ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Транспорт

Ключови въпроси

Какви са тенденциите в характеристиките на пътническия и товарния транспорт в България с оглед въздействието им върху околната среда?

Ключови послания 

state-good.jpg През 2017 г. при превозените пътници се наблюдава намаление на извършената работа, като общото намаление е с 8,7% спрямо 2016 г. При превозите с метро е регистрирано увеличение на извършената работа с 33,3% спрямо 2016 г.
state-good.jpg През 2017 г. при превозите с градски електротранспорт е отчетено увеличение на извършената работа с 25,4% спрямо 2016 г.
state-bad.jpg Почти 100% от превоза на товари се извършва със сухопътен транспорт. Структурата на товарните превози се променя, като относителният дял на автомобилния транспорт нараства от 51,9% през 2000 г. до 87,3% през 2017 г., за сметка на дела на железопътния транспорт, който намалява от 44,9% на 9,7% през 2017 г.[1].
  

Извършена работа при превоз на пътници

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на пътници (изпълнени пътникокилометри при превоз на пътници) и разпределение по вид на използвания транспорт.

Оценка на индикатора

Поради липса на данни за частните пътувания с леки автомобили, не може да се направи точна оценка на общия обем на пътнически транспортни услуги, а само на частта на превозите с обществен транспорт. На фиг. 1 са представени изпълнените пътникокилометри в периода 2000 – 2017 г. по видове транспорт.

Фиг. 1. Извършена работа при превоз на пътници, по видове транспорт, млн. пътникокилометри

Източник: НСИ
* включва градски, междуселищни и международни платени превози
** включва превози с трамваи, тролейбуси и метро
 
Както e видно от фиг. 1 за периода 2000 – 2017 г. е налице тенденция на намаляване на извършената работа при превоз на пътници за всички видове обществен транспорт, с изключение на автомобилния транспорт. Причината за това е повишаване на ползването на лични моторни превозни средства, като най-чувствително това се отразява на използването на градски електротранспорт и железопътен транспорт.

През 2017 г. се наблюдава намаление на извършената работа при превоз на пътници общо при сухопътния транспорт – с 12,3% спрямо 2016 г. При въздушния транспорт е регистрирано намаление на извършената работа с 6% спрямо 2016 г.

През 2017 г. при превозите с градски електротранспорт е отчетено увеличение на извършената работа с 25,4% спрямо предходната година. При превозите с метро е регистрирано увеличение на извършената работа с 33,3%. 

Извършена работа при превоз на товари

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на товари (изчислена в тонкилометри) и разпределение по вид на използвания транспорт.

Оценка на индикатора

Тенденцията на нарастване на превозната дейност със сухопътен транспорт за периода 2000 – 2017 г. много по-ясно се демонстрира чрез индикатора за извършената работа, както е показано на фиг. 2.

От 2009 г., когато икономиката навлиза в условията на тежка рецесия, се наблюдава значително намаление на извършената работа в товарна превозна дейност от водния транспорт. През 2017 г. спрямо 2016 г. е налице намаление в извършената работа с 4,7%.

Фиг. 2. Извършена работа при превоз на товари от сухопътен и воден транспорт, млн. тонкилометри

Източник: НСИ
* включва платен превоз с железопътен, автомобилен транспорт и тръбопроводен транспорт
** включва речен и морски транспорт
 

Разпределение на товарните превози по видове транспорт

Индикаторът „разпределение на товарните превози по видове транспорт” осигурява информация за относителното участие на отделните видове транспорт в общия наземен товарен транспорт (автомобилен, железопътен и вътрешноводен транспорт), изразено в тонкилометри.

Чрез него се следи дали се реализира преходът към екологосъобразните видове транспорт, и по-специално, преминаването от автомобилен към железопътен и воден транспорт, както и намаляването на интензивността на транспортните потоци чрез промени в производството, логистичните процеси и режима на работа и осигуряването на по-добра връзка между отделните видове транспорт.

Почти 100% от превоза на товари се извършва със сухопътен транспорт.

По данни на НСИ, през последните десет години разпределението на товарните превози по видове транспорт се променя. Чувствително нараства относителният дял на автомобилния транспорт (от 51,9% през 2000 г. на 87,3% през 2017 г.) за сметка на железопътния транспорт, чийто дял в товарните превози значително намалява от 44,9% през 2000 г. до 9,7% през 2017 г. Въпреки че е с най-висок средногодишен ръст за периода 2000 – 2017 г., вътрешноводният транспорт (речен транспорт) произвежда сравнително малко тонкилометри – неговият относителен дял през 2017 г. е 3% към общо извършената работа. Морският транспорт, който извършва основно превоз между чужди пристанища и не оказва въздействие върху околната среда, е изключен при разпределението на товарните превози по видове транспорт, съгласно методологията на НСИ за изчисляване на този показател.

От фиг. 3 е видна особено неблагоприятна тенденция на нарастване на дела на автомобилния транспорт, който е основен източник на замърсяване на околната среда при превоза на товари.

                                                                         Фиг. 3. Разпределение на товарните превози по видове транспорт
(% от общо изпълнени тонкилометри)
 
Източник: НСИ
* данните за автомобилния транспорт включват и превозите за собствена сметка
 

Ключов въпрос

Потреблението на горива от транспорта продължава ли да увеличава натиска върху околната среда?

Ключови послания

 state-bad.jpgВ периода 2000 – 2017 г. делът на транспорта в крайното потребление на горива и енергия нараства от 21,5% до 34%. Основен консуматор е автомобилният транспорт, който потребява за 2017 г. 93% от общо употребеното количество енергия в сектора.
state-good.jpgПрез 2012 г. за първи път е регистрирано нарастване на потреблението на биогорива в сектор „Транспорт”, за разлика от предходните 5 години. Делът на биодизела в общо потребените дизелови горива в автомобилния транспорт през 2017 г. възлиза на 7,72%, докато през 2011 г. е едва 1,27%.

Потребление на горива от транспорта

Дефиниция на индикаторите

  • Крайно енергийно потребление от транспорта (хил. т. н.е., 1000 toe)
  • Дял от крайното енергийно потребление на страната (%)
  • Разпределение на крайното енергийно потребление по видове транспорт и видове горива (%).

 

Оценка на индикатора

Потреблението на горива и енергия в транспорта, изчислено като хиляди тона нефтен еквивалент (хил. т н.е., 1000 toe) представя енергийното потребление на транспорта и е основен индикатор за въздействие на транспорта върху околната среда. В периода 2000 – 2017 г. като цяло потреблението на енергия в транспорта непрекъснато нараства, с временен спад през 2007 г., поради повишаване на акциза в цената на петролни продукти. През 2017 г. делът на транспорта в крайното енергийно потребление на страната е 34%.

Фиг. 4. Крайно енергийно потребление общо* и по видове транспорт** в периода 2000 – 2017 г. (1000 toe)

Източник: НСИ
* общото крайно потребление в транспорта включва освен нефтените горива и електроенергията за БДЖ/градски транспорт и природния газ за автомобилите
** с изключение на морския и тръбопроводния транспорт
*** горивата, заредени в страната за вътрешни полети на български и чужди авиокомпании

 

Развитието на автомобилния транспорт в периода 2000 – 2017 г. е свързано с нарастващо потребление на безоловен бензин, дизелово гориво и сравнително постоянно потребление на енергия от пропан-бутанови смеси. През 2007 г. се наблюдава временен спад в потреблението на всички горива от автомобилния транспорт, като това се отнася най-много за дизеловите горива поради значителното повишение на цените на горивата.

В потреблението на горивата и енергията, основен е приносът на автомобилния транспорт, който през 2017 г. потребява 93% от общо употребеното количество горива в сектора.

Фиг. 5. Потребление на горива от автомобилния транспорт, в периода
2000 – 2017 г., 1000 toe

Източник : НСИ

По данни на НСИ употребата на дизелови горива общо от транспорта нараства от 759 хиляди тона нефтен еквивалент през 2000 г. до 1 876 хиляди тона нефтен еквивалент през 2017 г. – над 2 пъти. Употребата на бензини за периода запазва нива около 583 хиляди тона нефтен еквивалент средногодишно (употребата на оловен бензин е преустановена от 2004 г.). По отношение на употребата на горива за реактивни двигатели, през 2016 г. за вътрешните полети са използвани 19,5 хиляди тона нефтен еквивалент, докато през 2017 г. са употребени 20,1 хиляди тона нефтен еквивалент, което представлява ръст от 5%[2].

През 2017 г. количеството на потребените за транспорт пропан-бутанови смеси е 479 хиляди тона нефтен еквивалент и в сравнение с 2000 г. нараства приблизително 2 пъти. През 2017 г. употребата на природен газ в транспорта възлиза на 246 хиляди тона нефтен еквивалент.

През 2017 г. потреблението на биогорива (биодизел и биобензин) в автомобилния транспорт чувствително нараства в сравнение с 2011 г. и възлиза на 166 хиляди тона нефтен еквивалент. През същата година са потребени 139,6 хиляди тона нефтен еквивалент биодизел. За сравнение, през 2011 г. са потребени 17 хиляди тона нефтен еквивалент биодизел. За периода 2011 – 2017 г. потреблението на биодизел нараства над 8 пъти. През 2013 г. за първи път е отчетено потребление на биоетанол, което възлиза на 8 хиляди тона нефтен еквивалент. През 2017 г. са потребени 27 хиляди тона нефтен еквивалент биоетанол.

Делът на биодизела в общото потребление на дизелови горива в автомобилния транспорт през 2017 г. възлиза на 7,72%.

В табл. 1 е представен делът на биодизела в потребените дизелови горива в автомобилния транспорт за периода 2006 – 2017 г.

 
Табл. 1 Дял на биодизела в общото потребление на дизелови горива в автомобилния транспорта за периода 2006 – 2017 г., %

2006 г.

2007 г.

2008

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

0,63

0,3

0,27

0,42

1,59

1,27

5,69

7,17

6,38

6,61

7,34

7,72

(*Делът на биодизела е изчислен от количествата в хиляди тонове.)
Източник: НСИ 

С влизането в сила в началото на 2013 г. на Наредбата за критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса, потреблението на енергия от възобновяеми източници в сектор „Транспорт” се увеличава. През 2016 г. и 2017 г. потребените количества биогорива в сектор „Транспорт” са: за 2016 г.: биодизел – 131 хиляди тона нефтен еквивалент и биоетанол – 33 хиляди тона нефтен еквивалент, а за 2017 г.: биодизел – 140 хиляди тона нефтен еквивалент и биоетанол – 27 хиляди тона нефтен еквивалент.

Емисии на вредни вещества и парникови газове от транспорта

Ключови послания

state-good.jpg Емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от транспорта за 2017 г. намаляват близо три пъти спрямо емисиите от 2001 г.
state-good.jpg Емисиите на азотни оксиди в атмосферния въздух от транспорта за 2017 г. намаляват с 16% спрямо 2001 г.
state-bad.jpg Транспортът емитира над 50% от общото количество на азотните оксиди и 24% от емисиите на въглероден оксид за 2017 г.

Дефиниция на индикаторите

  • Емисии на вредни вещества (азотен диоксид, въглероден оксид, неметанови летливи      органични съединения и метан) за периода 2001 –      2017 г.
  • Други емисии от транспорта.

 

Оценка на индикатора

Транспортът е основен източник на емисиите на азотни оксиди, като количеството им достига 52% от националните емисии.

По отношение на другите вещества транспортът се явява по-незначителен източник, като  емисиите на въглероден оксид представляват 24% от националните емисии, а емисиите на ФПЧ10 са 8%.

Табл.2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от пътен и друг транспорт през 2017 г. , t/y

Групи   източници на емисии

SОx   *                  (x 1000 t/y)

NOx**                      (x 1000 t/y)

NMVOC      (x 1000 t/y)

CO                      (x1000 t/y)

Pb   t/y

ФПЧ10               (x 1000 t/y)

ФПЧ2,5                (x 1000 t/y)

Пътен   транспорт

0,04

39,86

9,53

60,37

1,13

3,08

2,50

Друг   транспорт

1,82

14,37

0,78

2,94

0,012

0,51

0,51

Общо   транспорт

1,86

54,23

10,31

63,31

1,14

3,60

3,01

Дял   на транспорта от националните емисии (%)

1,80%

52,45%

3,87%

23,63%

1,57%

7,65%

9,42%

 * - изчислени като серен диоксид
** - изчислени като азотен диоксид
Източник : ИАОС, НСИ

 

В пътен транспорт са включени всички моторни превозни средства движещи се по пътната транспортна мрежа, а в друг транспорт са включени въздушен транспорт, речен, морски, железопътен транспорт, селскостопанска и извънпътна техника. 

Фиг. 6. Изменение на емисиите на азотен диоксид, неметанови летливи органични съединения, въглероден оксид  и метан от транспорта в периода 2001 – 2017 г., kt

 

Заб. Емисиите на CH4 са изобразени на втората ос
Източник: ИАОС, НСИ

 

Ясно изразената тенденция в периода 2001 – 2017 г. към намаляване на емисиите на вредни вещества от пътния транспорт се дължи основно на подобряването на автомобилния парк, т.е. подмяната на остарелите автомобили с такива, отговарящи на изискванията на по-висок евро стандарт.

Емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от транспорта за 2017 г.  намаляват с над 8% в сравнение с 2016 г. и 2,8 пъти в сравнение с 2001 г.

Емисиите на азотни оксиди в атмосферния въздух от транспорта за 2017 г. намаляват с 4% в сравнение с 2016 г. и с над 16% спрямо 2001 г.

Емисиите на неметанови летливи органични съединения в атмосферния въздух от транспорта намаляват за разглеждания период (2001 – 2017 г. ) с 63%.

Емисиите на метан в атмосферния въздух от транспорта намаляват с 30% в сравнение с 2001 г.

Връзка с политиките по околна среда – нормативни и стратегически документи на национално, европейско и глобално ниво; мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели

В сектор „Транспорт” са действащи няколко стратегии и програми, които са насочени към повишаване на енергийната ефективност в сектора, намаляване на енергоемкостта на транспортната продукция. Намаляването на потреблението на енергия в сектора е ключов елемент за намаляване на емисиите на парникови газове, озонови прекурсори и фини прахови частици (РМ10).

Основна цел на приетата Стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. е да очертае най-важните задачи за сектора в следващия десетгодишен период, решаването на които ще направи възможно интегрирането на българската транспортна система в общоевропейската.

В документа са определени три стратегически цели на политиката в транспортния сектор:

  • Постигане на икономическа ефективност
  • Развитие на устойчив транспортен сектор
  • Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.

Трите хоризонтални стратегически цели намират своето по-конкретно измерение в осем специфични вертикални стратегически приоритети, между които и „Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората”, за постигането на който са предвидени две мерки:

  • Ограничаване на вредните емисии и замърсяването от транспортния сектор, както и неблагоприятното влияние върху климата
  • Създаване на благоприятна среда и предпоставки за съществен ръст на превозите с интермодален транспорт.

 

През 2013 г. е одобрена Стратегия за внедряване на техническите спецификации за оперативна съвместимост за конвенционалната железопътна система в Република България 2013 – 2030 г., която съдържа 11 стратегии за отделните подсистеми, както и една обща стратегия.

Нейни приоритети са постигането на устойчиво развитие, конкурентоспособност, ефективност и висока степен на транспортна сигурност в националния железопътен сектор.

С Решение № 1057 на МС от 20.12.2012 г. е приета Националната програма за развитие: България 2020. Приоритет № 8 „Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари” на програмата включва пет подприоритета. Един от тези подприоритети (8.4), е свързан с ограничаване на вредното влияние на транспорта върху околната среда. Мерките по този подприоритет, заложени в тригодишните планове за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 са:

  • Разработване на нормативни документи за данъчна и таксова политика, насочени към стимулиране обновяването на автомобилния парк
  • Увеличаване дела на биогоривата за автомобилния транспорт
  • Развитие и стимулиране на ползването на „хибриден” и електрически автомобилен транспорт.

 

Изпълнява се Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г. Целта ѝ е през програмния период 2014 – 2020 г. да се осигури приемственост и логична последователност на инвестициите от предходния период и да бъде продължено изпълнението на проекти за развитие на транспортната система, които допринасят за ефективната свързаност на транспортната мрежа и премахването на „тесни места” в нея, намаляване на задръстванията, на нивата на шум и замърсяване, подобряване на безопасността, насърчаване употребата на екологосъобразни видове транспорт.

Идентифицирани са следните приоритетни оси:

1. Развитие на железопътната инфраструктура по „основната” Трансевропейска транспортна мрежа
2. Развитие на пътната инфраструктура по „основната” и „разширената” Трансевропейска транспортна мрежа
3. Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на
устойчив градски транспорт
4. Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта
5. Техническа помощ.


Основните насоки за развитие на националната транспортна система в периода до 2030 г. са очертани в Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г., одобрена с Решение № 336/23.06.2017 г. на Министерския съвет.

Основната стратегическа цел, определена в стратегията, е: устойчиво развитие на транспортния сектор на Република България.

Също така са определени 3 стратегически цели, които обхващат 9 стратегически приоритети.

Стратегическите цели на транспортната политика до 2030 г. са:

  • Повишаване на ефективността и конкурентоспособността на транспортния сектор
  • Подобряване на транспортната свързаност и достъпност (вътрешна и външна)
  • Ограничаване на отрицателните ефекти от развитие на транспортния сектор.


Стратегическите приоритети за развитието на транспорта са, както следва:

  • Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура
  • Подобряване на управлението на транспортната система
  • Развитие на интермодален транспорт
  • Подобряване на условията за прилагане на принципите на либерализация на транспортния пазар
  • Намаляване на потреблението на горива и повишаване на енергийната ефективност на транспорта
  • Подобряване на свързаността на българската транспортна система с единното европейско транспортно пространство
  • Осигуряване на качествен и достъпен транспорт във всички райони на страната
  • Ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората
  • Повишаване на сигурността и безопасността на транспортната система.

 

Намаляването на зависимостта на транспортната система от изкопаеми горива се свързва с изпълнението на два стратегически приоритета, а именно:

  • Приоритет 5 „Намаляване на потреблението на горива и      повишаване на енергийната ефективност на транспорта“
  • Приоритет 8 „Ограничаване на негативното въздействие      на транспорта върху околната среда и здравето на хората“.

 

Набелязаните конкретните мерки за тяхното постигане са, както следва:

  • Стимулиране използването на биогорива и други      възобновяеми горива в транспорта
  • Използване на Европейските и други фондове за      финансиране на мерки за енергийна ефективност в транспорта
  • Развитие на транспортни схеми и технологии,      отговарящи на съвременните изисквания за отношение към околната среда и      климата.

 

С Решение № 87 на Министерския съвет от 26.01.2017 г. е приета Национална рамка за политика за развитие на пазара на алтернативни горива в транспортния сектор и за разгръщането на съответната инфраструктура. Тя изразява волята на държавата активно да подкрепи развитието на алтернативни горива в транспорта с оглед осъществяване на дефинираните национални цели в областта на енергетиката, транспорта и околната среда.

Глобалната цел на рамката е създаването на достатъчно благоприятна среда за по-широко прилагане на видове алтернативни горива и задвижвания в сектора на транспорта и постигането на условия, сравними в областта с други развити страни от Европейския съюз.

Ключовият принцип, върху който е изградена националната рамка на политиката, е принципът на технологичната неутралност в смисъл на избягване на подкрепа от страна на публичния сектор само към един вид алтернативни горива.

В дългосрочен хоризонт (периодът след 2030 г.) се цели разгръщане на електромобилността, по-широко използване на природния газ като стандартно гориво, и излизане на водородната технология от фазата на изследванията/развойната дейност.

В рамката е представено актуалното състояние на зарядната инфраструктура за отделните видове алтернативни горива, използвани в автомобилния, водния и въздушния транспорт.

Предложени са прогнозни цели, възможности и потенциални мерки по отношение на:

  • Навлизането на превозните средства, с електрическо и водородно задвижване и изграждането на съответната зарядна инфраструктура за тях
  • Изграждането на зарядна инфраструктура за компресиран и втечнен природен газ
  • Наземното електроснабдяване на морските пристанища и пристанищата по вътрешните водни пътища
  • Снабдяването с втечнен природен газ на морските пристанища и пристанищата по вътрешните водни пътища.

 

Съгласно Националния план за действие за енергийна ефективност 2014 – 2020 г., през 2014 г. стартира изпълнението на мярка „Развитие на железопътната инфраструктура, подобряване корабоплаването във вътрешните водни пътища и разширяване на метротранспорта”. Мярката е насочена към създаване на условия за преимуществено развитие на енергоефективните видове транспорт и включва реализирането на проекти в областта на железопътния, вътрешноводния и метро транспорта по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г.

Друга мярка, която също се изпълнява в сектора, е „Изисквания за закупуване на енергийноефективни транспортни средства за публичния сектор и обществения транспорт”. Мярката предвижда изготвяне на нормативна база за определяне на минимални изисквания за енергийна ефективност при закупуване на транспортни средства за публичния сектор и за обществения транспорт, като необходимите средства за нейното изпълнение възлизат на 56 млн. лева. Очакваните спестявания от изпълнението ѝ до 2020 г. се оценяват на 326 GWh/г. (28 хил т.н.е/г). Ежегодно се публикува отчет за изпълнението на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014 – 2020 г., в който се проследява и изпълнението на дейности и мерки за енергийна ефективност в сектор „Транспорт”.

В Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) са планирани четири мерки, насърчаващи използването на възобновяеми източници в транспорта. Постигнатите през 2014 г. (5,7%) и 2015 г. (6,4%) дялове на енергията от възобновяеми източници в сектор „Транспорт” надвишават заложените за посочените години дялове в НПДЕВИ (за 2014 г. – 4,5%, съответно за 2015 г.– 5,8%). За 2016 г. заложеният дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта е 7,1%, а реално отчетеният е 7,2%. През 2017 г. заложеният дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта е 8,4%, а отчетеният е същият като предходната година – 7,2%.

В Третия национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г., приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 1.06.2012 г., са предвидени конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове за транспортния сектор, съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата. Те са насочени към постигане на оптимален баланс в използването потенциала на различните видове транспорт и са обособени в четири приоритетни оси:

  • Намаляване на емисиите от транспорта
  • Намаляване на потреблението на горива
  • Диверсификация на превозите
  • Информиране и обучение на потребителите.

 

По отношение на приоритетната ос за намаляване на емисиите от транспорта се открояват две преки мерки. Първата е рехабилитация и модернизация на пътна инфраструктура за намаляване на емисиите. Тя е насочена към осигуряване на оптимални скорости на движение и оптимален режим на работа на автомобилните двигатели. Втората мярка е свързана с развитието и изграждането на интелигентни транспортни системи, които ще допринесат за повишаване на мобилността, безопасността и намаляване на замърсяването. Друга мярка с пряк характер е увеличаване дела на биогоривата.

Развитието и стимулирането на хибриден и електрически автомобилен транспорт е мярка с косвен ефект.

Постигнат е значителен напредък по отношение създаването на регулаторна и финансова рамка за насърчаване използването на превозни средства с високи екологични характеристики. В резултат на предприетите мерки и действия е налице устойчива тенденция в развитието на електрическата мобилност в България.

Приоритетно през 2017 г. продължава изграждането на зарядната инфраструктура за електрически превозни средства в общините.

По данни на Индустриален клъстер Електромобили инсталираните и работещи зарядни колонки за електрически превозни средства към края на 2017 г. са 65 бр. От тях 48 бр. са в област София. Преобладават колонките с накрайник „Шуко“ и „Тип 2“ – 22 кВт. Станциите от типа „Суперчардж“ са 7 бр. Основно с накрайници CHAdeMO и CCS, 50 кВт, 4 от които са в гр. София.

За сравнение към м. декември 2016 г. на територията на страната има изградени 43 зарядни станции за електрически превозни средства за публично ползване.

През м. септември 2017 г. е одобрена Обща схема за поставяне на зарядни станции на територията на Столична община – I етап, която е първият общински документ, дефиниращ план за систематизираното разгръщане на зарядна инфраструктура в градска агломерация (предвидено изграждане на 35 локации).

Осигуряването на финансова подкрепа за изграждане на зарядна инфраструктура е един от основните фактори за ускоряване навлизането на електрическите и хибридните превозни средства. От ключово значение е инвестиционната подкрепа за реализация на:

  • Пилотни демонстрационни проекти
  • Проекти за развитие на общинска зарядна инфраструктура и такава в големи национални курорти.

 

През 2017 г. също е осигурено частично финансиране на средства, необходими за закупуване на електромобили или електрически хибридни автомобили за публичните институции по линия на стартиралата през 2016 г. пилотна схема. Схемата за насърчаване използването на електрически и хибридни превозни средства е в рамките на Инвестиционната програма за климата на Националния доверителен екофонд.

Следва да се отбележи, че на годишна база към 31.12.2017 г. броят на електрическите превозни средства се е увеличил с 36,3%, а на хибридните превозни средства – с 62,1% спрямо 2016 г. Общият брой превозни средства от тези две категории през 2017 г. се е увеличил с 55,8% спрямо предходната година.

От края на м. октомври 2017 г. започна да функционира първата по рода си система за споделено ползване на електромобили „Спарк“ в България (гр. София). „Спарк“ предлага краткосрочен наем на електромобили като клиентите нямат ангажимент да ги върнат в същата локация, от която са ги взели след приключване на използването им. Това дава възможност за много по-интензивно използване на съществуващия автопарк, с което се намалява необходимият брой превозни средства за осъществяване на индивидуални пътувания.

В България са изградени и функционират две платформи за електромобилност:

Платформата „Bulcharge“ позволява автоматизирано управление на зарядните колонки в мрежа, зареждане на ЕПС и разплащане с безконтактни карти между търговци и клиенти, смарт приложение за намиране на зарядни колонки в мрежата, информация за тях и др. Тя е разработена с дългосрочна визия – да обхване всички видове превозни средства от ново поколение. Това може да включва хибридни, електрически превозни средства, и такива с водородно задвижване.

Платформата „Елдрайв“ е регионална интегрирана платформа за електромобилност, която обхваща всички елементи на електрическата мобилност – изграждане и управление на инфраструктура от зарядни станции и гъвкави схеми за краткосрочно и дългосрочно наемане на електромобили. Платформата е реализирана по линия на проект, стартирал през м. юни 2016 г. Проектът предвижда инсталирането на над 500 точки за зареждане на територията на България, Румъния, Македония, Гърция и Албания, включващи както бързо зарядни станции (50 kW DC), така и стандартен тип (22 kW АС), а броят на предлаганите електрически леки и лекотоварни автомобили да достигне 200.

По отношение на приоритетната ос за намаляване на потреблението на горива се очертават основно две мерки. Първата предвижда развитие на немоторизиран и подобряване на обществения градски транспорт. Втората е свързана с развитието на велосипедния транспорт, чрез изграждане на велосипедни алеи и система за ползване на обществени велосипеди. Ефектът от мерките ще е намаляване на пътуванията с лични автомобили, по-добро управление на трафика, намаляване на задръстванията, шума и емисиите. Ще се подобри транспортната свързаност и ще се увеличи икономическата ефективност.

Третата приоритетна ос ще се осъществява чрез увеличение на дела на обществения електротранспорт и чрез изграждане на интермодални терминали за комбинирани превози. Увеличаването на дела на обществения електротранспорт включва както обновяване и изграждане на съответната инфраструктура, така и обновяване на превозните средства.

По четвъртата приоритетна ос са предвидени мерки за обучение и информиране на потребителите, с косвен ефект върху намалението на емисиите.

През 2015 г. e одобрена концепция за развитие на българските пристанища за обществен транспорт с национално значение на база на очакваните товаропотоци. Тя интегрира различни политики, свързани с устойчивото развитие на водния транспорт и е основа за формирането на визия за развитието на пристанищния сектор в България.

В рамките на приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух” на Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г., е предвидено финансиране на мерки за намаляване на емисиите на замърсители от превозните средства на обществения градски транспорт, в т.ч. намаляване използването на конвенционални горива в обществения транспорт и замяна на изпускателните устройства (retrofitting) на превозните средства на градския транспорт, или други алтернативни решения, където е приложимо предвид устойчивост на инвестициите.

Ключова оперативна цел на приетата през 2015 г. Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България за периода 2014 – 2020 г. е: фокусирането на инвестициите за развитие на иновационния потенциал в идентифицирани 4 тематични области:

  • Информационни и комуникационни технологии
  • Мехатроника и чисти технологии
  • Индустрии за здравословен живот и биотехнологии
  • Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.

 

Основна тематична област на стратегията е „Мехатроника и чисти технологии” с висок потенциал за иновационна специализация.

Едно от приоритетните направления на тази област са чистите технологии с акцент върху транспорта и енергетиката (съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, електрически превозни средства и еко-мобилност, водород-базирани модели и технологии, безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства).


[1] Данни на НСИ

[2] Съгласно новата Методология за Общ енергиен баланс и Баланс на възобновяемите енергийни продукти на НСИ от 2018 г., международните полети не влизат в сектор „Транспорт“ и се отчитат отделно

 













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС