ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2011 г. (издание 2013 г.)

Лични средства

Енергетика

Ключов въпрос

Намалява ли енергийното потребление и предизвиканите екологични натоварвания?

Ключови послания

state-bad.jpg През периода 2000 – 2011 г. крайното енергийно потребление нараства 5,8 % като това е резултат от повишаване на потреблението в сектор „Транспорт” и „Домакинства,” и намаляване в сектор „Индустрия”.

state-bad.jpg През 2011 г. брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната е 19 107 ktoe1 и сравнено с 2000 г. намалява с 0,6%; брутното вътрешно потребление на човек от населението нараства от 2,35 toe2 през 2000 г. до 2,6 toe през 2011 г.

Крайно енергийно потребление


Дефиниция на индикатора

Енергия, доставена на краен потребител – общ обем и обем по икономически сектори.
Крайното енергийно потребление е индикатор, който характеризира динамиката на изменение на потреблението на доставената до краен потребител енергия. Тази динамика като цяло показва какъв напредък е постигнат в процеса на намаляване на енергийното потребление и намаляване на въздействието върху околната среда на отделните крайни потребители : транспорт, промишленост, селско стопанство, домакинства и др.. Този индикатор може да се използва както за целите на мониторинга, така и при оценка на ефективността на различни политически мерки, свързани с енергийното потребление и енергийната ефективност.


Оценка на индикатора

Общото крайно енергийно потребление през 2011 г. е 9059 ktoe като разпределението по сектори е: транспорт – 30,0%, индустрия – 29,8%, домакинства – 26,4%, услуги – 11,5% и селско стопанство – 2,3%.
В периода 2000 – 2011 г. крайното енергийно потребление нараства с 5,8%, като това е резултат от повишаване на потреблението в сектори „Транспорт” и „Домакинства, търговия, обществени организации и други” и намаляване в сектор „Индустрия”. С най-съществено значение е нарастването на потреблението в сектор „Транспорт”48,0%, дължащо се на увеличеното потребление на горива в автомобилния транспорт. Като цяло потреблението в сектор „Домакинства, търговия, обществени организации и други” се е увеличило с 15,6%, като потреблението в домакинствата се е увеличило с 9,2%. Потреблението в сектор „Селско,горско стопанство и риболов” е намаляло с 32,9%.

Икономическата криза предизвика рязък спад на енергийното потребление на индустрията през 2009 г. и тя отстъпи мястото на сектор с най-високо потребление на транспорта.

През последните две години се наблюдава частично възстановяване на потреблението в индустрията като през 2011 то се изравни с това на транспорта, но остава много по-ниско от периода преди кризата.

Прави впечатление устойчивия ръст на енергийното потребление в домакинствата и услугите независимо от кризата.

Тенденциите в потреблението на енергия в България, под влияние на глобалната криза, са подобни на тези в другите страни от ЕС със закъснение от една година, тъй като в България кризата оказа своето въздействие една година по-късно от повечето страни в ЕС.

Фиг.1. Крайно енергийно потребление по икономически сектори, ktoe

Energy_html_m3d00b637.gif

Източник: НСИ

Брутно вътрешно потребление на горива и енергия


Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници
Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и развитието на обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но практиката за производство и потребление на енергия оказва значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO2 са резултат от изгарянето на въглища; едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр.метан). Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) оказват най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочна цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергопотреблението и увеличаване на дела на електроенергията от ВЕИ. Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергоносители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.


Оценка на индикатора

По данни на НСИ през 2011 г. брутното вътрешно потребление в страната възлиза на 19 107 ktoe и сравнено с 2000 г. намалява с 0,6%. В периода 2000 – 2011 г. значително се е увеличило потреблението на суров нефт (8,7%), като същевременно нефтопродуктите, предназначени за износ са увеличени със 79,3%. Потреблението на ядрена енергия е намаляло с 16,6%, а потреблението на въглища бележи ръст от 19,9%. Положителна тенденция е увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници, с най-голям принос на биомасата. Производството на електрическа енергия от ВЕИ също нараства, като с най-голямо значение е водната енергия.

След значителния спад на брутното вътрешно енергийно потребление през 2009 г., в резултат на кризата, през следващите две години потреблението расте като през 2011 г. този ръст достигна 7,2%.

 Фиг. 2. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия в периода 2000 – 2011 г., ktoe

Energy_html_m117fb260.gif

Източник: НСИ

Табл. 1. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия в периода 2000 – 2011 г., кtoe

 

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

Въглища

6725

7120

6464

7253

7081

6890

6868

7642

7486

6319

6828

8065

Горива от въглища

26

145

106

112

80

64

121

193

48

42

57

34

Природен газ

2932

2738

2404

2500

2517

2818

2905

3010

2913

2161

2300

2631

Суров нефт и нефтени дестилати

5453

5457

5365

5291

5761

6568

7278

7121

7352

6414

6095

5930

Нефтопродукти

-1233

-1365

-892

-638

-1372

-1573

-2106

-2175

-2474

-2050

-2084

-2111

Възобновяеми горива и отпадъци енергия

546

543

639

681

708

692

736

675

785

 

768

926

988

Топлинна енергия от ВЕИ

12

1

8

28

31

58

59

68

33

33

43

47

Електрическа енергия (без ПАВЕЦ) от ВЕИ

230

149

189

260

272

406

404

286

253

318

 

495

334

Ядрена енергия

4924

5277

5463

4594

4444

4851

5162

3728

3977

3878

3849

4105

Топлинна енергия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0

0

 

Топлинна енергия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

42

55

 

Електрическа енергия

-397

-595

-541

-472

-505

-652

-666

-385

-460

-436

-726

-916

Общо

19218

19470

19205

19609

19017

20122

20761

20163

19913

17447

17783

19107

Дял на ВЕИ в брутното вътрешно потребление

4,1%

3,6%

4,4%

4,9%

5,3%

5,7%

5,8%

5,1%

5,4%

6,4%

8,2%

7,2%

 Източник:НСИ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението средно в ЕС 27 е около 3,51 toe и е значително по-високо от това в България, което през 2011 г. е 2,60 toe. В ЕС потреблението на енергия на човек от населението остава практически постоянно в сравнение с 2000 година, докато в България има малък ръст от 0,25 toe за същия период.

 Табл.2. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението, toe

 

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

БВП/население, toe

2,35

2,46

2,44

2,51

2,44

2,60

2,70

2,63

2,61

2,30

2,35

2,60

 Източник:НСИ

Ключов въпрос

Какви са тенденциите по отношение на поставената цел в „Енергийната стратегия на Република България до 2020“ за 50% намаляване енергийната интензивност до 2020 г. в сравнение с 2005 г.?

Ключово послание

state-bad.jpg Докато в периода 2000 – 2009 г. съществува устойчива тенденция за намаляване на крайната и на първичната енергийна интензивност с около 4 - 4,5% средно годишно, през последните две години енергийната интензивност нараства. Постигнатото намаление на енергийната интензивност към 2011 година в сравнение с 2005 г. е 18,3% и ръста на енергийната интензивност през 2010 и 2011 година показва, че ще са необходими значителни допълнителни усилия и инвестиции в енергийната ефективност за постигането на целта към 2020 г.

state-bad.jpg Крайната енергийна интензивност на България, към 2011, остава една от най високите сред страните – членки на ЕС и е с около 30% по-висока от средната за ЕС.

Енергийна интензивност


Дефиниция на индикатора

Отношение между потреблението на енергия и брутния вътрешен продукт за година в постоянни цени3
Енергийната интензивност на икономиката като цяло и на секторите създаващи добавена стойност, е основен индикатор за нивото на енергийна ефективност. Тя е ключов индикатор за устойчивото развитие. Динамиката й характеризира нивото на ефективността на енергийното потребление в страната. Енергийната интензивност зависи, както от структурата на икономиката (сектори с високо и ниско потребление на енергия), така и от географски фактори (страни, разположени в студени климатични пояси, могат да потребяват за отопление повече енергия, а в страни с горещ климат индикаторът може да нарасне поради необходимост от охлаждане на въздуха). Целта на политиката е подобряване на енергийната ефективност и отслабване на връзката между икономическия ръст и енергийното потребление; осигуряване на икономически растеж, който в малка степен зависи от използване на енергия, особено изкопаеми горива.


Оценка на индикатора

- Първична и крайна енергийна интензивност

Енергийната интензивност е основен индикатор за ефективността на използването на енергия. Изменението на енергийната интензивност при първичното (брутно вътрешно) и крайното потребление на енергия за периода 2000 г. – 2011 г.4, по данни на МИЕТ е показано на фиг.3

 Фиг. 3 Първична и крайна енергийна интензивност за периода 2000 – 2011 г., кgoe/лв2005

Energy_html_39b2e33f.gif

Източник: МИЕТ

 Докато в периода 2000 – 2009 г. съществува устойчива тенденция за намаление на първичната (ПЕИ) средно с около 4,5% и на крайната енергийна интензивност (КЕИ) средно с около 4% годишно, то през последните две години енергийната интензивност нараства, като ръстът на ПЕИ е 1,6% през 2010 г. и 5,4% през 2011 г.; ръстът на КЕИ – 2,1% и 2,5% съответно.

През 2009 г. и 2010 г. съотношението между крайна и първична енергийна интензивност нараства, което показва подобряване на ефективността при трансформацията, преноса и разпределение на енергията. През 2011 това съотношение намалява с 2,7%, което показва влошена ефективност и частично е свързано с увеличения износ на електроенергия през 2011 г.

През периода 2000 – 2011 г. средната ПЕИ в страните от ЕС 27 намалява с 1,4% годишно, а в България с значително по-бързо – с 4,5% годишно. Към 2011 г. нивото на ПЕИ в България (БВП по паритетен курс на лева) все още остава с 70% по-високо от средното в ЕС-27.

През периода 2000 – 2011 г. КЕИ в ЕС намалява с 1,5% годишно, а в България с 3,8%годишно, като към 2011 г. КЕИ в България е с около 30% по-висока от тази в ЕС (БВП по паритетен курс на лева).

Ключов въпрос

Какви са тенденциите през 2011 г. за постигане на задължителната национална цел за 16% дял на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.?

Ключови послания

state-moderate.jpg През 2011 г. делът на енергията от ВЕИ (13,8%) в брутното крайно потребление на енергия нараства спрямо 2010 г., когато достигнатият дял на енергия от ВЕИ е 13,5%.

state-bad.jpg През 2011 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ (от водна, вятърна и слънчева енергия) е с 32,5% по малка от произведената през 2010 г. Значителното намаление на производството на електроенергия от ВЕИ през 2011 по абсолютна стойност се дължи на намаляване производството на електроенергия ВЕЦ, което се колебае в широк диапазон в зависимост на климатичните условия през отделните години. При отчитане на изпълнението на националните цели обаче влиянието на климатичните условия се избягва като се извършва нормализация на произведената електроенергия от ВЕИ.

Потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници

Дефиниция на индикаторите

  • Брутното вътрешно потребление от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – общо и като дял от общото брутно вътрешно потребление на енергия в страната през годината;

  • Общото производство на електрическа енергия от ВЕИ – общо и като дял от брутното производство на електрическа енергия в страната

Делът на потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници в общия обем на енергийното потребление на страната, представлява индикатор за предприетите политически мерки за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, с цел от една страна да се намали негативното въздействие на енергийния сектор върху околната среда, а от друга – за постигане на диверсификация на енергийните доставки. Доколкото природните изкопаеми ресурси са ограничени, зависимостта на икономиката от тях не следва да се разглежда като дългосрочна перспектива, докато с помощта на ВЕИ може да се осигури постоянно енергоснабдяване.

Директива 2009/28/ЕС за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя задължителна национална цел на България за 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. Изразена в количество енергия при сценарий с допълнителна енергийна ефективност тази цел съответства на 1 718 ktoe енергия от възобновяеми източници.

Оценка на индикаторите

Брутното вътрешно потребление от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)

През 2011 г. потреблението на ВЕИ възлиза на 1 369 ktoe и е нараснало със 76,4% спрямо 2000 г. Основен принос за това има увеличеното с 81% потребление на биомасата, използвана основно за отопление от населението.

Произведената електрическа енергия от ВЕИ

Общото производство на енергия от възобновяеми енергийни източници в България през 2011 г. е 1414 ktoe в това число:

  • Водна енергия - 251 ktoe (18,5%);

  • Биомаса – 1031 ktoe (76,1%););

  • Вятърна енергия – 74 ktoe (5,5%)

  • Слънчева електрическа – 9 ktoe;

  • Слънчева топлинна – 14 ktoe ;

  • Геотермална – 33 ktoe

 Производството на електроенергия през периода 2005 – 2011 са показани в табл.3.

Табл.3. Произведена електроенергия от ВЕИ (от водна, вятърна и слънчева енергия) през периода 2005 – 20011 г., ktoe 

 

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

Електроенергия
от ВЕИ, ktoe.

406

404

251

253

318

495

337

 Източник :НСИ

През 2011 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ (от водна, вятърна и слънчева енергия) е с 32,5% по малка от тази през 2010 г., което се дължи на намаляване производството на електроенергия ВЕЦ.

През 2011 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ е 3935 GWh и представлява 9,8% от брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в страната.

За производството на електрическа енергия от ВЕИ в страната се използват водна, вятърна и слънчева енергия, дървени и растителни отпадъци и в последните две години и биогаз. Доминиращият възобновяем източник, използван за производство на електрическа енергия е водната енергия.

Във водноелектрически централи е произведена 74,1% от електрическата енергия от ВЕИ в страната. Произведената електрическа енергия от вятърни генератори през периода е 861GWh и представлява 21,9% от брутното електропроизводство от ВЕИ през 2011 г. Произведената електрическа енергия от фотоволтаични централи през 2011 г. е 101 GWh

 Табл. 4. Производство на електрическа енергия от ВЕИ, 2005 - 2011 г. в GWh 

 

Мярка

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

%, 2011

ВЕЦ

GWh

4336

4238

2874

2824

3470

5056

2917

74,1

ВтЕЦ

GWh

5

20

47

122

237

681

861

21,9

ФЕЦ

GWh

 

 

 

 

3

15

101

2,6

Други ВЕИ (отпадъци и биогаз)

GWh

17

7

6

16

7

35

56

1,4

ОБЩО

GWh

4358

4265

2927

2962

3717

5787

3935

100,0

Източник: НСИ

През 2011 г. делът на електрическата енергия от ВЕИ в брутното потребление на електрическа енергия в страната намалява спрямо 2010 г., което се дължи главно на намаление на произведената електрическа енергия от ВЕЦ и е обусловено от климатичните условия.

Табл.5. Дял на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в брутното потребление на електрическа енергия,% 

 

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

България

7,4

4,7

6,1

8,2

8,9

11,8

11,2

7,5

7,4

9,8

15,1

9,8

Източник: НСИ, Енергиен Баланс 2011 г.

Във фиг.6 са съпоставени данни за дела на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в брутното потребление на електрическа енергия през 2011 г. на страните – членки на ЕС.

Фиг.6 Дял на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в брутното потребление на електрическа енергия в страните от ЕС за 2011 г.(%)

Energy_html_m54ef2669.gif

Източник: Евростат

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници

  • Енергийна стратегия на България до 2020 г.

Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:

  • 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;

  • 20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;

  • Подобряване на енергийната ефективност с 20%.

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с 2005 г. Постигнатото намаление на енергийната интензивност към 2011 г. в сравнение с 2005 г. е 18,3% и ръста на енергийната интензивност през 2010 г. и 2011 г. показва, че ще са необходими значителни допълнителни усилия и инвестиции в енергийната ефективност за постигането на целта.

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност

  •  Закон за енергийната ефективност

Законът за енергийна ефективност е разработен в изпълнение на Директива 2006/32/ЕО и урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергоефективни услуги. Законът има за цел насърчаване на енергийната ефективност чрез система от мерки и дейности на национално, отраслово, областно и общинско равнище като основен фактор за повишаване конкурентоспособността на икономиката, сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда.

Във връзка с транспониране на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на съвета относно енергийните характеристики на сградите бе приет от Народното събрание ЗИД на Закона за енергийната ефективност. С намаляването на прага на разгънатата застроена площ, подлежаща на задължително обследване за енергийна ефективност и сертифициране се цели положително въздействие в няколко насоки:

  • намаляване на енергийното потребление;

  • намаляване разходите за енергия;

  • увеличаване на експлоатационната годност на сградите;

  • значително подобрение на комфорта на обитаване и по-здравословна среда;

  • естетика на обновените сгради – това ще допринесе и за увеличаване на позитивните нагласи в обитателите на сградите и останалите жители на иначе твърде неприятните райони с преобладаващи стари или амортизирани сгради – общинска и държавна собственост;  

  • увеличаване на стойността на съответните сгради до нива, близки с ново строителство.

  •  Втори национален план за действие по енергийна ефективност

 

Вторият национален план за действие по енергийна ефективност (ВНПДЕЕ) е одобрен от Министерския съвет на Република България през септември 2011 г. и е разработен в съответствие с изискванията на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги. ВНПДЕЕ е вторият от трите национални плана за действие по енергийна ефективност и обхваща периода 2011 – 2016 г. и прогнозата до 2020 г. и формулира междинна индикативна цел за периода 2011 – 2013 г. Целта е спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001 – 2005 г.

Крайната цел е България да постигне спестяване на 627 ktoe (9% от средното крайно енергийно потребление (КЕП) в рамките на директивата за периода 2001 – 2005) чрез мерки за енергийна ефективност при крайното потребление до 2016 година. България трябва да изпълни и две междинни цели – спестяване на 209 ktoe до 2010 и спестяване на 418 ktoe до 2013 г.

Постигнатите спестявания, изчислени по метода „отгоре-надолу“ до 2010 г. са 444,3 ktoe, което значително надхвърля междинната цел за 2010 г. и е повече и от междинната цел за 2013 г. По метода „отдолу-нагоре“ постигнатите спестявания към 2010 г. са 305 хиляди т.н.е. което също е повече от междинната цел.

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници

  •  Закон за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници5 , публикуван през 2011 г.,транспонира Директива 2009/28/ЕО и осигурява въвеждането и прилагането на политиката за насърчаване производството и потреблението на енергията от възобновяеми източници (ВИ). С този нормативен акт е въведена правна регламентация на обществените отношения, свързани с насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна и/или енергия за охлаждане от ВИ и енергия от ВИ в транспорта.

  •  Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

Националния план е разработен в съответствие с изискванията на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Целта на България, посочена в плана, е достигане на 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. Достигнатият дял на енергия от ВЕИ към 2010 г. е 13,5%, което значително надхвърля целта за 2012 г. от 10,7%.

1 Хиляди тона нефтен еквивалент

2 Тона нефтен еквивалент

3 МИЕТ измерва енергийната интензивност в килограма нефтен еквивалент за един лев по съпоставими цени от 2000 г.(kgoe/лв00) 

4 Последни публикувани данни на МИЕТ за енергийна интензивност

5 Обн., ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г изм. и доп., бр. 29 от 10.04.2012 г., в сила от 10.04.2012 г., бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г.













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС