Енергетика

Енергийно потребление

Ключови послания

 През  2014 г. се наблюдава увеличение в крайното енергийно потребление, което достига 2,9% в сравнение с предходната 2013 г. Крайното енергийно потребление през 2014 г. е повишено с 3,2% спрямо началото на разглеждания период – 2001 г.

 През 2014 г. се наблюдава ръст на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната от 4,9 % спрямо 2013 г., който надвишава спада през кризисната 2009 г.  

Дефиниция на индикатора

Оценка на индикатора

Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници; БВП на глава от населението – динамика в периода 2001 – 2014 г. и сравнение с други страни от ЕС. 

Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и  обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но производството и потреблението на енергия оказват значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO₂ са резултат от изгарянето на въглища. Едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр. метан). Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) оказват най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочната цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергопотреблението и увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми източници (ВИ). Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергоносители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.  

Оценка на индикатора 

Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe

Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на енергия в периода 2001 – 2014 г., кtoe

Източник: НСИ/МЕ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в България нараства до 2,70 toe през 2006 г., след което намалява до 2,33 toe през 2013 г. През 2014 г. има нарастване до 2,46 toe, колкото е и през 2001 г.

В ЕС-28 средното брутно вътрешно потребление на човек също намалява от 3,54 toe през 2000 г. до 3,32 toe през 2012 г., но то остава значително по-високо, отколкото в България.  

Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България,  toe

Източник: НСИ/МЕ

Енергийна интензивност

Ключови послания

 През 2014 г. брутната енергийна интензивност нараства с 3,3 %, а крайната с 1,1 % в сравнение с предходната 2013 г., което означава по-голямо потребление на енергия за единица произведен БВП. 

Фиг. 4 Енергийна интензивност за периода 2001 – 2014  кг.н.е/лв.2010

През 2014 г. съотношението между крайна енергийна интензивност и енергийната интензивност на брутното вътрешно потребление намалява с 49,6 % в сравнение с 50,7 % през 2013 г., като главната причина е увеличения износ на електроенергия.  

Енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници

Ключови послания

 Брутното вътрешно потребление на енергия от ВЕИ през 2014 г. достига 1809 хиляди  т н.е. и намалява с 0,6 % в сравнение с 2013 г., а производството на електроенергия от ВЕИ през 2014 г. е 618 хиляди т н.е., с което отбелязва  ръст от 5,5 % в сравнение с 2013 г.

  Делът на енергията от ВЕИ в брутното вътрешно потребление намалява от 10,7 % през 2013 г. до 10,2 % през 2014 г., а делът на производството на електроенергия от ВЕИ намалява до 15,3 % от брутното производство на електроенергия в сравнение с 15,8 % през 2013 г. 

Делът на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия е отношение  на потреблението на енергия от ВИ към брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ), като производството на електроенергия от водна и вятърна енергия се нормализира, за да се избегне влиянието на климатичните условия през отделните години. 

 Табл.4. Дял на възобновяемата енергия в брутно крайно потребление на енергия през периода 2005 – 2014 г.

Източник : НСИ, Евростат

През 2014 г. делът на възобновяемата енергия достигна 18% и надхвърли значително националната цел, заложена в Директива 2009/28/ЕО, която е 16% дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия през 2020 година. Този дял намалява в сравнение с предходната 2013 година. 

Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2014 г. е 5,33%, което е значително по-малко от целта от 10 % към 2020 година. 

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници  

• Енергийна      стратегия на България до 2020 г.

Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика, в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г:

• 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
• 20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
• Подобряване на енергийната ефективност с 20%.

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 г. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 г. 

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност. 

През 2014 г. беше разработен проект на нов Закон за енергийната ефективност.  Законопроектът беше разработен във връзка с транспониране разпоредбите на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Целта на закона е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната се включи активно в усилията на Европейския съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г. Със законопроекта е регламентиран начинът, по който ще се определи националната цел за енергийната ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между задължените лица. Задължени лица са всички доставчици на горива и енергия на дребно, с изключение на доставчиците на горива за транспорта.

В законопроекта е регламентирано разработването на национални планове за действие по енергийна ефективност и национален план за подобряване на енергийните характеристики на всички отоплявани и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация. Насърчава се осигуряването за всички крайни клиенти на енергийни обследвания във всички сектори и разпорежда предприятията, които не са малки и средни предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години. Обследванията трябва да са разходно ефективни и да се извършват от квалифицирани експерти, част от екипите на юридически лица, вписани в регистрите на Агенция за устойчиво енергийно развитие. Регламентирано е изискване всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години.

• Национален      план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г.

1. Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2006/32/ЕС

Изпълнение на националната цел за енергийни спестявания в периода 2008-2014 г. с натрупване

Резултатите за изпълнението на националната цел по Директива 2006/32/ЕС показват, че към настоящият момент страната преизпълнява условната цел за периода 2008-2014 г.

с 1 %.

Само за 1 година ПЕП е намалено с близо 1,4 млн. тне и по абсолютна стойност (16,95 млн. тне) се доближава до нивото от 16,87 млн. тне, предвидено по целевия сценарии в НПДЕЕ.

1. Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2012/27/ЕС

В таблицата по-долу е направена предварителна оценка по метода „отдолу-нагоре“ на изпълнението на национална цел, която предстои да бъде въведена и изпълнявана чрез този закон. Вижда се, че разчитайки само на действащите в стария ЗЕЕ механизми за стимулиране изпълнението на  политиката по ЕЕ не може да бъде постигната новата цел за енергийни спестявания, определена въз основа на чл.7 от директива 2012/27/ЕС.