Представяне на страната - Социално развитие

България от аграрна до 1950 г. постепенно се превръща в промишлено- аграрна страна.

Общата стопанисвана селскостопанска земя ежегодно нараства от 5 672 хил. ха през 1960 г. до 6 206 през 1980 г. Паралелно с нарастване на обработваните площи расте и интензификацията на селското стопанство- средният добив на пшеница от 190 кг/дка[1] през 1960 г. нараства до 350 кг/дка през 1980 г; царевица- от 236 до 483 кг/дка през 1980 г. Регистрирани са двойно- тройно нарастване на използване на машини, препарати за растителна защита и минерални торове (http://www.nsi.bg).

Производството на електроенергия от 4 657 млн квтч през 1960 г. достига до 32 484 през 1980 г. Употребената електроенергия нараства 16 пъти през 1970 г. спрямо 1960 г.

Производството на химически средства за защита на растенията от 2 000 т през 1960 г. достига до 16 874 т през 1980 г., азотни торове- от 331 357 т през 1960- до 1 682 857 (http://www.nsi.bg). 

България започва процеса на икономически преобразования през 1989 г., който процес протича твърде бавно през първата половина на деветдесетте години. През деветдесетте години политическата нестабилност в района на Западните Балкани повлиява негативно върху България поради затруднените търговските връзки на страната със страните от Западна Европа. Тези вътрешни и външни фактори са причина за извънредно ниски инвестиции в инфраструктурата, загуба на човешки потенциал поради емигриране и неефективност на трудовия пазар и довеждат до брутен вътрешен продукт на глава от населението измежду най-ниските в Европа. Преходът към функционираща пазарна икономика се ускорява след 1997 г. и след въвеждането на Валутния борд. Либерализирането на пазара, приватизирането и преструктурирането на държавни предприятия и процесът на дерегулиране на естествените монополи позволиха на страната да установи функционираща пазарна икономика.

Понастоящем България е стабилна и с бързо развиваща се функционираща пазарна икономика, но за да бъде този растеж устойчив, са необходими значителни инвестиции в инфраструктурата, в човешкия капитал и развитието на бизнеса. Цялостната икономическа политика, следвана от 1997 г. насам, е насочена към поддържане на макроикономическата стабилност като предпоставка за висок икономически растеж.

През първата година от членство в ЕС, България чрез своята икономическа политика продължи да осигурява устойчив икономически растеж, високи чуждестранни и местни инвестиции, ускорено нарастване на заетостта, засилване на процесите на конвергенция в доходите и цените. Въпреки постигнатите положителни резултати, българската икономика е все още една от най-слабо развитите в ЕС (http://www.government.bg). Същата се базира върху:

ü      фиксиран валутен курс, осигурен от режима на Валутен борд и надеждността на банковата система;

ü      благоразумна фискална политика, целяща постигане на бюджет, близък до балансирания;

ü      значително преструктуриране на основните сфери на икономиката чрез непрекъснати усилия за подпомагане на структурните реформи и свързаното с тях нарастване на ефективността.

През периода 2000- 2007 г. България поддържа сравнително стабилен темп на растеж на БВП на човек от населението, със средна стойност от 6,4%, при среден ръст за страните от ЕС-27 е 2,0%. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) брутният вътрешен продукт (БВП) през 2007 г. достига 56,5 млрд. лева (28,9 млрд. евро), като отбелязва ръст от 6,2% спрямо 2006 г., заемайки пето място в ЕС по темп на растеж. БВП на глава от населението в България, обаче, все още представлява едва 32,1% от БВП на ЕС-25 (http://www.nsi.bg).

Българската икономика е с все още висока енергийна интензивност, значителна енергийна зависимост от вносни енергоресурси. България не разполага със значителни първични енергийни източници и внася около 70% от тях. Нивото на производителността е доста ниско в сравнение със средното ниво в Европейския съюз, което показва, че са необходими по-нататъшни усилия за подобряване на ефективността и засилване на конкурентоспособността.