Състояние на почвите

Ключов въпрос

Осигуряват ли почвите в България плодородие?

ЗАПАСЕНОСТ НА ПОЧВИТЕ С БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ

Ключово послание

В периода 2005 – 2018 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.

Дефиниция на индикатора

Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез съдържанието на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот.

Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията.

Оценка на индикатора

Оценката се извършва в рамките на Националната мрежа за почвен мониторинг, въз основа на равномерна мрежа 16x16 km, в която се извършват проучвания в 397 пункта чрез анализ и оценка за съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор.

Пунктовете са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват следните изисквания: отстояние от пресечна точка на не повече от 2 км; почвеното различие и начинът на ползване да съответства на съответната пропорция на национално ниво.

Съгласно чл.10 (1) от Наредба № 4 за мониторинг на почвите са разработени схеми за мониторинг, включващи параметри на наблюдение. Всяка година се пробонабират 25 % от пунктовете на мрежата. През 2018 г. са взети 636 почвени проби от 106 пункта. Оценката на данните за биогенните елементи е извършена чрез статистическа обработка на резултатите в две дълбочини. Оценката на запасеността на почвите се прави в пет степенна скала според съдържанието на орг. С, общ N, P и съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите (C/N), което е регламентирано в Наредба № 4 за мониторинг на почвите (таблица 2).

Таблица 2. Скала за оценка на съдържанието на биогенни елементи в почвата

Параметри	орг. С g/kg	общ N g/kg	общ P mg/kg	C/ N g/kg
Мн.ниско	<5	<0,98	<398	<8
Ниско	5-10	0,98-1,33	398-553	8 -10
Средно	10-15	1,33-1,95	553-924	10-12
Високо	15-25	1,95-2,86	924-1599	>12
Мн.високо	>25	>2,86	>1599	Няма стойност

Таблица 3. Статистически данни за измерените съдържания на биогенни елементи

в обработваеми земи (1) и в пасища и ливади (2) за 2018 г.

Статистическа стойност	орг. С, g/kg		общ N, g/kg		общ P, mg/kg		орг. C/ общ N
Статистическа стойност	1	2	1	2	1	2	1	2
*І дълбочина*
брой	57	49	57	49	57	49	57	49
минимална	5,47	9,07	0,54	0,63	262,67	339,67	0,57	6,49
максимална	32,00	120,73	32,64	8,94	1966,67	2203,00	18,46	27,45
медиана	18,00	26,03	1,60	2,59	727,33	766,67	10,70	9,90
средна	17,96	27,57	2,23	2,74	810,88	879,12	10,98	10,54
*ІІ дълбочина*
брой	57	49	57	49	57	49	57	49
минимална	5,40	5,90	0,56	0,50	2713,00	326,33	7,46	5,81
максимална	33,00	118,10	2,34	8,42	2000,00	2160,00	20,80	24,29
медиана	17,83	19,00	1,57	2,13	708,30	710,00	10,63	9,49
средна	17,40	22,92	1,54	2,40	805,81	843,14	11,49	10,08
*средна запасеност*	*15-25*		*1,95-2,86*		*553-924*		*10-12*

Източник: ИАОС

През 2018 г., обработваемите земи и постоянно затревените площи се характеризират с високо съдържание на органичен въглерод, азот и средна запасеност с фосфор в двете дълбочини: съответно 0-20cm/20-40cm за обработваеми земи и 0-10cm/10-40cm за постоянно затревени площи.

Фиг. 5a. Разпределение на биогенните елементи в почвите по степен на запасеност

за 2018 г. за обработваеми земи и пасища и ливади (*) в първа дълбочина

* биогенните елементи в пасища и ливади

Фиг. 5б. Разпределение на биогенните елементи в почвите по степен на запасеност

за 2018 г. за обработваеми земи и пасища и ливади (*) във втора дълбочина

* биогенните елементи в пасища и ливади

Графиките на фигури 5а и 5б изобразяват разпределението на пунктовете по степени на запасеност с биогенни елементи в петстепенната скала при обследваните пунктове в обработваеми и необработваеми земи.

Получената информация за 2018 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите при наблюдаваните показатели са в рамките на средните за страната стойности, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/минерализиране на органичното вещество.

Таблица 4. Разпределение в % според съотношението на C/N в проби от пунктовете за мониторинг през 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г.

% пунктове от общия брой за съответната година
Дълбочина	I	II	I	II	I	II	I	II	I	II
C/N	2014 г.		2015 г.		2016 г.		2017 г.		2018 г.
< 8	3	3,3	2,2	2,2	2,7	2,7	2,97	4,95	8,49	9,43
8-10	36,8	30	25,2	25,9	15,04	17,7	39,6	36,63	35,85	37,74
10-12	54,2	59,9	51,9	51,9	52,2	52,2	46,53	51,49	34,91	33,02
> 12	6	6,8	20,7	20	12,4	9,7	10,89	6,93	20,75	19,81

Съотношението C/N е индикация за благоприятните условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за стабилност на структурата на почвите. Това отношение варира в широки граници. През 2018 г. преобладават пунктовете (35,85 % за дълбочина 0-10cm/0-20cm и 37,74 % за дълбочина 10-40cm/20-40cm), в които съотношението органичен въглерод/азот се характеризира със ниски до средни стойности, движещи се в границите от 8 до 10 mg/kg. Тези резултати показват сравнително добри възможности за възпрепятстване на мобилността на замърсителите, попаднали в почвите.

Източници на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда

БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ВОДА В ПОЧВИТЕ

Ключово послание

За условията в Република България е необходимо вземането на неотложни мерки за подобряване на условията на поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на съобразени с резултатите от научните изследвания у нас, решения за преодоляване на последствията от промените на климата.

Дефиниция на индикатора

Определя се водния запас в почвите, това е съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ)^{^[3]} в началото и края на вегетационния период. Усвояването на биогенните елементи е възможно само при наличие на вода, т.е. нивото на овлажнение на почвите има определяща роля за усвояването на биогенните елементи. При недостиг биогенните елементи могат да се внесат като торове, но отново степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой.

Оценка на индикатора

Съгласно методиката, по която се определят водните запаси в почвите в агрометеорологичната мрежа на НИМХ, измерванията се провеждат на три постоянни дати - 7, 17 и 27 число на всеки месец от топлата част на годината от месец март – до месец ноември включително (http://agro.meteo.bg/ ). Измерването на 17 март е най-близо до средната дата на началото на вегетационния период в повечето земеделски райони на страната и се определя от трайния преход на средните денонощни температури над 10°С, a измерването на 17 октомври до понижаването на средните денонощни температури под 10°С и се свързва с края на вегетацията.

На фиг.6 до фиг.9 по-долу е показано пространственото разпределение на съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от ППВ в началото и края на вегетационния период, съответно за 2017 г. и 2018 г.

Водните запаси в почвата, изразени в проценти от ППВ или оценени чрез индекса на почвено засушаване (SMI) през различните сезони на 2017 и 2018 г. се различават. По-малки различия се наблюдават при запасите на вода в еднометровия почвен слой в началото на вегетационния сезон. През 2018 г. в по-голямата част от територията на страната влагозапасите са между 90 и 100% от ППВ. Само в крайните Североизточни и Западни райони и част от централната Дунавска равнина те са между 70 и 90% от ППВ. През 2017 г. много по-голяма част от същите райони, са били с влагозапаси значително под максималния запас при ППВ.

В края на вегетационния период състоянието на почвеното овлажнение през 2018 г. се различава от това през 2017 г. През 2017 г. в Тракийската низина и Югоизточна Република България влагозапасите са близки до максималните, а под критичните 70% от ППВ са в Западна Република България. През 2018 г. в много ограничени райони влагозапасите са близки до максималните, а в Дунавската равнина, част от Тракийската низина и Югозападна Република България те са под критичните, достигащи изчерпване до 31% от ППВ. В крайдунавските райони на области Плевен, В. Търново и Русе, както и в Кюстендилска и Благоевградска области водните запаси в еднометровия почвен слой са изцяло изчерпани. Така преди старта на периода на есенно-зимното влагонатрупване, в голяма част от обработваемите земи, дефицитът на вода в почвата е значителен и компенсирането му зависи от количествата на валежите през зимния сезон.

Фиг. 6. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 07.03.2016 г. в еднометровия почвен слой (% от ППВ)*	Фиг. 7. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 07.03.2017 г. в еднометровия почвен слой (% от ППВ)*

Източник: НИМХ

Фиг. 8. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 27.10.2016 г. в еднометровия почвен слой (% от ППВ)*	Фиг. 9. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 27.10.2017 г. в еднометровия почвен слой (% от ППВ)*

Източник: НИМХ

На фигури от 10 до 15 по-долу са представени условията на засушаване във вид на карти за цялата страна през 2017 и 2018 г. в началото, в средата и в края на вегетационния период в земеделските райони на страната.

Стойностите на индекса на почвено засушаване (SMI) през м. март и в двете години показват, че в началото на пролетната вегетация, която се характеризира с усилена консумация на вода от почвата чрез изпарение и транспирация от растенията, условията на засушаване се характеризират като нормални.

Месец юли на 2018 г. се отличава от същия през 2017 г. За разлика от предходната, през 2018 г. райони с екстремно засушаване не се наблюдават, а тези със силно засушаване са значително по-малко и обхващат райони от Югоизточна Република България и крайните Югозападни райони на страната. Друго различие от 2017 г. е значително по-обширните територии от страната с умерена и нормална степен на засушаване. Такива са районите на Предбалкана, Североизточна Република България, част от Тракийската низина и района на Карнобат. Така условията през този период се характеризират като близки до нормалните за сезона.

Фиг. 10. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец март 2016 г.	Фиг.11. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец март 2017 г.

Източник: НИМХ

Фиг. 12. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец юли 2016г.	Фиг. 13. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец юли 2017 г.

Източник: НИМХ

За разлика от 2017 г., когато в края на вегетационния период само в ограничени райони на страната е отчетено силно засушаване, през 2018 г. цялата територия на страната е със степени на повишена, силна и екстремна суша. При тези стойности на SMI влагозапасите са под критичните за нормалното развитие на растенията. Екстремно засушаване е отчетено в централната част на Дунавската равнина – В. Търново, Плевен, Ловеч, Западна Република България - Софийска област, Кюстендил, Благоевград и районите на Чирпан и Сливен. В крайните източни райони и тези на Пловдив и Пазарджик е отчетена висока степен на засушаване.

Това характеризира 2018 г. като година с почвено овлажнение близко до нормалното през пролетта и началото на лятото, последвано от лятна, преминала в есенна суша.

Фиг. 14. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец октомври 2016 г.	Фиг. 15. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец октомври 2017 г.

Източник: НИМХ

Предвид високия риск от възникване на атмосферно и почвено засушаване на територията на Република България е необходимо да бъдат предприети мерки за подобряване на условията за поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на съобразени с резултатите от научните изследвания у нас, решения за преодоляване на последствията от промените на климата.

Продължава да бъде актуален въпроса за необходимостта от спешна промяна в Закона за земеделските земи, в който да се включи дейност по мониторинг на водните запаси в почвата. Това ще реши във висока степен въпросите, свързани с устойчивото управление на поливното земеделие, адаптацията към промените на климата и получаването на добиви от земеделска продукция съизмерими с по-напредналите в това отношение страни. Предвид тенденциите в климатичните промени, препоръчително е да се предприемат действия в посока на възстановяване на поливните площи с цел повишаване и трайно поддържане на интензивно земеделие в страната. Препоръките за преструктуриране на земеделието и специализация на отделните региони за отглеждане на определени култури при оптимални условия, свързани с техните изисквания и в съответствие с наличните агроклиматични ресурси и при най-малки допълнителни инвестиции продължават да са актуални.

Източник на информация:

Национален институт по метеорология и хидрология

ПРОЦЕСИ НА УВРЕЖДАНE НА ПОЧВИТЕ

Ключов въпрос

Какви са необратимите загуби на почва вследствие на деградационните процеси?

ВКИСЛЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Ключово послание

През 2018 г. степента на вкисляване в пунктовете за мониторинг се запазва. Очертава се тенденция към намаляване на степента на вредно вкисляване и на съдържанието на обменен алуминий, както и леко увеличаване на степента на наситеност с бази (V3%).

Дефиниция на индикатора

Вкисляването на почвите се дължи на отлагания в резултат от емисии от промишлени процеси, природни биохимични цикли, а за обработваемите почви - и от едностранчивото (без фосфор и калий) торене с азотни торове.

Основен фактор за вкисляването на почвите в Република България е едностранчивото торене с азотни торове. Успоредно с процеса на вкисляване се променя подвижността и достъпността на редица почвени елементи, които оказват пряко и косвено влияние върху системата почва-растение-човек.

Оценката се прави въз основа на измерената киселинност на почвите и изчислената степен на наситеност с бази по пунктове.

Оценка на индикатора

За оценка на киселинността на почвите през 2018 г. са взети 456 почвени проби, направени са 3192 анализи, набрани от 57 пункта от мониторинговата мрежа.

Получените данни са оценени съгласно следната Скала за оценка: (Табл. 5)

Таблица 5. Класификационна схема за съдържание на вредна почвена киселинност според степента на наситеност на почвата с бази – V₃%

Степен на вредно вкисляване	Степен на наситеност на почвата с бази
Няма	100-93
Слаба	92-87
Средна	86-77
Силна	под 77

На фиг. 16 и 17 са представени пунктовете за 2018 г. по степен на вредно вкисляване в двете дълбочини на пробовземане: 0-20/20-40 cм. почвени хоризонти.

Фиг. 16. Брой пунктове със съдържание на вредна киселинност – 0-20 см.

Източник: ИАОС

Фиг. 17. Брой пунктове със съдържание на вредна киселинност – 20-40 см.

Източник: ИАОС

Извършваният мониторинг по вкисляване на почвите в Р. Република България показва и потвърждава доказаното от почвоведската наука, че в преобладаващата част от киселите почви на предпланинската област в страната с кисела и силно кисела реакция усвоените от земеделието площи са наситени с подвижни обменни Ca и Mg във висока степен (V₃%), поради което тук не е необходимо варуване с цел предпазване на глинестите минерали от бързо протичаща деструкция, стабилизиране на хумуса и др.

При вкисляване от минерално торене на киселите почви на предпланинската област в много силна степен, при намаляване на наситеността им с Ca и Mg (V₃%) и при новоусвоени и неокултурени силно кисели почви с малка степен на наситеност с бази в планинската област (вкл. полупланинската подобласт) е необходимо варуване не само за бързо блокиране на токсичните елементи, но и за опазване и подобряване състава на почвата и на нейната агрегация. Варуването с посоченият мелиоративен ефект е в по- слаба степен необходимо за обработваемите глеевидни кисели почви в котловините, тъй като преобладаващата част от почвената покривка има немалка степен на наситеност и значителна част от нея е окултурена.

За ограничаване на развитието на процеса на вкисляване при обработваемите почви е необходимо прилагане на подходящи модели на торене. При изоставените терени се налага ограничаване на процесите на ерозия, прилагане на стопански решения за увеличаване на почвеното плодородие и извършване на варуване съобразно конкретните условия на засегнатите площи.

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда

ЗАСОЛЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Ключови послания

През 2018 г. тенденциите се запазват, а именно - в някои от пунктовете се установява намаляване на съдържанието на обменен натрий и понижаване на почвената реакция (рН).

Дефиниция на индикатора

Засоляването на почвите е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли и/или обменен натрий в почвите в количества, влияещи негативно на техните свойства, респективно на продуктивния им потенциал. Процесите засягат главно областите Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

Оценката се прави въз основа на измерената електропроводимост и обменен Na по пунктове.

Оценка на индикатора

За оценка на засолеността на почвите през 2018 г. са взети 288 почвени проби, направени са 2304 анализи, набрани от 12 пункта от мониторинговата мрежа. Пунктовете са представителни за засолени почви.

Проявяването на естественото засоляване на почвите в неговия хидроморфен стадий е свързано преди всичко с високо ниво на подпочвените води /минерализирани в различна степен/, с влошени условия за естествен дренаж, с периодични летни засушавания в повечето от равнинните райони на страната, с особеностите на мезо- и микрорелефа и с някои други фактори с локално значение.

Вида и степента на засоляването на почвата се дължи на различия в характера на засоляването. Приетата класификация разделя класа засолени почви на солончаци и солонци.

Солончаково засолените почви се разделят на неутрални и алкални в зависимост от това дали участват, или не участват в състава на солите им хидролитично алкални соли в значими количества.

Солонцово засолени са почвите, които съдържат обменен Na в количество, което повлиява отрицателно на почвените свойства, както и на растежа на растенията. В зависимост от относителният дял на натрия в почвения поглъщателен комплекс солонцово засолените почви се подразделят на:

Слабо солонцовати- съдържат от 5 до 10 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.

Средно солонцовати- съдържат 10-15 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.

Силно солонцовати- съдържат 15-20 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.

Солонци- над 20 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.

Солонцово засолените почви в зависимост от степента на развитие на процеса могат да съдържат различно количество водоразтворими соли. Такива почви се определят като солончаково- солонцово засолени. Следователно при характеризиране (оценка) и контрол на засолените почви е необходимо да се установи т.нар. степен на солонцеватост, т.е. какво количество от сорбционния капацитет (T) се пада на обменния натрий. (Фиг. 18.).

Фиг. 18. Степен на засоляване, изразена като съотношение (%) на обменния натрий към сорбционния капацитет (T)

Резултатите показват силно намаляване на засоляването в с. Горна Студена, с. Дъбован и с. Загражден /Плевенска област/.

Най- силно е засоляването във Пловдивска област /с. Белозем, с. Костиево и с. Бенковски/ и Варненска област /с. Тръстиково/. Последното е повлияно от процеса на вторично засоляване от индустриален тип. Почвите са разположени главно около солниците, солната мина по протежение на солопровода Провадия- Девня и в долното течение на р. Провадийска до устието й.

Така за подобряване на свойствата на почвата при с. Тръстиково, с. Белозем, с. Костиево и с. Бенковски е необходимо провеждане на химическа мелиорация.

Извършените мониторингови наблюдения по засоляване на почвите очертават следните зависимости:

При по-високи от нормалните количества на падналите валежи се регистрира промиване на водоразтворимите соли в дълбочина на почвата.
В районите с наличие на сода в почвения разтвор се отбелязва увеличаване на стойностите на почвената реакция в резултат на протекъл разсолителен процес.
Съдържанието на обменен натрий не се променя съществено.

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда

ПОЧВЕНО ЗАПЕЧАТВАНЕ

Ключови послания

Темпът на нарастване на почвеното запечатване в Република България в сравнение с другите европейски страни е по-нисък. Процесите на почвено запечатване са по-силно изразени в крайбрежните и курортните селища, където строителството бележи най-висок ръст в страната.

Дефиниция на индикатора

Площи, които са трайно запечатани (от транспортната инфраструктура и населени места) – (ha/y.) и съотношение спрямо общата площ %. Прави се и съпоставка с ръста на населението.

Оценка на индикатора

С понятието запечатване на почвата се означават процесите на покриване повърхността на почвата с непропускливи материали в резултат на развитието на градска инфраструктура и строителство. Запечатаните почви са безвъзвратно загубени за употреба за селско и горско стопанство, а почвените им функции са силно увредени. Актуални проучвания сочат, че запечатването на почвата е почти необратимо. Най-големите въздействия на запечатването на почвата се наблюдават в градските и крайградските райони. Този индикатор е част от списъка на ЕАОС с основните екологични индикатори (EEA Core set of indicators, CSI 014) - „Загуба на земи”.

Нарастването на териториите с почвено запечатване се отразява на биоразнообразието - намалява броя на местообитанията и жизненото пространство на редица видове. Увеличава се фрагментацията на екосистемите.

Фиг. 19. Увеличаване площта на почвено запечатване за периода 2012-2018 г.

За периода 2012-2018 г. се наблюдава тенденция към увеличаване площта на населените места, дължащо се на разрастване на по-големите градовe в страната особено Русе и Стара Загора.

Темпът на нарастване на почвеното запечатване в Република България в сравнение с другите европейски страни е по-нисък. Паралелно с това се наблюдава и намаляване числеността на населението. Процесите на почвено запечатване са по-силно изразени в крайбрежните и курортните селища, където строителството бележи най-висок ръст в страната. През следващите години се очаква слабо засилване поради планираните за реализация инфраструктурни проекти. Особено тези, които гарантират по-добра връзка между периферните райони и центъра на големите градове.

Източник на информация:

Европейска агенция по околна среда

Land take, 2000-2018, and during the Corine Land Cover observation periods (2000-2006, 2006-2012, 2012-2018) Линк: https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/explore-interactive-maps/land-take-2000-2018/

Land recycling and densification Линк: https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/land-recycling-and-densification/assessment-1

Land recycling and densification (%), by FUA, country average Линк: https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/dashboards/land-recycling
Проект „Корине земно покритие”.

ПЛОСКОСТНА ВОДНА ЕРОЗИЯ

Ключови послания

В периода 2016 – 2018 г. засегнатите площи от плоскостна водна ерозия и почвени загуби остават относително постоянни. В сравнение с предходната година през 2018 г. се наблюдава слабо увеличаване на интензитета на плоскостната водна ерозия.

Дефиниция на индикатора

Загуба на почва (t/ha/y) и засегнати от водоплощна eрозия площи (ha/y).

Оценка на индикатора

Плоскостна водна ерозия на земеделските земи

Оценката на средногодишните загуби на почва от плоскостна водна ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се изчислява с помощта на математически модел, базиран на уравнението USLE^{^[4]}, интегриран с географска информационна система. По този начин е възможно да се оцени интензивността на действителния риск от плоскостна водна ерозия на почвата (табл. 6); локализира риска от плоскостна водна ерозия за определена територия; да се оценят загубите на почва; да се направят анализи и прогнози в зависимост от конкретни нужди.

Табл. 6. Степени на действителния риск от плоскостна водна ерозия в зависимост

от нейния интензитет

Степен на ерозионен риск	Интензитет (t/hа/y)
Слаб	< 1,0
Слаб до умерен	1,01 – 5,0
Умерен	5,01 – 10,0
Умерен до висок	10,01 – 20,0
Висок	20,01 – 40,0
Много висок	> 40,01

През 2018 г. се наблюдава слаба промяна в средногодишния интензитет на плоскостната водна ерозия. Оценката за средногодишните загуби на почва от ерозия през годината възлиза на 59 млн. тона, която се проявява в различна степен и интензитет в зависимост от начина на земеползване. През 2018 г. териториите със земеделски земи, които имат слаб eрозионен риск са 3 650 449 ha, тези с умерен и висок риск са съответно 1 729 017 ha и 564 758 ha. В това число само в нивите площите със слаб ерозионен риск са 2 622 685 ha, със среден 1 020 606 ha, а с висок 283 389 ha (табл. 7).

Средногодишният интензитет на плоскостната водна ерозия на земите със земеделско предназначение варира от 7,5 t/ha/y при пасищата; 7,4 t/ha/y при нивите; 9,9 t/ha/y при площите заети с други видове селскостопански култури, като достига 19,1 t/ha/y при трайните насаждения. С много слаб ерозионен риск са едва 14,8 % от трайните насаждения.

Табл. 7. Процентно разпределение на териториите с различни начини на земеползване по степени на ерозионен риск

Начин на земеползване	Слаб (< 5 t/ha/y)	Среден (5.01 - 20 t/ha/y)	Висок (> 20 t/ha/y)
Ниви	67	26	7
Трайни насаждения	33	38	29
Пасища	58	33	10
Други селскостопански територии	50	36	14

През 2018 г. най-висок е интензитетът на ерозионните процеси в земеделските земи на областите Смолян, София област, Габрово и Благоевград – съответно 28,6; 20,9; 12,6 и 12,3 t/ha/y, а най-нисък – в областите Търговище, Разград, Русе и Пловдив - съответно 5,3; 5,6 и 5,7 t/ha/y. Най-много площи с висок ерозионен риск – степен 7 „силна до много силна“, има в областите Ловеч, София област, Габрово, Търговище и Кърджали (съответно 55 447, 29 608, 11 833 и 11 139 ha), а най-малко – в областите Добрич и Ямбол (съответно 142,7 и 92,0 ha).

Фиг. 20. Разпределение на площите, засегнати от плоскостна водна ерозия

по степен на ерозионен риск (t/hа y) при обработваемите земи, (10^-3ha)

Източник: ИАОС

Фиг. 21. Тенденции в проявата на плоскостна водна ерозия при

обработваемите земи. Засегнати площи (10^-3ha) и интензитет на ерозия (t/ha/y)

Източник: ИАОС

При сравняването на оценките за действителния ерозионен риск в обработваемите земи през 2018 г. с тези от 2017 г., се установява увеличаване на годишните почвени загуби от ерозия с близо 1 % (от 58 на 59 млн. тона) при относително запазване на разпределението на площите с различна степен на ерозионен риск и намаляване с 1 % на общата засегната от ерозия площ (фигури 20 и 21).

С най-висок интензитет на ерозионен риск са обработваемите земи във водосборите на Горен Искър – 15,9 t/ha/y, Долен Искър – 12,5 t/ha/y и Места - 12,1 t/ha/y (табл.8), а най-големи почвени загуби генерират обработваемите земи във водосборите на Янтра, Камчия, Дунав и Вит (над 3 000 000 t/y).

Таблица 8. Резултати от действителен ерозионен риск по водосбори

Водосбори	Обработваеми земи		Интензивност на ерозионния риск/обща за водосбора	Интензивност на ерозионния риск/обработваеми земи
Водосбори	Почвени загуби (t)	Площи с риск от ерозия (%)^{^[5]}	(t/ha/y)	(t/ha/y)
Дунав	4 150 271	70	3,3	5,6
Огоста	1 726 606	61	4,5	10,3
Огоста - запад	1 767 601	80	5,6	6,6
Осъм	3 850 251	56	5,9	11,7
Вит	913 387	72	10,9	5,6
Горен Искър	2 179 747	26	3,2	15,9
Долен Искър	8 083 633	53	7,9	12,5
Янтра	5 491 876	40	8,0	11,6
Русенски Лом	3 190 242	66	8,3	5,8
Камчия	1 601 290	56	7,7	6,8
Черно море	1 528 068	76	3,9	7,8
Горна Марица	3 390 741	58	5,6	5,7
Средна Марица	2 123 018	74	6,3	4,5
Долна Марица	2 731 472	75	3,5	5,9
Арда	5 039 055	30	7,6	11,7
Тунджа	2 542 720	62	4,3	7,1
Айтоска	2 411 877	47	3,3	8,4
Горна Струма	2 113 974	59	7,6	7,4
Долна Струма	2 097 849	29	4,8	9,5
Места	795 175	15	5,3	12,1

Източник: ИАОС

Плоскостна водна ерозия на земите от горския фонд

Оценката на риска от плоскостна водна ерозия на почвите от горските територии е извършена според цитирания по-горе математически модел, базиран на уравнението USLE^{^[6]}, за земи с надморска височина до 1 200 м, които обхващат 83,4 % от горските територии. Оценката на загубите на почва в горите за 2018 г. възлиза на 1 077 222 тона, което е със 30 456 тона по-малко от съответната оценка за 2017 г. Горските територии са само с най-ниската степен на действителен риск от плоскостна ерозия (100 %).

През 2018 г. залесените площи от държавните горски предприятия възлизат на 1 584,9 ha, с 2% по-малко от предходната година.

На фигура 22 е представена карта на действителният риск от плоскостна водна ерозия за 2018 г. за територията на Република Република България. Представени са териториите с различна степен на риск. Стойностите на интензитета на ерозия по степени са представени в таблица 6. Измененията в действителния риск от плоскостна водна ерозия се дължат на ерозионността на интензивните валежи (определена от дневни данни за валежите от плювиографните записи от 20 ХМС на НИМХ-БАН за годината) и промените в растителната покривка (определени от сателитни снимки на земното покритие – проект CORINE 2018).

Фиг. 22. Действителен риск от плоскостна водна ерозия на почвата 2018 г.

Източник: ИАОС

Политики за ограничаване на почвената ерозия

През последните години се провежда последователна политика за ограничаване на процеса в няколко направления:

ежегоден мониторинг, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда за територията на цялата страна, данните от който се използват за планиране ползването на земите по начин, ограничаващ процесите на ерозия;
информиране и подпомагане на земеделските производители при планиране на ползването в дадено стопанство от регионалните структури на МЗХГ /Национална служба по съвети в земеделието (НССЗ). НССЗ оказва подкрепа на земеделските стопани чрез провеждане на информационни срещи, семинари и/ или чрез предоставяне на консултации за подходящи техники и практики, в т. ч. и за ползите от тяхното прилагане. Постоянните информационни кампании и обучения на земеделските стопани допринася както за правилното прилагане на екологосъобразни практики и технологии, така и за нарастване на площите в числово изражение, върху които се прилагат, и оттам - до подобряване качеството на водите и почвите;
спазване на добрите земеделски и екологични практики. Добрите земеделски и екологични условия (ДЗЕУ) се въвеждат с помощта на специално разработени за условията на нашата страна Национални стандарти и са свързани с опазване на почвата от ерозия, запазване на структурата и органичните вещества в нея. Друга група стандарти са свързани с минимално ниво на поддръжка на местообитанията, за да се избегне тяхното влошаване;
подкрепа на земеделските производители чрез компесаторни плащания за дейности, ограничаващи процеса на ерозия. Всички земеделски стопани, собственици и/или ползватели на земеделски земи, които ще получават подпомагане по различните схеми на Общата селскостопанска политика, допълнителните национални плащания и мерките от Програмата за развитие на селските райони са задължени да изпълняват Националните стандарти.

Източници н информация:

- Математически модел за изчисляване на плоскостна водна ерозия - Universal Soil Loss Equation (USLE). Изпълнителна агенция по околна среда;

- Аграрен доклад, 2019, Министерство на земеделието, храните и горите. https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2019/11/29/agraren_doklad_2019.pdf

- БАНСИК 2018, “Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на Република България през 2018 г.”. Министерство на земеделието, храните и горите.

- https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2018/11/15/ra_350_publicationbancik2018.pdf

- Министерство на земеделието, храните и горите.

https://www.mzh.government.bg/bg/

- Годишен отчетен доклад на Изпълнителна агенция по горите за 2018 г., Министерство на земеделието, храните и горите. http://www.iag.bg/data/docs/God.Doclad_2018.pdf

СВЛАЧИЩА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА

Ключово послание

През 2018 г. се наблюдава тенденция за увеличаване броя на свлачищата и засегнатите територии (ha) спрямо 2017 г.

Дефиниция на индикатора за свлачища

Брой на регистрираните свлачища за една година
Обща площ в (ha) - засегната от свачищни процеси.

Свлачищата, като част от общите геодинамични процеси, са природно явление с опасни последици за обществото, които са широко, макар и неравномерно разпространени на територията на цялата страна.

Те застрашават сигурността на селища, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради и елементи на техническата инфраструктура. Действат стихийно, нанасяйки непоправими щети, нерядко придружени с човешки жертви, засягат населени места, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради, инфраструктурни обекти и земеделски земи, причиняват огромни материални загуби.

Оценка на индикатора

Нововъзникналите/активизирани свлачища през 2018 г. са 32 бр. с обща площ около 415,1 ha. Регистрираните към 31.12.2018 г. свлачища на територията на страната са 2 170 бр. с обща площ около 21 758,2 ha, като от тях:

Активни/периодично активни свлачища на територията на страната са 851 бр. със засегната площ около 6 242,6 hа;
Потенциалните/временно стабилизирани свлачища са 875 бр. със засегната площ около 10 152,4 hа;
Затихнали/стабилизирани свлачища – 444 свлачища със засегната площ около 5 363,2 hа.

От регистрираните 2 170 бр. свлачища – 1 279 бр. свлачища с площ около 16 021,5 hа са в урбанизирани територии. Останалите 891 бр. свлачища са с площ около 5 736,7 hа разпространени по републикански и общински пътища, и частично в земеделски и горски територии. На фиг. 23 е показано разпределението на площите засегнати от свлачищните процеси по области. Свлачищата са разпределени както следва:

384 бр. свлачища са проявени в областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас и Сливен (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Варна);
1125 бр. свлачища са проявени в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра, Търговище и Разград (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Плевен);
· 661 бр. свлачища са проявени в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Перник).

Фиг. 23. Разпределение на площите засегнати от свлачищни процеси, ha

Източник: Картата е изработена в ИАОС по данни на МРРБ - „Геозащита” ЕООД – Варна, Плевен и Перник

През 2018 г. се наблюдава увеличаване на броя на нововъзникналите свлачища спрямо 2017 г. (през 2017 г. са възникнали 16 свлачища, през 2018 г. – 32 бр), активизираните свлачища са от същия порядък (50 бр. за 2017 г., а през 2018 г. - 51 бр.).

Таблица 9. Разпределение на новопоявилите се свлачища в периода 2007 – 2018 г.

Новопоявили се свлачища

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

Брой

210

Площ (ha)

190

307

25,1

6,6

4,2

Източник: МРРБ

Политики и мерки за намаляване щетите от свлачищата

През 2018 г. беше извършена усилена работата за постигане на стратегическата и оперативната цел на политиката, свързана с ограничаване разрастването на свлачищните процеси, на ерозията по Дунавското крайбрежие и на абразията по Черноморското крайбрежие чрез изпълнение на превантивни геозащитни мерки, строг предварителен контрол за инвестиционни намерения в свлачищни райони и реализиране на инвестиционни проекти за укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения за предотвратяване опасността от свлачищни и други неблагоприятни геодинамични процеси от компетентност на МРРБ.

Извършени са и необходимите координационни действия между отделните ведомства (в т.ч. общини, областни администрации, МВР и др.) за ограничаване на свлачищата на територията на Република Република България, абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, с което се счита, че са изпълнени очакваните ползи за обществото, свързани с превантивната геозащитна дейност.

Усилията бяха насочени към изграждане на противосвлачищни и противоабразионни съоръжения на обект на територията на гр. Бургас, техническа помощ на общини и други ведомства в областта на геозащитната дейност, извършване на мониторингови измервания в свлачищните райони и регистрационен режим. Заложената стратегическа цел и оперативна цел, свързани с ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионни процеси с оглeд прeдотвратяване на аварии и щети за отчетния период, може да се считат за постигнати.

Други резултати, свързани с изпълнение на заложените цели по политиката:

В обхвата на подкрепа на дейностите по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (приоритетна ос „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“) за изпълнение на мерки, свързани с превенция на риска от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси и други неблагоприятни геодинамични процеси на територията на страната, са одобрени за финансиране 29 обекта за изпълнение на проучвателни, проектни дейности и строително-монтажни работи с бенефициенти АПИ и общини, както и за изпълнение на превантивни дейности и провеждане на инструментален мониторинг с бенефициент МРРБ. Одобрено е проектно предложение и подписан Договор за безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез директно предоставяне за проект BG16M1OP002-4-003-0003 „Превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони“ с бенефициент МРРБ.

Предприети превантивни геозащитни мерки

Извършване на режимни изследвания на застрашени и засегнати територии от свлачища на територията на Р. Република България, абразия по Черноморското крайбрежие и ерозия по Дунавското крайбрежие;
Извършване на техническа помощ на общински, областни администрации и други ведомства при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси и осъществяване на дейности по регистрирането им в Регистъра на свлачищата в Р Република България;
Поддържане на изградени дренажни съоръжения за отводняване на свлачищни райони и изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи за оценка на динамичното поведение на свлачищните райони;
Изработване на проекто-проучвателни разработки, осигуряващи проектна готовност за обекти и дейности, свързани с предотвратяване на риска от бъдещи аварии и щети.

През отчетния период за извършване на превантивни геозащитни мерки бяха сключени 3 договора за извършване на превантивни дейности за предотвратяване на последствията от свлачищните, ерозионните и абразионни процеси с държавните дружества „Геозащита” ЕООД – Варна, Плевен и Перник, произтичащи от делегирани на Министерството на регионалното развитие и благоустройството задължения съгласно чл. 95 от Закона за устройство на територията. След извършено преструктиране на геозащитните дружества и вливането на „Геозащита Плевен“ ЕООД и „Геозащита“ ЕООД – Перник в „Геозащита“ ЕООД – Варна, се сключи допълнително споразумение с „Геозащита“ ЕООД – Варна.

Източници на информация:

Стратегията за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г.

Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.

Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г., одобрена от Министерския съвет с Решение от Протокол № 22 на заседание, проведено на 03.06.2015 г.

Годишните планове за изпълнение на Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.

Генерална схема за брегозащита на Българското Черноморско крайбрежие.

Политика „Поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащитата“ към програмата МРРБ

Програма „Устройствено планиране, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“

[3] Пределна полска влагоемност (ППВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е от 100 до 75% от ППВ

[4] USLE - Universal Soil Loss Equation, http://www.fao.org/home/en

[5] Обработваеми земи, които имат различна степен на ерозионен риск

[6] До този момент в Република България не са внедрени модели за изчисляване на почвена ерозия в горите. Такива модели успешно се прилагат в САЩ, Китай и др.