Радиационно състояние на околната среда

 Ключови послания

 През 2016 г.  Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон не е регистрирала стойности на радиационния гама-фон,  различни от естествените

 Не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух

  При наблюдението на радиационното състояние от фоновия мониторинг за:

• необработваеми почви, не са констатирани изменения над характерните за съответните райони стойности на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди.
• В повърхностните водни тела и седименти  в страната, не са установени замърсявания с естествени и техногенни радионуклиди.

Дефиниция на индикатора 

Естественият радиационен гама-фон е физична характеристика на околната среда и представлява полето на гама-лъчите, в което се намират всички живи организми на Земята. Измерваната величина е мощност на амбиентната еквивалентна доза, H*(10) на гама-лъчението и е специфична за всеки пункт, област, регион.

Данните за мощността на дозата на гама-лъчението за страната се получават в реално време от 26 постоянни мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (НАСНКРГФ), администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

В края на 2014 г. приключи успешно обновяването на Автоматизираната система със средства на оперативната програма „Околна среда 2007-2013”. Обновени са всичките 26 мониторингови станции, като в 16 от тях са инсталирани и автоматизирани спектрометрични гама-сонди.

Новите дозиметрични гама-сонди измерват широко наложилата се величина мощност на амбиентната еквивалентна доза H*(10), която не е директно съпоставима с величината използвана в старите гама-сонди, измерващи величина на базата на въздушна керма. С оглед на това, че обновяването на  НАСНКРГФ  приключи през 2014 г. то при публикуванeтo на сравнителни графики за по-стари периоди ще се ограничим до 2014 г. като данните за 2014 г. трябва да се има в предвид че не са пълни за всички станции поради извършването на технически дейности по обновяването през тази година.

Оценка на индикатора 

Дефиниция на индикатора

Изследванията на атмосферната радиоактивност се базират на вземане на аерозолни проби с обем въздух от 500 до 3000 m³ върху стъкловлакнести филтри, чрез стационарни станции с последващ гама-спектрометричен анализ с нискофонови гама спектрометрични системи, за определяне обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди. Пробонабирането се извършва два пъти месечно: София (3000 m³ обем въздух), Враца, Монтана, Варна, Бургас (1600 m³ обем въздух), едномесечно в Бухово, Яна (  600 m³ - 700 m³) и Свищов (3000 m³ обем въздух ), годишно в три пункта в област Пловдив и в четири пункта в област Стара Загора.  

Оценка на индикатора 

Данните за радиологичните параметри на атмосферен въздух са получени в резултат от радиологичния мониторинг, извършен от ИАОС през 2016 г.

През периода не са регистрирани повишения на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух. Измерените стойности на проби от посочените  по-горе пунктове не се отличават от предходни години. Резултатите, от анализираните аерозолни филтри за 2016 година показват концентрации на техногенен Cs-137 под минимално детектируемата активност (МДА), които в зависимост от пробонабрания обем въздух са в диапазона от 0,002 до 0,013 mBq/m³, а на космогенен Be-7 са  в границите (0,086  ÷ 7,3) mBq/m³. Измерените стойности на естествения радионуклид  Ρƅ-210 са от 0,17 до 2,5 mBq/m³.

Анализът на обемната специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух не показват стойности различни от наблюдаваните през предходните години и са значително под границата на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух в жилища и на открито, определени за критична група от населението, съгласно Наредба за основни норми за радиационна защита (ДВ 76/05.10.2012 г., таблица 4).

Измерената обща бета активност в аерозолните филтри варира от 0,7 mBq/m³ до 1,3 mBq/m³. Съгласно препоръка от ЕК от 08.06.2000 (2000/473/Euroatom) - Annex I, нивото за докладване е над 5,0 mBq/m³ за обща бета активност и над 0,3 mBq/m³ за Cs-137.

Дефиниция на индикатора

Специфична активност на естествени (U-238, Ra-226, Th-232, K-40) и техногенни радионуклиди в необработваеми почви.

Радиационното състояние на почвите и седиментите е оценено посредством извършване на недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от пунктове определени в мониторинговата мрежа, разделени на фонов радиологичен мониторинг и мониторинг на райони с потенциални замърсители. Няма изработен нормативен документ, лимитиращ  съдържанието на естествени радионуклиди в почвите. Измерените стойности се сравняват с фонови величини, определени след множество измервания характеризиращи почвите, незасегнати от промишлена и  стопанска дейност в отделните области от страната. 

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ- НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ

Радиологичният мониторинг на необработваемите почви се осъществява посредством мрежа от постоянни пунктове за наблюдение, равномерно разпределени по цялата територия на страната, като пробите се вземат  от почвен слой с дълбочина 0÷20 cm и се извършва гама-спектрометричен анализ за определяне съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди в тях. През 2016 г. от територията на страната, от фоновия мониторинг са анализирани 443 броя почвени проби и 57 броя седименти.

Оценка на индикатора

Данните от радиологичния мониторинг на необработваеми почви се получават в резултат от анализите, извършени от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС през 2016 г. и са представени на фиг.4. и  фиг.5.

Фиг.4. Специфична активност на естествени радионуклиди в необработваеми почви, Bq/kg

 Източник: ИАОС

При анализа и оценката на получените резултати, стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди в повърхностния почвен слой, в отделните мониторингови пунктове не превишават характерните за всеки пункт стойности.

Специфичните активности на естествените радионуклиди U-238, Ra-226, Th-232, K-40, Ρƅ-210   и техногенния радионуклид  Cs-137, който е вследствие от аварията в Чернобилската АЕЦ са в диапазона съответно: 11-173 Bq/ kg, 13-215 Bq/ kg, 13-155 Bq/ kg, 290-1229 Bq/ kg, 20-106 Bq/ kg и 0,2-113,1 Bq/ kg (пункт Гюешево).

Не са установени отклонения в измерените стойности на радиационния гама-фон, който варира от 0,09 до 0,24µSv/h.

Измерените специфични активности на естествените радионуклиди U-238, Ra-226, Th-232, K-40   и техногенния Cs-137 в седиментите, са в диапазона съответно: 14,1-89 Bq/ kg, 16-82 Bq/ kg, 17-86 Bq/ kg, 548-695 Bq/ kg и 0,3-8,6 Bq/ kg.

Известен факт е, че най-засегнати от Чернобилската ядрена авария през 1986 г. е територията в Южна България. От данните за специфичната активност и динамика на техногенния Cs-137, отложен вследствие на аварията, замърсяванията на почвите имат петнист  характер. (фиг.5.)

През 2016 г. най-високи стойности са регистрирани съответно в областите:

•          Пловдивска: Бяла Черква - 251 Bq/ kg, Района нарудник „Здравец“ - 206 Bq/ kg, Кричим - 139 Bq/ kg

•          Смолянска: м. Четрока - 261 Bq/ kg, гр.Лъки-189 Bq/ kg, Девин-123 Bq/ kg, Рожен-131 Bq/ kg.

•          Пазарджишка: Радилово - 163 Bq/ kg

•          Сливенска: с. Радецки - 120 Bq/ kg

Фиг. 5. Специфична активност на ¹³⁷Cs в необработваеми почви,  Bq/kg 

Източник: ИАО

При сравнение на получените резултати, с тези от предходни години, се наблюдава тенденция към общо снижаване на специфичната активност на техногенния Cs-137, което се обяснява с миграцията му  и с  периода на полуразпадане.

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ -НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ:

В районите с потенциални замърсители от територията на страната са взети и анализирани 118 броя почвени проби и 42 броя седименти, като в района на АЕЦ „Козлодуй“ в 2-30 km зона, опробвания слой е  0÷5 cm.

В почвата от района на куповото извличане на обект „Игралище-1”, измерените специфични активности на естествените радионуклиди Ra-226 (743Bq/kg) и Pb-210 (338Bq/kg), превишават съответно 12 пъти и 5 пъти фоновите стойности характерни за почвите в района. В почвата от района на обект „Бялата вода”, измерената стойност на U-238 (431Bq/kg), което е 5 пъти над фоновите. В почвите от района на кариера „Копитото”и бившия завод „Звезда”от обект „Елешница“, са измерени активности на U-238 (213-745 Bq/kg), Ra-226 (768-618 Bq/kg) и Pb-210 (472-340 Bq/kg), които превишават съответно от 4 до 12 пъти фоновите стойности за уран, 12 пъти за радий, 7 пъти фоновите стойности за олово. Измереният радиационен гама-фон е от 0,21 до 0,27µSv/h. В почвата от района на сорбционния комплекс на обект „Мелник” измерените активности са U-238 (845Bq/kg), Ra-226 (380 Bq/kg) и Pb-210 (256 Bq/kg), които превишават съответно с 12 пъти, 6 пъти и 3пъти фоновите стойности .

Установено е влияние от рудничните води и отвалите в седиментите на приемниците  на тези води от районите на  обектите: „Бухово”:  дере след пречиствателна станция „Чора”, U-238(430 Bq/kg), Ra-226 (429 Bq/kg), р. Кремиковска след вливане на водите от щолна №93: U-238(392 Bq/kg), р. Янешница при с. Яна: U-238 (276Bq/kg), Ra-226 (160Bq/kg), обект „Бялата вода”- р. Очушница след обекта: U-238(300Bq/kg), Ra-226 (350Bq/kg), р. Очушница при град Костенец: U-238 (198 Bq/kg), участък „Пробойница”- р. Пробойница след участъка: U-238 (283 Bq/kg), обект „Искра”- р.Тейна след обекта: U-238 (201Bq/kg), обект мина „Злата”- р. Пръвна след обект мина „Злата”: U-238 (362Bq/kg), Ra-226 (217Bq/kg), р. Пръвна преди вливане в р.Милкьовска: U-238 (267Bq/kg), Ra-226 (155Bq/kg).

За територията на Бургаска област в залив „Вромос”, в изследваната проба от „пясък” на плажа, специфичната активност е в интервали за  U-238 от 358 до 414 Bq/kg, Ra-226 от 338 до 454 Bq/kg, Th-232 от 20 до 21 Bq/kg, Pb-210 от 251 до 316 Bq/kg.

Гама фонът в точката на опробване е в диапазона: 0,26-0,31 µSv/h.

Съдържанията в  пробата „пресен нанос“ от пункт „Прибой“ е в диапазона:  U-238 от 254 до 295 Bq/kg,  Ra-226 от 251 до 288 Bq/kg,  Th-232 от 19 до 20 Bq/kg,  Pb-210 от 205 до 234 Bq/kg.

Измерените стойности на специфичната активност в пробите от двата пункта през 2016 г. не се различават от предходните измервания за плажната ивица на залива, замърсен в периода 1954-1977 година от депониран флоатационен отпадък с повишено съдържание на естествени радионуклиди, от флоатационна фабрика „Росен“ към Бургаски медни мини и превишават многократно фоновите стойности на „чистите“ плажове в района, а гама-фонът с около два пъти.

На територията на Старозагорска област - слабо повлияна е почвата от районите на участъците „Мъдрец“, където стойността на уран-238 е 162 Bq/kg, което превишава до четири пъти фоновите стойности за района, Ra-226 - 446 Bq/kg, района на участък „Навъсен“, където стойността на уран-238 е 171 Bq/kg, района на участъка на рудник “Сърница“, съдържанието  на уран-238 е 208 Bq/kg.

Мониторингът на районите с потенциални замърсители показва, че те са слабо повлияни от извършваните в минали години дейностти, за проучване и добив на уранова суровина.

Радиологична състояние на 30 km зона на АЕЦ “Козлодуй“:

През 2016 година са анализирани почвени проби от пунктовете на 2-30 km зона на АЕЦ „Козлодуй” от територията на област Монтана (10 пункта) и територията на област Враца (13 пункта). Активността на Cs-137 е в диапазона 1,7-57,0 Bq/kg, специфичната активност на естествените радсионуклиди е в диапазони: U-238 от 14-47  Bq/kg, Ra-226 от 16-46 Bq/kg, Th-232 от 17-50 Bq/kg, Pb-210 от 22-90 Bq/kg. Не се установява изменение на характерните за отделните пунктове стойности на естествените радионуклиди в анализираните проби.

Мониторинга на 2-30 km зона на АЕЦ „Козлодуй“ показва, че те не са повлияни от дейността на АЕЦ „Козлодуй":.

 Дефиниция на индикатора

Обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен U и специфична активност на Ra-226 на повърхностни води.

Радиологичният мониторинг на повърхностните водни тела в страната се осъществява, чрез мрежа от пунктове и се изразява в наблюдение на радиологичните показателите във взетите водни проби, съгласно Наредба №H-4/14.09.2012г. за характеризиране на повърхностни води.

Оценка на индикатора

Данните за обща бета-активност на повърхностни води, получени в резултат на провеждания от ИАОС радиологичен мониторинг през 2016 г. са представени на фиг. 6. 

Фиг.6. Обща бета-активност на повърхностни води, Bq/l 

Източник: ИАОС 

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ - ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

През 2016 г е проведен системен мониторинг на радиационното състояние на повърхностни води в 105 пункта по поречията на по-големите реки от мониторинговата мрежа на ИАОС: Янтра, Искър, Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда и други водни обекти в страната, както и в 9 пункта от р. Дунав.

За 2016 година, общата бета-активност, регистрирана за водите от р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири, показват стойности значително под установената норма (Наредба № Н-4/14.09.2012 г.) за характеризиране на повърхностни води по обща алфа активност (0,2 Bq/l ), обща бета активност ( 0,5 Bq/l ), за пунктове извън райони на потенциални замърсители.

При анализиране на седиментите също не е установено повишение.

Превишение на този показател, съгласно ( Наредба № Н-4/14.09.2012 г.) е регистрирано в пункт р. Цибрица при с. Смолянци - 0,93 Bq/l и в пункт р. Коритарска бара под моста за с. Белотинци - 0,53 Bq/l.

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Радиологичният мониторинг за обекти потенциални замърсители се изразява в наблюдение на радиологични показатели нормирани в наредби: Наредба № 6/09.11.2000г. за емисионни норми за допустимо съдържаниена вредни и опасни вещества в отпадъчни води, зауствани във водни обекти - съдържание на естествен уран ( 2 mg/ l ) и специфична активност на радий-226  ( 700 mBq/l ), Наредба № 1/11. 1999г за норми за целите на радиационна защита и безопасност при ликвидиране последствията от урановата промишленост в България,  съдържание на естествен уран ( 0,3 mg/l ), специфична активност на радий-226 ( 500 mBq/l).

За 2016 година е извършен мониторинг на 76 пункта от територията на страната. Изследвани са проби от повърхностните и руднични води от районите на бивши уранодобивни обекти. Не се наблюдават  превишени стойности на естествен уран и  радий-226 в районите на  обекти „Бялата вода“, „Пробойница“ и кариера „Сенокос“.

Измерената специфична активност на водните проби за радий-226 от щолна 9 от обект „Елешница“ е 864,2 Bq/l,  съдържанието на естествен уран е 2,09 mg/l, което съответно отговаря на превишения от: 1,7 пъти и 7 пъти (Наредба № 1/11. 1999г.)

Изследвани са проби от повърхностни води, подземни, руднични и отпадни води от районите на бивши уранодобивни обекти: „Бухово“, „Сеславци“, „Габра“, „Сугарево“, „Струма“, „Мелник“. Установени са превишения на съдържанието на естествен уран в щолна 93 на обект „Бухово“ - 1,4 mg/l с 4,6 пъти, река Кремиковска след щолна 93 - 0,94 mg/l с 3 пъти, водите от щолна на обект „Сугарево“ съответно 9,3 mg/l с 31 пъти от нормите, съгласно (Наредба № 1/11.1.1999г). Съдържанието на радий-226 в трите проби е под нормите съответно: 76 Bq/l, 50 Bq/l и 50 Bq/l съгласно (Наредба №1/11.1.1999г).

Съдържание на техногенни радионуклиди в седименти от р. Дунав

През 2016 г е проведен мониторинг на съдържанието на техногенен Cs-137 в седименти от 9 пункта на р. Дунав. Отчетеното съдържание на Cs-137 е в диапазона от 0,67 Bq/kg от пункт гр. Белене до 7,6 Bq/kg от пункт Оряхово, което доказва, че дейността на АЕЦ „Козлодуй” не влияе върху радиационното състояние на р. Дунав.

Резултатите от проведения радиологичен мониторинг през 2016 г., сравнени с  резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус в „наблюдаваната” зона на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.

Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ „Козлодуй” върху околната среда е предмет на системни изследвания от пускането на централата в експлоатация до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен мониторинг по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.

Държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия се осъществява от Агенцията за ядрено регулиране. Министерствата на околната среда и водите, на здравеопазването, на вътрешните работи осъществяват специализиран контрол по отношение на АЕЦ „Козлодуй”.

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) извършва радиологичен мониторинг в „наблюдаваната” (2-30km) зона на АЕЦ „Козлодуй”.

Радиологичният мониторинг се състои в непрекъснато и периодично наблюдение на следните индикатори:

• радиационен  гама-фон;
• атмосферна  радиоактивност;
• съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви от пунктове в „наблюдаваната” зона;

• радиологични показатели в повърхностни води от 30-км зона на АЕЦ „Козлодуй” и дебалансни води от централата;
• съдържание на техногенни радионуклиди в седименти от р. Дунав.

Анализ и оценка на информацията

В резултат от извършвания през 2016г. от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС (РЛ-Враца и РЛ-Монтана) анализ на проби от компоненти на околната среда в 30-км зона на АЕЦ „Козлодуй”, се установява цялостния радиационен статус на околната среда в този район (фиг. 7).

Фиг. 7. Радиационно състояние на околната среда в 30- km зона на АЕЦ „Козлодуй” през 2016 г.

Източник: ИАОС  

Освен с резултатите от лабораторните анализи, ИАОС разполага и с информацията от непрекъснатия радиологичен мониторинг на р. Дунав,  в района на пристанище Козлодуй и пристанище Оряхово, като администрира Автоматизирана система за радиационен мониторинг на води - р. Дунав в района на АЕЦ „Козлодуй” (АСРМВ). Системата се състои от две локални мониторингови станции, намиращи се преди и след „отводящия” канал на централата. Станциите извършват непрекъснато пробовземане от реката с последващ анализ за установяване наличието на гама-емитиращи радионуклиди: Cs-137  и I-131. През 2016 година еднократно е измерено съдържанието на тритий, което е 42 Bq/l. Системата дава възможност, при евентуално радиоактивно замърсяване на р. Дунав да се определи източникът на замърсяване.

През 2016 г. АСРМВ не е отчела повишени нива на техногенни  радионуклиди. Наблюдаваните среднодневни стойности за Cs-137 в двете станции (фиг. 8) са от порядъка на минималната детектируема активност (МДА) и са далеч под установената граница на средногодишната обемна активност на питейна вода за Cs-137 (11 Bq/l) (Наредба за основните норми за радиационна защита, ДВ, бр.77/2012 г.).

Източник: ИАОС 

Обобщените налични данни за всички наблюдавани компоненти на околната среда, сравнени с резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на района, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.