ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2011 г. (издание 2013 г.)

Лични средства

Въведение

Националният доклад за състоянието и опазването на околната среда е разработен в съответствие с чл. 22, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.

Докладът е изготвен със структура, включваща основно екологични индикатори и методологии, прилагани в оценъчните доклади на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), в съответствие с препоръките за усъвършенстване на оценките за състоянието на околната среда и ясно идентифициране на тенденциите. Целта, от една страна, е ясно формулиране на въпросите, свързани с взаимодействието между обществото и околната среда, а от друга - представяне на информация за околната среда в България, съпоставима с оценките на общоевропейско ниво. Направен е опит да бъде обхванат комплексът от връзки между Източници на въздействие върху околната среда; Фактори на въздействие - емисии във въздуха, водите и почвите, отпадъци, шумово въздействие, йонизираща радиация; Състояние на околната среда; Въздействие върху екосистемите и Мерки за опазване на околната среда.

Докладът включва 16 раздела, които обхващат основни екологични направления. Формулирани са „ключови въпроси” от обществен интерес, описани са използваните индикатори и методологии за оценка, източниците на информация и референтните документи, чрез които се търсят отговорите. Оценката на индикаторите е направена за подходящи времеви периоди и са изведени тенденции и заключения, които формират „ключови послания” по съответните екологични теми.

С оглед по-добра достъпност и по-лесно възприемане, анализите са придружени с множество фигури, диаграми, графики и карти. Ключовите послания са подсилени със символика, отразяваща тенденциите в екологичните процеси: положителни (state-good.jpg); отрицателни (state-bad.jpg) и без промяна (state-moderate.jpg).

Основната работа по изготвяне на доклада е извършена в Изпълнителната агенция по околна среда и Министерството на околната среда и водите. Със заповед на министъра на околната среда и водите е създадена междуведомствена група, с представители на МИЕТ, МТИТС, МЗХ, МЗ, МРРБ, НСИ, НИМХ, която допринесе за улесняване на обмена на данни и информация и за адекватно формулиране на секторните ключови послания.

Най-значителните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда са потреблението на енергия и природни ресурси от икономическите сектори и емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, водите, почвите, депонирането на отпадъци. През периода 2000 – 2011 г. крайното енергийно потребление нараства с 5,8%, като това е резултат от повишаване на потреблението в сектор „Транспорт” и „Домакинства,” и намаляване в сектор „Индустрия”. Крайната енергийна интензивност на България, към 2011, остава една от най високите сред страните – членки на ЕС и е с около 30% по-висока от средната за ЕС. Постигнатото намаление на енергийната интензивност към 2011 г. в сравнение с 2005 г. е 18,3% и ръста на енергийната интензивност през 2010 г. и 2011 г. показва, че ще са необходими значителни допълнителни усилия и инвестиции в енергийната ефективност за постигането на националната цел за 50% намаляване на енергийната интензивност до 2020, залегнала в Енергийна стратегия на България до 2020 г.

През 2011 г. потреблението на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) възлиза на 1 369 ktoe и е нараснало със 76,4% спрямо 2000 г. Основен принос за това има увеличеното с 81% потребление на биомасата, използвана основно за отопление от населението. През 2011 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ (от водна, вятърна и слънчева енергия) е с 32,5% по малка от тази през 2010 г., което се дължи на намаляване производството на електроенергия от водноелектрически централи (ВЕЦ).

През 2011 г. в сероочистващите инсталации са уловени 824,4 хиляди тона серен диоксид - за сравнение през 2010 г. са уловени 642,6 хиляди тона серен диоксид Независимо от това енергетиката остава най-големият източник на емисии на серен диоксид и основен източник на емисии на азотни оксиди. В България сектор „Енергия” има ключова позиция и във формиране на парникови газове (ПГ). Той е източник на 78,9% от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация – 2011 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO2 – 95,5% от емисиите на сектора. България изпълнява ангажиментите по Директива 2001/81/ЕО относно националните тавани за емисиите на определени атмосферни замърсители, които включват постигане към 2010г. и поддържане впоследствие на общи годишни емисии (национални тавани) за серен диоксид (SO2) – 836 хил. тона/годишно (kt/y); за азотни оксиди (NOx) – 247 kt/y; за летливи органични съединения (NMVOC) – 175 kt/y; за амоняк (NH3) – 108 kt/y. През 2011 г. нивата на емисиите на NO2, NH3, NMVOC и SO2 са по-ниски от ангажиментите на страната за 2010 г., по Приложение І на Директива 2001/81/ЕО. Изпълнени са и задълженията за постигане на определени тавани на изброените замърсители, записани в Гьотеборгския протокол към Конвенцията по трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР). Употребата на лигнитни въглища в топлоелектрическите централи през 2011 г. е нарастнало с 7,9 млн.тона спрямо 2010 г., вследствие от което емисиите на серен диоксид нарастват от 341,4 хил.тона на 431,9 хил.тона.

Доминирането и непрекъснатото нарастване на дела на автомобилния транспорт в структурата на транспорта е свързано сувеличена консумация на горива и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, в т.ч. емисии на парникови газове, озонови прекурсори, фини прахови частици (ФПЧ). Автомобилният транспорт потребява 91,5% от общото енергийно потребление на сектора. Делът на биодизела в общото потребление на дизелови горива в автомобилния транспорт през 2011 г. възлиза на 1,13% и не е постигната заложената национална индикативна цел за 5,75% дял на биогоривата в общото потребление на енергия в транспорта за 2010 г. и 2011 г. За периода 2001 – 2011. емисиите на вредни вещества от пътния транспорт имат ясно изразена тенденция към намаляване, която се дължи основно на подновяване на автомобилния парк. Изчислените като прекурсори на озон количества на емисиите наазотен диоксид, въглероден оксид и неметанови летливи органични съединения намаляват с 30%. През 2011 г. транспортът емитира 12, 3 % от националните емисии на парникови газове.

Основните атмосферни замърсители, емитирани от селското стопанство са амоняк (74%) и неметанови летливи органични съединения - 11% от националните емисии. Селското стопанство е източник и на парникови газове. Основните парникови газове, които се отделят от селскостопанските дейности, са метан и двуазотен оксид. През 2011 г. емисиите от сектор "Селско стопанство" представляват 9,3%1 от общите емисии на парникови газове на България. Емисиите на метан (CH4) са 26,7%от общите емисии на CH4, а на двуазотния оксид (N2O) - 82, 4% от общите емисии на N2O през 2010 г.

Замърсители като серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи органични съединения и ФПЧ създават най-сериозните проблеми за човешкото здраве и са главната причина за влошаване на състоянието на екосистемите. И през 2011г. замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на въздуха във всички райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Остава висок процентът на населението, живеещо при нива на ФПЧ10 над допустимите концентрации, като достига 51% засегнато население. Най-високи концентрации за страната са измерени във Перник, Видин и Враца. През 2011 г. голяма част от общините приключиха с процеса на актуализиране на програмите по чл.27 ЗЧАВ, стартирана през 2010 г. По отношение на азотните оксиди в България, продължава да е висок процентът на населението, което живее при нива на замърсяване над допустимите норми, като достига 22%, при ниво за Европа от 6,6%. През 2011 г. е нарастнал спрямо 2010 г. процентът на засегнатото население от наднормени нива на серен диоксид от 0,57% на 1,8% и на озон от 0, 84% на 17, 4%. В Европа стойностите на засегнатото население с наднормени нива на серен диоксид и озон са съответно 0,1% и 17,3%. През 2011 г. продължават проблемите с нивата на замърсяване с олово в Кърджали и с кадмий в Пловдив и Кърджали. През 2011 г. е измерена средногодишна концентрация на кадмий, превишаваща целевата норма и в Пирдоп.Източник на замърсяванията е дейността на предприятията от цветната металургия - ОЦК „Кърджали”, КЦМ „Пловдив” и „Аурубис България” АД.

Продължава тенденцията към затопляне, започнала от края на седемдесетте години на ХХ век. 20 от последните 22 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха в България спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990 г. За периода 1971-2011 г. средната приземна температура на въздуха в страната се е увеличила с 1,5°С. Преобладаващият извод на световната наука е, че изменението на климата в глобален мащаб се дължи на емисиите на парникови газове. Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Извършената инвентаризация за 2011г. показва, че България изпълнява изискванията на РКОНИК и Протокола от Киото за намаляване на емисиите от парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо 1988 г. Намалението през 2011 г. спрямо базовата 1988 г. е 45,75%. Емитираните общи емисии на ПГ в CO2 - екв. са 66 133,28 гигаграма (Gg) без отчитане на поглъщането от сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”. Нетните емисии (с отчитане на поглъщането от ЗППЗГС) са 57 747,13 Gg. За човек от населението емисиите на ПГ намаляват от 13,6 тона СО2- екв. през 1988 г. до 9 тона СО2- екв. през 2011 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз (9,4 тона СО2- екв). В България се осъществяват два от „гъвкавите“ механизми на Протокола от Киото, международната търговия с емисии, съгласно чл. 17 и проектите „съвместно изпълнение“, съгласно чл. 6 от него.

Спрямо други европейски страни България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението. Посредством групови селищни водоснабдителни системи се осигурява достъп до питейна вода на 99 % от населението. Намалява населението с режим на водоснабдяване – от 22% за 2000 г. на 3% за 2011 г. Натискът върху водните ресурси, измерен чрез индекса на експлоатация на национално ниво през 2011 г., e под 10%, т.е. водовземането в България не предизвиква стрес на водната екосистема. Същевременно България заема едно от водещите места по иззета вода средно на човек и е сред европейските страни, които разчитат главно на повърхностни водоизточници - поради значимите водни обеми за охлаждане в енергетиката. Средногодишно около 60% от иззетите води в страната се използват за охлаждащи процеси при енергопроизводството, които след употреба се връщат обратно във водоизточниците. След 2000 г. се отбелязва относително стабилизиране на използваните водни количества и на количеството на образуваните отпадъчни води. Средногодишно, в периода 2000 - 2011 г., 58% от генерираните индустриални води и 74% от битовите отпадъчни води се пречистват на място или в селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ). Нараства относителният дял на третираните отпадъчни води с вторични методи и методи за допречистване. Макар и с бавни темпове, нараства делът на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ от 66,5% през 1995 г. на 74 % през 2011 г. След 2005 г. се увеличава броят на селищните пречиствателни станции за отпадъчни води. През 2011 г. са работили 89 станции (33 повече спрямо 2005 г.), с които е свързано 55,7% от населението на страната.

В сравнение с 2010 г , 2011 г е с 57,8% по-маловодна. Годишният обем на оттока за страната, определен на базата на наблюдаваните реки за 2011 г. е 11573,5.106 m3и е с 25,7% по-малък от нормата изчислена за 30 годишния период 1981-2010г. (15568.106m3).

През периода 1996-2011 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на повърхностните води. За периода 2010 - 2011г. без съществено изменение остава състоянието на повърхностните води от категория „реки“, оценено чрез биологичния индикатор биотичен индекс – по - голяма част от наблюдаваните речни пунктове от главните речни поречия в България са в диапазона„много добро – умерено състояние”. Все още има водни тела в риск и за тези тела са изготвени програми от мерки с цел достигане на добро екологично състояние до 2015 г.

В периода 1997–2011 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Средните концентрации на амониеви и нитритни йони, перманганатна окисляемост, сулфати и хлориди слабо се понижават; съществено е понижението на средните концентрации на общо желязо и манган.

Почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.2011 година показва сравнително добра запасеност на почвите с биогенни елементи, оценена чрез измерени концентрации на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/ минерализиране на органичното вещество.

Проследявайки водоплощните ерозионни процеси за последните години в страната се наблюдава тенденция към ограничаване на процеса, както по отношение на площното разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби. Ветровата ерозия запазва относително постоянна площ на разпространение и загуби на почва. Общият процент на пунктовете за 2011 г. с установени превишения на МДК е 6,55 % от общия брой опробвани пунктове, като 3,53 % се падат в обработваеми земеделските земи и 3,02% в необработваеми земи (пасища и ливади). Не са отчетени замърсявания на почвите с устойчиви органични замърсители, което се дължи основно на въведените изисквания в българското земеделие през последните години при употреба на продукти за растителна защите (ПРЗ) и торове. Наблюденията потвърждават стабилни положителни тенденции в управлението на складовете за забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита - намалява броят на необезопасените складове и на количествата на забранени и негодни за употреба пестициди, които се съхраняват в тях.

Загубата на биологично разнообразие е една от най-критичните заплахи за околната среда както в глобален мащаб, така и за България. За оценка на степента на загуба на биологичното разнообразие се прилагат сложни индикатори за популационни тенденции, къкъвто е индексът на обикновените видове птици. Намаляването на индекса за състоянието на популациите на птиците в България е признак за влошеното състояние на тези видове и на средата, която те обитават. Общата тенденция за периода 2005 – 2011 г. за всички 38 вида птици е за намаление на числеността с 12%, което е с 5% по-малко спрямо предходната оценка за периода 2005–2010 г, когато птиците намаляваха със 17%.

В България към края на 2011 г. са приети от Министерски съвет 336 защитени зони (349 на брой, но 13 се припокриват) от мрежата “Натура 2000” покриващи общо 34,3% от територията на страната. Броят на определените защитени зони от мрежата “Натура 2000” в България, съгласно Директивата за птиците, е 118, с обща площ 2 512 559 ha (22,6% от територията на страната), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 231, с обща площ 3 330 115 ha (30 % от територията на страната). Предложените зони за България се оценяват като достатъчни по отношение на представителността на видовете и местообитанията. Индексът на достатъчност е 94,3%.

Въпреки, че в краткосрочен план броят на зимуващите водолюбиви птици у нас за последните 5 години се променя в широки граници, в дългосрочен план за последните 15 години се забелязва намаляване на зимуващите птици у нас птиците с повече от 30%. В резултат от среднозимното преброяване през 2011 г. са установени общо 500 278, което е с 37,4 % повече от установените през 2010 г. 312 928 водолюбиви вида птици.

Общата численост на мечката в България през 2011 г. възлиза на около 510 индивида, което включва числеността на постоянната размножаваща се популация от 480 мечки и разпръснатите в различни райони на страната 25-30 мечки, които не формират постоянна микропопулация. Съгласно „План за действе за кафявата мечка в България, 2008“, оптималната численост на вида за България е около 600 индивида.

В България са идентифицирани 18 летни подземни местообитания на прилепи с национално и международно значение. Във всяко от тях числеността е надвишавала 2000 индивида, в 7 са били регистрирани между 5000 и 9000 екземпляра, а в 2 от тях - над 10 000 екземпляра – данни 2010 г.

За последните 10 години се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на горската площ. Обща площ на България е 11 100 хил.hа, а горските територии през 2011 година са 4 148 хил.hа, от които 3 774 хил.hа залесени територии, представляващи 34% от територията на страната. В сравнение с 2001 г., когато площта на горските територии е оценена на 3 980 хил.ha, за България, както и за останалите европейски страни, се установява тенденция за стабилно увеличаване на общата горска площ.

През 2011 г. обследването на 2397 иглолистни и 3186 широколистни пробни дървета от 159 пробни площи, показва, че преобладават тези, оценени като здрави и слабо увредени по отношение на обезлистване – 78,4 % от всички пробни дървета. В международен аспект, състоянието на горите в България не се различава съществено от средното за Европа (28 страни – общо 6807 пробни площи ). Общият процент на здравите дървета в Европа е 75,8%. Увредените дървета в Европа (от втора до четвърта степен) са 24,2%, в България са установени 21,6%.

През 2011 г. не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух, с изключение на периода от 23.03 до 21.04.2011 г. след аварията в АЕЦ „Фукушима-1”, когато бяха регистрирани ниски по стойност активности на някои техногенни радионуклиди (131I, 134Cs и 137Cs), далеч под допустимите средногодишни норми за обемна активност в околна среда. Проведеният радиологичен мониторинг на необработваеми почви не констатира надфонови стойности на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди. Анализът на данните за обща бета-активност на водите на р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири установява стойности значително под нормите за качеството на течащи повърхностни води, за пунктове, извън райони на потенциални замърсители. Оценката на годишната ефективна доза надфоново облъчване на населението от дейността на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и на населението в района на ПХРАО – Нови хан и близките населени места (селата Нови хан, Крушовица и Габра) не показва отклонение от нормалния радиационен статус, характерен за страната и е под 0,01 mSv, границата, под която не са необходими допълнителни мерки за радиационната защита на населението. Оценката на ефективната доза облъчване на населението в резултат от трансгранично замърсяване на територията на страната, вследствие на аварията в АЕЦ Фукушима е под 0,00001 mSv.

Анализът на данните за измерените дневни шумови нива в градовете за периода 2006–2011 г., определят като преобладаващи диапазоните 63-67 dB(A), следвани от нивата в рамките на 68-72 dB(A). Извършените измервания на Регионалните здравни инспекции показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72 % от контролните пунктове в страната. Неблагоприятно е продължаващото задържане на високите шумови нива от диапазона 68-72 dB(A) – 24, 07% за 2011, спрямо 24,43% за 2010г. Установява се утежнена акустична обстановка в урбанизираната среда, свързана с възникване на здравен риск.

През 2011 г. са разработени и одобрени/приети от общинските съвети за агломерациите и от Министъра на здравеопазването за основните пътища:

        • Стратегическа шумова карта (СШК) на град Бургас

        • Планове за действие към СШК на Варна и София

        • План за действие към шумовата карта за 89,260 км основни пътни участъци в Р България (с трафик над 6 000 000 годишно).

Шумовите карти и Плановете за действие са докладвани в Европейската комисия.

За петгодишен период (2007 -2011 г.) количеството на образуваните отпадъци е намаляло с 20%, което основно се дължи на намаляване на ръста на строителните дейности в страната, основно поради икономически причини. За обхванатият, период 2004 2011 г., се наблюдава промяна средно с около 9% за година в общото количество на образуваните битови отпадъци и с около 7% за година в количеството на депонираните отпадъци. През 2011г. количествата на предадените за оползотворяване отпадъци са 16 % от общо образуваните, с 5% повече в сравнение с предходната 2010 година. 84% от образуваните отпадъци са предадени за обезвреждане в т.ч. депониране. През последните четири години (2008г.-2011г.) количеството на образуваните в страната битови отпадъци намалява; средната норма на натрупване на битови отпадъци за ЕС–27 за 2011 г. е 520 kg/year/per capita, докато за България, тя е 380 kg/year/per capita . Намаляването на образуваните битови отпадъци основно се дължи на въведените административни, икономически и финансови инструменти.

През 2011 г. в страната са образувани 314 639 t отпадъци от опаковки, с 2% по малко в сравнение с образуваните през 2010 година. Потреблението на опаковки в Република България е сред най-ниските в Европа, където средно се образуват 166 kg/year/per capita, но се доближава все повече до развитите страни.

През 2011 г. страната е постигнала общо 65% материално рециклиране и 66% оползотворяване на образуваните отпадъци от опаковки. През 2011 г. страната е изпълнила националните цели за рециклиране по материали за всички видове отпадъци от опаковки: стъклени, пластмасови, хартиени и картонени, метални и дървени. В системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки е обхванатото население от 6 286 569 жители.

През 2011 г. разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво се оценяват на 1 438, 2 млн. лв., като относителният им дял от брутния вътрешен продукт (БВП) е 1,9%. Отчита се увеличение на разходите, спрямо 2010 г. с 11,4% и спрямо 2009 г. с около 10,9%. Консолидираните разходи, обхванати в бюджета на МОСВ през 2011 г. по програми в областта на околната среда са в размер на 426, 592 млн. лв., които са с около 130, 492 млн. лв. по-малко от 2010 година. Изпълнението на разходната част на бюджета на МОСВ спрямо уточнения план през 2011 г. е 96%. В края на 2011 г. реално усвоени от бенефициентите по ОП “Околна среда 2007–2013 г.” са над 387 млн. лв., които представляват над 37% от изплатените за последните 5 години (2007-2011 г.) средства. Процентът на договорените средства спрямо общия финансов ресурс на програмата в края на 2011 г. е 53,23%, което представлява двоен ръст, само за една година, спрямо договорените в периода 2007-2010 г. средства (27,4%). Общо по програмата са приключили 95 проекта на стойност 119 млн. лв. Към 31 декември 2011 г. са завършени и пуснати в експлоатация 23 обекта (от които 16 през 2011 г.), изградени в рамките на 13 проекта (8 от които през 2011 г.), финансирани от ОПОС.

1 Изчислени като CO2еквивалент













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС