English
Контакти
Състояние на повърхностните води
|
Ключов въпрос Подобрява ли се качеството на повърхностните води, което засяга, от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна - за местообитание на много видове водни организми? |
Ключови послания
През периода 1996-2018 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите. Въпреки тази тенденция все още има водни тела определени в риск, като за подобряване на състоянието им са изготвени програми от мерки за достигане на добро екологично състояние.
За периода 1996-2018 г. концентрациите на O2 (разтворен кислород), NH4-N (Амониев азот), N-NO3 (Нитратен азот), БПК5 (Биохимична потребност от кислород) и PO4-P (Ортофосфати) показват намаляване на нивата си от предходни години. Леко повишаване има при ХПК (химична потребност от кислород) през 2017г. година, през 2018г. има понижение в концентрацийте в страната като цяло. През 2018 г. се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в Република България по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. През 2018 г. направената оценка на индикативните основни физико-химични показатели, поддържащи биологичните елементи за качество, показва, че голяма част от обследваните пунктове попадат в категорията отлично-добро състояние.|
Физико-химично състояние на повърхностните води |
Дефиниция на индикаторите
Основните индикатори, които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво са средногодишните концентрации на следните основни показатели –разтворен кислород (DO), БПК5 (BOD5), амониев (NH4- N) и нитратен (NO3- N), азот, фосфати (PO4- P).
Оценката на основните физико-химични показатели, подкрепящи биологичните елементи за качество, е направена на базата на средни годишни стойности, които са оценени по Наредба Н-4 за характеризиране на повърхностните води от 14.09.2012 г. (публ. в ДВ, бр. 22/05.03.2013 г., в сила от 05.03.2013 г., изм. и доп., бр. 79 от 23.09.2014 г., в сила от 23.09.2014 г.). Оценката е типово специфична, за всеки тип водно тяло, категоризирана в три основни категории на състоянието – отлично, добро и умерено.
Източници на информация
Използвани са данни от мониторинговите мрежи за физико-химично състояние на повърхностните води, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС).
Оценка на индикаторите
За оценка на индикаторите са използвани средни годишни стойности на основните индикатори за периода 1996-2018 г.
Оценката на индикаторите е показана на двете карти – фиг. 15, разделена в основните категории повърхностни води - категория езеро и категория река.
Източник:ИАОС
За Басейнова дирекция Източно-беломорски район - 40 пункта за контролен мониторинг и 149 пункта за оперативен мониторинг.
За Басейнова дирекция Западнобеломорски район са обследвани 27 пункта за контролен мониторинг и 74 пункта оперативен мониторинг.
На фиг. 16 е изобразено изменението на концентрациите на основните индикатори за периода 1996-2018 г. От нея се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите, като дори при показателя ХПК, за който се наблюдава леко повишаване през последните години (2011-2013г.), за 2018 г. се отчита леко понижение на стойностите.
На фиг. 17 е показано изменението на средногодишните стойности на индикаторите за периода 1996-2018 г., преизчислено в % (проценти) спрямо 1996 г., която е избрана като базова. От графиката ясно личи изменението и динамиката на показателите за дълъг период от време. Чрез този подход ясно се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите, което е и основна цел на управлението на водите.
Биологична оценка на състоянието на повърхностните води
По отношение на биологичните индикатори за повърхностни води от категория „реки” при 51% от наблюдаваните пунктове не се постигат целите за добро състояние и за категория „езеро“ при 53 % от наблюдаваните пунктове не се постигат целите за добро състояние.
Дефиниция на индикатора
Изменение в биомасата на фитопланкона (концентрация на хлорофил-а, µg/l) във водни обекти от категория „езеро“– езера и язовири. Индикаторът е чувствителен към замърсяване с биогени (еутрофикация).
Източници на информация
Използвани са данни от проведен мониторинг на повърхностни води и хидробиологичен мониторинг за 2018 г., които са част от Националната система за мониторинг на околната среда.
Оценка на индикатора
Биологичната оценка на езерните типове е извършена на базата на средно-годишни стоиности от пробовземания през 2018г. по методика утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят. (фиг.18).
Представени са данните от 88 пункта във водни обекти от категория „езеро“ – 17 са в езера и 71 в язовири. Обобщено за територията на страната 47% от наблюдаваните пунктове са в интервала отлично - добро състояние, 9% са в умерено състояние и 44% попадат в интервала лошо - много лошо състояние или при 53 % от наблюдаваните пунктове не се постигат целите за добро състояние.
Дефиниция на индикатора
Изменение в числеността и разнообразието на индикаторни групи макрозообентос в реки, оценено чрез биотичен индекс[1]. Индексът е чувствителен към органично и токсично замърсяване.
Източници на информация
Използвани са данни от Програмата за хидробиологичен мониторинг на повърхностни води за 2018 г., която е част от Националната система за мониторинг на околната среда.
Оценка на индикатора
Оценката на речните типове е извършена на базата на еднократни пробовземания през оптималния сезон (лято – есен) по методика утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят (фиг.19).
Фиг. 19. Състояние на речни типове по макрозообентос за 2018г. - % на водите (пунктовете) в пет класа
През 2018 г. оценката е направена на базата на данните от 478 пункта. За територията на страната 49% от пунктовете за категория река попадат в интервала отлично -добро състояние, 36% са в умерено състояние и 15% попадат в интервала лошо - много лошо състояние или 51% от наблюдаваните пунктове не постигат целите за добро състояние.
|
Количествено състояние на повърхностните води |
|---|
Дефиниция на индикатора
Индикатор за количествено състояние на повърхностните води е регистрирания (нарушен) отток[2].
Източници на информация
Оценката на количественото състояние на повърхностните води за 2018 г. е направена на базата на регистрирания (нарушен) отток при хидрометричните станции от опорната хидроложка мрежа към НИМХ.
Оценка на индикаторите
Общият обем на регистрирания повърхностен отток за страната през 2018 г. е 24625*106 m3. Сравнен със средномногогодишните норми за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г., се е увеличил съответно с 33,4%, 51,7% и с 58,1%. Спрямо предходната 2017 г. е с 69,7% по-многоводна.
Фиг. 20. Годишен обем на повърхностния отток за периода 2000 ÷ 2018 г.
Източник:НИМХ
Участието на отделните водосборни басейни в сформирането на оттока през 2018 г. е както следва: 39,6% от реките в Дунавския водосборен басейн, 32,3% е формиран от реките в Източнобеломорския водосбор, 14,4% от реките в Западнобеломорския басейн, 13,7% от реките в Черноморския водосбор.
Таблица 1
Годишният обем на оттока в Дунавския водосборен басейн е 9752*106 m3, което сравнено със средномногогодишните стойности за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г. е съответно с 57%, 76% и 85% повече. Спрямо 2017 г. обемът на оттока във водосбора се е увеличил с 50%. Като цяло годината беше с изразено пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие.
Фиг. 21. Хидрограф на среднодневния отток към ХМС № 21800
Годишният обем на оттока в Черноморския водосборен басейн е 3374*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. се е увеличил съответно с 87%, 105% и 106%.Спрямо 2017 г. обемът на оттока във водосбора се е увеличил с 60%.
Годишният обем на оттока в Източнобеломорския водосборен басейн е 7949,6*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г. е съответно с 21%, 37% и 41% повече. Спрямо 2017 г. обемът на оттока във водосбора се е увеличил с 110%. Като цяло годината беше с изразено пролетно и лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие.
Годишният обем на оттока в Западнобеломорския водосборен басейн е 3350*106m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990г., 1971-2000 г. и 1981- 2010 г. е променен съответно с -8%, 9% и 18%. Спрямо 2017 г. обемът на оттока във водосбора е увеличен съответно с 68%. Годината се характеризира с изразено лятно есенно засушаване.
