5761 |
6568 |
7278 |
7121 |
7352 |
6414 |
6095 |
5930 |
Нефтопродукти |
-1233 |
-1365 |
-892 |
-638 |
-1372 |
-1573 |
-2106 |
-2175 |
-2474 |
-2050 |
-2084 |
-2111 |
Възобновяеми горива и отпадъци енергия |
546 |
543 |
639 |
681 |
708 |
692 |
736 |
675 |
785
|
768 |
926 |
988 |
Топлинна енергия от ВЕИ |
12 |
1 |
8 |
28 |
31 |
58 |
59 |
68 |
33 |
33 |
43 |
47 |
Електрическа енергия (без ПАВЕЦ) от ВЕИ |
230 |
149 |
189 |
260 |
272 |
406 |
404 |
286 |
253 |
318
|
495 |
334 |
Ядрена енергия |
4924 |
5277 |
5463 |
4594 |
4444 |
4851 |
5162 |
3728 |
3977 |
3878 |
3849 |
4105 |
Топлинна енергия |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0 |
0 |
|
Топлинна енергия |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
42 |
55 |
|
Електрическа енергия |
-397 |
-595 |
-541 |
-472 |
-505 |
-652 |
-666 |
-385 |
-460 |
-436 |
-726 |
-916 |
Общо |
19218 |
19470 |
19205 |
19609 |
19017 |
20122 |
20761 |
20163 |
19913 |
17447 |
17783 |
19107 |
Дял на ВЕИ в брутното вътрешно потребление |
4,1% |
3,6% |
4,4% |
4,9% |
5,3% |
5,7% |
5,8% |
5,1% |
5,4% |
6,4% |
8,2% |
7,2% |
Източник:НСИ
Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението средно в ЕС 27 е около 3,51 toe и е значително по-високо от това в България, което през 2011 г. е 2,60 toe. В ЕС потреблението на енергия на човек от населението остава практически постоянно в сравнение с 2000 година, докато в България има малък ръст от 0,25 toe за същия период.
Табл.2. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението, toe
|
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
БВП/население, toe |
2,35 |
2,46 |
2,44 |
2,51 |
2,44 |
2,60 |
2,70 |
2,63 |
2,61 |
2,30 |
2,35 |
2,60 |
Източник:НСИ
Ключов въпрос Какви са тенденциите по отношение на поставената цел в „Енергийната стратегия на Република България до 2020“ за 50% намаляване енергийната интензивност до 2020 г. в сравнение с 2005 г.? |
Ключово послание
Докато в периода 2000 – 2009 г. съществува устойчива тенденция за намаляване на крайната и на първичната енергийна интензивност с около 4 - 4,5% средно годишно, през последните две години енергийната интензивност нараства. Постигнатото намаление на енергийната интензивност към 2011 година в сравнение с 2005 г. е 18,3% и ръста на енергийната интензивност през 2010 и 2011 година показва, че ще са необходими значителни допълнителни усилия и инвестиции в енергийната ефективност за постигането на целта към 2020 г.
Крайната енергийна интензивност на България, към 2011, остава една от най високите сред страните – членки на ЕС и е с около 30% по-висока от средната за ЕС.
Енергийна интензивност
Дефиниция на индикатора
Оценка на индикатора
- Първична и крайна енергийна интензивност
Енергийната интензивност е основен индикатор за ефективността на използването на енергия. Изменението на енергийната интензивност при първичното (брутно вътрешно) и крайното потребление на енергия за периода 2000 г. – 2011 г.4, по данни на МИЕТ е показано на фиг.3
Фиг. 3 Първична и крайна енергийна интензивност за периода 2000 – 2011 г., кgoe/лв2005
Източник: МИЕТ
Докато в периода 2000 – 2009 г. съществува устойчива тенденция за намаление на първичната (ПЕИ) средно с около 4,5% и на крайната енергийна интензивност (КЕИ) средно с около 4% годишно, то през последните две години енергийната интензивност нараства, като ръстът на ПЕИ е 1,6% през 2010 г. и 5,4% през 2011 г.; ръстът на КЕИ – 2,1% и 2,5% съответно.
През 2009 г. и 2010 г. съотношението между крайна и първична енергийна интензивност нараства, което показва подобряване на ефективността при трансформацията, преноса и разпределение на енергията. През 2011 това съотношение намалява с 2,7%, което показва влошена ефективност и частично е свързано с увеличения износ на електроенергия през 2011 г.
През периода 2000 – 2011 г. средната ПЕИ в страните от ЕС 27 намалява с 1,4% годишно, а в България с значително по-бързо – с 4,5% годишно. Към 2011 г. нивото на ПЕИ в България (БВП по паритетен курс на лева) все още остава с 70% по-високо от средното в ЕС-27.
През периода 2000 – 2011 г. КЕИ в ЕС намалява с 1,5% годишно, а в България с 3,8%годишно, като към 2011 г. КЕИ в България е с около 30% по-висока от тази в ЕС (БВП по паритетен курс на лева).
Ключов въпрос Какви са тенденциите през 2011 г. за постигане на задължителната национална цел за 16% дял на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.? |
Ключови послания
През 2011 г. делът на енергията от ВЕИ (13,8%) в брутното крайно потребление на енергия нараства спрямо 2010 г., когато достигнатият дял на енергия от ВЕИ е 13,5%.
През 2011 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ (от водна, вятърна и слънчева енергия) е с 32,5% по малка от произведената през 2010 г. Значителното намаление на производството на електроенергия от ВЕИ през 2011 по абсолютна стойност се дължи на намаляване производството на електроенергия ВЕЦ, което се колебае в широк диапазон в зависимост на климатичните условия през отделните години. При отчитане на изпълнението на националните цели обаче влиянието на климатичните условия се избягва като се извършва нормализация на произведената електроенергия от ВЕИ.
Потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници
Дефиниция на индикаторите
-
Брутното вътрешно потребление от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – общо и като дял от общото брутно вътрешно потребление на енергия в страната през годината;
-
Общото производство на електрическа енергия от ВЕИ – общо и като дял от брутното производство на електрическа енергия в страната
Делът на потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници в общия обем на енергийното потребление на страната, представлява индикатор за предприетите политически мерки за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, с цел от една страна да се намали негативното въздействие на енергийния сектор върху околната среда, а от друга – за постигане на диверсификация на енергийните доставки. Доколкото природните изкопаеми ресурси са ограничени, зависимостта на икономиката от тях не следва да се разглежда като дългосрочна перспектива, докато с помощта на ВЕИ може да се осигури постоянно енергоснабдяване.
Директива 2009/28/ЕС за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя задължителна национална цел на България за 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. Изразена в количество енергия при сценарий с допълнителна енергийна ефективност тази цел съответства на 1 718 ktoe енергия от възобновяеми източници.
Оценка на индикаторите
Брутното вътрешно потребление от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)
През 2011 г. потреблението на ВЕИ възлиза на 1 369 ktoe и е нараснало със 76,4% спрямо 2000 г. Основен принос за това има увеличеното с 81% потребление на биомасата, използвана основно за отопление от населението.
Произведената електрическа енергия от ВЕИ
Общото производство на енергия от възобновяеми енергийни източници в България през 2011 г. е 1414 ktoe в това число:
-
Водна енергия - 251 ktoe (18,5%);
-
Биомаса – 1031 ktoe (76,1%););
-
Вятърна енергия – 74 ktoe (5,5%)
-
Слънчева електрическа – 9 ktoe;
-
Слънчева топлинна – 14 ktoe ;
-
Геотермална – 33 ktoe
Производството на електроенергия през периода 2005 – 2011 са показани в табл.3.
Табл.3. Произведена електроенергия от ВЕИ (от водна, вятърна и слънчева енергия) през периода 2005 – 20011 г., ktoe
|
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
Електроенергия |
406 |
404 |
251 |
253 |
318 |
495 |
337 |
Източник :НСИ
През 2011 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ (от водна, вятърна и слънчева енергия) е с 32,5% по малка от тази през 2010 г., което се дължи на намаляване производството на електроенергия ВЕЦ.
През 2011 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ е 3935 GWh и представлява 9,8% от брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в страната.
За производството на електрическа енергия от ВЕИ в страната се използват водна, вятърна и слънчева енергия, дървени и растителни отпадъци и в последните две години и биогаз. Доминиращият възобновяем източник, използван за производство на електрическа енергия е водната енергия.
Във водноелектрически централи е произведена 74,1% от електрическата енергия от ВЕИ в страната. Произведената електрическа енергия от вятърни генератори през периода е 861GWh и представлява 21,9% от брутното електропроизводство от ВЕИ през 2011 г. Произведената електрическа енергия от фотоволтаични централи през 2011 г. е 101 GWh
Табл. 4. Производство на електрическа енергия от ВЕИ, 2005 - 2011 г. в GWh
|
Мярка |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
%, 2011 |
|
ВЕЦ |
GWh |
4336 |
4238 |
2874 |
2824 |
3470 |
5056 |
2917 |
74,1 |
|
ВтЕЦ |
GWh |
5 |
20 |
47 |
122 |
237 |
681 |
861 |
21,9 |
|
ФЕЦ |
GWh |
|
|
|
|
3 |
15 |
101 |
2,6 |
|
Други ВЕИ (отпадъци и биогаз) |
GWh |
17 |
7 |
6 |
16 |
7 |
35 |
56 |
1,4 |
|
ОБЩО |
GWh |
4358 |
4265 |
2927 |
2962 |
3717 |
5787 |
3935 |
100,0 |
Източник: НСИ
През 2011 г. делът на електрическата енергия от ВЕИ в брутното потребление на електрическа енергия в страната намалява спрямо 2010 г., което се дължи главно на намаление на произведената електрическа енергия от ВЕЦ и е обусловено от климатичните условия.
Табл.5. Дял на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в брутното потребление на електрическа енергия,%
|
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
България |
7,4 |
4,7 |
6,1 |
8,2 |
8,9 |
11,8 |
11,2 |
7,5 |
7,4 |
9,8 |
15,1 |
9,8 |
Източник: НСИ, Енергиен Баланс 2011 г.
Във фиг.6 са съпоставени данни за дела на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в брутното потребление на електрическа енергия през 2011 г. на страните – членки на ЕС.
Фиг.6 Дял на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в брутното потребление на електрическа енергия в страните от ЕС за 2011 г.(%)
Източник: Евростат
Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници
-
Енергийна стратегия на България до 2020 г.
Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:
-
20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
-
20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
-
Подобряване на енергийната ефективност с 20%.
В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с 2005 г. Постигнатото намаление на енергийната интензивност към 2011 г. в сравнение с 2005 г. е 18,3% и ръста на енергийната интензивност през 2010 г. и 2011 г. показва, че ще са необходими значителни допълнителни усилия и инвестиции в енергийната ефективност за постигането на целта.
Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност
-
Закон за енергийната ефективност
Законът за енергийна ефективност е разработен в изпълнение на Директива 2006/32/ЕО и урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергоефективни услуги. Законът има за цел насърчаване на енергийната ефективност чрез система от мерки и дейности на национално, отраслово, областно и общинско равнище като основен фактор за повишаване конкурентоспособността на икономиката, сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда.
Във връзка с транспониране на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на съвета относно енергийните характеристики на сградите бе приет от Народното събрание ЗИД на Закона за енергийната ефективност. С намаляването на прага на разгънатата застроена площ, подлежаща на задължително обследване за енергийна ефективност и сертифициране се цели положително въздействие в няколко насоки:
-
намаляване на енергийното потребление;
-
намаляване разходите за енергия;
-
увеличаване на експлоатационната годност на сградите;
-
значително подобрение на комфорта на обитаване и по-здравословна среда;
-
естетика на обновените сгради – това ще допринесе и за увеличаване на позитивните нагласи в обитателите на сградите и останалите жители на иначе твърде неприятните райони с преобладаващи стари или амортизирани сгради – общинска и държавна собственост;
-
увеличаване на стойността на съответните сгради до нива, близки с ново строителство.
-
Втори национален план за действие по енергийна ефективност
Вторият национален план за действие по енергийна ефективност (ВНПДЕЕ) е одобрен от Министерския съвет на Република България през септември 2011 г. и е разработен в съответствие с изискванията на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги. ВНПДЕЕ е вторият от трите национални плана за действие по енергийна ефективност и обхваща периода 2011 – 2016 г. и прогнозата до 2020 г. и формулира междинна индикативна цел за периода 2011 – 2013 г. Целта е спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001 – 2005 г.
Крайната цел е България да постигне спестяване на 627 ktoe (9% от средното крайно енергийно потребление (КЕП) в рамките на директивата за периода 2001 – 2005) чрез мерки за енергийна ефективност при крайното потребление до 2016 година. България трябва да изпълни и две междинни цели – спестяване на 209 ktoe до 2010 и спестяване на 418 ktoe до 2013 г.
Постигнатите спестявания, изчислени по метода „отгоре-надолу“ до 2010 г. са 444,3 ktoe, което значително надхвърля междинната цел за 2010 г. и е повече и от междинната цел за 2013 г. По метода „отдолу-нагоре“ постигнатите спестявания към 2010 г. са 305 хиляди т.н.е. което също е повече от междинната цел.
Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници
-
Закон за енергията от възобновяеми източници
Законът за енергията от възобновяеми източници5 , публикуван през 2011 г.,транспонира Директива 2009/28/ЕО и осигурява въвеждането и прилагането на политиката за насърчаване производството и потреблението на енергията от възобновяеми източници (ВИ). С този нормативен акт е въведена правна регламентация на обществените отношения, свързани с насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна и/или енергия за охлаждане от ВИ и енергия от ВИ в транспорта.
-
Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници
Националния план е разработен в съответствие с изискванията на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Целта на България, посочена в плана, е достигане на 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. Достигнатият дял на енергия от ВЕИ към 2010 г. е 13,5%, което значително надхвърля целта за 2012 г. от 10,7%.