02.02.2010г.
Отбелязваме Световния ден на влажните зони
Днес се отбелязва Световният ден на влажните зони. На 2 февруари 1971 години в иранския град Рамсар е подписана Конвенция за опазване на влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици, наречена Рамсарска Конвенция. В България тя влиза в сила на 24 януари 1976 година. Нашата страна е осмата държава, подписала конвенцията. По последни данни до момента 159 държави са подписали текста на документа.
Понастоящем общата площ на влажните зони в България е 20 пъти по-малка в сравнение със съществуващата в началото на 20-и век. Признанието за важността на тези езера и блата за биологичното разнообразие на страната започва през 70-те години, когато части от Атанасовското езеро и езерото Вая са обявени за защитени територии. Двете влажни зони са включени в списъка на Рамсарски обекти. Съществен напредък в тази насока е постигнат през 80-те и особено през 90-те години, когато почти всички значими влажни зони вече имат природозащитен статут.
Съгласно “Националния план за действие за опазването на най-важните влажни зони в България” Министерството на околната среда и водите, с подкрепата на Френското правителство и бюрото на Рамсарската конвенция раздели влажните зони в няколко категории в зависимост от тяхната значимост:
Влажни зони с глобална значимост
- Биосферен резерват Сребърна
- Комплекс Дуранкулак-Шабла
- Бургаски езера, вкл.Атанасовско езеро
|
Влажни зони с национална значимост
- Поморийско езеро
- Устията на реките Велека и Силистар
- Блатото Малък Преславец
- Блатото Гарван
|
Влажни зони с европейска значимост
- Природен резерват Ропотамо, вкл. блатото Аркутино
- Природен резерват Белене
- Природен резерват Камчия
- Защитена местност Стария дъб
|
Български влажни зони, обявени за Рамсарски места
Резерват Сребърна – разширен до 1,357 ха
Остров Ибиша – 307 ха
Комплекс Беленски острови – 6,898 ха
Комплекс Дуранкулак-Шабла – 460 ха и 530 ха
Резерват Атанасовско езеро – разширено до 1 404 ха
Поморийско езеро и устието на р Ахелой – 814 ха
Езеро Вая – 2 900 ха
Лагуната Пода и залива Форос – 307 ха
Ропотамо /преди Аркутино/ - разширено до 5 500 ха.