Енергетика
Ключов въпрос Намалява ли енергийното потребление и предизвиканите екологични натоварвания? |
---|
Ключови послания
През 2013 г. отново се наблюдава спад в крайното енергийно потребление, който е значителен и достига 5 % в сравнение с предходната 2012 г. Крайното енергийно потребление през 2013 се връща на нивото от началото на разглеждания период – 2001 г.
През 2013 г. се наблюдава значителен спад на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната от 7,4 %, който е сравним само със спада през кризисната 2009 г. Нивото на потребление през 2013 г. е най-ниското за целия разглеждан период.
Крайно енергийно потребление |
Дефиниция на индикатора
Крайно енергийно потребление - енергия, доставена на краен потребител – общ обем и обем по икономически сектори.
Крайното енергийно потребление е индикатор, който характеризира динамиката на изменение на потреблението на доставената до краен потребител енергия. Тази динамика като цяло показва какъв напредък е постигнат в процеса на намаляване на енергийното потребление и намаляване на въздействието върху околната среда на отделните крайни потребители: транспорт, промишленост, селско стопанство, домакинства и др. Този индикатор може да се използва както за целите на мониторинга, така и при оценка на ефективността на различни политически мерки, свързани с енергийното потребление и енергийната ефективност.
Оценка на индикатора
След значителния спад през 2009 г. предизвикан от икономическата криза, през следващите години се наблюдава известен ръст без да се достигне предкризисното равнище, последван от нов спад през 2013 г.
Сред секторите най-значителен е спадът на потреблението през 2013 г. в транспорта – 9,5 %. Дългосрочната тенденция обаче е на намаляване потреблението на индустрията и селското стопанство и ръст на потреблението на транспорта, домакинствата и услугите, като индустрията отстъпи мястото на най-голям консуматор на транспорта.
Фиг. 1. Крайно енергийно потребление, ktoe
Източник: НСИ
Изменението на крайното енергийно потребление по сектори е показано в Таблица 1 и на Фиг. 2.
Табл. 1. Крайно енергийно потребление по сектори, в ktoe[1]
|
2001 |
2002 |
2003 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
Индустрия |
3553 |
3336 |
3584 |
3648 |
3651 |
3689 |
3831 |
3451 |
2443 |
2549 |
2694 |
2576 |
2579 |
Транспорт |
1948 |
2055 |
2319 |
2396 |
2642 |
2801 |
2678 |
2832 |
2772 |
2738 |
2722 |
2871 |
2604 |
Домакинства |
2033 |
2193 |
2304 |
2146 |
2127 |
2183 |
2073 |
2125 |
2149 |
2262 |
2391 |
2377 |
2257 |
Селско стопанство |
271 |
273 |
277 |
273 |
297 |
295 |
265 |
186 |
183 |
184 |
204 |
199 |
194 |
Услуги |
770 |
742 |
763 |
687 |
795 |
911 |
899 |
958 |
939 |
987 |
1039 |
1021 |
964 |
Общо |
8574 |
8601 |
9247 |
9150 |
9512 |
9880 |
9748 |
9552 |
8487 |
8720 |
9050 |
9044 |
8598 |
Фиг. 2 Изменение на крайното енергийно потребление по сектори, ktoe
Източник на данни: МИЕ чрез НСИ, АУЕР
Брутно вътрешно потребление на горива и енергия |
Дефиниция на индикатора
Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници; БВП на глава от населението – динамика в периода 2001 г. – 2013 г. и сравнение с други страни от ЕС.
Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и развитието на обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но практиката за производство и потребление на енергия оказва значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO2 са резултат от изгарянето на въглища; едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр.метан). Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) оказват най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочна цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергопотреблението и увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми източници (ВИ). Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергоносители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.
Оценка на индикатора
През 2013 г. се наблюдава значителен спад на потреблението от 7,4 %, който е сравним само със спада през кризисната 2009 г. Нивото на потребление през 2013 г. е най-ниското за целия разглеждан период.
Изменението на брутното вътрешно потребление на енергия е показано на Фиг. 3, а разпределението по енергийни източници в Таблица 2.
Главните фактори за намаляване на брутното вътрешно потребление през 2013 г. в сравнение с 2012 г. са намаляването на крайното енергийно потребление с 5 % и намаляването на нетния износ на електроенергия с близо 26 %.
Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe
Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на енергия в периода 2001 г. – 2013 г., кtoe
|
2001 |
2002 |
2003 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
Въглища |
7120 |
6464 |
7253 |
7081 |
6890 |
6868 |
7642 |
7486 |
6319 |
6828 |
8061 |
6869 |
5870 |
Горива от въглища |
145 |
106 |
112 |
80 |
64 |
121 |
193 |
48 |
42 |
57 |
34 |
42 |
69 |
Природен газ |
2738 |
2404 |
2500 |
2517 |
2818 |
2905 |
3010 |
2913 |
2161 |
2300 |
2631 |
2451 |
2387 |
Суров нефт и нефтени дестилати |
5457 |
5365 |
5291 |
5761 |
6568 |
7278 |
7121 |
7352 |
6414 |
6095 |
5930 |
6482 |
6513 |
Нефтопродукти |
-1365 |
-892 |
-638 |
-1372 |
-1573 |
-2106 |
-2175 |
-2474 |
-2050 |
-2084 |
-2111 |
-2475 |
-2840 |
Възобновяеми горива и отпадъци |
543 |
639 |
681 |
708 |
692 |
736 |
675 |
780 |
765 |
926 |
991 |
1131 |
1182 |
Топлинна енергия от ВЕИ |
1 |
8 |
28 |
31 |
58 |
59 |
68 |
33 |
33 |
43 |
47 |
48 |
52 |
Електрическа енергия (без ПАВЕЦ) от ВЕИ |
149 |
189 |
260 |
272 |
406 |
404 |
286 |
253 |
318 |
495 |
334 |
452 |
586 |
Ядрена енергия |
5277 |
5463 |
4594 |
4444 |
4851 |
5162 |
3728 |
3977 |
3878 |
3849 |
4105 |
4020 |
3666 |
Топлинна енергия |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
- |
- |
0 |
0 |
0 |
- |
Електрическа енергия |
-595 |
-541 |
-472 |
-505 |
-652 |
-666 |
-385 |
-460 |
-436 |
-726 |
-916 |
-715 |
-531 |
Общо |
19470 |
19205 |
19609 |
19017 |
20122 |
20761 |
20163 |
19908 |
17444 |
17783 |
19106 |
18305 |
16954 |
Дял на ВЕИ и отпадъци в брутното вътрешно потребление |
3,56 |
4,35 |
4,94 |
5,32 |
5,74 |
5,78 |
5,10 |
5,35 |
6,40 |
8,23 |
7,18 |
8,91 |
10,73 |
Източник:НСИ
Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в България нараства до 2,68 toe[2] през 2006 г., след което намалява до 2,33 toe през 2013 г.
В ЕС-28 средното брутно вътрешно потребление на човек също намалява от 3,54 toe през 2000 г. до 3,32 toe през 2012 г., но то остава значително по-високо, отколкото в България.
Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България, toe
|
2001 |
2002 |
2003 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
БВП/население, toe |
2,46 |
2,44 |
2,51 |
2,44 |
2,60 |
2,68 |
2,63 |
2,61 |
2,30 |
2,36 |
2,60 |
2,51 |
2,33 |
Източник на данни:МИЕ чрез НСИ, АУЕР
Енергийна интензивност
Ключов въпрос Какви са тенденциите по отношение на поставената цел в „Енергийната стратегия на Република България до 2020“ за 50% намаляване енергийната интензивност до 2020 г. в сравнение с 2005 г.? |
Ключово послание
През 2013 г. се наблюдава рекордно намаляване на енергийната интензивност, като първичната енергийна интензивност намалява с 8,4 %, а крайната енергийна интензивност с 6,0 % в сравнение с предходната 2012 г. Тези темпове значително надхвърлят ръста на икономиката (малко над 1 %) през същата година, което води до значително намаляване на потреблението на енергия.
В ЕС-28 средната първична енергийна интензивност през периода 2000 г. – 2012 г. намалява с около 1,4% годишно, или значително по-бавно отколкото в България, но нивото на първична енергийна интензивност в България (БВП по паритетен курс на лева) си остава с около 70% по-високо от средното в ЕС-27, като по отношение на крайната енергийна ефективност тази разлика е около 30 %..
Дефиниция на индикатора
Енергийната интензивност - отношение между потреблението на енергия и брутния вътрешен продукт за година в постоянни цени[3]. Когато се правят международни сравнения се използва БВП по паритетен курс на лева, за да се отчете влиянието на различните равнища на цените в отделните страни.
Енергийната интензивност на икономиката като цяло и на секторите създаващи добавена стойност, е основен индикатор за нивото на енергийна ефективност. Тя е ключов индикатор за устойчивото развитие. Динамиката й характеризира нивото на ефективността на енергийното потребление в страната. Енергийната интензивност зависи, както от структурата на икономиката (сектори с високо и ниско потребление на енергия), така и от географски фактори (страни, разположени в студени климатични пояси, могат да потребяват за отопление повече енергия, а в страни с горещ климат индикаторът може да нарасне поради необходимост от охлаждане на въздуха). Целта на политиката е подобряване на енергийната ефективност и отслабване на връзката между икономическия ръст и енергийното потребление; осигуряване на икономически растеж, който в малка степен зависи от използване на енергия, особено от изкопаеми горива.
Оценка на индикатора
Първична и крайна енергийна интензивност
Енергийната интензивност е основен индикатор за ефективността на използването на енергия. Изменението на енергийната интензивност при първичното (брутно вътрешно) и крайното потребление на енергия за периода 2000 г. – 2013 г. е показано на фиг.4
В периода 2000 г. – 2009 г. първичната енергийна интензивност (ПЕИ) и крайната енергийна интензивност (КЕИ) намаляват сравнително бързо, през 2010 г. и 2011 г. нарастват, след което отново започват да намаляват. Измененията на ПЕИ след 2009 г. са много по-значителни отколкото на КЕИ, което се дължи главно на колебанията в нетния експорт на електроенергия.
През 2013 г. се наблюдава рекордно намаляване на енергийната интензивност, като ПЕИ намалява с 8,4 %, а КЕИ с 6,0 % в сравнение с предходната 2012 г. Тези темпове значително надхвърлят ръста на икономиката (малко над 1 %) през същата година, което води до значително намаляване потреблението на енергия.
През 2013 г. съотношението между крайна и първична енергийна интензивност нараства до 50,7 % в сравнение с 49,4 % през 2012, като главната причина е намаления износ на електроенергия.
„Енергийната стратегия на Република България до 2020“ предвижда намаляване на ПЕИ през 2020 до 50 % от нивото на 2005 г. като прогнозираните средни годишни темпове на намаление са 4,5 %. Реално постигнатото намаление на ПЕИ от 2005 г. до 2013 г. е малко над 29 %, като средните годишни темпове на намаление са много близо до предвидените в енергийната стратегия.
В ЕС-28 средната ПЕИ през периода 2000 г. – 2012 г. намалява с около 1,4% годишно, или значително по-бавно отколкото в България, но нивото на ПЕИ в България (БВП по паритетен курс на лева) си остава с около 70% по-високо от средното в ЕС-27, като по отношение на КЕИ тази разлика е около 30 %.
Фиг. 4 Първична и крайна енергийна интензивност за периода 2000 г. – 2013 г., kgoe[4]/лв - по цени от 2010 г.
Източник на данни: МИЕ, АУЕР
През 2013 г. за период от 8 години ПЕИ е намаляла реално до 70,7 % от нивото на 2005 г. или с малко над 29 %. Това показва, че засега изпълнението на целта поставена в Стратегията върви успешно, но трябва да се отчита, че началното ниво на енергийната интензивност у нас през 2005 г. беше значително по-високо в сравнение със средното в ЕС. При приближаване на нивото на ПЕИ у нас към средното в ЕС намаляването ще става все по-трудно през следващите години.
Енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници
Ключов въпрос Какви са тенденциите през 2013 г. за постигане на задължителната национална цел за 16% дял на енергията, произведена от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.? |
Ключови послания
През 2013 г. производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници (ВИ) в страната значително се увеличи от една страна, от друга страна спадът в потреблението поради кризата са предпоставки за постигане на задължителната национална цел, в рамките на Директива 2009/28/ЕО, от 16 % дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия до 2020.
Делът на енергията от ВЕИ в брутното вътрешно потребление нараства от 8,9 % през 2012 г. до 10,7 % през 2013 г., а делът на производството на електроенергия от ВИ достига 16.0 % от брутното производство на електроенергия.
Индикатори:
- Брутното вътрешно потребление от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – общо и като дял от общото брутно вътрешно потребление на енергия в страната през годината;
- Общото производство на електрическа енергия от ВЕИ – общо и като дял от брутното производство на електрическа енергия в страната.
Дефиниция на индикаторите
Делът на потреблението на енергия от ВЕИ в общия обем на енергийното потребление на страната, представлява индикатор за предприетите политически мерки за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, с цел от една страна да се намали негативното въздействие на енергийния сектор върху околната среда, а от друга – за постигане на диверсификация на енергийните доставки. Доколкото природните изкопаеми ресурси са ограничени, зависимостта на икономиката от тях не следва да се разглежда като дългосрочна перспектива, докато с помощта на ВЕИ може да се осигури постоянно енергоснабдяване.
Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя задължителна национална цел на България за 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. В съответствие с изискванията на Директива 2009/28/ЕО, определянето на количеството енергия от ВИ се извършва чрез нормализация, за да се избегне влиянието на климатичните условия през отделните години при производството на електроенергия във водни и вятърни централи. Делът на енергията от ВИ се изчислява към брутното крайно потребление на енергия (съгласно дефиницията в Директива 2009/28/ЕО).
Оценка на индикаторите
Брутното вътрешно потребление на енергия от ВЕИ през 2013 г. достига 1820 ktoe и нараства с 11,6 % в сравнение с 2012 г., а производството на електроенергия от ВЕИ през 2013 г. е 586 ktoe – ръст с 29,6 % в сравнение с 2012 г.
Делът на енергията от ВИ в брутното вътрешно потребление нараства от 8,9 % през 2012 г. до 10,7 % през 2013 г., а делът на производството на електроенергия от ВИ достига 16.0 % от брутното производство на електроенергия.
Националната цел за дял на енергия от ВИ се изчислява по отношение не на брутното вътрешно, а на брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ), а производството на електроенергия от водна и вятърна енергия се нормализира за да се избегне влиянието на климатичните условия през отделните години.
Данните за изпълнението на националната цел за дял на енергията от ВИ до 2013 г. са показани в Таблица 4.
Табл.4. Дял на възобновяемата енергия в брутно крайно потребление на енергия през периода 2005 – 2013 г.
|
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
Енергия от ВИ, ktoe.(нормализирана) |
1032,0 |
1098,1 |
1045,4 |
1158,3 |
1176,8 |
1396,8 |
1479,5 |
1642,9 |
1846,4 |
Дял на енергията от ВИ, % БКПЕ |
9,36 |
9,57 |
9,24 |
10,49 |
12,15 |
14,07 |
14,29 |
15,97 |
18,99 |
Източник : НСИ, Евростат
През 2013 г. делът на възобновяемата енергия достигна и дори надхвърли националната цел, в рамките на Директива 2009/28/ЕО, която е 16 % дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г.
Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници
- Енергийна стратегия на България до 2020 г.
Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:
- 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
- 20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
- Подобряване на енергийната ефективност с 20%.
В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 г. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 г. През 2013 г. се наблюдава ново рекордно намаляване на енергийната интензивност, като ПЕИ намалява с 8,4 %, а КЕИ с 6,0 % в сравнение с предходната 2012.
Първичната енергийна интензивност през 2013 г. намаля до 70,7 % от нивото на 2005 г. или с 29,3 %. Това показва, че засега изпълнението на целта е успешно, но през следващите седем години ще са необходими значителни допълнителни усилия и инвестиции в енергийната ефективност за достигане на целта от 50 % намаление до 2020 г.
Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност
- Закон за енергийната ефективност
Сега действащият Закон за енергийна ефективност беше приет през 2008 г. за да транспонира в българското законодателство изискванията на Директива 2006/32/ЕО.
По-късно във връзка с транспониране на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите бе приет ЗИД на Закона за енергийната ефективност обн. в ДВ 24/2013 г.
На 25 октомври 2012 г. беше приета нова Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. В етап на съгласуване е проект за нов Закон за енергийната ефективност, с който новата директива трябва да бъде транспонирана в националното законодателство.
- Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020
През 2013 г. година беше отчетено изпълнението на междинната национална цел за спестяване на енергия чрез мерки за енергийна ефективност при крайното потребление до 2013 г., която е 418 ktoe годишно. Реално постигнатите спестявания през 2013 г. година са 471 ktoe, което означава, че междинната цел до 2013 г. е изпълнена успешно.
Новата цел за енергийни спестявания през периода 2014 г. -2020 г. е 716 ktoe годишно при крайното енергийно потребление и 1590 ktoe при първичното енергийно потребление.
Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници
- Закон за енергията от възобновяеми източници
Законът за енергията от възобновяеми източници[5], публикуван през 2011 г., транспонира Директива 2009/28/ЕО и осигурява въвеждането и прилагането на политиката за насърчаване производството и потреблението на енергията от възобновяеми източници (ВИ).
- Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници
Националният план е разработен в съответствие с изискванията на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.
Референции към нормативни и стратегически документи, използвани/цитирани във връзка с оценката на индикаторите в раздела – МИЕ/АУЕР, МОСВ, дирекция „ОЧВ”