Състояние и въздействия

Фигура 1. Промяна в площта на защитените територии за периода 1991–2007, ха. (SEBI 2010 – 7)

Таблица 1 Брой и площ на Защитени зони от мрежата Натура 2000 (Източник: MОСВ, Проект “НАТУРА 2000”- http://www.natura2000bg.org/natura/eng/index1.php; SEBI 2010 — 7)

Според националното законодателство (Закон за защитените територии) защитените територии в страна са 6 категории, съответстващи на категориите на защита според IUCN- национални паркове, резервати, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности. В края на 2007 г. броят на защитените територии е 941, с обща площ 566701,2 ха. Като цяло се наблюдава тенденция към увеличаване на площта на защитените територии, като за периода 1991 – 2007 г. тя се е увеличила почти два пъти. До края на 2007 г. има приети 30 планове за управление на ЗТ.

За България, одобрени от Министерски съвет, са 332 защитените зони от Натура 2000, покриващи общо 33,89 % от територията на страната - 114 защитени зони за опазване на дивите птици ( 20,3% от територията на страната) и 228 защитени зони за опазване на природните местообитания (29,5% от територията). Десет от защитените зони съвпадат напълно по територия и са записани с един и същ код и са одобрени по двете директиви.

Принципната оценка на ЕК на проведения през 2008 г. биогеографски семинар е, че определените от България зони за местообитанията, при сегашните граници и обхват, гарантират опазването на приоритетните видове и типове местообитания от значение за Общността.

Фигура 2. Карта на защитените територии и защитените зони от мражата Натура 2000 в България.

Разнообразието на флората и фауната на страната ни има значимо стопанско измерение като биологични ресурси, важни за поминъка на населението и икономиката на страната. На първо място сред тях са горите на България, които покриват 1/3 от нейната територия. Все още няма точна оценка на екосистемните услуги, които те предлагат на обществото, но безспорна е тяхната роля като средообразуващ фактор, източник на кислород, вода, дървесина и недървесни продукти, в това число паша, горски плодове и билки, местообитание на растителни и животински видове и среда за туристически, спортни и рекреационни дейности. Важно стопанско, културно и биологично значение имат генетичните растителни и животински ресурси на България- разнообразието от диви и полудиви родственици на културните растения, местните сортове и породи, много от които са застрашени.

Таблица 2 Брой видове и хабитатни типа включени в Червената книга на България” (SEBI 2010–1, SEBI 2010–2 и МОСВ - http://www.moew.government.bg)

[1] Степента на застрашеност на видовете е определена съгласно критериите на Международния съюз за защита на природата (IUCN).

Фигура 3. Индекс на птиците от селскостопанските земи в България (17 вида), %. ( SEBI 2010 – 1, SEBI 2010 – 2)

Ендемични растения в България са 498 вида или 12.8% от видовото богатство на страната. Българските ендемити са 186 вида, балканските – 312.

По богатство, разнообразие и ендемизъм на пещерната си фауна България е между първите страни в Европа. В България се срещат 33 вида прилепи.

През 2007 г. са представени първите за България тенденции в числеността на 38 широкоразпространени видове птици, както и индексът на птиците от селскостопанските местообитания, който е важен индикатор за устойчивостта в управлението на земеделските земи (SEBI 2010 - 1). От 38-те широко разпространени вида птици, на които са определени промените в числеността за периода 2005 – 2007 г., 17 вида са класифицирани като представителни за селскостопанските местообитания. За първите три години стойността на индекса намалява.