ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Климат

Характеристики на валежите и температурата

Ключов въпрос

Какви са били температурите и количеството на валежите в България през 2020 година?

Ключово послание

state-bad.jpg През 2020 г. средната годишна температура за ниската част от страната е 13.0 °С, което е с 1.1 °С над нормата. Това е втората най-топла година през периода 1988 – 2020 г., а месец декември е най-топлият за целия период – средно 3.2 °С над месечната норма (от +1.8 °С в Грамада и Белоградчик до +4.6 °С в Божурище).

state-bad.jpg През 2020г. аномалията на средната годишна температура на въздуха за районите с надморска височина (н.в.) до 800 m e +2.7°С.

 


Дефиниция на индикатора

По препоръка на Световната Метеорологична Организация за описание на съвременния климат се използват средните за периода 1961-1990 г. показатели. Поради това месечните и годишни температури и валежи са сравнявани с този период и сe отнасят само за равнинната част на страната.

Рекордно високите температури през последните десетилетия, топенето на ледниците, по-влажният въздух и още седем ключови индикатора показват, че глобалното затопляне на климата е неоспорим факт. Десетте ключови индикатора, показващи глобалното затопляне на климата, са:

 (1) по-високите наземни температури;

 (2) по-високите температури над океаните;

 (3) високото съдържание на топлина в океаните;

 (4) по-високите температури на въздуха близо до повърхността на земята;

 (5) по-високата влажност;

 (6) по-високите температури на морската повърхност;

 (7) покачването на морското равнище;

 (8) намаляването на морския лед;

 (9) намаляването на снежната покривка;

 (10) свиването на ледниците.

Относителното движение на всеки от тези показатели – повишаване при първите седем и спад при последните три от тях – доказва, че несъмнено планетата ни търпи затопляне през последния половин век, както и че всяко десетилетие на Земята от 1980 г. насам е по-горещо от предходното.

Оценка на индикаторите

Климатичните и метеорологичните условия влияят на природните и антропогенни процеси, които въздействат върху състоянието на околната среда. Високите температури засягат отводняването, увеличават еутрофикацията на стоящите води, и могат да доведат до пожари. Метеорологичните условия също влияят на икономиката и по този начин увеличават натиска върху околната среда от тези сектори. Валежите оказват значителен ефект върху селското стопанство. Други засегнати сектори включват горското стопанство и в малка степен – услугите. Екстремни метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика.

Средногодишна температура на въздуха и тенденции в изменението спрямо климатичната норма за периода 1961 - 1990 г.

В периода 1988 – 2020 г. средната годишна температура на въздуха за ниската част от страната (за районите с н. в. до 800 m) се колебае в границите от 10.6 °С до 13.3 °С (Фиг. 1) при устойчива положителна тенденция на изменение на този индикатор (+0.035 °С/год).

Фиг. 1. Колебания на средната годишна температура на въздуха (оС)
през периода 1988-2020 г.
Източник: НИМХ
 

През 2020 г. средната годишна температура за ниската част от страната е 13.0 °С, което е с 1.1 °С над нормата. Това е втората най-топла година през периода 1988 – 2020 г., а месец декември е най-топлият за целия период – средно 3.2 °С над месечната норма (от +1.8 °С в Грамада и Белоградчик до +4.6 °С в Божурище). 

Пространственото разпределение на аномалията на средната годишна температура по административни области (за районите с н. в. до 800 m) е предсавено на Фиг. 2. Отклоненията от нормата са най-големи в Североизточна България (+1.6 °С в областите Силистра и Варна), а най-малки – в областите Кюстендил, Благоевград и Габрово (+0.5 °С).

Фиг. 2. Отклонения на средната годишна температура на въздуха (в оС)
през 2018 г. спрямо климатичните норми 1961-1990 г.
Източник: НИМХ

Колебания в средната стойност на годишните валежи, максималните денонощни валежи, снежната покривка

В периода 1988 – 2020 г. средната за районите с н. в. до 800 m годишна сума на валежа се изменя в границите от 377 mm до 1013 mm (фиг.3), като се запазва положителната тенденция на изменение на този индикатор (+3.9 mm/год). През 2020 г. средната годишна сума на валежа е 574 mm, което е с около 10% под нормата за периода 1991–2020 г.

Фиг. 3. Колебания на средногодишната сума на валежа (в mm)
през периода 1988-2020 г.

Източник: НИМХ

 

По административни области средната годишна сума на валежа варира от 72% (в област Шумен) до 130% от нормата (в област Перник) – Фиг. 4. По станции годишният валеж се колебае от 60% (Ахтопол) до 139% от нормата (Трън). Средно за страната най-валежните месеци са декември и март, съответно 150% и 147% от месечната норма, а най-сух е януари – 18% от месечната норма. 

През 2020 г. в отделни станции и райони месечната сума на валежа превишава около и над три пъти месечната норма: в Трън – 290% през март; в Крумовград – 302% през април; в Генерал Тошево – 305% през юни; в Благоевград – 425% и Сандански – 360% през август; в Съдиево – 321% през декември.

Фиг. 4. Отклонения на годишния валеж в % през 2020 г.
спрямо климатичните норми 1961-1990 г.
Източник: НИМХ
 

Като цяло в периода 1988 – 2020 г. се установява нарастваща тенденция в колебанията на максималния 24-часов валеж в районите с н. в. до 800 m (Фиг. 5). На 10.12.2020 г. в Златоград, област Смолян, е измерен най-големият 24-часов валеж за годината – 168 mm , което е с 30%  над месечната норма.

Фиг. 5. Колебания на максималния 24-часов валеж (mm)
през периода 1988-2020 г.
Източник: НИМХ

Сняг

В периода 1988 – 2020 г. не се наблюдава отчетлива намаляваща тенденция в колебанията на средната максимална височина на снежната покривка в районите с надморска височина 800-1800 m (Фиг.6). Стойността на този показател за 2020 г. е 41 cm – под средното за периода 1988 – 2020 г. Максималната за сезона височина на снежната покривка е измерена на 08.02.2020 г. в района на с. Манастир, област Пловдив – 105 cm.

Фиг. 6. Колебания на средната максимална височина на снежната покривка (cm) за районите
с надморска височина 800 - 1800 m през периода 1988 - 2020 г.

Източник: НИМХ

Климатични явления

През май, юни, юли и първата половина на август 2020 г., предимно в западните и централните части на страната бяха регистрирани силни гръмотевични бури, придружени от поройни дъждове, градушки и бурни ветрове, които предизвикаха локални наводнения, повреди по пътищата и електропреносната мрежа. В източната половина на страната валежите в периода юли-септември бяха значително под нормата, което доведе до тежко засушаване в някои райони. Продължителните безвалежни периоди, съчетани с високи температури и на места със силен, поривист вятър, увеличиха значително риска от пожари, особено в областите Кърджали, Хасково и Ямбол.

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС