ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Оценка на числеността на кафявата мечка (Ursus arctos) в България за периода 2011-2018 г.

Ключов въпрос:

Каква е краткосрочната тендеция в изменението на числеността на кафявата мечка (Ursus arctos) в Република България в периода 2011-2018 г. съгласно данните от проведен мониторинг в рамките на  Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР)?

Ключово послание

state-bad.jpg За 2018 г. изчислената численост на кафявата мечка (Ursus arctos) в Република България възлиза на 313 индивида. Оценката е направена въз основа на данни от проведен мониторинг в представителните географски територии на вида в Република България. В периода 2011-2018 г. се наблюдава намаляване на числеността на вида.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява оценка на числеността на кафявата мечка по географски територии, съгласно данните от проведения мониторинг на вида в рамките на НСМСБР, в периода 2011-2018 г. Числеността на кафявата мечка се оценява статистически като се използва Bootstrap метода интегриран в софтуерен продукт, разработен по проект  „Оценка на състоянието на популацията на кафява мечка в Република България на база на математически, статистически и биологични анализи на данни от мониторинги”, финансиран от ПУДООС.  Този метод позволява оценката на популацията да се прави на базата на  данни (основно уникални следи) от фиксирана територия и да се изчислят статистически, като се използват повторни данни от нови уникални следи при повторен мониторинг от същата територия.

Оценка на индикатора

Анализ на данните от проведения мониторинг на кафявата мечка през 2018 г.

Съгласно методиката за мониторинг на кафява мечка (Ursus arctos) към НСМСБР са определени 126 квадрата 10х10 км (ETRS grid) в местата за мониторинг, обхващащи основните географски територии на разпространение на вида в Република България – Средна Стара планина, Витоша, Верила, Плана, Рила, Пирин и Западни Родопи (фиг. 17). Във всеки квадрат са определени по два маршрута за мониторинг. През 2018 г. са посетени 112 ETRS квадрата.

Фиг.17. Места за мониторинг на кафява мечка (Ursus arctos), съгласно методиката
за мониторинг към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие

Източник: ИАОС - НСМСБР 

През 2018 г. на територията на Република България е проведен пролетен мониторинг (на теторията на Националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“) и есенен мониторинг на всички географски територии включени в методиката към НСМСБР, включително ПП „Рилски Манастир“, ПП „Витоша“, Западни Родопи и трите национални парка. Анализът на числеността е направен въз основа на данните от есенния мониторинг. За двата  сезона общо са посетени 112 ETRS квадрата с площ 10х10 км. През пролетта са посетени 66 маршрута, през есента на 2018 г. са посетени 136 маршрута. На географските територии ДПП „Витоша“, ДПП „Българка“ и Западни Родопи мониторинг е провеждан само през есента. Разпределението на маршрутите по брой, сезони и географски територии е изобразено в Таблица 6. Пирин включва територията на Национален парк „Пирин“, прилежащите територии около парка в планина Пирин, включително южен Пирин. Рила включва територията на Национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“ и прилежащите територии в Рила планина. Средна стара планина, включва територията на Национален парк „Централен Балкан“, природен парк „Българка“ и прилежащите територии извън тях. 

Табл. 6. Разпределение на маршрутите по брой, сезони и географски територии

Географска територия

Пролет 2018 г.

(бр. маршрути)

Есен 2018 г.

(бр. маршрути)

Пирин

12

13

Рила

40

26

Средна стара планина

14

18

Витоша

 

1

Западни Родопи

 

78

Общо

66

136

Източник: ИАОС - НСМСБР 

Численост и плътност на кафявата мечка през 2018 г.

Числеността и плътността на кафявата мечка (Ursus arctos) за 2018 г. е изчислена въз основа на данните от есенния мониторинг. Чрез метода bootstrap е направена оценка на числеността на вида  по географски територии и биогеографски региони. Резултатът е показан в Таблица 7. 

Табл. 7. Численост и плътност на кафявата мечка (Ursus arctos), през есента на 2018г.

Географска територия/

Биогеографски регион

Численост

(бр.индивиди)

Плътност

(бр.индивиди/1000 ha)

Средна стара планина

81

3,1

Западни Родопи

172

2,4

Рила

49

2,1

Пирин

9

0,5

Витоша; Верила; Плана

2

0,7

Kонтинентален

13

0,7

Aлпийски

300

2

Общо:

313

2

Източник: ИАОС - НСМСБР

По отношение на типовете местообитания, на база класификацията на Корине земно покритие са определени следните класове: широколистни гори (311), иглолистни гори (312), смесени гори (313), растителни съобщества на храсти и треви (322), преходно-дървесно храстова растителност (324) и всички други типове местообитания, в които са установени следи от лапи или следи от жизнена дейност на кафявата мечка. Обобщена информация е представена в Таблица 8. 

Табл. 8. Брой следи от лапи, следи от жизнена дейност и плътност в класове Корине земно покритие, регистрирани през 2018 г.

Клас земно покритие

Брой следи от лапи или следи от жизнена дейност

Плътност брой следи на 1000/ha

Широколистни гори (311)

10

1,2

Иглолистни гори (312)

32

1,8

Смесени гори (313)

23

1,7

Растителни съобщества на храсти и треви (322) и Преходно-дървесно храстона растителност (324)

 

8

 

2,5

Други

16

1,3

Общо

93

2,1

Източник: ИАОС - НСМСБР 

Възрастова структура

От регистрираните 93 следи, 90 са уникални следи от лапи и са идентифицирани до отделни индивиди. На база корелационна таблица за размера на следите и възраста на мечките е направена оценка на разпределението по отделните възрастови категории. На фиг. 18 е изобразен анализът на регистрираните уникални следи от лапи и тяхната възрастова принадлежност. 

Фиг. 18. Възрастово-полова структура на регистираните следи от лапи през 2018 г.

 

Източник: ИАОС - НСМСБР

Хранителната дейност

Анализът на състава на храната е направен въз основа на данни от пролетния и есенния мониторинг на кафявата мечка, чрез обобщаване на информацията от два параметъра: съдържание в ексременти и хранително поведение – Таблица 9. 

Табл. 9. Състав на храната определен в екскременти на кафява мечка (Ursus arctos):

Състав

Пролет (брой)

Есен (брой)

Общ брой

Процент (%)

Арония

 

3

3

3,4%

Жълъди

 

8

8

9,2%

Джанки

 

3

3

3.4%

Дренки

 

3

3

3,4%

Плодове 

 

2

2

2,3%

Боровинки  

1

2

3

3,4%

Костилки

 

1

1

1,1%

Оси

 

2

2

2,3%

Растителен остатък

 

4

4

4,6%

Ябълки

 

7

7

8,0%

Трева

16

13

29

33,3%

Царевица

 

6

6

6,9%

Шипки

 

3

3

3,4%

Месо

 

3

3

3,4%

Козина диво прасе

 

3

3

3,4%

Мравки

1

 

1

1,1%

Неопределен

6

 

6

6,9%

Общо

24

63

87

100 %

Източник: ИАОС - НСМСБР 

Данните показват, че в установените екскременти, най-голям е процента на растителната храна (92,1%) и в по-малка степен е установена храна от животински произход (7,9%).

По отношение на хранителното поведение са регистрирани 5 типа поведение, представени в Таблица 10.

Табл. 10. Хранително поведение на кафявата мечка по сезони и обобщено за 2018 г.

тип

пролет

есен

брой от тип

процент (%)

мравуняк

7

10

17

70,83%

осарник

1

1

4,17%

джанки

2

2

8,33%

обърнати камъни

1

3

3

12,50%

кости

1

1

4,17%

Общо

8

16

24

100%

Източник: ИАОС - НСМСБР 

Най-голям е процентът на разровените мравуняци, следвани от обърнати камъни и костилки от джанки. Най-голям брой екскременти и хранителни дейности са регистрирани на територията на Западни Родопи и Рила планина. 

Оценка на тенднеция в чилеността на кафяванта мечка 

Съгласно направените изчисления, оценката на числеността на кафявата мечка за 2018 г. възлиза на 313 индивида. Това е най-ниската стойност на числеността на вида за периода 2011-2018 г., т.е. през 2018 г. са регистрирани най-малък брой следи от лапи и следи от жизнена дейност на териториите, където се провежда годишен мониторинг на вида. На територията на Западни Родопи се наблюдават колебания в числеността през отделните години, като през 2018 г. има намаляване на числеността на вида, спрямо изчисления брой индивиди за 2017 г. Намаление в броя на регистрираните следи през 2018 г. се наблюдава и на територията на Пирин планина, Рила, Витоша, Плана и Верила планини. Слабо увеличение в числеността на кафявата мечка се наблюдава на територията на Средна Стара планина. Тенденцията в числеността на кафявата мечка в основните територии за мониторинг в периода 2011-2018 г. е представена на фиг.19.  

Фиг. 19. Тенденция в числеността на кафявата мечка (Ursus arctos) на основните места за мониторинг на вида в периода 2011-2018 г.

Източник: ИАОС - НСМСБР

В Таблица 11 са посочени средните числености на кафявата мечка за периода 2011-2018 г. по географски територии, включващи местата за мониторинг към НСМСБР.

Табл. 11.  Числености на кафява мечка за периода 2011-2018 г. по географски територии.

Географски територи

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

Средна Стара  планина

72

97

82

109

91

65

76

81

Западни Родопи

306

247

333

261

227

249

185

172

Рила

99

73

66

91

83

65

69

49

Пирин

33

31

34

48

30

22

20

9

Витоша,Верила,Плана

8

9

8

10

8

10

14

2

Общо

518

457

523

519

439

411

364

313

 

Източник: ИАОС - НСМСБР

На фиг.20 е представена общата тенденцията в числеността на кафявата мечка, обобщена за всички места за мониторинг за периода 2011-2018 г. 

Фиг. 20. Численост на кафявата мечка за периода 2011–2018 г.

Източник: ИАОС - НСМСБР

Най-голяма численост на вида общо за всички места за мониторинг е регистрирана през 2013 г., а през 2018 г. са изчислени най-малко индивиди - 313.

За периода 2011-2018 г. се наблюдава намаляване на числеността на кафявата мечка в Република България. Като причини за това могат да се посочат урбанизацията в някои райони, увеличаване на туристическия поток, увеличаване на горскостопанските дейности, което води до повишено безпокойството на вида и създаване на потенциален конфликт с него. Друга причина е бракониерството, което води до намаляване на индивидите в популацията. Също така е възможно в някои случаи условията на терен да не позволят отчитането на всички уникални следи по маршрутите, което би могло да доведе до оценяване на по-ниска численост по прилагания метод.

Източници на информация

ИАОС, Национална система за мониторинг на състоянието биологичното разнообразие

http://eea.government.bg/bg/bio/nsmbr

Мониторинг на кафявата мечка се изпълнява от служители на МОСВ, ИАОС, РИОСВ, ДНП „Рила“, ДНП „Пирин“, ДНП „Централен Балкан“, ДПП „Рилски манастир“, ДПП „Витоша“, ДПП „Българка“, съвместно със служители на ДГС и ДЛС на територията на Западни Родопи, Средна Страна планина, Рила, Пирин и Витоша













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС