ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Води за къпане

Европейските изисквания към качеството на водите за къпане (това са водите в открити водни площи, използвани масово от хората за къпане – море, язовири, реки, езера) и мониторинга, който следва да се извършва са посочени в Директива 2006/7/ЕО за управление качеството на водите за къпане и съответната българска наредба, въвеждаща тази директива в националното законодателство - Наредба № 5 за управление на качеството на водите за къпане.

В съответствие със задълженията си на компетентен орган по прилагане на европейското законодателство в тази област, Министерство на здравеопазването чрез своите териториални органи – Регионалните здравни инспекции (РЗИ) извършва регулярен контрол и мониторинг на качеството на водите за къпане.

Ключов въпрос

Колко са официално обявените зони за къпане? Колко често и по кои показатели се изследва водата в тях?

По Черноморското крайбрежие зоните за къпане са 90 на брой, а общо за страната са 94. Във всяка от тях има пункт за взимане на проби, с точно определени географски координати, които са включени в Информационната система по водите на Европейския съюз (WISE). През сезона за къпане се извършва пробовземане и анализ на водите, най-малко веднъж на две седмици от всяка една зона за къпане. В зависимост от местоположението на водите за къпане, началото на сезона започва в периода от 15 май до 30.06 юни и завършва в периода от 01 септември до 30 септември.

В съответствие с изискванията на европейското и национално законодателство за втора поредна година категоризацията на качеството на водите за къпане във всяка отделна зона се извършва на базата на резултатите от мониторинга за последните четири сезона за къпане (2012-2015г.), а не само въз основа на данните от сезон за къпане 2015г.

Оценката и категоризацията на качеството на водите за къпане се извършват на базата на резултатите от провежданите анализи по два микробиологични показателя – чревни ентерококи и ешерихия коли.

Ключов въпрос

Какво е качеството на водите за къпане?

Ключово послание

state-good.jpg Общо за страната 96,8% от зоните за къпане имат отлично, добро или задоволително качество на водите за къпане (при 98,9 за 2013г. и 96,8% за 2014г.). За Европейския съюз като цяло този процент за сезон 2015г. е 96,1%.

state-moderate.jpg С отлично качество са 71.3% от водите за къпане в България (при 66% за 2013г. и 73,4% за 2014г.). За ЕС този процент е по-висок - 83,3% за 2015г. С лошо качество са 3,2% от зоните за къпане в страната (за ЕС зоните с лошо качество на водите са 1,6%).

В зависимост от качеството на водите за къпане същите се категоризират в следните категории: съответстващи на по-строгите препоръчителни изисквания:

  • с отлично качество
  • с добро качество
  • със задоволително качество
  • с лошо качество

Броят на зоните за къпане и категоризацията им за периода 2012-2015 г. са посочени в таблицата по-долу.

Таблица. 9. Обобщени данни за качество на водите за къпане в периода 2011 – 2015 г.

ЗОНИ ЗА КЪПАНЕ

Води за къпане

Зони с отлично качество на водите за къпане

Зони с отлично, добро и задоволително качество на водите за къпане

Зони с лошо качество  на водите за къпане)

брой

брой

%

брой

%

брой

%

Крайбрежни води за къпане по Черноморското крайбрежие

2012г.

89

55

61,8

88

98,9

1

1,1

2013г.

90

59

65,6

89

98,9

1

1,1

2014г.

90

65

72,2

87

96,7

3

3,3

2015г.

90

63

70.0

87

96.7

3

3.3

Води за къпане във вътрешността на страната

2012г.

4

4

100

4

100,0

0

0

2013г.

4

3

75,0

4

100,0

0

0,0

2014г.

4

4

100,0

4

100,0

0

0,0

2015г.

4

4

100.0

4

100.0

0

0

Източник: МЗ по данни на РЗИ

На картата по-долу е представено разположението на зоните за къпане и категоризацията на качеството на водите в тях.

Фиг. 44. Карта с разположение на зоните за къпане и качеството на водите за къпане

Зоната за къпане „Офицерски плаж“ в гр. Варна е зоната, в която за поредна година качеството на водата за къпане е класифицирано като „лошо“ (отбелязано на картата по-горе с червен цвят) и са регистрирани сравнително голям брой отклонения от изискванията. Основното замърсяване на водата за къпане в тази зона се причинява от заустването на територията на зоната на колектор (т.нар. „Шокъров канал“), събиращ дъждовни води от голяма част от територията на гр. Варна, в които вероятно се изпускат нерегламентирано и битови отпадъчни води. Като допълнителен неблагоприятен фактор може да се счита и вливането на територията на зоната за къпане на минерална вода, използвана нерегламентирано за къпане, хигиенни нужди и пълнене на малък басейн. Поради трайността на влошаване на качеството на водата в тази зона през годините, е малко вероятно в близките две – три години тя да подобри категоризацията си, което ще наложи налагането на постоянна забрана на ползването на зоната.

Другите две зони с лошо качество на водите за къпане са „Централен плаж „Варна“ (съседен на „Офицерски плаж“) и „Централен плаж“ – с. Лозенец, община Приморско (доказана причина - изливане на непречистени фекално-битови води, поради недостатъчния капацитет на пречиствателната станция за отпадъчни води на селото). Това наложи дори временно, в продължение на 15 дни да бъде наложена забрана за къпане в тази зона.

Зоните за къпане, на които качеството на водата е класифицирано като „задоволително“ (отбелязани на картата със зелен цвят) са: „Златни Пясъци – в близост до пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ)“, „Южен плаж“ и „плаж „Аспарухово“ на гр. Варна, „Попски плаж“ (община Царево) и „Централен плаж“ на гр. Черноморец, област Бургас.

Къде може да се получи информация за качеството на водите за къпане?

Актуална информация по време на сезона за къпане за качеството на водите за къпане се публикуват на интернет-страниците на Министерство на здравеопазването и на Регионалните здравни инспекции - Бургас, Варна, Добрич, Кърджали и Разград. На същите страници са публикувани и т.нар. „профили на водите за къпане”, в които се съдържа по-подробна информация за всяка зона за къпане по отношение нейното местоположение, физико-географски и климатични характеристики, вероятни и установени източници на замърсяване, мерки които се предприемат при установени несъответствия и за подобряване на качеството на водите за къпане и т.н.

На електронната страница на Европейската комисия:

http://ec.europa.eu/environment/water/water-bathing/index_en.html може да се намери подробна информация за качеството на водите за къпане (класификация на всяка зона за къпане по години) както за Република България, така и за всички страни членки на Европейския съюз.

Кои са основните причини, които влошават качеството на водите за къпане по Черноморското крайбрежие?

Най-често причините са свързани с недостатъчния брой и капацитет, както и недобрата поддръжка на пречиствателните станциите, помпени и други съоръжения за отвеждане и пречистване на отпадъчните води при активно застрояване, а на места и презастрояване на крайбрежието, нерегламентирани зауствания и изпускания на непречистени отпадъчни води, нерегламентирано заустване на отпадъчни води в дъждовни канализации, изливащи се в близост или в зони за къпане и други.

Мерки за опазване и подобряване качеството на водите за къпане

Целият Черноморски район е обявен за чувствителна зона по смисъла на Закона за водите и е в ход осъществяване на екшън плана за изпълнение на задълженията на Република България по отношение на Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на градските отпадъчни води. По данни на МОСВ, през 2015 г. в района на Черноморското крайбрежие има 33 агломерации с над 2000 екв. жители, на които отпадъчните води се пречистват в пречиствателни станции. По данни на МОСВ през 2015 г. са реализирани няколко проекта за събиране и третиране на отпадъчните води – рехабилитация на ПСОВ за пречистване на водите от агломерации Поморие и  Несебър-Равда-Слънчев бряг, изграждане на ПСОВ за гр. Созопол, включване на отпадъчните води на гр. Черноморец към ПСОВ Созопол, завършване рехабилитацията на ПСОВ за гр. Варна, изграждане на нови ПСОВ за кв. Горно Езерово, гр. Бургас и гр. Нови Пазар. За останалите 21 агломерации с над 2 000 екв. жители, за които няма осигурено третиране на отпадъчните води също се предвижда изграждане на ПСОВ до края на 2020 г. и са започнали предпроектни проучвания.

Установяването, чрез Закон за устройството на Черноморското крайбрежие, на два вида охранителни зони по крайбрежието (по-голямата, от които обхващаща район с широчина от 2,1 km от брега), в които определени дейности (в т.ч. строителство на обекти замърсяващи околната среда, използването на пестициди и минерални торове) се ограничават или забраняват също се очаква да окаже положително въздействие върху качеството на водите за къпане.

Спазването на правилата за добра земеделска практика и други мерки с цел недопускане замърсяването на водите с биогенни елементи от земеделски дейности и реализиране на програми за обучение на фермерите, също са важна предпоставка за недопускане замърсяването на водите за къпане.

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС