ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2011 г. (издание 2013 г.)

Лични средства

Политики и мерки за опазване на почвите

Основната стратегическата цел в политиката на МОСВ по отношение на управлението и опазването на почвените ресурси в България е “опазване, устойчиво ползване на земите и почвите и възстановяване на почвените функции.” Тази цел се постига с разработването и прилагането на Закона за почвите обн.ДВ, бр89/2007 и “Национална Програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в Република България (2007 – 2013 г.)”. Това са документи с ясно формулирани приоритети и конкретни стратегически мерки за опазване и устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в нашата страна.

Законът за почвите обн.ДВ, бр89/2007 год отразява съвременната европейска политика по отношение на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите, заложена в Европейската стратегия. На този етап не бе постигнато политическо споразумение по проекта на Рамкова Директива за опазване на почвите/ 2004/35/EC / , работата по която приключи с доклад за напредъка. В тази връзка основният европейски документ по който страните членки работят е Европейската стратегия за опазване на почвите.

С приемането на Закона за почвите беше създаден нормативен документ в който са регламентирани ясно правата и задълженията на компетентните органи, физическите и юридическите лица. Съгласно този закон Министърът на околната среда и водите е компетентен и координиращ орган по отношение на Министъра на земеделието и храните, на Министъра на здравеопазването и на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът на земеделието и храните е компетентен по отношение на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на земеделските земи и техния контрол. Министърът на здравеопазването - при извършването на оценка на здравния риск и разработването на мерки за ограничаване на вредното въздействие върху здравето на хората от увредени почви. Министърът на регионалното развитие и благоустройството – по отношение на мониторинга и геозащитата на свлачищните райони и мерките за ограничаване на ерозионните и абразионните процеси. По този начин в ЗП са обхванати почвите при всички видове земеползване.

 

Данните за състоянието на почвите се събират от ИАОС към МОСВ чрез Националната система за мониторинг на околната среда. Въвеждат се в съответните информационни системи и са налични на електронен и хартиен носител. Според изискванията на ЗП данни се получават и от проведен собствен мониторинг на операторите на производствени инсталации, от научни разработки и др. Министърът на околната среда и водите в качеството си на координиращ орган по ЗП получава информация от компетентните по закона органи - МЗХ, МЗ, МРРБ

Политиките за опазване на почвите в България са свързани с прилагане на съвременно хоризонтално законодателство, адекватни програми, биологично земеделие, съвременни агроекологични схеми и строги разрешителни режими.

За предотвратяване уврежданията на почвите - резултат от вредни за околната среда производствени практики, касаещи различни сектори на икономиката е необходима последователна политика, подходяща нормативна база и значителен финансов ресурс. Чрез Националната програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. се въвежда набор от субсидиращи и компесаторни мерки, целящи опазване на почвите. Акцентът на цялата програма е не върху ползването, а върху въвеждане на земеделски и горски практики, намаляващи негативното въздействие върху околната среда.

Значителен ресурс се отделя за ограничаване на свлачищата и абразията, както и за урегулиране на презастрояването. Извършени са дейности по предотвратяване и ограничаване на свлачищата и ерозионните процеси, чието осъществяване става чрез прилагането на превантивни геозащитни мерки; разрешителен режим за инвестиционни намерения в свлачищни райони и реализиране на инвестиционни проекти за укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения за предотвратяване опасността от свлачищни процеси.

Усилията са насочени към разширяване и изграждане на нови зелени площи в урбанизираните райони, към стимулиране на обработката и / или залесяване на непродуктивните земеделски и горски територии.

 

Референции към съществуващо законодателство и стратегически документи

  • Закон за опазване на околната среда(обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г.)

  • Закон за почвите (Обн. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007 г.) Законът за почвите е приет от МС и обн. в ДВ. бр. 89 от 6 Ноември 2007 г.

  • Той урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда

  • На основание Закона за почвите са разработени и приети:

  • Наредба № 3 от 1 Август2008 г. занормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите - приета от МС и е в сила от 12.08.2008 г. Издадена е на Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и храните. Обн. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008 г.

  • С наредбата се определят: нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите; изискванията за вземане и изпитване на почвени проби за определяне съдържанието на вредни вещества.

  • Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия - приета с ПМС № 30 от 2007 г.

  • С наредбата се определят редът и начинът за провеждане на инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия.

  • Наредба № 4 от 12 Януари 2009 г. за мониторинг на почвите

  • Издадена от Министерството на околната среда и водите -обн. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г.

  • С наредбата се урежда редът за провеждане на мониторинг на почвите чрез създаване на Национална система за мониторинг на почвите (НСМП).

  • Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви

  • В сила от 05.02.2010 г. Приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г. обн. ДВ. бр.62 от 4 Август 2009г.

  • С наредбата се определят редът и начинът за провеждане на инвентаризацията и проучванията на площи с почви, увредени от ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване и намаляване на почвеното органично вещество; необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на извършените възстановителни мероприятия.

  • Инвентаризацията и проучванията се извършват с цел да се установят площите с потенциални и действителни рискове за увреждане на почвите и нарушаване на техните функции в резултат на процесите по ал. 1.

  • Закон за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр.35 24.04.96/изм. ДВ. бр.39 от 20. 05. 2011 г.)

  • Закона за устройство на територията (обн. ДВ, бр.1 /02.01.2001 г.).

  • Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването България, като страна членка по Конвенция на ООН за борба с опустиняването (КБООН), през 2006 г. разработи „Национална Програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в Република България (2007 г. – 2013 г.)”., в която се интегрират усилията на централната и местна администрация общини, граждани, земеделски производители и оператори на производствени единици, наука и неправителствени организации, за провеждане на дългосрочна политика за опазване и устойчиво използване на почвите. На 25 септември 2008 г. Министерският съвет на Република България прие с Решение № 621 „Национална Програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в Република България (2007 г. – 2013 г.)”. Нейното разработване и прилагане е в изпълнение на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването Тя е разработена на базата на стратегическата цел за ограничаване деградацията на земите и борбата с опустиняването, за запазване и развитие на капацитета на екосистемите, за постигане на чиста, безопасна и привлекателна околна среда, икономическа стабилност и подобрено качество на живот. Основните Стратегически направления в Програмата са усъвършенстване на националното законодателство в областта, съхраняването и подобряването на потенциала на земните ресурси и тяхното устойчиво ползване, както и науката и образованието в подкрепата на политиките за устойчиво управление на земите и борбата с опустиняването. Внимание е обърнато и на интегрирането и прилагането на съответните политики, както и на усъвършенстването на информационния обмен и участие на обществеността в процесите на вземане на решения за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването.

  • (http://www.moew.government.bg/,http://www.unccd-clm.org/, http://www.mzh.government.bg/).

  • Национална програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.

  • МРРБ работи по изпълнението на следните стратегически документи, които се прилагат при изпълнение на дейностите за противодействие на свлачищните и ерозионни процеси (http://www.mrrb.government.bg/):

    • Национална програма 2007 – 2015г. за укрепване на свлачищата, предпазване на Дунавския и Черноморския бряг от ерозия и абразия и предпазване техническата инфраструктура и населените места от свлачищни процеси;

    • Национална програма за защита при бедствия 2009 – 2013г.;

    • Генерална схема за брегозащита на Българското Черноморско крайбрежие;

    • Програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (2009 – 2013) – Политика „Създаване и изпълнение на Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищните процеси, ерозията и абразията”;

    • Програма на правителството на европейското развитие на България (2009 -2013г.)

На европейско ниво основните документи, свързани с опазване на почвите са:

 

Биологично земеделие1

 

Биологичното земеделие се основава на цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения и близък до природата начин. Практиките, които се използват в биологичното земеделие, осигуряват производството на здравословна храна, като същевременно пазят, поддържат и увеличават качеството и нивото на природниите ресурси.

Едни от най-типични практики на биологичното земеделие са:

  • използване на метода "сеитбообращения на полските култури" като предпоставка за ефективното използване на наличните земеделски ресурси;

  • стриктни ограничения върху използването на ПРЗ и изкуствени торове;

  • абсолютна забрана за използването на генетично модифицирани организми;

  • използване на ресурсите "на място", като например животински тор за обогатяване на почвата или фураж, произведен в самото стопанство;

  • избор на растителни видове, устойчиви на заболявания и добре адаптирани към местните условия;

 

Влияние на биологичното земеделие върху състоянието на почвата

В биологичното земеделие, отстраняването на плевелите се извършва механично, защото използването на хербициди е абсолютно забранено. Това е добър начин да се подържа биологичното разнообразие в почвата и на повърхността. В Регламент 834/2007/ЕО, (чл.12) са определени следните практики за поддържането на почвеното плодородие:

  • Биологичното растениевъдство използва практики за обработка и култивиране, които поддържат и увеличават съдържанието на органична материя в почвата, повишават почвеното биоразнообразие, подобряват структурата на почвата, предотвратяват прекомерното й уплътняване и ерозията.

  • Естественото плодородие и биологичната активност на почвата се поддържа и увеличава чрез многогодишно сеитбообръщение, включващо използването на бобови и други култури за зелено торене, прилагане на оборски тор или друга органична материя, произхождащи от биологично стопанство.

 

През 2011 г. продължава положителната тенденция на развитие на биологичното

земеделие. Към края на годината общият брой на регистрираните в МЗХ биологични производители, преработватели и търговци е 1 054, с близо 30% повече спрямо предходната година. След повече от двойно увеличение през 2010 г., продължават да нарастват и площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, достигайки до 26 622 hа през 2011 г.

Все повече производители се насочват към биологичното земеделие. Площите, засети с биологични култури, нарастват през последните години и са както следва:

 

Табл. 13 Площите, засети с биологични култури (ha)

 

ha

2006

2007

2008

2009

2010

2011

Общо култивирани площи

4691

13646

12738

8163

20320

20618

Постоянни ливади и пасища

 

 

2486

1843

3611

4491

Свободна земя (угар)

1261

1578

1438

1843

3611

4491

Диворастящи култури

118243

397354

489083

401425

546196

543655

Всичко площи в системата на контрол (Преход и преминали преход)

5952

15224

16662

11789

25647

26622

Източник: МЗХ „Програма за развитие на селските райни“

 

Един от факторите, допринасящ за засилване на интереса към биологично производство в страната е предвиденото подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подмярка „Биологично земеделие” с направление „Биологично растениевъдство”. В подмярка „Опазване на почвите и водите“ от старта на програмата до момента са кандидатствали земеделски производители по дейностите свързани с опазване на почвите и водите както следва:

 

Табл. 14 Брой подадени заявления за дейности, свързани с опазване на почвите и водите

 

Направление

Кампании

(брой подадени заявления)

2008

2009

2010

2011

Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите

1

2

1

3

Контрол на почвената ерозия

211

81

71

60

 

Източник: МЗХ „Програма за развитие на селските райони“

1 Информацията е предоставена от МЗХ













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС