ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Шумово замърсяване

Шум в околната среда е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, както и от локални източници на шум.

Установено е, че продължителното излагане на шум  влияе на почти всички органи и системи в човешкия организъм, и оказва вредното си въздействие, като причинява:

  • на централната нервна система - нервна преумора, психични смущения в паметта, раздразнителност;
  • на вегетативната нервна система - усилен тонус, който може да доведе до редица сърдечни, циркулаторни и други прояви;
  • на сърдечно–съдовата система – изменения в сърдечния ритъм (тахикардия), и промени, които водят до повишаване на артериалното налягане;
  • на дихателната система – изменение на респираторния ритъм;
  • на ендокринната система – изменение на количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна, задържане на вода в организма.

Съгласно извършените проучвания в областта, въздействието на нивата на шума се разделят на следните групи:

  • шум, чието ниво е над 120 dB(A) се счита, че поврежда слуховите органи;
  • шум с ниво 100 – 120 dB(A) за ниските честоти и 80 – 90 dB(A) за средните и високите честоти може да предизвика необратими изменения в органите на слуха и при трайно излагане да доведе до болестно състояние;
  • шум с ниво 50 – 80 dB(A) затруднява разбираемостта на говора;

шум с нива около 50 – 60 dB(A), оказва вредно влияние върху нервната система на човека и смущава неговия труд и почивка.

 

 

 

Ключови въпроси

Изложено ли е населението в страната на наднормен шум, влияещ отрицателно върху човешкото здраве?

В каква степен се постига ограничаване на вредното въздействие на шума в населените места от инсталации и съоръжения на промишлеността в съответствие със Закона за защита от шума в околната среда?

Ключови послания 

state-moderate.jpg След дългогодишно проучване на всички доказателства относно вредното въздействие на шума през 2018 г. Световната здравна организация (СЗО) изготви и публикува „Насоки на СЗО относно шума в околната среда за Европейския регион“. Основните изводи, изложени в документа са, че шумът въздейства неблагоприятно върху човешкото здраве е от особена важност за общественото здраве и благополучие, както и че представлява нарастваща опасност.
Обикновено факторът „шум“ не действа изолирано, а участва в изключително сложна комбинация с други рискови за здравето фактори, които могат да бъдат химични, физични, биологични и такива, свързани с начина на живот, атакуващи човешкия организъм в течение на целия му живот. Вредата от шума се превръща в една от характеристиките на съвременния интензивен начин на живот, с все по-голямо значение за психическото и физическото здраве на човека.
В последните години се докладват  резултати от  изследвания, които предполагат връзка между шума от трафика и патогенезата на инфаркт на миокарда, инсулт, сърдечна недостатъчност, хипертонична болест на сърцето и депресия.
Почти 90% от въздействията върху здравето, свързани с шума, се дължат на шума от уличното движение. Трафикът по високоскоростните магистрали на големите градове в пиковите часове достига 2000 - 3000 превозни средства на час.
state-good.jpg От проверените 389 промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 4 са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания.
 

Дефиниция на индикаторите 

Използваните основни показатели за шум са измерените еквивалентни нива на шума и съответстващите им гранични стойности за различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са:

-       Lден - дневно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа)

-       Lвечер – вечерно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 19 до 23 ч. (с продължителност 4 часа)

-       Lнощ – нощно еквивалентно ниво на шума – включва времето от 23 до 7 ч.

(с продължителност 8 часа)

-       L24 – денонощно еквивалентно ниво на шума за 24-часов период.

(L24 се изчислява по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума за съответните територии и зони).

Граничните стойности на шума, чието превишаване би могло да доведе до негативни ефекти за човешкото здраве, са регламентирани в таблици 1 и 2 на Приложение № 2 на Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (Обн. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2006 г.)

С цел опазване на общественото здраве Министерството на здравеопазването ръководи Национална система за мониторинг на шума в урбанизираните територии.

Националната система за мониторинг на шума e структурирана така, че обхваща всички агломерации и преминаващите през тях участъци от основните пътища, основните железопътни линии и летища, както и промишлените източници на шум. Чрез комплекс от измервателни, аналитични и информационни дейности се осигурява достоверна информация за състоянието на шумовото замърсяване в урбанизираните територии.

През 2018 г. дневните еквивалентни нива на шума са изследвани в 746 пункта. Данните отразяват шумовото натоварване във всички областните градове на страната и девет общини: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново; Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Стара Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище. 

Анализ на състоянието на акустичната среда

През 2018 г., в 527 бр. от контролните пунктове в страната са установени стойности над допустимите, което представлява 70.64 % от общия брой контролирани зони.

Нивата на шума, които трайно се задържат над граничните стойности са важен индикатор за състоянието на акустичната среда.

Относителният дял на пунктовете с нива на шума над граничните стойности се е понижил незначително с 0.3 % в сравнение с 2017 година, през която са били общо 70.94 %. През изследвания период понижението се дължи главно на намаляването на броя на пунктовете с наднормени нива разположени в жилищни зони, територии, подложени на  въздействието на интензивен автомобилен трафик и зони за научно-изследователска дейност.

Измерените стойности в по-голямата част от пунктовете надвишават нормите за шум за съответната територия, като нивата достигат максимум до 74 dB(A). В много от случаите на тези територии са разположени учебни заведения, университети, както и големи университетски или общински болници, за които са предвидени много по-ниски стойности в Наредба № 6/2006 г.

Наднормени стойности са отчетени в 212 бр. от пунктовете, разположени във територии и зони подлежащи на усилена шумозащита, което представлява 38.64% от пунктовете с измерени нива над граничната стойност. На тези територии, при норма
55 dB (A), през 2018 г. отново са установени стойности до 69 dB(A).

Анализът на данните показва, че броят на пунктовете с шумови нива под 58 dB(A) през 2018 г. е нараснал  с 1.44 % в сравнение с 2017 година.

С 0.13% е намалял броят на пунктовете с измерени шумови нива в диапазона (58-62) dB(A), в сравнение с 2017 година.

В сравнение с 2017 г. с 1.26 % намалява броят на пунктовете със сравнително високи измерени шумови нива в диапазона 63-67 dB(A).

 През 2018 г. се забелязва нарастване на броя пунктове в диапазона (68-72) dB(A) с 1.66 %, в сравнение с 2017 г., което е благоприятна тенденция, тъй като това се дължи на понижението с 1.79% на броя на пунктовете попадащи в по-високото ниво (73-77) dB(A).

Установена е положителна тенденция на значително намаляване на броя на пунктове с високи шумови нива в диапазона (73-77) dB(A). За периода 2006 - 2018 г. се запазват някои положителни тенденции - през целия наблюдаван период намалява броят на пунктовете, попадащи в този диапазон, като понижението е значително и достига до 7% в сравнение с нивата преди десет години.

През 2018 г. отново не са установени пунктове с регистрирани нива на шума в диапазона (78-82) dB(A) и над 82 dB(A). Отсъствието на пунктове, в които се отчитат най-високите стойности на шумови нива, а именно - в диапазони (78-82) dB(A) и над 82 dB(A) се очертава като трайна тенденция.

Като цяло нивата на еквивалентното дневно ниво на шума в по-голямата част от изследваните пунктове надхвърлят граничните стойности за съответните населени територии и зони, регламентирани в Наредба № 6/2006 г.

Изследваният показател, определящ степента на дискомфорт през дневния период на денонощието остава висок през всички години на проследяване. 

Изводи от проведения мониторинг

През последните три години се забелязва запазване на броя на пунктовете в най- ниския диапазон, под 58 dB(A), със слабо изразена тенденция към повишаване. В тази група попадат една пета от контролираните зони.

През периода от 2006 г. до сега най-висок дял се пада на нивата в диапазона (63-67) dB(A), като шума с тези нива преобладава почти във всички изследвани градове на страната.

Данните показват значимо понижаване - с 6%, на нивата на шума в диапазона (68-72) dB(A), за целия период на проследяване.

Запазва се положителна тенденция с всяка изминала година да намалява броя на пунктовете в диапазона на най-високите нива (73-77) dB(A), като през 2018 г. достига
до 1.74% от общия брой контролирани зони, а за целия период – понижаването е с до
6-7%. Друг положителен факт е, че през 2018 г. няма измервания, които да показват  нива на шум в диапазоните (78-82) dB(A) и над 82 dB(A).

Акустичната обстановка в градовете на страната се променя бавно, но забележимо  в положителна посока, ако се разглежда целия период от 2006 г. до 2018 г. В по-голямата част от контролните пунктове измерените еквивалентни нива на шум все още надвишават граничните стойности. Основните източници на шум продължават да бъдат изключително натовареният транспортен трафик на автомобили, липсата на обходни маршрути за транзитно преминаващите транспортни средства извън градовете, минималното разстояние между сградите и пътните платна, липсата на достатъчно места за паркиране, което затруднява трафика на МПС; недостатъчното екраниране на транспортния шум; шумът от увеселителни заведения.

В следствие новото проектиране и изграждане на редица транспортни инфраструктурни обекти, извършваните реконструкции и ремонти на част от съществуващите пътните настилки, регулиране на пътния трафик, подмяната на амортизирания градски транспорт и засаждането на нова растителност, проектиране на шумозащита при санирането на сгради, се очаква да продължи снижаването на шума в изследваните урбанизирани територии. 

Мерки за намаляване на шума

За подобряване на акустичната обстановка се препоръчва:

  • при необходимост от промени в организацията на движение, предварително да се направи анализ на различни варианти, съобразени с типа застрояване, пътната обстановка и капацитета на уличната мрежа, наличието или отсъствието на подходящи зелени площи, с цел постигане на минимално шумово натоварване на съответния участък;
  • при ново строителство и при промяна на устройствените планове още във фаза проектиране да се предвиждат мерки за ефективна шумозащита;
  • след оценка на ситуацията, за подобряване на жизнената среда там, където е възможно да се монтират шумозащитни съоръжения, приоритетно - за предотвратяване разпространението на шума към обекти, подлежащи на усилена шумозащита, жилищни зони и други;
  • при организиране на масови мероприятия, стриктно да се спазват изискванията на общинските наредби за опазване на обществения ред за недопускане нарушаване спокойствието на жителите;
  • рехабилитация на пътната настилка;
  • залесителни дейности;
  • създаване и прилагане на организация на оптимално паркиране на МПС, с цел облекчаване на трафика в централната градска част; предотвратяване навлизането на транзитни транспортни средства, изграждане и поддържане на околовръстни транспортни ленти;
  • изграждане и поддържане на повдигнати пешеходни пътеки за намаляване скоростта на МПС и на шума;
  • за намаляване на шумовото замърсяване от производствени процеси в промишлените градски зони да се поддържат зелени шумоизолиращи пояси;
  • насърчаване на населението чрез информационни кампании да използва алтернативи на автомобилния транспорт.


ШУМ ОТ ПРОМИШЛЕНИ ИЗТОЧНИЦИ

Ключови въпроси

Промишлените източници имат ли отрицателно влияние върху здравето на човека?

Ключови послания


state-good.jpg
 98,97 % от проверените през 2018 година различни промишлени източници на шум на територията на цялата страна, отговарят на нормативните изисквания. РИОСВ отчитат, че от проверените 389 промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 4 са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания.

Оценка на индикаторите за 2018 г.

Сравнителните анализи спрямо предходните години, показват запазване на мерките по превантивния контрол, осъществяван от 16-те Регионални инспекции по околна среда и води на територията на цялата страна.

Броят на промишлените източници, отговарящи на нормативните изисквания, спрямо общия брой, подлежащи на контрол през годината, показва, че се запазва добрата екологична обстановка по отношение на фактора промишлен шум.

Запазва се високият процент (почти 99 %) на проверените промишлени източници на шум, които отговарят на нормативните изисквания, което е видно и от следната диаграма:

 

Проверени промишлени източници на шум през 2017 г..

 

Връзка с политиките по околна среда – референции към нормативни и стратегически документи

През 2018 г. продължи изпълнението на задълженията на Р Република България, произтичащи от Директива 2002/49/ЕО за оценка и управление на шума в околната среда и транспонирани в българското законодателство чрез Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и подзаконовата му нормативна уредба. За периода тези задължения включват разработване и приемане на Стратегически карти за шум (СКШ) за всички обекти в Република Република България от обхвата на Директивата, а именно: агломерациите с население над 100 хил. души и основни пътни участъци с над 3 млн. преминавания на МПС годишно. Съобразно крайния срок за докладване до Европейската комисия, през годината бяха разработени, одобрени и докладвани актуализирани СКШ на следните пет агломерации: Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Русе. СКШ са ценен източник на информация за населението, като ясно и нагледно представят цялостна оценка за влиянието на шума, като са обхванати всички основни източници на шум. Например шумовата карта на Пловдив за денонощно ниво на шум, за всички шумови източници изглежда по следния начин:

 

Както и в първоначално разработените шумови карти, автомобилният трафик отново ясно се откроява като основен шумов източник, който оказва неблагоприятно влияние върху населението на големите градове. Значителен е процентът от жителите, които са изложени на нива на шум над граничните стойности от автомобилния транспорт. За петте агломерации този процент за показателя Lнощ е, както следва:

% от населението на

Пловдив

Варна

Плевен

Бургас

Русе

> 50 dB(А) за Lнощ

73 %

44 %

38 %

37 %

21 %

Ограничено е влиянието на шума от железопътен трафик поради естеството на градоустройственото планиране на жилищните сгради, както и поради сравнително ниските нива на интензивност на железопътния трафик през градовете. Няма население, изложено на нива на шум над граничните стойности за този източник. 

Влиянието на шума от въздухоплавателните средства също е ограничено и липсва население, изложено на нива на шум над граничните стойности за всички показатели на шум. Намаленото влияние на въздействието на въздушния трафик е свързано с въведените изменения в организацията на въздушното пространство от ДП РВД в районите на летище Бургас, летище Варна и летище Пловдив.   

Промишлените източници на шум продължават да не оказват неблагоприятно влияние

върху акустичната среда на големите градове. Липсват жители, изложени на нива на шум над граничните стойности от тези източници. Този факт може да бъде обяснен с тяхното локално действие и разположението им предимно в промишлените зони на градовете, както и с тяхното намаляване, предвид прекратяването на дейността на част от тях.  

Източници на информация:

MЗ, ИАОС, МОСВ

Връзки към Стратегическите шумови карти на агломерациите:

  • СКШ на агломерация Пловдив:

http://www.plovdiv.bg/item/ecology/noise/стратегическа-карта-за-шум-за-агломер/

  • СКШ на агломерация Варна:

http://www.varna.bg/bg/articles/3741/

  • СКШ на агломерация Плевен:

https://www.pleven.bg/uploads/posts/strategicheska-karta-za-shum-na-grad-pleven.pdf

  • СКШ на агломерация Бургас:

http://file.burgas.bg/ecology/2017-СКШ-Актуализирана.pdf

  • СКШ на агломерация Русе:

http://www.ruse-bg.eu/uploads/files/Ekologiq/KARTA%20SHUM/Russe16_ProjFile_FinalMay17_.pdf

 

 













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС