ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Здравословно състояние на горите в България

 

Ключов въпрос

Достатъчно здрави ли са горите в България, за да се гарантира както устойчивостта им към настоящето и бъдещо въздействие на климатичните промени върху тях, така и техните продуктивни, екологични и защитни функции?

Ключови послания

 

state-good.jpg Отлагане на атмосферни замърсители - и през 2016 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот. Отчетените през последните години по-високи стойности, са признак за подобряване качеството на атмосферния въздух и намаляване на отложените с валежите количества сяра и азот, което означава че екосистемите са в състояние да поемат по-големи натоварвания и да поддържат устойчиво състояние.

state-moderate.jpg Обезлистване - преобладават оценените като здрави и слабо увредени (класове „0“ и „1“ на обезлистване), които през 2016 г. са 70% от всички наблюдавани дървета. В сравнение с резултатите от обследването през 2015 г. делът на здравите е намалял с 9.7%, а с 2.2% са намаляли силно засегнатите от обезлистване и мъртвите дървета.

state-good.jpg Горски пожари - сравнението със стойностите на средногодишните показатели, съответно 8 878 ha опожарени горски площи и брой от 549 пожара, в периода 2006 - 2015 г. показва, че с регистрирани 6 340 ha засегнати територии и 584 пожара, 2016 е година със сравнително ниски стойности.  

 

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.1– Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите, съответстващ на SEBI 009 от европейските индикатори за биологично разнообразие

Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.

Оценка на индикатора

Оценката е направена на базата на проучвания,  проведени през 2016 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори  и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). След обилните количества валежи през 2014 г., количеството на валежите през 2015 и 2016 г. са значително по-малко и близки до стойностите, регистрирани през 2013 г.  През 2016 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня са 685 mm, в ПП Юндола те са 580 mm, а в ПП Старо Оряхово – 350 mm.

Данните и от трите пробни площи, показват намаляване както на количеството на валежите през 2016 г., така и на стойностите на относителната влажност на атмосферния въздух, като по-значително е засушаването през летните месеци. Данните за 2016 г. показват, че средната годишна температура на въздуха в районите на ПП Витиня и ПП Старо Оряхово плавно се покачва през последните 5 години, докато в района на ПП Юндола се отбелязва понижаване до 5.6˚С.  Установените по-високи средногодишни стойности на температура на въздуха и средно дневни в отделни дни през летните месеци в ПП Витиня и ПП Старо Оряхово, са допълнителна предпоставка за възможното неблагоприятно въздействие от засушаването в тези райони.

Фиг. 1. Киселинност на отлаганията на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Витиня

За периода 2012-2016 г. общата киселинност на валежите на открито постепенно намалява (фиг. 1), като през 2016 г. рН е над 5.6, което е извън границата за кисели валежи.  Киселите и базичните йони през последния пет годишен период варират, като в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2015 г., през 2016 г. се отчита намаляване на отлаганията на  сулфатна сяра, на нитратен азот и по-слабо на амониевия азот. Базичните йони – калий, калций, натрий и магнезий слабо се повишават, а повечето тежки метали (с изключение на мед и желязо) - намаляват.

Старо Оряхово

Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 5.01 до 6.15 при отделните проби. Средно годишното рН на отлаганията е съответно  5.34 - в киселия диапазон за валежите. Алкални остават само отлаганията под склопа, средно 5.9 рН единици (фиг. 1). През 2016 г. в района се отлагат по-големи  количества сулфатна сяра, азот – амониев и нитратен, хлор, както и базични катийони (калий, калций, натрий, магнезий) и тежки метали (желязо, мед, цинк, манган),  в сравнение с 2015 г. 

Юндол

Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито през отделните периоди варира от 5.2 до 8.4 рН единици. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.67 и няма промяна в сравнение с 2015 г. (фиг. 1). През 2016 г. се установява  понижаване на  отлагането  на някои от йоните с кисели функции – сулфати, нитрати, нитрити. Някои от базични йони  в смесените отлагания на открито, както и тежките метали също намаляват, в сравнение с 2015 г.

В периода 2012 – 2016 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход.

Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.

За периода от 2012 до 2016 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот, като и в трите ПП се наблюдава по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата (фиг.2 и 3). 

Фиг. 2. Отлаганията на азот на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Фиг. 3. Отлаганията на сяра на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ПП са по-толерантни към серните, отколкото към азотните отлагания. През последните години в ПП Витиня максималните критични натоварвания за сяра са много близки.

Резултатите са в съответствие с общоевропейската  тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“. 

Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.

 

ОБЕЗЛИСТВАНЕ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.3 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Нивото на обезлистване (загубата на листна маса) е показател за степента на увреждане на горите и нарушение на здравословния им статус. Обезлистването е индикатор за влошаване на здравето и жизнеността на дървото. Този показател реагира на различни фактори, включително промяна в климатичните условия, екстремни метеорологични явления, атмосферни отлагания, насекомни и гъбни нападения. Оценката на обезлистването представлява ценна система за ранно предупреждение за отговора на горските екосистеми на различните промени и стрес фактори. Съгласно възприетата международна скала за оценка[4], наблюдаваните дървета се класифицират в пет степени: 0 - здрави или без увреждания (обезлистване от 0 до 10%), 1 - слабо увредени (обезлистване от 11 до 25%), 2 - средно увредени (обезлистване от 26 до 60%), 3 - силно увредени (обезлистване от 61 до 99%) и 4 - мъртви (100% обезлистване). 

Оценка на индикатора[5]

Наблюденията и оценките по този индикатор през 2016 г. са проведени в 159 постоянни пробни площи от мрежата на Програмата за Мониторинг на горски екосистеми – ниво I (широкомащабен горски мониторинг). Оценките са извършени на ниво пробно дърво. Общият брой на обследваните пробни дървета е 5549, от които 2393 от иглолистни и 3156 от широколистни дървесни видове. От иглолистните, обект на проучванията са видовете:  Pinus sylvestris L., Pinus nigra Arn., Picea abies (L.) Karst. и Abies alba Mill., а от широколистните: Fagus sylvatica L., Quercus frainetto Ten., Quercus petraea (Matt.) Liebl., Quercus cerris L., Quercus rubra L., Tilia platyphillos Scop. и Carpinus betulus L.

Оценени като здрави и слабо обезлистени (с обезлистване до  25%) са 70.0% от всички наблюдавани дървета, което е с 3.8% по-малко в сравнение с резултатите, получени през 2015 г. (фиг. 4). Броят на напълно здрави дървета е намалял с 9.7%. В интервала между 2 и 4 степен на повреда, най-голям е процентът на средно увредените дървета – 23.5%, което е с 5.9% повече, спрямо 2015 г. Делът на силно увредените (3-та степен) и мъртви дървета (4-та степен) е намалял с 2.2%.

Фиг. 4. Времева серия 1996-2016 г., обезлистване при всички дървесни видове, %


 

Източник: ИАОС

В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни дървесни видове - 77.7% от тях са здрави и слабо обезлистени, което е с 6.7% по-малко, в сравнение с резултата от предходната година (фиг. 5). При иглолистните дървесни видове, 60.1% са здрави и слабо обезлистени, резултат близък до този през 2015 г. (фиг. 6).

Фиг.5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове, %

Източник: ИАОС

Здравословното състояние на бука (Fagus sylvatica) до 60 години е много добро – 81.4% от наблюдаваните дървета са здрави или слабо обезлистени. В някои от наблюдаваните насаждения, този процент е по-малък, което се отдава на въздействия от абиотичен и биотичен характер (Nectria sp., Ascodichaena rugosa, Fomes fomentarius, Orchestes fagi, Mikiola fagi и др.). Подобно е състоянието и на наблюдаваните букови насаждения над 60 години, но там все още се наблюдават последици от ледоломите през 2014 г. и от антропогенни въздействия.

Дъбовете (Quercus cerris, Quercus frainetto, Quercus petraea и Quercus rubra) запазват здравословното си състояние на нивото от предходни години. Здрави и слабо обезлистени са 83.0% от наблюдаваните дървета. Намаляването на уврежданията от 2 и 3 степен се дължи на липсата на каламитети на основните листогризещи насекоми (Lymantria dispar, Geometridae и Tortricidae). През 2016 г. състоянието на наблюдаваните насаждения от Q. cerris значително се подобряват.

При габъра (Carpinus betulus) и едролистната липа (Tilia platyphillos) не е отчетена съществена промяна на здравословното състояние.

През 2016 г. се отчита увеличаване на дърветата, които са средно до силно увредени (25-99% обезлистени) и силно намаляване на броя на здравите дървета (0-10% обезлистени). За целия анализиран период (2007-2016 г.), общо за наблюдаваните широколистни дървесни видове се очертават два периода, когато тенденцията е към намаляване на процента на моделните дървета със слабо, средно и силно обезлистване и увеличаване на този на здравите (фиг. 5).

От иглолистните видове до 60 години, в най-добро състояние е смърчът (Picea abies), при който 92.7% от наблюдаваните дървета са с обезлистване до 25%, което е с 6.2% повече спрямо 2015 г. Подобрява се състоянието на черния бор (P. nigra). Оценките на насажденията от бял бор (P. sylvestris) показват, че се запазват средно и силно обезлистените дървета – около 13.6%. От наблюдаваните насаждения над 60 години, в най-добро състояние отново е смърчът, при който 88.5% от оценените дървета са в 0+1 степени (здрави или слабо обезлистени). В най-лошо състояние спрямо останалите дървесни видове са насажденията от P. abies, където 13.3% са в 3+4 степени на обезлистване (силно обезлистени или мъртви) (фиг. 6). През последните пет години се наблюдава увеличаване на дърветата от 4 степен (мъртви), като успоредно с това се увеличават и здравите и слабо засегнатите от обезлистване иглолистни дървесни видове).

Фиг.6. Динамика на обезлистване при широколистни видове, %

Източник: ИАОС

Описаните биотични повреди и техните причинители не са довели до съществени изменения в общото състояние на обследваните дървета. Въпреки тези данни, през последните няколко години най-сериозният проблем за боровите гори са короядите. През 2016 г. увредените борови насаждения от корояди, в т.ч. върхов корояд и голям горски градинар са 13 850.3 ha. При широколистните гори, обстановката е значително по-добра.

Повредите от абиотичен характер (ветровали, ветроломи, снеговали, снеголоми и т.н.) продължават да бъдат голям проблем.

 

 УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Горите и другите площи от горските територии, в които са установени увреждания, класифицирани по основните увреждащи фактори (абиотични, биотични и човешка дейност) и по вид на горите. 

Оценка на индикатора[6]

 

Екологичният мониторинг, проведен през 2016 г. в широкомащабната мрежа за мониторинг на горски екосистеми показа, че при 40% от наблюдаваните пробни дървета не са установени увреждания. Общото здравословно състояние се оценява като добро.

 

Анализът на данните за повреди  по основните дървесни видове показва, че най-голям дял имат тези, причинени от насекомни вредители и гъбни патогени – 64% от всички повреди (фиг. 7).

 

Видовият състав на установените в обследваните насаждения патогени и насекомни вредители е относително постоянен в преобладаващата част от пробните площи (ПП). В райони, където има нападения от корояди, пробните площи в култури от бял и черен бор са застрашени от съхнене. В културите от бял бор (сн. 1) най-голяма заплаха представлява върховият корояд (Ips acuminatus), в културите от черен бор – шестзъбият корояд (I. sexdentatus), големият и малкият борови ликояди (Tomicus piniperda, T. minor) и синята бронзовка (Phaenops cyanea). От патогените, най-значителни повреди са причинени от кореновата гъба (Heterobasidion annosum). Съществуващите огнища се разширяват и се увеличава броят на загиналите дървета.

Негативно въздействие върху насажденията оказват абиотичните фактори (7% от всички регистрирани повреди). Пораженията от мокър сняг и силен вятър имат локален характер, което е свързано с конкретните условия на месторастенията, видовия състав и възрастта на дървостоя.

 

Фиг.7.  Увреждащи фактори в горите през периода 2007 – 2016 г., %

Източник: ИАОС 

На база данните от лесозащитната информационна система[1]  към Изпълнителната агенция по горите, през 2016 г. е направена оценка на главните заплахи за основните дървесни видове в България и е откроена ролята на основните абиотични и биотични фактори за влошаването на състоянието и съхненето на насажденията, което рязко нараства през последните години.

От иглогризещите насекомни видове в иглолистните гори, боровата процесионка продължава да бъде най-значимият вредител. В Южна България, с изключение на източните ѝ части, в силна степен са нападнати 4 168 ha от общо засегнати 19 975.9 ha. Тревожното при този вредител, който същевременно е и опасен алерген за хората и животните, е постоянното разширяване на ареала му. През последните няколко години най-сериозният проблем за боровите гори са короядите. През 2016 г. увредените борови насаждения от корояди, в т.ч. върхов корояд и голям горски градинар са 14 512 ha. От патогените, другият значим вредител, причинил съхнене при боровите култури е сфаеропсис сапинеа (Sphaeropsis sapinea). Засегнатите култури се намират в Южна България в областите Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Бургас и Сливен. Установените нападения от него са на площ от 336,9 ha, от които силно са засегнати 57,2 ha.

Независимо, че са намалели с близо 65% в сравнение с 2015 г., повредите от абиотичен характер (ветровали, ветроломи, снеговали, снеголоми и т.н.) продължават да бъдат голям проблем, особено в случаите когато засегнатата дървесина не е своевременно отстранена и това води до масово развитие на стъблени вредители (корояди). Публикуваните данни за 2016 г. посочват, че засегнатите гори в България възлизат на 36 425 ha.

При широколистните гори, здравословното състояние е значително по-добро. От втория по значимост вредител – гъботворка, са нападнати слабо 930 ha, което не налага провеждане на лесозащитни мероприятия. Значително е нападението от педомерки и листоврътки – 4 140 ha, като 1.06% от тях са в силна степен. При бука са отчетени значителни повреди по листата от буковия скокльо (Orchestes fagi) и раковини по стъблата и клоните, причинени от Nectria spp. При дъбовете, се отчита съхнене на отделни дървета от Ceratocystis roboris, и слаби повреди от хипоксилонов рак (Hypoxylon mediterraneum).

 

УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ ОТ ГОРСКИ ПОЖАРИ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект

Оценка на индикатора[8]

Данните за горските пожари показват, че след 2014 г., когато бяха регистрирани рекордно ниски стойности, както на броя на горските пожари, така и на засегнатите от опожаряване горски територии, се наблюдава  увеличение по двата показатели, като през 2016 са отчетени 584 пожара, които са засегнали 6 340.2 ha горски територии, 715.6 ha от които са опожарени от върхови пожари. Площта на засегнатите иглолистни гори е 935.9 ha, засегнатите площи с широколистни гори са 4 194.3 ha, смесени гори са 221.3 ha, а 988.7 ha са опожарените треви и незалесени горски територии. Според средно статистическите показатели за България, публикувани от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS)[9] за периода от 2006 – 2015 г., които са съответно, 549 пожара и 8 878 ha опожарени територии, 2016 г. е с по-ниски стойности по показател засегнати територии.

От опожарените горски територии, с най-голям дял са тези държавна собственост - 66%, общинска собственост са 20%, частна собственост - 12% и 2% собственост на юридически лица.

Преките щети от горските пожари до момента са оценени на близо 6 000 000 лева, което е над средната стойност от около 5 000 000 лв. за последните 11 години. В тази сума не влизат разходите направени за потушаване на пожарите възникнали през отчетния период и тези, необходими за възстановяване на опожарените от върхови пожари горски територии, които ще бъдат направени в следващите 3 години от Държавните горски предприятия и останалите собственици на горски територии.

На фиг. 8 и 9 са представени опожарените площи и броят на възникналите пожари в горските територии на България от 2007 до 2016 г. Детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за същия период е представена в таблица 1.

 Източник: ИАГ

Основните причини за възникване на горски пожари през 2016 г. са:

76% (441 броя) - причинени от човешка небрежност;

  4%  (22 броя) - естествени (мълнии);

5% (31 броя) - умишлени;

15% (90 броя) - неизвестни.

Анализирайки основните причини отново прави впечатление, че едва 4 % са пожарите, предизвикани от естествена причина - мълния, докато всички останали 96 % са плод на човешко действие или бездействие. Основен фактор продължава да е небрежността от земеделските стопани, най-вече при почистване на пасища и необработваеми земеделски земи.

Табл.1. Статистика на горските пожари за периода 2007 – 2016 г.

Година

Общ брой на пожарите


Засегнати
горски територии (ha)

 

Причини за пожарите
(брой на пожарите)

Човешка дейност

Естествени

Неизвестни

2007

1 479

42 999

1 163

18

298

2008

582

5 289

482

8

92

2009

314

2 271

242

2

70

2010

222

6 526

191

1

30

2011

635

6 883

435

7

193

2012

876

12 730

669

42

165

2013

408

3 314

330

12

66

2014

151

916

128

3

13

2015

429

4 313

335

12

82

2016

584

6 340

472

22

90

Средно

549

8 878

392

11

127

Източник: ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS[10] за 2016 г. 

Мерки за защита на горите[11]

Мерки  за защита на горите от болести и вредители

Поддържането на здравето и жизнеността на горските екосистеми се осъществява на основата на лесопатологичен и екологичен мониторинг и чрез извършване на навременни лесовъдски и лесозащитни дейности и прилагане на безвредни биологични лесозащитни средства.

Осигуряването на добри лесопатологични прогнози, повишава възможността за адекватно управление на горските ресурси с акцент върху опазването на горите от болести, насекомни вредители и други повреди от биотичен и абиотичен характер.

 

В резултат от изпълнението на проект Подобряване на информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS), чрез който се създава функционираща двустранна връзка за обмен на данни, ИАГ ще разполага с актуални данни от ежегодния мониторинг на горски екоситеми (интензивен и широкомащабен), изпълняван от ИАОС в рамките на МКП Гори
 

Мерки  за защита на горите от болести и вредители:

Авиоборба - проведената авиоборба през 2016 г. в иглолистните гори е на обща площ 3 086.6 hа при предвидени по прогноза 4 534.5 hа. Отчетеният ефект от авиоборбата изразен в смъртност на вредителите е от 53 до 98 %. Общо за авиоборбата през годината са изразходвани 170 000 лв., при средна стойност 55 лв за 1 hа.


Наземна химична и биологична борба - извършена е наземна химична и биологична борба на обща площ  383.5 hа за 35 561 лв. или средно 92.7 лв. за 1 hа.


Механична борба - проведена е механична борба на площ от 440.8 hа на стойност 9 206 лв. (20.8 лв. за 1 hа).

От предвидените за 2016 г. лесозащитни мероприятия, преизпълнени са само тези включващи наземната химична и биологична борба (206%). Останалите са изпълнени, спрямо прогнозата за 2016 г. съответно: санитарни сечи - 58 %, авиоборба (химична и биологична) – 68% и механичната борба - 64%., 

Мерки  за защита на горите от пожари

Преди активния пожароопасен сезон през 2016 г., е изготвен годишен план за действие при гасене на пожари, като е отчетено високо ниво на готовност на всички отговорни институции за защита на горските територии от пожари.  

В резултат на създадената организация и благодарение на незабавната и адекватна реакция на горски служители, пожарникари и др., в голяма част от случаите при получаване на сигнал за пожар не е допуснато навлизане на огъня в горските територии. За това отново допринесе и дейността на изнесения център на тел. 112 към ИАГ. Получаваните на него сигнали за възникнали пожари в горски територии или в близост до тях моментално се препращат на специализираните групи в ДГС и РДГ, които осъществяват проверка на място и предприемат първоначални действия за гасене;

Вследствие на установените множество пожари, възникващи при почистване на пасища и преминаващи в последствие и в горски територии, със заповед на Министъра на земеделието и храните РД09-651 от 01.09.2016 г. бе създадена работна група с представители на МЗХ, МВР – ГД ПБЗН, МОСВ, МТ, ДФЗ, ИАГ, НСОРБ и др., със задача да представи проекти за изменение и допълнение на ЗОЗЗ, ЗСПЗЗ, ЗМВР, НК и др., с цел актуализиране на административните процедури при установяване на пожари, предвиждане на режим за санкциониране на собствениците, ползвателите и/или кандидатите по схемите и мерките за директни плащания при установяване на неспазване на правилата за пожарна безопасност и предизвикване на пожари, и като цяло за превенция на пожарите в земеделски земи. Работната група предложи конкретни текстове за изменение и допълнение на цитираните по-горе нормативни документи, които са в готовност за внасяне в НС на Р. България;

През 2016 г. е приет окончателен отчет на разработката „Оценка и картографиране на риска от горски пожари на територията на страната” е изпълнено задължението на Министъра на ЗХ, съгласно чл. 2, т. 4 от Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, като по този начин е изпълнено изискването на Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, (обн. ДВ. Бр. 84/02.11.2012 г., изм. и доп. ДВ. Бр. 44/10.06.2016 г.), а така също и тематично предварително условие (ТПУ) „5.1: Превенция и управление на риска“ от Приложение 5 на Споразумението за партньорство между Република България и Европейската комисия – „Преглед на изпълнението на приложимите тематични предварителни условия за Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014-2020 г. Разработката е публикувана и на интернет страницата на ИАГ на адрес:  http://www.iag.bg/docs/lang/1/cat/4/index.

  

През 2016 г. Държавните предприятия са изразходвали 2 208 000 лв. за изпълнението на дейностите за защита на горските територии от пожари. За направата на 2 300 241 м. минерализовани ивици са изразходвани 550 000 лв.


[4] ICP Forests Manual

[5] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2015 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[6] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2014 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[7] Лесопатологични отчети за периода 2010 - 2016 г., ИАГ

[8] Годишен отчетен доклад на Изпълнителна агенция по горите, 2016

[11] По данни на ИАГ, МЗХ

 













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС