Качество на питейните води

От основно значение за общественото здраве и качеството на живот на населението е осигуряването на непрекъснато водоснабдяване с безопасна и съответстваща на нормативните изисквания питейна вода, предпоставка за което е централизираната водоснабдителна система.Подаването на съответстваща на нормативните изисквания питейна вода и провеждането на мониторинга в пълен обхват е отговорност на ВиК операторите. Регионалните здравни инспекции (РЗИ) извършват контролен мониторинг на качеството на питейната вода при потребителя с цел защита на общественото здраве. В страната са обособени около 2570 зони на водоснабдяване. От тях близо 7% са категоризирани като големи, (зони, в които се подават над 1000 куб. м. вода в денонощие и/или се водоснабдяват над 5000 жители). Прегледът на обобщените данни от провеждания от РЗИ контролен мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели през 2018 г. показва, че общото съответствие с изискванията се запазва на сравнително високо ниво – 98,4%. и е сравнимо с това през предходните няколко години.Като цяло за страната съответствието по микробиологични показатели, вкл. ешерихия коли и ентерококи, имащи по-голяма тежест при оценката на безопасността на питейната вода, е от порядъка на съобщаваното през последните години над 98-99% в големите зони на водоснабдяване и около 95-98% в малките зони на водоснабдяване. Видно е, че установените и през 2018 г. несъответствия по проследяваните микробиологични параметри са сравнително по-чести в по-малки зони на водоснабдяване – индикация за недобра водоснабдителна практика, респ. неефективен и непостоянен режим на дезинфекция на водата, включително и в зони с амортизирана водоразпределителна мрежа и чести аварии.. Обобщено, и през 2018 г. съответствието по контролираните органолептични и химични показатели остава сравнително високо – за по-голямата част от показателите съответствието е между 99 и 100% и е съпоставимо с констатираното през предишни години. Ясно изразени остават и някои регионални проблеми, които не са нови за водния сектор и съществуват от много години. В редица области на страната продължават да се регистрират отклонения по някои химични показатели със здравно значение, което налага разработването, периодичното актуализиране и предписване от страна на здравните институции на съответни препоръки за ограничаване на здравния риск. Такива проблеми са свързани с:

- нитрати - все още отклоненията по този показател остават най-широко разпространени. Общо за страната процента на съответствие е 93%. Отклонение се  регистрират в сравнително голям брой - 318, предимно малки зони на водоснабдяване, преобладаващо в райони с развито земеделие и животновъдство. Проблемът е с дългогодишна давност, като най-засегнати са водоснабдителни зони в областите В. Търново, Бургас, Ямбол, Плевен, Шумен, Варна, Русе, Хасково, Ст. Загора, Ловеч, Разград, Добрич, Търговище, Пловдив, Пазарджик, Враца и Сливен; несъответствие се отбелязва и в някои зони на територията на областите Силистра, Благоевград, Габрово и Монтана. В около 60% от засегнатите зони отклоненията имат сравнително постоянен характер. Преобладаващо са до два пъти над допустимата максимална стойност, в отделни зони и по-значителни. В една част от зоните се прилагат и ефективни мерки, докато за друга отсъстват реални алтернативни решения и/или се планират действия в дългосрочен план.

- хром - устойчивите отклонения по този показател са с по-малък териториален обхват и са установени в 22 малки зони в областите Плевен (17 зони) и Монтана (5 зони). Дължат се на естествено обусловено по-високо съдържание на хром във водоизточниците и отсъствие на коригиращи мерки. Най-често отклоненията не са по-големи от два пъти над нормата.

През годината несъответствия с изискванията за качество на питейните води се установяват и по показатели от групата на индикаторните, които не се свързват с пряк здравен риск, но свидетелстват за проблеми във водоснабдителните системи и обработката на водата, което влошава качеството на водата и може да доведе до индиректен здравен риск, например при ползване на вода от нерегламентирани водоизточници. Сравнено с предишни периоди, отклонения продължават да се регистрират по показатели:

- манган - в 51 предимно малки зони на водоснабдяване, в област Хасково и в по-малка степен в областите Габрово, Пловдив, Стара Загора, Плевен. Особено остър, с наложени ограничения за употреба на питейната вода, остава този проблем в зони на водоснабдяване Брягово, Николово, Симеоновград, Българин, Широка поляна, Сталево в обл. Хасково и е свързан с естествените условия, при които се формират водите.

- желязо – в 24 зони на водоснабдяване, най-често в зони с несъответствия по манган, като в област Хасково или преходно във водоснабдителни зони в други области, като София-град, Варна, Добрич, Смолян, Габрово, В. Търново, Стара Загора и др.

- органолептични показатели (най-често мътност, по-рядко - цвят, мирис, вкус). В някои случаи отклоненията са свързани с наднормени количества на желязо и манган в подаваната вода, а в други с липса на пречистване на водата от повърхностни водоизточници или често авариращи водоснабдителни мрежи на населените места и др.

В много ограничен брой зони на територията на различни области, често в отделни проби, са констатирани несъответствия по показатели алуминий, амониев йон, натрий, арсен, флуориди, бор, уран, сулфати, фосфати, активна реакция (рН), обща твърдост, както и формиращите я калций и магнезий, хлориди, окисляемост, .

При констатиране на отклонения в качеството на питейната вода, създаващи риск за здравето на населението регионалните здравни органи издават предписания (до ВиК оператори, общинска и областна управа и др.) със задължителни за изпълнение мерки и срокове; предписания и заповеди за ограничаване или преустановяване ползването или подаването на питейна вода, както и съответни препоръки към общинските и областните власти при възникване на аварийни бедствени ситуации, водещи до спиране или ограничаване на водоподаването и ползването на водата. Чрез средствата за масова информация и интернет страниците си регионалните здравни органи своевременно информират населението за резултатите от провеждания от тях контролен мониторинг, наложени забрани и ограничения за ползване на питейните води, вкл. при бедствени и аварийни ситуации, и за необходимите мерки и препоръки, които трябва да се спазват до възстановяване качеството на питейната вода. През 2018 г. не са регистрирани епидемични взривове, свързани с питейните води.

Най-често изтъквани причини за констатираните отклонения остават:

• неефективна и непостоянна дезинфекция на водата поради липса на подходяща апаратура за правилно и непрекъснато дозиране на дезинфектантите;
• лоша технологична схема на водоснабдяването, в т.ч. неправилно разположение на съоръженията за дезинфекция или техния недостатъчен брой;
• отсъствие на пречиствателни станции и съоръжения, необходими за пречистване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване дори и на водите от повърхностни водоизточници, да които наличието им е задължително;
• остаряла, амортизирана и често аварираща водопроводна мрежа в населените места, в по-голямата си част изградена и въведена в експлоатация през 60-те и 70-те години на миналия век, включваща и етернитови водопроводи;
• липса на санитарно-охранителни зони около водоизточниците или неспазване на режима на ограничения и забрани в тях;
• неправилно и несъответстващо на добрите земеделски практики използване на азотни минерални торове; неспазване на изискванията за събиране, съхраняване и обезвреждане на торовия отпадък в животновъдството; липса на канализация и съоръжения за пречистване на фекално-битови отпадъчни води;
• използване на водоизточници с природно обусловено наднормено съдържание на някои елементи, като флуор, хром, манган, без съответно пречистване на водата;
• грешки поради ниска квалификация или недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от служители на ВиК операторите;
• липса на системна профилактика на съоръженията по водоснабдителната верига и недобро саниране след аварии и ремонтни дейности;
• въвеждане на режимно водоснабдяване особено през лятото и есента в предимно малки населени места в страната.

Фактор от съществено значение за наличие на отклонения и влошена органолептика на водата е състоянието на вътрешните водопроводни инсталации в жилищните и административните сгради, за чието стопанисване са отговорни техните собственици.

Предвид естеството на изтъкнатите проблеми с качеството на питейните води, основните мерки, които следва да се предприемат и реализират за решаването им, най-често са комплексни, свързани с необходимост от:

• реконструкция и модернизация на водоснабдителните мрежи и съоръжения, изграждане на нови станции за пречистване на питейни води и осигуряване на съвременни технически средства за дезинфекция на водата и контрол на процеса във всички зони на водоснабдяване;
• търсене и разкриване на нови водоизточници, създаване на връзки между зони на водоснабдяване, където е необходимо, с оглед недопускане отклонения в качеството на водата, подавана за питейно-битови цели;
• актуализиране на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и засилен контрол върху спазването на забраните и ограниченията в тях от страна на водоснабдителните и контролните органи;
• подобряване на контрола върху спазване правилата на добрата земеделска практика и други мерки с цел недопускане замърсяването на водите с нитрати от земеделски дейности; реализиране на програми за обучение на фермерите - важна предпоставка за недопускане замърсяването на питейните води с нитрати и пестициди. Въвеждане на задължителен характер на правилата за добра земеделска практика във вододайните зони;
• реализиране на програми за повишаване на квалификацията на служители на водоснабдителните организации, отговорни за осигуряване подаването на безопасна питейна вода в по-малките населени места.
• Подобряване състоянието на вътресградните водопроводни инсталации

За намиране на устойчиви решения за проблемите, свързани с качеството на подаваната към потребителите питейна вода от решаващо значение е дейността на други министерства и техните регионални органи като МОСВ, Басейновите дирекции и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, областите и общинските администрации, асоциациите по ВиК. В тази връзка е важно и подобряване на колаборацията между институциите имащи отговорности и компетентност в областта на водите.  В тази връзка е важно да се изпълняват и мерките заложени в плановете за управление на водните басейни, Стратегията за водния сектор, в рамките на която са разработени и одобрени регионалните генерални планове за развитие на ВиК инфраструктурата на обособените територии и регионални прединвестиционни проучвания за конкретизиране на мерките, свързани с основните проблеми с качеството на питейните води.