ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Здравословно състояние на горите в България

 

Ключов въпрос

Достатъчно здрави ли са горите в България, за да се гарантира както устойчивостта им към настоящето и бъдещо въздействие на климатичните промени върху тях, така и техните продуктивни, екологични и защитни функции?

Ключови послания

 

state-good.jpg Отлагане на атмосферни замърсители - и през 2018 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот. Отчетените през последните години по-високи стойности, са признак за подобряване качеството на атмосферния въздух и намаляване на отложените с валежите количества сяра и азот, което означава че екосистемите са в състояние да поемат натоварванията и да поддържат устойчиво състояние.
state-moderate.jpg Обезлистване - преобладават оценените като здрави и слабо увредени (класове „0“ и „1“ на обезлистване), които през 2018 г. са 68.1% от всички наблюдавани дървета. В сравнение с резултатите от обследването през 2017 г. обаче, делът на здравите е намалял с 4.2%, а този на силно засегнатите и мъртвите/изсъхналите дървета леко се е увеличил с 1.7%.
state-good.jpg Увреждания от абиотични, биотични и антропогенни фактори – като цяло, фитосанитарното състояние на горите през 2018 г. е по-добро, в сравнение с предходни години.[2] Делът на наблюдаваните пробни дървета, оценени като здрави (върху които не са открити повреди) се повишава леко - 41%, а общият брой на всички регистрирани повреди се понижава.[3]
state-good.jpg Горски пожари – сравнено със средностатистическите показатели за Република България, изчислени на база данните за периода 2008 – 2017 г. (съответно 471 пожара и 5 316 ha опожарени територии), с 222 горски пожара и 1 453 ha опожарени горски територии, през 2018 г. Република България е под средните стойности и по двата показателя. Преките щети от горските пожари за 2018 г. са оценени на 39 286 лева, което е най-ниската стойност за последните 20 години.  

 

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.1– Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите, съответстващ на SEBI 009 от европейските индикатори за биологично разнообразие
Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.

Оценка на индикатора

Оценката е направена на базата на проучвания,  проведени през 2018 г. в постоянните пробните площи (ППП) от ниво ІІ на МКП Гори[4]  и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). Като цяло, 2018 г. може да се определи като по-влажна за районите на постоянните пробни площи Старо Оряхово и Юндола и по-суха за района на ППП Витиня. След сравнително по-сухите 2015 и 2016 г. и наблюдаваното повишение на количествата през 2017 г., регистрираните количества през 2018 г. отново са по-високи в ППП Старо Оряхово и Юндола и най-ниски за петгодишния период в ППП Витиня. През 2018 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня е 643.3 mm, около 22% по-малко в сравнение с 2017 г., в ПП Юндола те са 938.9 mm (с 43% повече), а в ПП Старо Оряхово – 537.5 299 mm (с 80% повече). 

След плавното покачване на стойностите на средната годишна температура на въздуха, отчетено в периода 2011-2016 г., през 2017 г. и 2018 г. се наблюдава тяхното понижаване. Съчетанието на ниските температури на въздуха с  високата атмосферна влажност  в районите на ПП Витиня и ПП Юндола през зимните месеци, е предпоставка за образуване на слани и обледеняване на клоните на дърветата, които водят до увреждания и влошават състоянието на екосистемата. През 2018 г. в района на ПП Старо Оряхово е отчетено по-влажно време, с повече валежи, като нивото на относителната влажност на въздуха остава висока, както през 2017 г. Лятото се оказа много сухо, което съчетано с високите летни температури  може да се окаже стресов фактор за дъбовите насаждения в района.   

Фиг. 1. Киселинност на отлаганията на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Витиня

За периода 2014-2018 г. се забелязва, че през последните години валежите на открито и под склопа на насажденията в района на пробната площ, отново са в диапазона на киселинните валежи (фиг.1). През студените месеци, стойността на показателя рН е с около 0.36 рН единици по-ниска, в сравнение с отчетената през летните месеци. 

Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито през 2018 г. е 5.76 kg/ha/yr, с около 2.6 kg/ha/yr по-малко спрямо 2017 г. Разликата в отлагането на общ азот на открито и под бука е незначителна (0.16 kg/ha/yr по-малко под бука). За последните пет години не се установява определена тенденция в количеството на общ азот при различните отлагания. През 2018 г. са отчетени най-ниските стойности на общ азот в отлаганията (фиг. 2). 

Годишното отлагане на сулфатна сяра на открито e 4.66 kg/ha/yr, което е с около 28% по-малко от  постъпилото количество през 2017 г. (фиг. 3). Под короните на бука се отлага по-голямо количество – 5.5 kg/ha/yr, което е почти не се различава от това, регистрирано през предходната година. Данните за отлагането на сулфатна сяра със смесените отлагания на открито за периода 2014 – 2018 г. не показват определена тенденция, най-малки количества са отчетени  2016 г. (3.65 kg/ha/yr), а най-големи през 2014 г.(7.41 kg/ha/yr). 

Концентрациите на кисели и базични йони варират през петгодишния период, в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2017 г., през 2018 г. е установено увеличаване на отлаганията на хлориди. От базичните йони се отлага повече калций, а от тежките метали - мед, олово, кадмий и алуминий. През 2018 г., чрез стъбления отток са се отложили по-малки количества кисели и базични йони, спрямо предходната година.    

Старо Оряхово

През 2018 г. значително се увеличава количеството на валежите в района – с около 80% сравнение с 2017 г. Отлаганията на открито са в киселия диапазон.  През 2018 г., в района се отлагат по-големи количества азот - нитратен и амониев, сулфатна сяра и фосфати, от базични йони – калций и натрий и от металите – желязо, мед, цинк, олово и алуминий. 

Показателят рН на смесените отлагания на открито варира от 4.8 до 6.8 при отделните проби през 2018 г. Средногодишната стойност на рН на отлаганията е съответно  5.21 рН единици и се запазва в киселия диапазон за валежите. Под склопа на благуновото насаждение, през 2018 г. отлаганията са извън диапазона на киселите валежи с отчетена стойност на рН - 5.66 рН единици, като в отделни проби варира от 5.3 до 6.9 рН единици (фиг. 1). 

Постъпващият общ азот със смесените отлагания на открито през 2018 г. е 3.18 kg/ha/yr, което е 1.3 пъти повече от това през 2017 г. В периода 2015 - 2018 г. се наблюдава леко повишаване на постъпването на общ азот в района на пробната площ. Под склопа на благуновото насаждение  се отлага повече азот от установеното в смесените отлагания на открито. Най-големи количества се наблюдават през 2016 г., като през следващите години леко намаляват. По отношение на мокрите отлагания не може да се очертае определена тенденция (фиг. 2). 

През 2018 г. са установени най-големите количества на отложена сулфатна сяра за последните пет години. Количеството на отложената сяра на открито е 3.15 kg/ha/yr, което e с 39% повече от предходната 2017 г., а под склопа на благуновото насаждение – 2.71 kg/ha/yr.  Анализът на данните показва, че от 2015 г. има постепенно увеличаване на количеството отлагана сяра в района на ППП Старо Оряхово. През отделните години, при мокрите отгагания, се наблюдава вариране на отлаганата сяра, без определена тенденция. (фиг. 3). 

През 2018 г., с атмосферните отлагания са постъпили по-големи  количества азот - нитратен и амониев, сулфатна сяра и фосфати, от базичните йони – калций и натрий и от металите – желязо, мед, цинк, олово и алуминий.  

Юндола

През 2018 г. количеството на валежите се увеличава с около 30% в сравнение с 2017 г. и  е най-голямо за периода 2014 – 2018 г. Под склопа на смърчовото насаждение, както и през предходните години, е отчетено по-малко количество валежи - около 2.5 пъти по-малко. Показателят рН на валежите на открито е на границата на киселия диапазон, а на мокрите - в слабо киселия спектър. Стойностите му през отделните периоди варират в диапазона от 5.3 до 6.6. Средната стойност на рН на смесените отлагания на открито е 5.6 и няма промяна в сравнение с 2017 г. Киселинността на отлаганията под склопа на насаждението е малко по-висока, в сравнение с тези на открито, но разликата е незначителна – 0.05 рН единици (фиг. 1). През последните 2 години отлаганията под склопа са киселинни (стойността на рН е под 5.6). 

Количествата общ азот варират без ясна тенденция в периода 2014 - 2018 г. (фиг. 2). Най-много общ азот е постъпил със смесените отлагания на открито през 2014 г. - 7.66 kg/ha/yr, а най-малко през 2018 г. - 5.56 kg/ha/yr. С изключение на 2017 г., под смърчово-еловото насаждение се отлага по-малко азот, в сравнение със смесените отлагания на открито. Най-ниската стойност е отчетена през 2016 г. – 3.51 kg/ha/yr, а най-високата през 2017 г. -7.62 kg/ha/yr. По отношение на мокрите отлагания, през 2014 г. прави впечатление сравнително по-високата стойност – 7.10 kg/ha/yr,  в сравнение със следващите години, като разликата достига до 3 пъти. 

Значително вариране, без ясно изразена тенденция във времето се наблюдава и в отлагането на сулфатна сяра (фиг. 3). В смесените отлагания на открито най-високи стойности са установени през 2018 г. - 5.26 kg/ha/yr, а най-ниски през 2016 г. - 1.91 kg/ha/yr. По-значителни са отлаганията под склопа, което е показател за положителен сулфатен обмен. Най-голямото количество сяра е постъпило с отлаганията под склопа на насаждението през 2017г. – 9.13 kg/ha/yr. Варирането през отделните години под склопа на насаждението също е значително и не съответства на годишния ход на количеството отложена сяра, чрез смесените отлагания на открито. Чрез мокрите отлагания, постъпилата сяра е значително по-малко от установеното в смесените отлагания на открито и под насаждението. Най-големи количества с тези отлагания са отчетени през 2014 г.

В сравнение с 2017 г., през 2018 г. е установено увеличаване на отлагането чрез смесените отлагания на открито на сулфати, нитрати и хлор от йоните с кисели функции; магнезий и калций от базичните йони и  желязо и олово от тежките метали. 

В периода 2014 – 2018 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ПП продължават да са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания. 

За периода от 2014 до 2018 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот (фиг.2 и 3), като и в трите ПП е установена тенденция за по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата. При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори продължават да понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ПП са по-толерантни към азотните, отколкото към серните отлагания.

Фиг. 2. Отлаганията на азот на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС


Фиг. 3.
Отлаганията на сяра на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Резултатите са в съответствие с общоевропейската  тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“.  

Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.

 

ОБЕЗЛИСТВАНЕ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.3 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 
Нивото на обезлистване (загубата на листна маса) е показател за степента на увреждане на горите и нарушение на здравословния им статус. Обезлистването е индикатор за влошаване на здравето и жизнеността на дървото. Този показател реагира на различни фактори, включително промяна в климатичните условия, екстремни метеорологични явления, атмосферни отлагания, насекомни и гъбни нападения. Оценката на обезлистването представлява ценна система за ранно предупреждение за отговора на горските екосистеми на различните промени и стрес фактори. Съгласно възприетата международна скала за оценка[5], наблюдаваните дървета се класифицират в пет степени: 0 - здрави или без увреждания (обезлистване от 0 до 10%), 1 - слабо увредени (обезлистване от 11 до 25%), 2 - средно увредени (обезлистване от 26 до 60%), 3 - силно увредени (обезлистване от 61 до 99%) и 4 - мъртви (100% обезлистване).

Оценка на индикатора[6]

През 2018 г. обследванията върху промяната в степента на обезлистване и оцветяване на короните, повредите от биотични, абиотични и други стресови фактори, са проведени при 5595 дървета в 160 постоянни пробни площи от мрежата на Програмата за Мониторинг на горски екосистеми – ниво I (широкомащабен горски мониторинг). Оценките са извършени на ниво пробно дърво и включват четири иглолистни: бял бор (Pinus sylvestris L.), черен бор (Pinus nigra Arn.), обикновен смърч (Picea abies L.) и обикновена ела (Abies alba Mill.) и осем широколистни дървесни вида: обикновен бук (Fagus sylvatica L.), цер (Quercus cerris L.), благун (Quercus frainetto Ten.), зимен дъб (Quercus petraea Liebl.), червен (американски) дъб (Quercus rubra L.), обикновен габър (Carpinus betulus L.), едролистна липа (Tilia platyphillos Scop.) и обикновен кестен (Castanea sativa Mill.). Общият брой на наблюдаваните иглолистни пробни дървета е 2426 (43%), а на широколистните – 3169 (57%).

По показателя „обезлистване“, наблюдаваните иглолистни и широколистни пробни дървета леко влошават състоянието си спрямо 2017 г., като делът на здравите и слабо обезлистените спада с 4% (68.2% са оценени в 0 и 1 степени). Наблюдава се увеличаване на процента на съхнещите и мъртви/изсъхнали дървета от 3 и 4 степени – 6.73% през 2018 г., спрямо 5.0% през 2017 г. (фиг. 4)

Фиг. 4. Времева серия 1998-2018 г., обезлистване при всички дървесни видове, %

Източник: ИАОС

Тенденцията за по-добро състояние на широколистните, спрямо иглолистните се запазва и през 2018 г. Делът на здравите и слабо обезлистени (0 и 1 степени) спада леко при наблюдаваните широколистни дървесни видове до 78.2% и по-осезателно при иглолистните до 55.0%, което е с 8.1% по-малко в сравнение с 2017 г. Отчетено е увеличаване на дела на съхнещите и мъртви/изсъхнали дървета от 3 и 4 степени  при иглолистните – 10.9% през 2018 г., спрямо 6.5% през 2017 г., докато при широколистните наблюдаваме слабо понижаване – 3.6%, спрямо 3.8.% през 2017 г. (фиг. 5).

От широколистните дървесни видове до 60 години, в най-добро състояние е насаждението от източен бук в района на Странджа, където 100% са здрави, без обезлистване. В много добро състояние са насажденията от червен (американски) дъб  и благун, при които над 90% от наблюдаваните дървета са оценени като здрави и слабо обезлистени (в 0 и 1 степени на обезлистване). С най-голям процент на обезлистване са насажденията от цер, в които 38.8% от наблюдаваните дървета са с обезлистване над 25%, следват тези от обикновен бук с 26.3%. От тези над 60 години, в най-добро състояние е насаждението от едролистна липа, където 100% от пробните дървета са здрави (в степен 0). В добро състояние са тези в насажденията от цер с 81.4%, следват тези от обикновен бук със 79.7% здрави. С най-висок процент на обезлистване, над 25% (2+3+4 степени), са наблюдаваните дървета от обикновен кестен - 100% и обикновен габър – 32.8%.

Фиг.5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове, %

Източник: ИАОС

От наблюдаваните  иглолистни дървесни видове до 60 години (насаждения от бял бор и черен бор), в по-добро състояние са тези от черен бор, при които делът на дърветата оценени в степен 4 (мъртви/изсъхнали) е 0.5%, докато при тези от бял бор  той е 11.5% .

В тези над 60 години, се наблюдава влошаване в състоянието на обикновения смърч, където делът на здравите или слабо обезлистените през 2018 г. е намалял до 77.8%, спрямо 91.3% през 2017 г., а този на силно обезлистени или мъртви/изсъхнали е увеличен до 4.4%, спрямо отчетените за предходната година 1.6%. Влошаване е отчетено и за състоянието на насажденията от обикновена ела, където процентът на наблюдаваните дървета, оценени като здрави или слабо обезлистени е намалял от 90.9% през 2017 г. на 62.4%, а на силно обезлистените или мъртви/изсъхнали се е увеличил с 9.1%.

В най-лошо състояние продължават да са насажденията от бял бор, където само 44.9% са здравите и слабо обезлистени дървета. Лошото им състояние основно се дължи на повреди от биотичен характер - върховият корояд (Ips acuminatus) и кореновата гъба (Heterobasidion annosum), които нанасят големи поражения на насаждения в наблюдаваните пробни площи.

Фиг.6. Динамика на обезлистване при широколистни видове, %

Източник: ИАОС

За целия анализиран период, общо за наблюдаваните широколистни дървесни видове се очертава тенденция към подобряване на състоянието по отношение на показателя „обезлистване“, докато при иглолистните, особено през последната година е налице, значително намаляване на дела на здравите и слабо засегнати дървета и увеличаване на силно обезлистените и изсъхналите/мъртви дървета.

 

 УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 
Горите и другите площи от горските територии, в които са установени увреждания, класифицирани по основните увреждащи фактори (абиотични, биотични и човешка дейност) и по вид на горите.

Оценка на индикатора[7]

Екологичният мониторинг, проведен в мрежата за широкомащабен мониторинг на горски екосистеми (ниво I) през 2018 г. показа, че при 41% от наблюдаваните пробни дървета не са установени увреждания. Делът на здравите е слабо увеличен, в сравнение с предходната година. Общото здравословно състояние се оценява като добро.

Анализът на данните за повреди  по основните дървесни видове показва, че отново с най-голям процент са тези, причинени от насекомни вредители и гъбни патогени – 75% от всички повреди (фиг. 7).

Видовият състав на установените патогени и насекомни вредители в наблюдаваните иглолистни насаждения се запазва относително непроменен в преобладаващата част от постоянните пробни площи (ППП).

В насажденията от бял бор, черен бор и ела са открити огнища  и повреди  от  кореновата гъба (Heterobasidion annosum) (сн. 1). Установено е повсеместно разпространение на заболяване по черния бор, причинено от гъбния патоген Diplodia sapinea  (syn. Sphaeropsisi sapinea). Наблюдава се повишаване на интензитета му в районите на Северното Черноморие и Югозападна Република България.

В насажденията от обикновен бук е отчетено развитие на некрози, причинени от патогените Nectria spp. и по-рядко от Ascodichaena rugosa. Регистрирани са нападения от насекомните вредители Orchestes fagi, Mikiola fagi и Hartigiola annulipes.

В дъбовите насаждения (Quercus cerris, Q. frainetto, Q. petraea и Q. rubra) в ниска степен са повредите от листозавивачки и педомерки (Tortricidae и Geometridae). В част от чистите церови насаждения е намерен Хипоксилоновия рак (Hypoxylon  mediterraneum). Сериозни последици за насажденията от благун (Quercus frainetto) и зимен дъб (Quercus рetraea) е заразяване на дърветата с трахеомикозно заболяване с причинител Ceratocystis roboris.

Резултатите от мониторинга на кестена в заложената пробна площ е доказателство за влошаващото се здравословно състояние на този дървесен вид на територията на Беласица планина. В сравнение с 2017 г., 20% от дърветата от 2-ра степен на повреда са преминали в 3-та. Причина за влошаване на състоянието е развитието на патогена Cryphonectria parasitica по всички дървета. Известно е, че в другото естествено находище на кестен в Берковския Балкан, видът е в критично състояние. Не са оптимистични прогнозите и за насаждението в Беласица, в което данните от настоящото обследване показват, че всички дървета са с признаци на това заболяване (сн. 2). Въпросът е, дали видът ще може да се справи по естествен път, или с помощта на човешка намеса с това опасно гъбно заболяване, причинено от Cryphonectria parasitica.

В проучените горски насаждения и култури се срещат представители, както на съдействащите стресови фактори (листни патогени и насекоми дефолианти), така и на вторичните стресори (насекоми-ксилофаги и факултативни паразити).

На този етап не са установени масови нападения от насекомни вредители и гъбни болести. Възникването на неблагоприятни за дървесните видове климатични условия, обаче, могат да предизвикат внезапни каламитети на насекомните вредители и епифитотии на опасни гъбни патогени.

Хипоксилоновият рак (Hypoxylon  mediterraneum) е открит в голяма част от издънковите церови насаждения.

Върху насажденията, негативно въздействие оказват и абиотичните фактори, делът на които през 2018 г. е намалял повече от 2 пъти (7% от всички регистрирани повреди), в сравнение с 2017 г. (фиг.7).  Както е известно пораженията от мокър сняг и силен вятър имат локален характер, което е свързано с конкретните условия на месторастенията, видовия състав и възрастта на дървостоя. В някои от насажденията все още се наблюдава отрицателното въздействие от снеговалите, ветроломите и ветровалите от 2016 и 2017 г. Останалите на терена паднали дървета са потенциални огнища на масово развитие на корояди.

Човешкият фактор, запазва нивото си на въздействие – 6%. В сравнително малък брой ППП са установени бракониерски сечи, но за съжаление, на територията на ДГС Търговище и ДГС Троян, продължават както незаконните сечи, така и изсичането при проведени планови сечи на обозначени с трайни знаци на терена насаждения, част от мрежата на националната програмата за мониторинг на горските екосистеми. В резултат на планова сеч, в ППП 0647, разположена на територията на ДГС Търговище са изсечени над 20% от трайно маркираните пробни дървета, а в ППП 0158, която е на територията на ДГС Троян - над 15%. 

Фиг.7.  Увреждащи фактори в горите през периода 2008 – 2018 г., %

Източник: ИАОС 

На база данните от информационната система[8]  към Изпълнителната агенция по горите, за резултатите от лесопатологичния мониторинг и обследванията за нападения от вредители, болести и други повреди през 2018 г., и необходимите лесозащитни мероприятия за 2019 г., е направена оценка на главните заплахи за основните дървесни видове в Република България и са посочени основните абиотични и биотични фактори, които оказват влияние върху състоянието на насажденията.

Анализът на данните показва, че фитосанитарното състояние на горите е по-добро, в сравнение с предходните години. И през 2018 г. с най-голям дял са териториите, засегнати от насекомни вредители и патогени, причиняващи болести и съхнене на дърветата – 56% от общата залесена площ в страната. В сравнение с предходната година, засегнатите от насекомни вредители територии в широколистните гори са се увеличили с 48%. Най-значителни са нападенията от листозавивачки и педомерки (Tortricidae и Geometridae), които нарастват със 116% в сравнение с 2017 г. (от 45 073 da на 97 347 da).

В иглолистните гори, засегнатите от насекомни вредители площи са намалели с 6%. Боровата процесионка продължава да бъде най-значимият вредител, като запазва сравнително високо ниво на засегнати площи – 124 553 da. Наблюдава се разширяване на ареала ѝ в посока изток.  През 2018 г. е установено намаляване на нападнатите от корояди и ликояди площи, което се дължи както на своевременното провеждане на санитарни и принудителни сечи, така и на по-доброто физиологично състояние на иглолистните насаждения, в следствие на добрата влагозапасеност на почвата през зимата и значителните количества валежи през пролетта на 2018 г. Макар и локално, основно в Югозападна България, сериозен вредител в боровите култури е ръждивата борова листна оса (Neodiprion sertifer Geoffr.), която е втора по значение от иглогризещите насекоми в страната.

Намаляване на площите, засегнати от болести и вредители се наблюдава както в иглолистните, така и в широколистните гори. В резултат на лесовъдските мероприятия, свързани с трансформацията на иглолистните насаждения, намиращи се извън ареала си, се наблюдава подобряване на физиологичното им състояние, което от своя страна ги прави по-устойчиви. През 2018 г. общата засегната площ от болести и съхнене по иглолистните видове е 84 007 da, което е с 62% по-малко сравнено с предходната година. Засегнатите площи при широколистните са 16 284 da, или намаление от 37%.

През 2018 г. значително нарастват засегнатите площи от абиотични причини -  увеличението е с 42%, от 270 036 da през 2017 г. до 383 786 da през 2018 г. Те са оказали и най-голямо влияние върху здравословното състояние на горите. В иглолистните насаждения, най-значими са повредите от ветровали и ветроломи – 196 551 da, а повредите от снеговали и снеголоми са върху 95 260 da.

Обобщената оценка показва, подобряване на здравословното състояние на горите през 2018 г., в сравнение с предходните години. Установените повреди  са върху 852 112 da или 2% от залесените територии в страната, от които 164 329 da силно засегнати.

 

УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ ОТ ГОРСКИ ПОЖАРИ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 
Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект


Оценка на индикатора

За първи път в историята, през 2018 г., пасищата и блатата са екосистемите в Европа, които са най-силно засегнати от пожари. Според изчисленията на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) в рамките на програмата на ЕС „Коперник“, площта на опожарените територии в централната и северната част на Европа е почти 60 пъти по-голяма от средната стойност за последното десетилетие. Добре известно е, че екстремните метеорологични условия не са единствената причина за пожари. Човешките действия, волно или неволно, често инициират пожари, които се разпространяват неконтролируемо при екстремните метеорологични условия, взимайки човешки жертви и причинявайки огромни материални и екологични щети. Тревожен е фактът, че 36% от общата опожарена площ през 2018 г. е в уязвими екосистеми от европейската екологична мрежа Натура 2000. Това заличава постигнатите за десетилетия резултати, свързани с опазването на ценни видове и местообитания. [9] 

Според годишния доклад на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), през 2018 година в страната са регистрирани 222  горски пожари, които са засегнали 14 53 ha горски територии, като само 19.7 ha от тях са опожарени от върхови пожари. Площта на опожарените иглолистни гори е 223 hа, засегнатите площи с широколистни гори са 1130.8 hа, тези със смесени гори са 29.5 hа, а 69.7 hа са опожарените треви и незалесени горски територии. За сравнение, през 2017 година в страната са регистрирани 513 горски пожар, които са засегнали 4569 hа горски територии, като 989 hа от тях са опожарени от върхови пожари. След 2014 г. това е втората година с най-ниски статистически показатели за брой пожари и опожарени горски територии (фиг. 8 и фиг. 9).

За разлика от предишни години, през 2018 г. най-високият процент опожарени площи са регистрирани в горски територии, които са частна собственост – 53%, което основно се дължи на местоположението на огнищата на пожари - в близост до населени места (Северозападна и Централна Република България), където частните гори преобладават.

По-голямата част от горските пожари в страната (над 63%) са възникнали в края на пожароопасния сезон - в края на м. октомври в ДГС Плевен са опожарени 617.7 ha, а в ДГС Мездра – 310.7 ha. 

Според средностатистическите показатели за Република България, публикувани от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS)[10] и изчислени на база данните[11] за периода 2008 – 2017 г. (съответно 471 пожара и 5 315 ha опожарени територии), Република България е под средните стойности през 2018 година и по двата показателя. 

От опожарените горски територии, с най-голям дял са тези частна собственост - 53%, държавна собственост са 41% и общинска собственост са 6%.   

Преките щети от горските пожари през 2018 г. са оценени на 39 286 лева, което е най-ниската стойност за последните 20 години. За сравнение през 2017 г. те са били близо 4 000 000 лева, а средната стойност за последните 10 години е около 5 000 000 лв. 

На фиг. 8 и 9 са представени опожарените площи и броят на възникналите пожари в горските територии на Република България за периода от 2000 до 2018 г. Детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за периода 2008 – 2018 г. е представена в таблица 1.

 Източник: ИАГ

Основните причини за възникване на горски пожари през 2018 г. са:

  • 71% (158 броя) - причинени от човешка небрежност
  • 6% (13 броя) - умишлени;
  • 3%  (7 броя) - естествени (мълнии);
  • 20% (44 броя) - неизвестни.


Анализът на основните причини показва отново, че едва 3 % са пожарите, предизвикани по естествен път - мълния, докато всички останали 97 % са плод на човешко действие или бездействие. Основен фактор продължава да е небрежността от земеделските стопани, най-вече при почистване на пасища и необработваеми земеделски земи.

Табл. 1. Статистика на горските пожари за периода 2008 – 2018 г.

Година

Общ брой на пожарите


Засегнати
горски територии (ha)

 

Причини за пожарите
(брой на пожарите)

Човешка дейност

Естествени

Неизвестни

2008

582

5 289

484

8

90

2009

314

2 276

231

5

76

2010

222

6 526

191

1

30

2011

635

6 883

418

7

210

2012

876

12 730

669

42

165

2013

408

3 314

334

12

62

2014

151

916

128

3

20

2015

429

4 313

335

12

82

2016

584

6 340

472

22

90

2017

513

4 569

431

14

68

Средно (2008-2017 г.)

471

5 316

369

13

89

2018

222

1453

171

7

44

Източник: ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS за 2018 г.

Мерки за защита на горите[12]

Мерки  за защита на горите от болести и вредители

Поддържането на здравето и жизнеността на горските екосистеми се осъществява на основата на екологичния подход в лесозащитата и чрез извършване на навременни лесовъдски и лесозащитни дейности и прилагане на безвредни биологични лесозащитни средства. По отчетни данни на ИАГ, през 2018 г. лесозащитни мероприятия са проведени върху 37 507 ha горски територии, като са изхразходвани 128 7300 лв. С цел недопускане на масово обезлистване от насекомни вредители в горските насаждения и култури са проведени:

Авиоборба - проведената авиоборба през 2018 г. в иглолистните гори е на обща площ 1530.4 hа при предвидени по прогноза 2401.3 hа. Отчетеният ефект от авиоборбата изразен в смъртност на вредителите е от 78 до 89 %. Общо за авиоборбата през годината са изразходвани 87 110 лв. 

Наземна химична и биологична борба - извършена е наземна химична и биологична борба на обща площ  558.5 hа. 

Механична борба - проведена е механична борба на площ от 131.1 hа и санитарни сечи на площ от 41 188 hа.

Всички предвидени за 2018 г. лесозащитни мероприятия са преизпълнени с изключение на авиоборбата и санитарните сечи. Санитарните сечи са изпълнени на 86 % спрямо прогнозата за 2018 г. 

Мерки  за защита на горите от пожари

Отличните резултати през 2018 година се дължат както на превантивната дейност, така и на вложените през последните години немалки финансови ресурси от МЗХГ, държавните горски предприятия и МВР за специализирана техника, обучение и създаване на доброволни формирования. 

През 2018 г. започна и разширяването на системите за наблюдение и откриване на пожари в горските територии, като по подмярка 8.3 „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. в пет Регионални дирекции по горите - Берковица, Благоевград, Бургас, Кърджали и Сливен ще бъдат изградени общо 18 кули и 5 центъра за наблюдение.

 



[2] Резултати от лесопатологичното обследване за нападения от вредители, болести и други повреди през 2018 година и необходимите лесозащитни мероприятия за 2019 година, ИАГ

[3] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2018 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[4] International Co-operative Programme on Assessment and Monitoring of Air Pollution Effects on Forests (ICP Forests), operating under the UNECE Convention on Long-range Transboundary Air Pollution (CLRTAP)

[5] ICP Forests Manual

[6] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2018 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[7] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2018 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[8] Информационна система с база данни от обследванията и лесопатологичния мониторинг, Сведение за резултати от лесопатологичното обследване за нападения от вредители, болести и други повреди през 2018 година и необходимите лесозащитни мероприятия за 2019 година., Приложение 5, ИАГ

[9] Forest Fires in Europe, Middle East and North Africa 2018, Joint report of JRC and Directorate-General Environment

[10] Forest Fires in Europe, Middle East and North Africa 2018, Joint report of JRC and Directorate-General Environment

[11] Годишен отчетен доклад на Изпълнителна агенция по горите, 2018

[12] По данни на ИАГ, МЗХ

 

 

 

Макар и локално, основно в Югозападна България, сериозен вредител в боровите култури е ръждивата борова листна оса (Neodiprion sertifer Geoffr.), която е втора по значение от иглогризещите насекоми в страната.













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС