Актуална информация за видове от различни биологични групи.

Риби

Информация за състоянието на рибни съобщества и типово-специфични/индикаторни видове може да се извлече от данните набрани от мрежата за Национален биологичен мониторинг на повърхностни води, поддържана от ИАОС. Подобна информация за отделни реки/речни участъци може да бъде намерена и в отчети/доклади по други проекти и обществени поръчки с локален обхват, каквито са например: „Определяне на зони за възпроизводство на рибната фауна в реки или участъци от реки, които да бъдат защитени от хидроморфологичен натиск в Черноморски басейнов район“, финансиран от БДЧР и Собствен мониторинг на водите в районите на водовземни съоръжения на МВЕЦ в Западнобеломорски басейнов район.

Като цяло, основен фактор, оказващ негативно влияние върху рибните съобщества и видове в долните течения на реките, остава замърсяването на водите, следван от хидроморфологичния натиск, свързан с изземане на инертни материали от речните корита. В малки равнинни реки от черноморския басейн рибната фауна е силно негативно повлияна от кумулативното въздействие от дифузно замърсяване и намален отток вследствие на засушаване. В средните и горните течения на реките основните негативни въздействия върху рибните съобщества и видове са резултат от хидроморфологичен натиск. В речните участъци под големи язовири (язовирите от каскадата „Доспат-Въча”, яз. „Ивайловград”, яз. „Студен кладенец” и др.) се наблюдават негативни въздействия върху ихтиофауната (преди всичко, върху популациите на маришка мряна Barbus cyclolepis, балканска кротушка Romanogobio kessleri, и егейски кефал Squalius orpheus), свързани с модифицирания отточен и температурен режим в резултат от работата на ВЕЦ (т. нар. hydropeaking). Редица водовземания за деривационни МВЕЦ и други цели, изградени в средните и горните течения на реките, оказват негативно въздействие върху видове като главоч Cottus gobio, черна мряна Barbus petenyi, маришка мряна Barbus cyclolepis, приморска мряна Barbus bergi, говедарка Alburnoides bipunctatus, балкански щипок Sabaneyewia balcanica, балканска кротушка Romanogobio kessleri, малка кротушка Romanogobio uranoscopus, балканска пъстърва Salmo trutta и др., свързано с бариерен ефект от бентове на водохващания и увреждане на местообитания поради силно редуциране на оттока в речните участъци между водовземанията и самите ВЕЦ. Тези въздействия са известни отдавна, но през 2018 г. се наблюдава засилване на отрицателните ефекти върху популации на видове като балканска пъстърва, черна мряна, маришка мряна, приморска мряна, особено в малки планински и полупланински реки, поради намаляване на естествения отток, свързано с глобалните климатични промени.

Източници на информация:

ИБЕИ-БАН

Земноводни и влечуги

За 2018 г. след мащабни интернационални изследвания в херпетофауната на страната се отбелязват следните промени:

1. От видовия комплекс Lissotriton vulgaris sensu lato се обособяват общо пет нови вида (доскоро смятани за подвидове), три от които се срещат на територията на Република България - Обикновен (малък) тритон (Lissotriton vulgaris; досега смятан за единствен вид на наша територия, разпространен в Западна и Северна Република България), Гръцки малък тритон (Lissotriton graecus; обособен като нов вид, разпространен в граничните райони на Югозападна Република България), Малък тритон на Шмидтлер (Lissotriton schmidtleri; обособен като нов вид, разпространен в Югоизточна Република България).

2. Смятаната доскоро за подвид на Сирийската чесновница (Pelobates syriacus) Балканска чесновница получава видов ранг (Pelobates balcanicus), като за територията на Република България новоописаният вид е разпространен в крайните части на Югозападна и Източна Република България.

По отношение на останалите видове земноводни и влечуги, вкл. инвазивният чужд вид Червенобуза водна костенурка (Trachemys scripta), няма значими нови данни в сравнение с изнесените през 2017г.

Източници на информация:

ИБЕИ-БАН

Растения

Настоящият доклад съдържа информация за състоянието на популациите на 4 растителни вида с консервационно значение в Република България, базирана на теренни наблюдения в периода 2011-2018 год. Финансирано е от: 1. ПУДООС в рамките на проект “Опазване на редки и застрашени растителни видове в Република България чрез изпълнение на дейности от утвърдени планове за действие“; 2. Докторска дисертация на Ина Анева на тема „Биологично и фитохимично in situ и ex situ проучване на видове с природозащитен статус от род Sideritis в Република България“; 3. Други теренни проучвания.

1. Вид: Achillea thracica

Консервационен статус: Критично застрашен

Разпостранение в Република България: Тракийска низина, северозападно от с. Маноле

Набюдавани популации: Тракийска низина, северозападно от с. Маноле

Численост и/или плътност на популациите:

Общ брой туфи

Година - Брой

2011 г. - 800

2013 г. - 436

2018 г. - 352

Застрашаващи фактори: Основните застрашаващи фактори са разораването на синурите и прокарването на „черни“ пътища.

Проведени in situ дейности: През 2018 год. е проведено подсяване на плодосемки, събрани от популацията с цел подпомагане на размножаването.

Проведени ex situ дейности: Създадена е жива колекция в ИБЕИ-БАН

Оценка за състоянието на популациите: Популацията е единствената в света. През 2013 г. 1/3 от нея беше неправомерно разорана и съответно унищожена. Състоянието й се оценява като критично.

2. Вид: Centaurea waginitziana

Консервационен статус: Критично застрашен

Разпостранение в Република България: Тунджанска хълмиста равнина (в землищата на с. Голям Дервент и с. Вълча поляна, общ. Елхово); 290–400 m надм. в.

Набюдавани популации:

с. Голям Дервент

Численост и/или плътност на популациите:

2010 г. - 500 индивида

2011 г. - 500 индивида

2017 г. - 169 индивида, от които 115 вегетативни и 54 генеративни

2018 г. - 115 индивида, от които 84 вегетативни и 31 генеративни

Застрашаващи фактори: Основният застрашаващ фактор е разораването. В Плана за управление на вида е идентифициран още един важен фактор с отрицателно въздействие – високата склопеност на гората и обрастването с храсти.

Проведени in situ дейности: Част от популацията попада в Защитена местност. През 2017 г. са извършени in situ дейности за прочистване на популацията от храсти и клони. През 2018 г. е проведено подсяване на плодосемки, събрани от популацията с цел подпомагане на размножаването.

Проведени ex situ дейности: Събрани са семена.

Оценка за състоянието на популациите: В периода 2010-2014 г. числеността на популацията е около 500 индивида. През 2017 г. числеността е намаляла почти 3 пъти в сравнение с 2014 год., заради разораване на фрагменти от популацията, които са извън Защитената зона. Тенденцията по отношение на числеността към 2017 г. е отрицателна. Тя се запазва отрицателна и през 2018 г., когато числеността й отново е намаляла с около 20% в сравнение с 2017 г. Състоянието се оценява като критично.

3. Вид: Helichrysum arenarium

Консервационен статус: Защитен вид съгласно ЗБР, включен в Приложение 4 на ЗБР и в Списъка на видовете лечебни растения под специален режим на опазване и ползване на основание на ЗЛР (чл. 10, ал. 1, 2 и 3).

През 2018 г. на територията на Република България са установени 6 популации на вида, които попадат в два флористични района: Североизточна Република България (3 популации) и Черноморско крайбрежие (3 популации).

Набюдавани популации:

Природен парк Шуменско плато, Илчов баир, с площ 0,05 ha и покритие 0,2/m2.

Застрашаващи фактори: Eрозия, култура от Pinus nigra. Състояние: критично.

Шуменско плато, местността Кьошковете, с площ 0,2 ha и покритие 0,45/m2. Състояние: стабилно, добро.

Застрашаващи фактори: инвазивен вид /Ailanthus altissima/, култура от Pinus nigra.

Североизточно от село Добрина, община Провадия, с площ 5 ha и покритие 0,1/m2.

Застрашаващи фактори: Няма установени заплахи.

На 2км южно от град Белослав, с площ 0,1 ha и покритие 0,3/m2.

Застрашаващи фактори: Инвазивен вид /Opuntia humiffusa/. Състояние: стабилно, добро.

Град Белослав, местността Канарата, с площ 4 ha и покритие 0,1/m2.

Застрашаващи фактори: Наличие в близост до находището на кариера за чакъл. Състояние: стабилно, добро.

Град Варна, местността Побити камъни, с площ 0,05 ha и покритие 0,6/m2.

Застрашаващи фактори: Антропогенен фактор – туризъм. Състояние: стабилно, добро.

4. Вид: Sideritis scardica

Консервационен статус: Защитен вид съгласно ЗБР.

Разпостранение в Република България: Пирин, Славянка и Родопите.

Набюдавани популации:

Пирин:

връх Орелек – Проективно покритие 0.01%.

връх Свещник – Проективно покритие 0,022%.

Славянка:

Шабран – Проективно покритие 0.07%.

Гоцев връх – Проективно покритие 0.006%.

Голям Царев връх – Проективно покритие 0.05%.

Долен Койнар – Проективно покритие 0.5%.

Родопите:

Мугла – Проективно покритие 0.03%.

Триград – Проективно покритие 0.01%.

Популациите на Sideritis scardica са силно фрагментирани, отделните индивиди са разположени на голямо разстояние един от друг, което допълнително затруднява процеса на опрашване. В нито едно находище не са установени семеначета или ювенилни растения. Площта и числеността на популациите от 2012 до 2018 год. видимо е намаляла, а развитието на отделните индивиди е силно подтиснато. Резултатите от проведените изследвания потвърждават критичното състояние на вида.

Източници на информация:

ИБЕИ-БАН

Вековни дървета

През 2018 г. са обявени 19 бр. вековни дървета по реда на Закона за биологично разнообразие и са заличени други 56 поради изсъхване или невъзстановимо увреждане. Обявените вековни дървета се вписват в публичен регистър на интернет страницата на ИАОС.

Източници на информация:

МОСВ/ИАОС: http://eea.government.bg/v-trees/bg/