ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Земеползване и земно покритие

Ключов въпрос

Колко и в какво съотношение от земеделските, горските и другите полуестествени и естествени земи се отнемат за сметка на развитието на урбанизираните територии?

Какви са тенденциите в промените в предназначението на земите  - по площ и по вид?

Ключово послание 

state-good.jpg В периода 2009 – 2015 г. се наблюдава трайна тенденция към увеличаване площите, заети с обработваеми земи и намаляване на необработваемите земи.

В сравнение с предходната година обработваемите земи се увеличават с 2,5%.

Дефиниция на индикатора

Представя увеличаването или намаляването на площите, заети със земеделски, горски, естествени и полу-естествени, градски и други изкуствени земи и тенденциите в промените на  земеползването (по вид и площ) -  за определен период от време.

Оценка на индикатора 

Структура и ползване на земята

За периода 2009 – 2015 г. структурата на използваната земя в България е променлива.
През 2015 г. използваната земеделска площ (ИЗП)[1] е 5 011 494 ha и заема 45,1% от територията на страната. Наблюдава се увеличение с 0,7% спрямо предходната година. Най-висок процент от ИЗП на страната  имат областите: Добрич - 7,1% (367 567 ha), Плевен  - 6.7% (330 448 ha), Пловдив - 5,9% (293 154 ha) и Бургас - 5.6% (285 042 ha), следват Стара Загора - 5,4% (275 206 ha) и Враца - 5,0% (243 015 ha). 

Необработваните земи[2] през 2015 г. са 191 258 ha и заемат 3,7% от площите със селскодтопанско предназначение (ПСП) и 1,7% от площта на страната. Най-висок е процентът на необработваните земи – в областите Благоевград – 10,7%, Търговище – 8,3% и Враца – 6,7%.

През 2015 г. площите със селско стопанско предназначение (ПССП)[3] са 5 202 752 ha, което е 46,9% от територията на страната. Наблюдава се увеличение на площите с 9 812 ha спрямо предходната година. Обработваемите земи заемат 3 493 688 ha и представляват 69,7% от ИЗП (фиг.1; табл. 1). Най-голям дял имат обработваемите земи в областите Добрич – 332 026 ha; Плевен – 299 278 ha; Пловдив – 199 985 ha и Бургас 198 425 ha. 

Фиг. 1. Заетост на земеделската земя, % 

Източник: МЗХ; БАНСИК, 2015 

Табл.1. Заетост и използване на земеделската земя, %

Категория

2009

2010

2011

2012

2013

2014

 

2015

 

Използвана   земеделска площ, % от площта на страната

45,1

45,5

45,8

46,2

45,0

44,8

 45,1

Използвана   земеделска площ, площ (ha)

5 029 585

5 051 866

5 087 948

5 122 983

4 995 111

4 976 815

5 011 494

 

Обработваеми   земи,  % от площта на ИЗП

62,3

62,6

63,4

64,3

69,3

69,7

69,7

Обработваеми   земи,  площ (ha)

3 122 516

3 162 526

3 227 237

3 294 685

3 462 117

3 469 388

3 493 688

 

Източник: МЗХ; БАНСИК, 2014-2015

Една от основните цели поставени в "Пътната карта за ефективното използване на ресурсите в Европа" (COM(2011) 571) е значително намаляване темповете на усвояване на земята. На фиг. 2 е представена промяна на предназначението на земеделските земи за неземелски нужди в България - съгласно решенията, постановени от Министерство на земеделието и храните.

Фиг. 2. Промяна на предназначението на земеделските земи
за неземеделски нужди, (ha)

 

Източник: МЗХ; Аграрни доклади (2009÷2015) 

През 2015 г. Комисията за земеделските земи е разгледала общо 880 предложения за утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране и за промяна на предназначението на земеделските земи, като е постановила решения за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди общо на 1 936 hа, което е с над 1 500 ha повече в сравнение с 2014 г.

Комисиите към Областните дирекции „Земеделие” са разгледали общо 653 предложения за промяна на предназначението на земеделски земи, като са постановили решения за 221 hа. 

През годината са проведени комисии за приемане на рекултивирани терени, като е приета рекултивирана площ в размер на 132 hа, а определените за рекултивация площи са 100 hа. Освен това са открити процедури за уедряване на земеделките земи в 15 землища на територията на страната за общо 7 000 hа.  

Източници на информация:

Аграрен доклад, 2015, Министерство на земеделието и храните: http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Documents/AgrarenDoklad.aspx
Програма за развитие на селските райони 2014 –2020г.:  http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/PRSR.aspx
БАНСИК 2015 “Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България през 2015 г.”. Резултати и анализи - МЗХ: file:///C:/Users/User/Downloads/R&A_297-PublicationBancik2015.pdf
Агростатистика. Резултати 2015 –
Министерство на земеделието и храните:
 

Политики и мерки при управление на земеползването

През 2015 г. са предприети редица изменения на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) (ДВ, бр. 100 от 18.12.2015 г.). По специално:

  • В чл. 17 са извършени промени, насочени към създаване на облекчения за физическите и/или юридическите лица при провеждане на процедурата по утвърждаване на площадки за проектиране и/или утвърждаване на трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди.

За предвидени с общ устройствен план земеделски земи за застрояване, както и за терени, отдадени на концесия с решение на Министерски съвет, не се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране.

Отпада необходимостта от утвърждаване на подземни и надземни трасета за проектиране, поради факта, че при тяхното преминаване/прокарване не се засяга съществено земеделската земя и не се променя нейното функционално предназначение;  

  • Отменени са ал. 2 и ал. 3 на чл. 8 от ЗОЗЗ, в които е посочен начинът на разходване на постъпления, с цел избягване на  противоречие с чл. 17, ал. 1 от Закона за публичните финанси. Поради отпадане на контрола по разходване на средства се променя и съставът на Комисията за земеделските земи, като отпада участието на представителя на Министерство на финансите. С цел осигуряване на специализирана експертиза по отношение на ползването на земята по предназначение, в състава на Комисията се включва представител на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ от структурата на Селскостопанска академия;
  • По предложение на Министерството на околната среда и водите, на основание Решение № 808 от 8 октомври 2012 г. на Министерския съвет, е направено изменение на чл. 11, ал. 3, относно съгласуването на проекти за рекултивация на нарушени терени.

Когато се предвижда рекултивация на земя за земеделски нужди и/или за включването й в горски територии, проектите за рекултивация се съгласуват единствено от министъра на земеделието и храните (отпада съгласуването с министъра на околната среда и водите, който до 2015 г. съгласува всички проекти за рекултивация на нарушени терени, независимо от начина им на ползване). За останалите случаи се вменяват ангажименти по съгласуване на проекти за рекултивация както на министъра на околната среда и водите, така вече и на министъра на енергетиката и на министъра на икономиката – съответно по отношение на терените, свързани с дейност, попадаща в тяхната компетентност;

  • Съгласно изменение на чл. 23, ал. 3 от ЗОЗЗ, изграждането и/или разширението на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични системи, върху определените от закона категории земеделски земи става допустимо при наличие на становище за присъединяване на обекта, издадено от съответния мрежови оператор (за случаите, когато произведената електрическа енергия няма да се използва за собствени нужди);
  • С цел уеднаквяване със съществуваща насърчителна мярка по Закона за насърчаване на инвестициите, с промяна на чл. 30, ал. 3 от ЗОЗЗ се урежда възможността да не се заплаща такса за промяна на предназначението на земеделска земя, необходима за осъществяване на приоритетни инвестиционни проекти, получили сертификат въз основа на решение на Министерския съвет;
  • С изменение на чл. 40 от ЗОЗЗ, се дава правна възможност на Комисията за земеделските земи да отложи промяна на предназначението на земеделска земя за даден обект, когато при обсъждането възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване (чл. 40, ал. 1, т. 9). Нормативно се регламентира и правомощието на Комисията за земеделските земи да обсъжда искания за разрешаване на временно ползване на земеделска земя (чл. 40, ал. 1, т. 10).

 

Източник на информация:

Министерство на земеделието и храните


[1] ИЗП включва: обработваемите земи, трайните насаждения, постоянно затревените, оранжерийните площи и семейните градини. 

[2]  Необработваемите земи: земи, които не са включени в сеитбообръщение през съответната година и не са използвани за земеделско производство повече от две години. 

[3] Обработваеми земи, трайни насаждения, постоянно затревени площи със селскостопанско използване (в т.ч. високопланински пасища и затревени повърхности със слаб продуктивен потенциал), семейни градини и необработваните повече от три години земеделски земи.













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС