ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Транспорт

Ключови въпроси

Какви са тенденциите в характеристиките на пътническия и товарния транспорт в България с оглед въздействието им върху околната среда?

Ключови послания 

state-good.jpg През 2016 г. при превозените пътници се наблюдава увеличение на извършената работа, като общото нарастване е с 0,81% спрямо 2015 г. При превозите с метро е регистрирано увеличение на извършената работа с 15% спрямо 2015 г.

state-good.jpg През 2016 г. при превозите с градски електротранспорт е отчетено увеличение на извършената работа с 6% спрямо 2015 г.

state-bad.jpg Почти 100% от превоза на товари се извършва със сухопътен транспорт. Структурата на товарните превози се променя, като относителният дял на автомобилния транспорт нараства от 51,9% през 2000 г. до 88,3% през 2016 г., за сметка на дела на железопътния транспорт, който намалява от 44,9% на 8,6% през 2016 г.[1]

 

Извършена работа при превоз на пътници

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на пътници (изпълнени пътникокилометри при превоз на пътници) и разпределение по вид на използвания транспорт.

Оценка на индикатора

Поради липса на данни за частните пътувания с леки автомобили, не може да се направи точна оценка на общия обем на пътнически транспортни услуги, а само на частта на превозите с обществен транспорт. На фиг. 1 са представени изпълнените пътникокилометри в периода 2000 – 2016 г. по видове транспорт. 

Фиг. 1. Извършена работа при превоз на пътници, по видове транспорт, млн. пътникокилометри

Източник: НСИ графиките не могат да бъдат проверени поради липса на абсолютни стойности
* включва градски, междуселищни и международни платени превози
** включва превози с трамваи, тролейбуси и метро

Както e видно от фиг. 1 за периода 2000 – 2016 г. е налице тенденция на намаляване на извършената работа при превоз на пътници за всички видове обществен транспорт, с изключение на автомобилния транспорт. Причината за това е повишаване на ползването на лични моторни превозни средства, като най-чувствително това се отразява на използването на градски електротранспорт и железопътен транспорт.

През 2016 г. се наблюдава намаление на извършената работа при превоз на пътници общо при сухопътния транспорт – с 1% спрямо 2015 г. При въздушния транспорт е регистрирано увеличение на извършената работа с 6,2% спрямо 2015 г.

През 2016 г. при превозите с градски електротранспорт е отчетено увеличение на извършената работа с 6% спрямо предходната година. При превозите с метро е регистрирано увеличение на извършената работа с 15%.

 

Извършена работа при превоз на товари

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на товари (изчислена в тонкилометри) и разпределение по вид на използвания транспорт.

Оценка на индикатора

Тенденцията на нарастване на превозната дейност със сухопътен транспорт за периода 2000 – 2016 г., много по-ясно се демонстрира чрез индикатора за извършената работа, както е показано на фиг. 2.

От 2009 г., когато икономиката навлиза в условията на тежка рецесия, се наблюдава значително намаление на извършената работа в товарна превозна дейност от водния транспорт. През 2016 г. спрямо 2015 г. е налице увеличение в извършената работа с 15,4%.

Фиг. 2. Извършена работа при превоз на товари от сухопътен и воден транспорт, млн. тонкилометри

Източник: НСИ
* включва платен превоз с железопътен, автомобилен транспорт и тръбопроводен транспорт
** включва речен и морски транспорт
 

Разпределение на товарните превози по видове транспорт

Индикаторът „разпределение на товарните превози по видове транспорт” осигурява информация за относителното участие на отделните видове транспорт в общия наземен товарен транспорт (автомобилен, железопътен и вътрешноводен транспорт), изразено в тонкилометри.

Чрез него се следи дали се реализира преходът към екологосъобразните видове транспорт, и по-специално, преминаването от автомобилен към железопътен и воден транспорт, както и намаляването на интензивността на транспортните потоци чрез промени в производството, логистичните процеси и режима на работа и осигуряването на по-добра връзка между отделните видове транспорт.

Почти 100% от превоза на товари се извършва със сухопътен транспорт.

По данни на НСИ, през последните десет години разпределението на товарните превози по видове транспорт се променя. Чувствително нараства относителният дял на автомобилния транспорт (от 51,9% през 2000 г. на 88,3% през 2016 г.) за сметка на железопътния транспорт, чийто дял в товарните превози значително намалява от 44,9% през 2000 г. до 8,6% през 2016 г. Въпреки че е с най-висок средногодишен ръст за периода 2000 – 2016 г., вътрешноводният транспорт (речен транспорт) произвежда сравнително малко тонкилометри – неговият относителен дял през 2016 г. е 3,1% към общо извършената работа. Морският транспорт, който извършва основно превоз между чужди пристанища и не оказва въздействие върху околната среда, е изключен при разпределението на товарните превози по видове транспорт, съгласно методологията на НСИ за изчисляване на този показател.

От фиг. 3 е видна особено неблагоприятна тенденция на нарастване на дела на автомобилния транспорт, който е основен източник на замърсяване на околната среда при превоза на товари.  

Фиг. 3. Разпределение на товарните превози по видове транспорт
(% от общо изпълнени тонкилометри)
 
Източник: НСИ
* данните за автомобилния транспорт включват и превозите за собствена сметка
** данните за водния транспорт са само за речния транспорт
 

Ключов въпрос

Потреблението на горива от транспорта продължава ли да увеличава натиска върху околната среда?

Ключови послания

 state-bad.jpgВ периода 2000 – 2016 г. делът на транспорта в крайното потребление на горива и енергия нараства от 21,5% до 35,2%. Основен консуматор е автомобилният транспорт, който потребява за 2016 г. 92% от общо употребеното количество енергия в сектора.

state-good.jpgПрез 2012 г. за първи път е регистрирано нарастване на потреблението на биогорива в сектор „Транспорт”, за разлика от предходните 5 години. Делът на биодизела в общо потребените дизелови горива в автомобилния транспорт през 2016 г. възлиза на 7,34%, докато през 2011 г. е едва 1,27%.

Потребление на горива от транспорта

Дефиниция на индикаторите

  • Крайно енергийно потребление от транспорта (хил. т. н.е., 1000 toe)
  • Дял от крайното енергийно потребление на страната (%)
  • Разпределение на крайното енергийно потребление по видове транспорт и видове горива (%).

 

Оценка на индикатора

Потреблението на горива и енергия в транспорта, изчислено като хиляди тона нефтен еквивалент (хил. т н.е., 1000 toe) представя енергийното потребление на транспорта и е основен индикатор за въздействие на транспорта върху околната среда. В периода 2000 – 2016 г. като цяло потреблението на енергия в транспорта непрекъснато нараства, с временен спад през 2007 г., поради повишаване на акциза в цената на петролни продукти. През 2016 г. делът на транспорта в крайното енергийно потребление на страната е 35,2%.

Фиг. 4. Крайно енергийно потребление общо* и по видове транспорт** в периода 2000 – 2016 г. (1000 toe)

Източник: НСИ
* общото крайно потребление в транспорта включва освен нефтените горива и електроенергията за БДЖ/градски транспорт и природния газ за автомобилите
** с изключение на морския и тръбопроводния транспорт

 

Развитието на автомобилния транспорт в периода 2000 – 2016 г. е свързано с нарастващо потребление на безоловен бензин, дизелово гориво и сравнително постоянно потребление на енергия от пропан-бутанови смеси. През 2007 г. се наблюдава временен спад в потреблението на всички горива от автомобилния транспорт, като това се отнася най-много за дизеловите горива поради значителното повишение на цените на горивата.

В потреблението на горивата и енергията, основен е приносът на автомобилния транспорт, който през 2016 г. потребява 92% от общо употребеното количество горива в сектора.


Фиг. 5. Потребление на горива от автомобилния транспорт, в периода
2000 – 2016 г., 1000 toe

Източник : НСИ

По данни на НСИ употребата на дизелови горива общо от транспорта нараства от 759 хиляди тона нефтен еквивалент през 2000 г. до 1 848 хиляди тона нефтен еквивалент през 2016 г. – над 2 пъти. Употребата на бензини за периода запазва нива около 583 хиляди тона нефтен еквивалент средногодишно (употребата на оловен бензин е преустановена от 2004 г.), а употребата на горива за реактивни двигатели е удвоена (спрямо 2000 г.), като през 2016 г. достига 232 хиляди тона нефтен еквивалент. През 2016 г. количеството на потребените за транспорт пропан-бутанови смеси е 496 хиляди тона нефтен еквивалент и в сравнение с 2000 г. нараства приблизително 2 пъти. През 2016 г. употребата на природен газ в транспорта възлиза на 86 хиляди тона нефтен еквивалент.

През 2016 г. потреблението на биогорива (биодизел и биобензин) в автомобилния транспорт чувствително нараства в сравнение с 2011 г. и възлиза на 164 хиляди тона нефтен еквивалент. През същата година са потребени 131 хиляди тона нефтен еквивалент биодизел. За сравнение, през 2011 г. са потребени 17 хиляди тона нефтен еквивалент биодизел. За периода 2011 – 2016 г. потреблението на биодизел нараства 7,7 пъти. През 2013 г. за първи път е отчетено потребление на биоетанол, което възлиза на 8 хиляди тона нефтен еквивалент. През 2016 г. са потребени 33 хиляди тона нефтен еквивалент.
Делът на биодизела в общото потребление на дизелови горива в автомобилния транспорт през 2016 г. възлиза на 7,34%.
В табл. 1 е представен делът на биодизела в потребените дизелови горива в автомобилния транспорт за периода 2006 – 2016 г

Табл. 1 Дял на биодизела в общото потребление на дизелови горива в автомобилния транспорта за периода 2006 – 2016 г., %

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

0,63

0,30

0,27

0,42

1,59

1,27

5,69

7,17

6,38

6,61

7,34

(*Делът на биодизела е изчислен от количествата в хиляди тонове.)
Източник: НСИ 

 

С влизането в сила в началото на 2013 г. на Наредбата за критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса, потреблението на енергия от възобновяеми източници в сектор „Транспорт” през 2013 г. и 2014 г. се увеличава значително. През 2014 г. и 2015 г. потребените количества биогорива в сектор „Транспорт”, отговарящи на критериите за устойчивост, са съответно 111 хиляди тона нефтен еквивалент и 147 хиляди тона нефтен еквивалент, от които за 2014 г.: биодизел – 96 хиляди тона нефтен еквивалент и биоетанол – 15 хиляди тона нефтен еквивалент, а за 2015 г.: биодизел – 114 хиляди тона нефтен еквивалент и биоетанол – 33 хиляди тона нефтен еквивалент. 

Емисии на вредни вещества и парникови газове от транспорта

Ключови послания

state-good.jpg Емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от транспорта за 2016 г. намаляват с над 50% спрямо 2001 година.

state-bad.jpg Транспортът емитира над 45% от общото количество на азотните оксиди и 28% от емисиите на въглероден оксид за 2015 година. 

Емисии на вредни вещества 

Дефиниция на индикаторите

  • Емисии на вредни вещества (азотен диоксид, въглероден оксид, неметанови летливи органични съединения и метан) за периода 2001 – 2016 година.
  • Други емисии от транспорта.

 

Оценка на индикатора

Транспортът е основен източник на емисиите на азотни оксиди, като количеството им достига до 45 % от националните емисии.

По отношение на другите вещества транспортът се явява по-незначителен източник, като  емисиите на въглероден оксид представляват 28% от националните емисии, а емисиите на ФПЧ10 са 10%.

Табл.2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от пътен и друг транспорт през 2016 г. , t/y

Групи източници на емисии

SОx *

(x 1000 t/y)

NOx**

(x 1000 t/y)

NMVOC

(x 1000 t/y)

CO

(x1000 t/y)

Pb t/y

ФПЧ10 (x 1000 t/y)

ФПЧ2,

(x 1000 t/y)

Пътен транспорт

0,04

42,45

11,03

66,28

1,12

3,27

2,70

Друг транспорт

1,76

13,94

0,76

2,85

0,01

0,48

0,48

Общо от транспорт

1.80

56.39

11.79

69.13

1.13

3.75

3.18

Дял на транспорта от националните емисии

1.71%

45.01%

14.09%

28.24%

1,70%

7,85%

9,98%


* - изчислени като серен диоксид
** - изчислени като азотен диоксид
*** - пътен транспорт включва леки автомобили, лекотоварни и тежкотоварни автомобили, мотопеди и мотоциклети
**** - друг транспорт включва жп, вътрешни водни пътища, морско корабоплаване, въздушен транспорт, земеделска и горска техника, техника за бита и градините

Източник: ИАОС 

Емисии на парникови газове от транспорта

Транспортът е ключов източник на парникови газове от сектор „Енергия”. Подсекторът емитира 9350.5 Gg СО2-екв., което представлява 15.8% от националните емисии на парникови газове. През 2015 г. над 94% от емисиите на парникови газове от транспорта се дължат на пътния транспорт. Потреблението на дизелово гориво причинява 5805 Gg СО2 – екв. емисии на  ПГ, а от използването на бензин се емитират 1496 Gg СО2 – екв.  

Връзка с политиките по околна среда – нормативни и стратегически документи на национално, европейско и глобално ниво; мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели

В сектор „Транспорт” са действащи няколко стратегии и програми, които са насочени към повишаване на енергийната ефективност в сектора, намаляване на енергоемкостта на транспортната продукция. Намаляването на потреблението на енергия в сектора е ключов елемент за намаляване на емисиите на парникови газове, озонови прекурсори и фини прахови частици (РМ10).

Основна цел на приетата Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. е да очертае най-важните задачи за сектора в следващия десетгодишен период, решаването на които ще направи възможно интегрирането на българската транспортна система в общоевропейската.

В документа са определени три стратегически цели на политиката в транспортния сектор:

  • Постигане на икономическа ефективност
  • Развитие на устойчив транспортен сектор
  • Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.

 

Трите хоризонтални стратегически цели намират своето по-конкретно измерение в осем специфични вертикални стратегически приоритети, между които и „Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората”, за постигането на който са предвидени две мерки:

  • Ограничаване на вредните емисии и замърсяването от транспортния сектор, както и неблагоприятното влияние върху климата
  • Създаване на благоприятна среда и предпоставки за съществен ръст на превозите с интермодален транспорт.

 

През 2013 г. е одобрена Стратегия за внедряване на техническите спецификации за оперативна съвместимост за конвенционалната железопътна система в Република България 2013 – 2030 г., която съдържа 11 стратегии за отделните подсистеми, както и една обща стратегия.

Нейни приоритети са постигането на устойчиво развитие, конкурентоспособност, ефективност и висока степен на транспортна сигурност в националния железопътен сектор.

С Решение № 1057 на МС от 20.12.2012 г. е приета Националната програма за развитие: България 2020. Приоритет № 8 „Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари” на програмата включва пет подприоритета. Един от тези подприоритети (8.4), е свързан с ограничаване на вредното влияние на транспорта върху околната среда. Мерките по този подприоритет, заложени в тригодишните планове за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 са:

  • Разработване на нормативни документи за данъчна и таксова политика, насочени към стимулиране обновяването на автомобилния парк
  • Увеличаване дела на биогоривата за автомобилния транспорт
  • Развитие и стимулиране на ползването на „хибриден” и електрически автомобилен транспорт.

 

Изпълнява се Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г. Целта й е през програмния период 2014 – 2020 г. да се осигури приемственост и логична последователност на инвестициите от предходния период и да бъде продължено изпълнението на проекти за развитие на транспортната система, които допринасят за ефективната свързаност на транспортната мрежа и премахването на „тесни места” в нея, намаляване на задръстванията, на нивата на шум и замърсяване, подобряване на безопасността, насърчаване употребата на екологосъобразни видове транспорт.

Идентифицирани са следните приоритетни оси:

1. „Развитие на железопътната инфраструктура по „основната” Трансевропейска транспортна мрежа”

2. „Развитие на пътната инфраструктура по „основната” и „разширената” Трансевропейска транспортна мрежа”.

3. Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на

устойчив градски транспорт

4. Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта

5. Техническа помощ.

През 2016 г. в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията започна подготовката на нов голям стратегически документ в областта на транспорта – Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г., в изпълнение на Предварителните условия в сектор „Транспорт” на Европейската комисия за усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове в периода 2014 – 2020 г. и в съответствие със Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.

В края на 2016 г. беше разработен проекта на стратегията, който включва подробна информация за развитието на отделните видове транспорт, анализи, стратегически приоритети и цели на националната транспортна политика, мерки, оценка на тези мерки, идентифицирани проекти и сценарии за развитие, както и преглед на административния капацитет на бенефициентите по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г.

В края на 2016 г. МТИТС разработи проект на Национална рамка за политика за развитие на пазара на алтернативни горива в транспортния сектор и за разгръщането на съответната инфраструктура в съответствие с изискванията на чл. 3 от Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.

Тя изразява волята на държавата активно да подкрепи развитието на алтернативни горива в транспорта с оглед осъществяване на дефинираните национални цели в областта на енергетиката, транспорта и околната среда. Глобалната цел на рамката е създаването на достатъчно благоприятна среда за по-широко прилагане на видове алтернативни горива и задвижвания в сектора на транспорта и постигането на условия, сравними в областта с други развити страни от Европейския съюз.

Съгласно Националния план за действие за енергийна ефективност 2014 – 2020 г., през 2014 г. стартира изпълнението на мярка „Развитие на железопътната инфраструктура, подобряване корабоплаването във вътрешните водни пътища и разширяване на метротранспорта”. Мярката е насочена към създаване на условия за преимуществено развитие на енергоефективните видове транспорт и включва реализирането на проекти в областта на железопътния, вътрешно-воден и метро транспорта по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г.

Друга мярка, която също се изпълнява в сектора е „Изисквания за закупуване на енергийноефективни транспортни средства за публичния сектор и обществения транспорт”. Мярката предвижда изготвяне на нормативна база за определяне на минимални изисквания за енергийна ефективност при закупуване на транспортни средства за публичния сектор и за обществения транспорт, като необходимите средства за нейното изпълнение възлизат на 56 млн. лева. Очакваните спестявания от изпълнението й до 2020 г. се оценяват на 326 GWh/г. (28 хил т.н.е/г). През м. март 2016 г. е публикуван Годишен отчет за изпълнението на национален план за действие по енергийна ефективност 2014 – 2020 г. В отчета се проследява и изпълнението на дейности и мерки за енергийна ефективност в сектор „Транспорт”.

В Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) са планирани четири мерки, насърчаващи използването на възобновяеми източници в транспорта. Постигнатите през 2014 г. (5,8%) и 2015 г. (6,5%) дялове на енергията от възобновяеми източници в сектор „Транспорт” надвишават заложените за посочените години дялове в НПДЕВИ (за 2014 г. – 4,5%, съответно за 2015 г.– 5,8%)За 2016 г. заложеният дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта е 7,1%, а реално отчетеният е 7,3%.

В Третия национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г., приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 1.06.2012 г., са предвидени конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове за транспортния сектор, съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата. Те са насочени към постигане на оптимален баланс в използването потенциала на различните видове транспорт и са обособени в четири приоритетни оси:

  • Намаляване на емисиите от транспорта
  • Намаляване на потреблението на горива
  • Диверсификация на превозите
  • Информиране и обучение на потребителите.

По отношение на приоритетната ос за намаляване на емисиите от транспорта се открояват две преки мерки. Първата е рехабилитация и модернизация на пътна инфраструктура за намаляване на емисиите. Тя е насочена към осигуряване на оптимални скорости на движение и оптимален режим на работа на автомобилните двигатели. Втората мярка е свързана с развитието и изграждането на интелигентни транспортни системи, които ще допринесат за повишаване на мобилността, безопасността и намаляване на замърсяването. Друга мярка с пряк характер е увеличаване дела на биогоривата.

Развитието и стимулирането на хибриден и електрически автомобилен транспорт е мярка с косвен ефект.

Постигнат е значителен напредък по отношение създаването на регулаторна и финансова рамка за насърчаване използването на превозни средства с високи екологични характеристики. В резултат на предприетите мерки и действия е налице устойчива тенденция в развитието на електрическата мобилност в България.

Приоритетно през 2016 г. продължава изграждането на зарядната инфраструктура за електрически превозни средства в общините. Към м. декември 2016 г. на територията на страната има изградени 43 зарядни станции за електрически превозни средства за публично ползване.

През м. май 2016 г. стартира първата по рода си пилотна схема, чрез която е осигурено частично финансиране на средствата, необходими за закупуване на електромобили или електрически хибридни автомобили за публичните институции, като по този начин се оптимизират разходите за гориво и се спестяват емисии на парникови газове. Схемата за насърчаване използването на електрически и хибридни превозни средства в рамките на Инвестиционната програма за климата на Националния доверителен екофонд е в изпълнение на Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент за насърчаването на чисти и енергоефективни пътни превозни средства.

Следва да се отбележи, че на годишна база към 31.12.2016 г. броят на електрическите превозни средства се е увеличил с 17,4%, а на хибридните превозни средства – с 37,4% спрямо 2015 г. Общият брой превозни средства от тези две категории през 2015 г. се е увеличил с 31,6 % спрямо предходната година.

През лятото на 2016 г. е обявен стартът на регионална интегрирана платформа за електромобилност Елдрайв, която обхваща всички елементи на електрическата мобилност – изграждане и управление на инфраструктура от зарядни станции и гъвкави схеми за краткосрочно и дългосрочно наемане на електромобили.

В края на м. септември 2016 г. започва да функционира Национална онлайн платформа за управление на зарядни устройства за електромобили, включително системи, инфраструктура и превозни средства, задвижвани от алтернативни енергийни източници. По отношение на приоритетната ос за намаляване на потреблението на горива се очертават основно две мерки. Първата предвижда развитие на немоторизиран и подобряване на обществения градски транспорт. Втората е свързана с развитието на велосипедния транспорт, чрез изграждане на велосипедни алеи и система за ползване на обществени велосипеди. Ефектът от мерките ще е намаляване на пътуванията с лични автомобили, по-добро управление на трафика, намаляване на задръстванията, шума и емисиите. Ще се подобри транспортната свързаност и ще се увеличи икономическата ефективност.

Третата приоритетна ос ще се осъществява чрез увеличение на дела на обществения електротранспорт и чрез изграждане на интермодални терминали за комбинирани превози. Увеличаването на дела на обществения електротранспорт включва както обновяване и изграждане на съответната инфраструктура, така и обновяване на превозните средства.

По четвъртата приоритетна ос са предвидени мерки за обучение и информиране на потребителите, с косвен ефект върху намалението на емисиите.

През 2015 г. e одобрена концепция за развитие на българските пристанища за обществен транспорт с национално значение на база на очакваните товаропотоци. Тя интегрира различни политики, свързани с устойчивото развитие на водния транспорт и е основа за формирането на визия за развитието на пристанищния сектор в България.

В рамките на приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух” на Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г., е предвидено финансиране на мерки за намаляване на емисиите на замърсители от превозните средства на обществения градски транспорт, в т.ч. намаляване използването на конвенционални горива в обществения транспорт и замяна на изпускателните устройства (retrofitting) на превозните средства на градския транспорт, или други алтернативни решения, където е приложимо предвид устойчивост на инвестициите.

Ключова оперативна цел на приетата през 2015 г. Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България за периода 2014 – 2020 г. е: фокусирането на инвестициите за развитие на иновационния потенциал в идентифицирани 4 тематични области:

  • Информационни и комуникационни технологии
  • Мехатроника и чисти технологии
  • Индустрии за здравословен живот и биотехнологии
  • Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.

Основна тематична област на стратегията е „Мехатроника и чисти технологии” с висок потенциал за иновационна специализация.

Едно от приоритетните направления на тази област са чистите технологии с акцент върху транспорта и енергетиката (съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, електрически превозни средства и еко-мобилност, водород-базирани модели и технологии, безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства).




[1] Данни на НСИ

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС