Мониторинг на повърхностни води
Мониторингът на повърхностните води е част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) и обхваща програми за контролен и оперативен мониторинг. Целта на мониторинговите програми за контролен мониторинг е да осигурят необходимата информация за оценка на състоянието на водите в рамките на речния басейн или подбасейн. Оперативните програми за мониторинг следва да определят състоянието на водните тела в риск и да оценят промените, които са настъпили в резултат от прилагането на програмата от мерки. Мрежите за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води и измерваните показатели в тях са регламентирани със Заповед №РД-3/06.01.2023г. на Министъра на околната среда и водите.
Общият брой на пунктовете на територията на страната ни e 580 разпределени в четирите района на басейново управление, както следва:
Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район - 128 пункта, от които 15 пункта за контролен мониторинг и 107 пункта за оперативен мониторинг; Басейнова дирекция за управление на водите Черноморски район - 212 пункта, като в 107 пункта се провежда контролен мониторинг, в 80 пункта оперативен мониторинг, а в 25 пункта се провеждат и двата вида мониторинг; Басейнова дирекция за управление на водите Източно-беломорски район – общо 114 пункта, от които 34 пункта за контролен мониторинг, а в 80 пункта се провежда оперативен мониторинг; Басейнова дирекция за управление на водите Западно-беломорски район – тук се провежда само оперативен мониторинг в общо 126 пункта.
Показателите, които се наблюдават по Заповедта са разделени в три основни групи – основни физикохимични, приоритетни вещества и специфични замърсители, като честотата им на мониторинг е от 4 до 12 пъти в годината.
Измерваните показатели са разделени в три групи :
Основни физикохимични показатели - температура, pH, неразтворени вещества, електропроводимост, биогенни елементи (NH4-N, NO3-N, PO4), разтворен кислород, наситеност с кислород, перманганатна окисляемост, БПК, ХПК, желязо, манган, сулфати, хлориди и др;
Приоритетни вещества - силно токсични, устойчиви и лесно биоакумулиращи се вещества. Броят им е 45;
Специфични замърсители - органични вещества, тежки метали и металоиди, цианиди, феноли и други специфични вещества.