ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Шумово замърсяване

Шум в околната среда е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, както и от локални източници на шум.

При продължително излагане на шум е установено че той влияе на почти всички органи и системи на човешкия организъм, и оказва вредното си въздействие, като причинява:

  • на централната нервна система - нервна преумора, психични смущения в паметта, раздразнителност;
  • на вегетативната нервна система - усилен тонус, който може да доведе до редица сърдечни, циркулаторни и други прояви;
  • на сърдечно–съдовата система – изменения в сърдечния ритъм (тахикардия), и промени, които водят до повишаване на артериалното налягане;
  • на дихателната система – изменение на респираторния ритъм;
  • на ендокринната система – изменение на количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна, задържане на вода в организма.

Съгласно извършените проучвания в областта, въздействието на нивата на шума се разделят на следните групи:

  • шум, чието ниво е над 120 dB(A) се счита, че поврежда слуховите органи;
  • шум с ниво 100 – 120 dB(A) за ниските честоти и 80 – 90 dB(A) за средните и високите честоти може да предизвика необратими изменения в органите на слуха и при трайно излагане да доведе до болестно състояние;
  • шум с ниво 50 – 80 dB(A) затруднява разбираемостта на говора;
  • шум с нива около 50 – 60 dB(A), оказват вредно влияние върху нервната система на човека и смущават неговия труд и почивка.

 

Ключови въпроси

Изложено ли е населението в страната на наднормен шум, влияещ отрицателно върху човешкото здраве?

В каква степен се постига ограничаване на вредното въздействие на шума в населените места от инсталации и съоръжения на промишлеността в съответствие със Закона за защита от шума в околната среда?

Ключови послания

 

state-good.jpg 98,7 % от проверените през 2015 година различни промишлени източници на шум на територията на цялата страна, отговарят на нормативните изисквания. РИОСВ отчитат, че от проверените 520 промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 7 са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания.

state-good.jpg План за действие към Стратегическа шумова карта на агломерация Стара Загора е одобрен и приет от Общински съвет - Стара Загора през 2015 г.

state-moderate.jpg Извършените измервания и изчисления показват, че допустимите шумови нива са превишени в 519 бр. от контролните пунктове в страната, което представлява 71,39 % от общия брой контролирани точки. Относителният дял на пунктовете с превишени нива е намалял незначително в сравнение с 2014 година, през която са били 71,83%, но остава тревожният  факт, че над 1/3 от тези пунктовете (191 бр.) са разположени върху територии, подлежащи на усилена шумозащита.

 

Дефиниция на индикаторите 

 

Използваните индикатори за шум в околна среда са измерените еквивалентни нива на шума и съответстващата им гранична стойност за различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са:

Lден  - дневно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа)

Lвечер – вечерно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 19 до 23 ч.

(с продължителност 4 часа)  

            Lнощ – нощно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 23 до 7 ч.

(с продължителност 8 часа)

L24 – денонощно еквивалентно ниво на шума за 24-часов период

(L24се изчислява по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума за съответните територии и зони). 

Граничните стойности за еквивалентните нива на шума в различните територии и устройствени зони, съгласно Наредба № 6/26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението към ЗЗШОС, са представени в Таблица 1.

Табл. 1. Гранични стойности за еквивалентните нива на шума, децибели [dB(А)]

Територии и устройствени зони в   урбанизираните територии и извън тях

 

Lден [dB(А)]

Lвечер

[dB(А)]

Lнощ

[dB(А)]

Територии подложени на въздействието на нтензивен   автомобилен трафик

 60

55

 50

Територии подложени на   въздействието на релсов,

железопътен и трамваен транспорт

 65

 60

 55

Територии, подложени на въздействието   на

авиационен шум

 65

 65

55

Производствено-складови територии и зони

 

 70

70

 70

Източник: Наредба № 6 към Законът за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС)  

По отношение на шума от промишлени източници и шума в урбанизираните територии се използва индикатора Lден  - дневно еквивалентно ниво на шума.

Оценка на индикатора за 2015 г. 

Сравнителните анализи спрямо предходните години, показват запазване на мерките по превантивния контрол. Запазва се високият процент (почти 99%) на проверените промишлени източници на шум, които отговарят на нормативните изисквания, въпреки увеличения брой на проверените източници по отношение на излъчвания от тях шум (440 за 2013 г., 462 за 2014 г., 520 за 2015 г.). 

Броят на промишлените източници отговарящи на нормативните изисквания спрямо общия брой подлежащи на контрол през годината показва, че се запазва добрата екологична обстановка по отношение на фактора промишлен шум. 

За осъществяване профилактика на неблагоприятните здравно-екологични ефекти от разпространението и въздействието на фактора шум, в България функционира Национална система за мониторинг на шума, която се ръководи от Министерството на здравеопазването. В рамките на Националната система през 2015 г. регионалните здравни инспекции (РЗИ) са провели измервания в общо 727 пункта в цялата страна. Измерванията и/или изчисленията на шума в урбанизираните територии се извършват от РЗИ в определени пунктове, съгласно изискванията на „Методика за определяне броя, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията на шумовите нива”, утвърдена през 2007 г. от министъра на здравеопазването.

Данните от Национална система за мониторинг на шума отразяват шумовите нива в 36 града на страната. В тях се включват всички областни градове, както и още девет общини: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново, Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Стара Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище. 

Извършените измервания и изчисления показват, че допустимите шумови нива са превишени в 519 бр. от контролните пунктове в страната, което представлява 71,39 % от общия брой контролирани точки. Относителният дял на пунктовете с превишени нива е намалял незначително в сравнение с 2014 година, през която са били 71,83%, но остава тревожният  факт, че над 1/3 от тези пунктовете (191 бр.) са разположени върху територии, подлежащи на усилена шумозащита.

Анализът на данните показва, че шумовите нива под 58 dB(A) са намалели незначително в сравнение с 2014 година.

Намалял е също броят на пунктове с измерени шумови нива в диапазона
(58-62) dB(A), в сравнение с 2014 година.

Неблагоприятно е нарастването на броя на пунктовете със сравнително високите шумови нива от диапазона (63-67) dB(A). В този диапазон се намират 34,25% от общия брой контролирани зони, което е най-висока стойност, изразена в процентно съотношение, за изминалия десетгодишен период. Като цяло се запазва тенденцията през последното десетилетие броят на пунктовете с регистрирани нива в този интервал да нараства.

През 2015 г. се забелязва леко увеличение (с 0,43%, ) на броя пунктове с измерени нива в диапазона (68-72) dB(A), в сравнение с 2014 г.

Броят на пунктовете с измерени нива в диапазона (73-77) dB(A) през 2015 г. е намалял с 3 броя, което е за сметка на увеличението на пунктовете с измерени нива в по-ниския интервал. Като положителна тенденция може да се отчете, че през целия наблюдаван период се забелязва намаляване на броя на пунктовете със стойности в този диапазон.

През 2015 година отново няма пунктове, в които да се отчитат най-високите стойности на шумови нива – в диапазона (78-82) dB(A) и над 82 dB(A). 

НАБЛЮДАВАНИ ТЕНДЕНЦИИ

Разгледани детайлно по градове, тенденциите по отношение на шумовото натоварване изглеждат по следния начин:

Гр. Русе – Преобладаващият шум за гр. Русе е в диапазона 63-67 dBA – 15 пункта.  В 6 бр. от пунктовете е регистрирано намаление на шума, а в 4 пункта – нарастване.

Община Русе: продължава наложилата се практика за поставяне на ограничители на скоростта върху пътното платно пред обектите, подлежащи на засилена шумоизолация; извършва озеленителните и залесителните мероприятия и др.

Гр. Смолян  В гр. Смолян остава нерешен проблема с наднормените шумови нива регистрирани в района на МБАЛ – Смолян, дължащи се на ремонтните дейности за осигуряване на повече места за паркиране и по-добър подход към болницата.

В гр. Враца  в 7 от 15-те пункта са завишени шумовите нива, което е свързано с провежданите целогодишни ремонтни дейности на водопроводната мрежа, изискващи пренасочване на транспортния поток в града. Това променя шумовото натоварване в райони, които в предходни години са били с по-малко измерено шумово ниво.

В гр. Плевен  през 2015 г. в 9% от пунктовете за наблюдение са измерени по-високи средни нива на шум в сравнение с предходната година (38%). Превишението на граничната стойност на шум през 2015 г. отново е най-голямо в зоните за обществен и индивидуален отдих, зоните за лечебни заведения и санаториуми и зоните за научно-изследователска дейност, но се запазва на същото ниво от 2014 г. Предприети са мерки от страна на община Плевен за приключване на стартиралите дейности по проект „Интегриран градски транспорт на Плевен“, финансиран от Оперативна програма „„Регионално развитие 2007-20013 г.”. Извършени са редица дейности по залесяване и поддържане на зелените площи. Очаква се всички тези дейности да доведат до подобряване на акустичната обстановка в града.

В гр. Кърджали анализът на данните от 2015 г. показва, че 61,1 % от регистрираните шумови нива (55 измервания) са над граничните стойности за съответните територии. В деветгодишен период се наблюдава постоянна доминираща тенденция на относителния дял на наднормените нива на шум . И през тази година максималната стойност на шум е отчетена в пункт № 1 - МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски"АД, бул."Беломорски"№ 53 – 73 dB(A). Спрямо 2014 г. в 47% (7 пункта) са измерени по-високи максимални нива на шум, като разликата е от 0.8 до 10.2 dB(A).

Основен приоритет за намаляването на акустичното състояние в града е изграждането на обходен път.

В гр. Търговище шумовите нива през 2015 г. са превишени в 12 броя от пунктовете, т.е. с 3 броя повече в сравнение с 2014 г. Това се дължи на: промяна в организацията на движение и използване от водачите на моторни превозни средства на алтернативни маршрути за по-бързо придвижване в рамките на града; влошената пътна настилка; нарушение на шумозащитните зони около учебните заведения, вследствие на грешки при градоустройственото планиране – минимално отстояние на сградите от пътните трасета; липса на достатъчно места за паркиране, което затруднява трафика на МПС..

В гр. Попово анализът на данните показва запазване на твърде високо ниво на шум в централната градска част, поради нарастващия трафик на моторни превозни средства, остарял автомобилен парк, натоварване на пътни артерии с по-малка проходимост.

В гр. Омуртагс два броя са се увеличили пунктовете с наднормени шумови нива (от 5 бр. през 2014 г. на 7 бр. през 2015г.). Причината е: цялостния ремонт на централната градска част, в резултат на което има постоянно пренасочване на транспортния поток; транзитното преминаване на тежкотоварни автомобили през някои централни улици; дейностите на търговски обекти и увеселителни заведения. 

В гр. Варнавъпреки, че броят на пунктовете с наднормени стойности на шумови нива е намалял с 3 броя през 2015 г. (18 броя) в сравнение с 2014 г. (21 броя) -  с 1 пункт - от „територии подложени на въздействието на авиационен шум”; с 1  пункт – „върху територии с промишлени източници на шум – производствено-складови територии и зони” и с 1 пункт - разположен в „тихи зони, извън урбанизираните  територии” – м. „Аладжа манастир” до бившата царска хижа, анализът на данните показват, че най-много са превишените шумови нива за зоните, разположени на улици с интензивен автомобилен трафик, зоните за обществен и индивидуален отдих и зони за лечебни заведения и санаториуми. Интензивният автомобилен трафик по главните улични артерии на града е с най-голям дял за шумовото замърсяване, като там са установени наднормени нива на шум около и над 70 dB(A) и превишението на дневната гранична стойност от 60 dB(A) в различните пунктове е от 6,8 до 13 dB(A).

Община Варна продължава да предприема редица мерки за подобряване на акустичната картина в града като: изнасяне на тежкотоварния автотранспорт извън града, ремонт на главни пътни участъци и подобряване състоянието на пътните покрития, озеленяване на крайпътни ивици, ограничаване на скоростта на превозните средства в жилищните райони и др. Разработена е общинска програма с конкретни мерки и срокове за тяхното изпълнение.  Очаква се прилагането на посочените дейности да подобри в значителна степен комфорта на гражданите и гостите на гр. Варна.

В гр. Разград – резултатите от измерванията през 2015 г. показват, че в 14 пункта от всичките 15, средните шумови нива превишават граничните стойности. Основният шумов фон се създава от автомобилите – леки и товарни, и тези на масовият градски транспорт.

В гр. Монтана – най-голямо несъответствие между реално измерен шум и регламентирана норма се установява в 2 пункта, от които един е в зона за обществен и индивидуален отдих – пл. „Славейков” а другият е в зона за лечебни заведения – ул. „Сирма Войвода” до МБАЛ „Монтана” .

В гр. Велико Търново обобщеният анализ на резултатите от измерванията на шума през 2015 г. показва следната динамика: запазва се приблизително еднакво осредненото еквивалентно ниво на шума – 65,88 dB(A) за 2015 г. спрямо 65,16 dB(A) за 2014 г.; запазват се наднормените стойности на измерените еквивалентни шумови нива в районите с интензивен автомобилен трафик, в зоните с промишлени източници на шум и край обектите с усилена шумозащита; в един пункт е измерен шум в диапазона 73-77 dB(A) за разлика от 2014 г., в която няма район с такава стойност.

В гр. Свищов  през 2015 г. се запазват нивата на наднормените стойности на измерените еквивалентни нива на шума в районите с интензивен автомобилен трафик и край обектите с усилена шумозащита

В гр. Габрово – (гр.Севлиево, гр. Дряново, гр. Трявна) най - висока стойност на еквивалентно ниво на шум е измерена в пункт № 3, разположен на територия подложена на интензивен автомобилен трафик – Консултативна поликлиника – ул. „Брянска” № 1 – 68,9 dB(A). В 12 пункта отчетените максимални стойности на еквивалентните нива на шум са повишени спрямо 2014 г.. най-голяма разлика от 4,0 dB(A) е отчетена в пункт № 18 – ЦДГ „Слънце” – гр. Севлиево.

В гр. Сливен – през 2015 г. се наблюдава увеличаване на броя на пунктовете с регистрирани шумови нива в диапазона 58-62 dB(A), 63-67 dB(A), 73-77 dB(A) и намалява броя на пунктовете с регистрирани шумови нива в диапазона под 58 dB(A), 68-72 dB(A). Община Сливен е предприела мерки за подобряване на акустичното състояние.

В гр. Стара Загора – тревожно е, че с най-големи шумови нива се открояват улици, на които са разположени учебни заведения – VІ-то ОУ и СОУ „Максим Горки”, както и детска ясла. Това са пунктовете: на бул. „Ген. Столетов” – 76,4 dB(A), на ул. „Христо Ботев” до VІ-то ОУ – 74,2 dB(A) и ул. „Гурко” – срещу Куклен театър – 67,9 dB(A).

В гр. Бургас през 2015 г. наднормени стойности на еквивалентни шумови нива са измерени в 27 пункта, което е с два броя повече в сравнение с 2014 г. Измерени са средни нива на звуково налягане от 52 до 76 dВ/А/. Измерени са най-високи нива на шум в пунктове разположени на територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик и в пунктове, разположени на територии, подложени на въздействието на железопътен транспорт,

Постоянното трайно шумово замърсяване и повишени нива на шум се дължат на:

- висока интензивност на автомобилния трафик, особено през пиковите часове на деня;

- доизграждане на модерна инфраструктура с извеждане на основния поток транзитно преминаващи МПС по околовръстни пътни артерии;

- минимално разстояние между сградите и пътните платна.

В гр. Пловдив  за пръв път от десет години са отчетени средни еквивалентни нива на шум и в диапазона под 58 dB (A), това е пункт № 31ж.к. "Изгрев", ул."Удроу Уилсън", Завод за пластмасови тръби "Пластек” с минимално ниво 51,0 dB (A) и максимално 57,8 dB (A). В този пункт нивото е намаляло с 11 dB(A). Като предполагаема причина за това са предприетите от собственика на завода обезшумителни мерки както в самия завод, така и в графика на доставката на суровини и извозване на готовата продукция, факт забелязващ се в промяната на структурата и броя на транспортния поток.

От десетгодишната статистика е видно, че тенденцията в най-много пунктове измерените стойности на шума да са в диапазона 68-72 dB(A) се запазва.

Общински съвет Пловдив е приел “План за действие към Стратегическа карта за шум за агломерация Пловдив” и Програмата за опазване на околната среда на територията на община Пловдив 2014-2020 година.

В градовете Кюстендил и Дупница от проведените измервания през 2015г. на нивото на шума се установява превишаване на стойностите над нормативните изисквания, с изключение на няколоко пункта, където има леко намаляване на шумовото натоварване. Община Дупница е изготвила План за действие за редуциране на шума в гр. Дупница, като се предвиждат мерки за подобряване на организацията на движение, ограничаване скоростта на движение по улиците, подобряване на пътните настилки, залесяване на свободни площи и изграждане на озеленителни пояси в Дупница и др.

В гр. Ловеч през 2015 г. се запазва влошената шумова характеристика на натоварените с МПС главни и събирателни улици, въпреки понижаването на нивата на шума в по-голямата част от пунктовете. Преобладават пунктовете с измерени стойности на нивата на шума в диапазона 58-63 dB(A), като техният дял плавно нараства през годините – от 10% през 2010 г. до 60% през 2015 г. Обратно, делът на пунктовете с шум под 58 dB(A) намалява и докато през 2010 г. е бил най-голям – 55%, то през 2015 г. е вече 10%.

В гр. Шумен през 2015 г. се наблюдава увеличение на средните стойности на еквивалентните нива на шума спрямо 2014 г. в 12 от пунктовете, което е свързано с увеличения брой на преминалите моторни превозни средства за час. РЗИ-Шумен е изискала от  Община Шумен да се предложат и предприемат мерки за подобряване на шумовата обстановка в града.

В гр. Перник през 2015 г. пунктовете с наднормени стойности на нивата на шум са намалели спрямо предходната година с 4 броя – (от 21 на 17 броя). Тези пунктове принадлежат към групата на пунктове върху територии с промишлени източници на шум – производствено-складови територии и зони.

В гр. Силистра броят на пунктовете с наднормени стойности на нивата на шум се е увеличил през 2015 г. с 2 броя в сравнение с 2014 г., поради натоварване на движението в града с тежкотоварни автомобили и строителни машини, свързано с интензивността на строително-ремонтните дейности по водния цикъл и засиления трафик на вход/изход през ГКПП-Силистра на транзитно преминаващи тежкотоварни автомобили. В районите с промишлени източници на шум – в три от четирите пункта в тази група превишават граничната стойност на шума (в сравнение с 2014 г. - 1 пункт)..

София – област – Ботевград, Самоков и Своге – Данните от мониторинга показват, че допустимите шумови нива са превишени в 21 броя от контролните 35 пункта в Софийска област. През 2015 г. в община Самоков е извършила редица мероприятия с цел подобряване на акустичната обстановка в града.

В гр. Видин акустичната обстановка е неблагоприятна – 11 обекта са с нива на шум над граничните стойности, поради нарастващия трафик на моторни превозни средства, неудачни градоустройствени решения, недобра шумозащита.

Гр. Добрич – Въпреки предприетите дейности и мероприятия през 2015 г. от община Добрич за подобряване на акустичната обстановка в общината, налице е трайно шумово замърсяване в зоните за учебна дейност в град Добрич. Резултатите от проведения мониторинг показват увеличаване на акустичния дискомфорт във всички урбанизирани зони. Акустичната обстановка в града е утежнена. Най-силно въздействие върху нивата на шума в град Добрич оказва транспортният шум. През 2015 г. са регистрирани повече автомобили, в сравнение с предходната 2014 г., когато те са били 634 МПС/час. Шумовото натоварване е значително – 66,7 dB/A, което е с 21,7 dB/A над граничната стойност.

В гр. Пазарджик - нивото на шум през 2015 г. се запазва високо в 11 от общо 15 пункта за измерване, като само на два пункта е измерено ниво на шум под 58dB(A).

ИЗВОДИ ОТ ПРОВЕДЕНИЯ МОНИТОРИНГ

В последните години значителен дял от населението на страната е концентрирано в големите градове. Така се увеличава броят на изложените лица на шумово замърсяване с високи шумови нива, причиняващи неблагоприятни ефекти върху здравето и самочувствието при продължително въздействие.

Нашите изследвания показват, че експозицията на шум в последните години слабо намалява, но нивата на шума като цяло се запазват високи.

През десетте години на проследяване нивата на шум в по-голямата част от изследваните пунктове надвишава граничните стойности за съответните населени територии.

Положителната тенденция, която следва да се отбележи е, че с всяка изминала година намалява броя на пунктовете с измерени стойности на шума в диапазона на
най-високите нива (73-77) dB(A). След 2008 г. няма измервания, които да регистрират нива на шум в диапазоните (78-82) dB(A) и над 82 dB(A).

Тревожен е фактът, че над 1/3 от общият брой пунктове с наднормени стойности (37 %) са  на територии подлежащи на усилена шумозащита: жилищни зони, територии за обществен и индивидуален отдих, в близост до лечебни заведения и санаториуми,  както и тихи зони, извън урбанизираните територии.

Връзка с политиките по околна среда – референции към нормативни и стратегически документи

През 2015 г. продължи изпълнението на задълженията на Р България, произтичащи от Директива 2002/49/ЕО за оценка и управление на шума в околната среда и транспонирани в българското законодателство чрез Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и подзаконовата му нормативна уредба. Тези задължения включват разработване и приемане на Стратегически шумови карти (СШК) и Планове за действие към тях за агломерациите с население над 100 хил. души, както и за основни пътни участъци с над 3 млн. преминавания на МПС годишно. Съгласно ЗЗШОС, СШК и Планове за действие към тях за градовете се възлагат за разработване от кмета на общината, а одобряването им се извършва от Общинските съвети. Министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага за разработване СШК и Плановете за действие към тях за основните пътни участъци. Одобряването им се извършва от министъра на здравеопазването, след разглеждането им от междуведомствен експертен съвет.

През тази година, след няколкогодишни проучвания, изследвания и разработки, стана факт и новата Директива (EC) 2015/996 на Комисията от 19 май 2015 г. за установяване на общи методи за оценка на шума в съответствие с Директива 2002/49/ЕО. Тя се основава на най-съвременните научни, технически и практически познания за оценка на шума в околната среда в Европа и представлява новата обща методологична рамка за оценка на шума, т.нар. „Общи методи за оценка на шума в Европейския съюз“, (на англ.: Common NOise aSSessment methOdS - CNOSSOS-EU). Тя се състои от: качествена рамка, описваща целите и изискванията на методите; части, описващи различните източници на емисии на шум, както и процесите на разпространение на шума; бази данни, свързани с различните източници на шум и др. Съгласно чл. 2 ал. 1 от новата Директива държавите-членки трябва да въведат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да започне прилагането на общите методи за оценка на шума, най-късно до 31 декември 2018 г. 

Предвидени мерки за изпълнение в Плана към СШК на агломерация Стара Загора

Планът за действие е изготвен на база разработената Стратегическа шумова карта на агломерация Стара Загора. С плана се извършва определяне на приоритетните проблеми, свързани с шума в околната среда, включени са анализи на текущото състояние, прогнози и необходими действия за намаляване и предотвратяване на шума. Мерките са насочени най-вече към районите с установено превишаване на граничните стойности на показателите за шум, където е застрашено здравето на обитателите на сгради в близост до тях или има сгради като детски градини, училища, болници и други подобни, нуждаещи се от усилена шумозащита. 

Тези мерки, в зависимост от периода за осъществяване, са разделени в две основни групи:

А. Действия, които могат да бъдат предприети през следващите пет години:
1) Изграждане на шумови бариери – където е възможно.

1) Промени в управлението на автомобилният поток.
2) Поставяне на ограничители на скоростта на всички транзитни улици.
Б. Четири основни действия, могат да бъдат предприети в дългосрочен план:
1) Изграждане на:
а) нови кръгови-движения;

 
б) нови пешеходни зони -  където е възможно.
1) Шумоизолиране на най-засегнатите фасади – най-вече на високите сгради.
2) Общ Устройствен План:
а) Чрез въвеждане на изискване за шумоизолиране на новостроящи се сгради за нива на шум по-големи от L24 60 dBA;
б) Планирано разполагане на бъдещи сгради, като естествени шумови бариери.
3) Национална политика:
а) Въвеждане на задължително измерване на нивото на шум, отделяно от всеки автомобил при извършване на годишен технически преглед.
б) Въвеждане на финансови поощрения, които да мотивират собствениците на автомобили да ги подменят за по-подходящи/тихи, напр. електромобили. 

Връзка към Плана за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на агломерация Стара Загора:

- План за действие на агломерация Стара Загора

http://www.starazagora.bg/images/stories/municipality/adm_acts/Plan_za_deistvie_shum.pdf 

Източници на информация:

- Министерство на околната среда и водите
- Министерство на здравеопазването
- Община Стара Загора
 
 
 
 













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС