ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Енергетика

Енергийно потребление

Ключов въпрос

Намалява ли енергийното потребление и предизвиканите екологични натоварвания?

Ключови послания

state-moderate.jpg През 2018 г. се наблюдава слабо увеличение в крайното енергийно потребление, което достига едва 0.1% в сравнение с предходната 2017 година. Крайното енергийно потребление през 2018 г. е повишено с 9.8% спрямо началото на разглеждания период – 2014 година.

state-moderate.jpg  През 2018 г. се наблюдава лек ръст на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната от 0.2% спрямо 2017 г., а в сравнение с базисната 2014 година увеличението е 6.2%.

Крайно енергийно потребление

Дефиниция на индикатора

Крайно енергийно потребление - енергия, доставена на краен потребител – общ обем и обем по икономически сектори.

Крайното енергийно потребление е индикатор, който характеризира динамиката на изменение на потреблението на доставената до краен потребител енергия. Тази динамика като цяло показва какъв напредък е постигнат в процеса на намаляване на енергийното потребление и намаляване на въздействието върху околната среда на отделните крайни потребители: транспорт, промишленост, селско стопанство, домакинства и др. Този индикатор може да се използва както за целите на мониторинга, така и при оценка на ефективността на различни политически мерки, свързани с енергийното потребление и енергийната ефективност.

Оценка на индикатора

През 2018 г., в сравнение с 2017 г. най-значителен ръст се наблюдава в услугите – 5.5%, следвани от селското, горско и рибно стопанство – 4.5%, и транспорта – 1.4%. При домакинствата се наблюдава намаление от 3.8%, а при индустрията – 0.8%.

 

Фиг. 1. Крайно енергийно потребление, ktoe

 Източник: НСИ

Изменението на крайното енергийно потребление по сектори е показано в Таблица 1 и на Фиг. 2. 

Табл. 1. Крайно енергийно потребление по сектори, ktoe

 

2014

2015

2016

2017

2018

Индустрия

2 618

2 720

2 656

2 754

2 731

Транспорт

2 917

3 212

3 268

3 325

3 372

Домакинства

2 165

2 193

2 252

2 319

2 230

Селско, горско и рибно стопанство

190

186

185

177

186

Услуги

992

1 079

1 157

1 167

1 231

Крайно енергийно потребление

8 882

9 389

9 518

9 742

9 750

 

 Фиг. 2 Изменение на крайното енергийно потребление по сектори, ktoe

Източник: НСИ
 

Брутно вътрешно потребление на горива и енергия

Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници; БВПЕ на глава от населението – динамика в периода 2014 – 2018  г. и сравнение с други страни от ЕС.

Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но производството и потреблението на енергия оказват значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO2 са резултат от изгарянето на въглища. Едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр. метан). Производството на енергия от възобновяеми източници (ВИ) оказва най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочната цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергийното потребление и увеличаване на дела на енергията от ВИ. Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергийни носители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.

Оценка на индикатора 

През 2018 г. се наблюдава ръст на брутното вътрешно потребление в размер на 0.2% спрямо 2017 г.

Изменението на брутното вътрешно потребление на енергия е показано на Фиг. 3, а разпределението по енергийни източници в Таблица 2.

 

Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe

Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на енергия в периода 2014 – 2018 г., кtoe        

 

2014

2015

2016

2017

2018

Въглища и горива от тях

6 357

6 607

5 699

6 123

5 634

Природен газ

2 363

2 595

2 687

2 762

2 612

Нефт и нефтопродукти

4 014

4 344

4 352

4 555

4 611

Ядрена енергия

4 046

3 912

4 010

3 940

4 168

Възобновяеми източници

1 860

2 076

2 022

1 952

2 520

Невъзобновяеми отпадъци

13

18

32

39

71

Електрическа енергия

-813

-909

-548

-471

-671

Брутно вътрешно потребление на енергия

17 840

18 643

18 254

18 899

18 945

Източник на данни: НСИ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в Република България нараства до 2.70 toe през 2018 г., като през 2014 г. е 2.47 toe.

Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България, toe

 

2014

2015

2016

2017

2018

БВЕП/население, toe

2.47

2.60

2.56

2.67

2.70

Източник: НСИ

Енергийна интензивност

Ключов въпрос

Какви са тенденциите по отношение на поставената цел в „Енергийната стратегия на Република България до 2020“ за 50% намаляване енергийната интензивност до 2020 г. в сравнение с 2005 година?

Ключови послания

state-good.jpg В периода 2013 – 2018г. се наблюдава спад и за двата индикатора. През 2018 г. брутната енергийна интензивност намалява с 3,0 %, а крайната енергийна интензивност с 2,9 % в сравнение с предходната 2017, което означава по-малко потребление на енергия за единица произведен БВП. Измененията на брутната енергийна интензивност и крайната енергийна интензивност за периода 2013 г. – 2018 г. са показани на фиг. 4. 

Дългосрочната тенденция през периода 2013-2018 г. е при ръст на БВП първичната и крайната енергийна интензивност да намаляват в резултат от прилаганите мерки за повишаване на енергийната ефективност във всички сектори.

 

Фиг. 4 Енергийна интензивност за периода 2001 – 2017  кг.н.е/лв.2010

 

Енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници

Ключов въпрос

Какви са тенденциите през 2018 г. за постигане на задължителната национална цел за 16% дял на енергията, произведена от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 година?

Ключови послания

state-good.jpg През 2018 г. брутното вътрешно потребление на енергия от ВИ достигна 2 520.1 ktoe, като формира дял от 13,3% в брутното вътрешно потребление на енергия в страната. В сравнение с 2017 г. брутното вътрешно потребление на енергия от ВИ през 2018 г. се е увеличило с 29.1%.

state-good.jpg През 2018 г. брутното крайно потребление на енергия от ВИ достига 2 230,1 ktoe, като формира дел на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в размер на 20,53 %. Постигнатият дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия надхвърля с повече от 4 процентни пункта задължителната национална цел от 16 % за 2020 г.  

Делът на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в брутното крайно потребление на енергия е отношение на потреблението на енергия от ВИ (нормализиране на електрическата енергия, произведена от водна и вятърна енергия) към брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ). При изчисляването на дела на енергията от ВИ се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.) и разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година.

Табл.4. Дял на енергията от възобновяеми източници в брутно крайно потребление на енергия (БКПЕ) през периода 2010 – 2018 г.

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

Енергия от ВИ, ktoe

1 380.9

1 464.1

1 626.0

1 838.9

1 804.9

1 922.0

1 991.8

2 038.2

2 230.1

Дял на енергията от ВИ в БКПЕ, %

13.93%

14.15%

15.84%

18.90%

18.05%

18.26%

18.76%

18.70%

20.53%


В количествено изражение е отбелязан ръст в брутното крайно потребление на енергия от ВИ от 191.9 ktoe в сравнение с предходната 2017 г. Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължи на ръст в потреблението на енергия от ВИ в сектори: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и в сектор транспорт. 

През 2018 г. крайното потребление на електрическа енергия от ВИ е увеличено и достига 738 ktoe, в сравнение с 645,2 ktoe през 2017 г. С най-голям принос е производството на електрическа енергия от водни електрически централи (50,6 %), следвано от централите на биомаса (17,4 %), вятърните (16,4 %) и фотоволтаичните (15,6 %) електрически централи. 

Крайното потребление на енергия за отопление и охлаждане от ВИ през 2018 г. е 1 349,2 ktoe и бележи ръст спрямо 2017 г. (1 229,7 ktoe) от 9.7 %. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса. 

Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2018 г. е 218,6 ktoe. Постигнатият дял на енергията от ВИ в сектор транспорт е 8,06 % и се отбелязва ръст от 0,82 процентни пункта в потреблението на енергия от ВИ в сравнение с предходната 2017 г. (7,24 %). В сравнение с 2010 г. използването на енергия от ВИ се е увеличило повече от 7 пъти. С най-значим принос за това са биогоривата, чието потребление през 2017 г. и 2018 г. формира 94,6 % от крайно потребление на енергия от ВИ в сектор транспорт. 

Представената информация е по данни от Общите енергийни баланси на НСИ за 2017 г. 2018 г., SHARES tool 2018, Eurostat и Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., приет от МС през м. февруари 2020 г.

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници 

  • Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.

Енергийната стратегия на Република България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика, в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:

  • 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
  • 20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
  • Подобряване на енергийната ефективност с 25%.

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 г. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 г. 

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност 

Основният нормативен документ в областта на енергийната ефективност е Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Целта на закона е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната се включи активно в усилията на Европейския Съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г.

Със закона е регламентиран начинът, по който ще се определи националната цел за енергийната ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между задължените страни. 

  • Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., приет с Решение № 796 на Министерски съвет от 20.12.2018г. 

В изпълнение на изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност през 2014 г. Р Република България разработи и представи в ЕК Национален план за действие по енергийна ефективност (НПДЕЕ) 2014–2020 г. Във връзка с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 2 и параграф 17, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергийната ефективност и в съответствие с изискванията на чл. 24, ал. 2 от Директива 2012/27/ЕС през 2018 г. е разработена актуализация на НПДЕЕ 2014–2020 г.

С НПДЕЕ 2014-2020 г. Република България е определила следните индикативни национални цели за енергийни спестявания за 2020 г.:

  • в крайното енергийно потребление: 716 ktoe/г. (8 325,65 GWh)
  • в първичното енергийно потребление: 1 590 ktoe/г. (18 488,52 GWh), от които 169 ktoe/г. (1965,13 GWh) в процесите на преобразуване, пренос и разпределение в енергийния сектор. 


Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. 

За подпомагане изпълнението на националните цели за енергийни спестявания със ЗЕЕ се въвежда:

  • цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която се разпределя като индивидуални цели между задължените лица. Задължени лица са всички доставчици на горива и енергия на дребно, с изключение на доставчиците на горива за транспорта.
  • задължение във всички отоплявани и/или охлаждани сгради, държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 % от общата им разгъната застроена площ.

Друга мярка за постигане на целите е извършването на задължителни обследвания на сгради с обща РЗП над 500 м2, а от 9 юли 2015 г. – над 250 м2, на промишлени системи с годишно потребление на енергия над 3 000 МWh, както и всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години. 

Изпълнение на националната цел за енергийни спестявания за периода 2014- 2018 г.[1]

 

GWh/г.

ktoe

Национална цел 2014-2020 г.

8 325,6

716

Изпълнение 2018 г.

1 110,8

95,5

Изпълнение 2014-2018г.

6 167,1

530,4

Степен на изпълнение на целта за периода 2014-2018 г. %

74,1

 

Отчетните данни сочат с постигнатите енергийни спестявания в размер на   6 167,1 GWh за периода 2014-2020 г. Това е показател, че страната ни има реална възможност да изпълни поставената крайна цел за енергийни спестявания от 8 325 GWh до 2020 г. Постигнатите спестявания на енергия намаляват търсенето на конвенционални горива от внос и по този начин оказват благоприятен ефект върху намаляването на дефицита на търговския баланс. Енергийните спестявания допринасят пряко за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и са начин за стимулиране на икономическия растеж и създаване на нови работни места в условията на растящи цени на горивата и енергията. 

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници. 

  • Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

На основание чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО и в съответствие с чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 12 от ЗЕВИ е изготвен Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, където е установена задължителната национална цел от 16 % дял на енергията от ВИ източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., която обхваща секторни цели: дял на електрическа енергия от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в страната – 20,8 %, дял на енергия за отопление и охлаждане от ВИ в брутното крайно потребление на енергията за отопление и охлаждане в страната – 23,8 %, дял на енергия от ВИ в транспорта – 10,8 % и са определени мерките за постигането им.

С Втория национален доклад за напредъка на Република България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2011-2012 г., представен в ЕК на основание чл. 22 на Директива 2009/28/ЕО и ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ, Р Република България отчете постигане на задължителната национална цел за 2020 г. С Четвъртия национален доклад, представен в ЕК, е отчетен напредъка на Република България за периода 2015-2016 г., като е постигнат 18,8 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия на страната. Петият доклад за напредъка на Република България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2017- 2018 г. е представен в ЕК в началото на 2020 г., като е отчетен постигнат дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия на страната в размер на 20,53 %.

  • Закон за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е основният нормативен акт, който урежда обществените отношения в областта на енергията от ВИ. Със ЗЕВИ и подзаконовата нормативна уредба към него са транспонирани изискванията на Директива 2009/28/ЕО.

С приетия от Народно събрание през м. май 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ) са извършени промени в схемата за подпомагане на производството на електрическа енергия от ВИ, с които се предвижда ограничаване подпомагането на произведената електрическа енергия от ВИ чрез преференциални цени, като помощта се предоставя чрез премия, изплащана на производителите на електрическа енергия от ВИ с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW. Помощ под формата на преференциална цена се предоставя за производство на електрическа енергия от ВИ от енергийни обекти с обща инсталирана мощност по-малка от 4 MW; 

С приетия Закон за изменение и допълнение на ЗЕВИ (Обн. ДВ бр. 91 от 2.11.2018 г.) са извършени промени с цел:

  • транспониране на изискванията на чл. 2 от Директива 2015/1513/ЕО за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качествата на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (Директива 2015/1513/ЕО);
  • изпълнение на условията по Решение на ЕК за Държавна помощ № С (2016) 5205 final от 04.08.2016 г. на ЕК, относно подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници в Република България - SA.44840 (2016/NN);
  • изпълнение на препоръка на Сметната палата от Одитен доклад № 0300001613 по извършен одит на изпълнението на целите на Европейския съюз и националните цели за производство и използване на биогорива, за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г.
  • Промените с цел транспониране на Директива 2015/1513/ЕО са насочени основно към потреблението на биогорива в транспорта и изпълнението на задължителната цел от 10 % дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспортния сектор към 2020 г. и постигане на националната цел за потребление на биогорива от ново поколение в размер на 0.05 процентни пункта енергийно съдържание от задължителния дял на енергия от ВИ във всички видове транспорт до 2020 г.

 

Източник на данни: МЕ



[1] Съгласно Годишния отчет за изпълнението на Националния план за действие по енергийна ефективност през 2018 г.

 













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС