Анализът на подземните води е направен според изискванията на Европейската Рамкова Директива за Води по Речни басейнови райони и по подземни водни тела.

В Дунавски басейнов район мониторингът на подземните води през първото полугодие на 2007г. е извършван в 53 мониторингови пункта ( 85 пробовземания), разпределени в 28 подземни водни тела.

В Черноморски басейнов район подлежат на мониторинг 46 пункта( 79 пробовземания)- в 28 подземни водни тела.

За Източнобеломорски басейнов район са пробовземани 116 мониторингови пунктове ( 160 пробовземания) на подземни води, които са разположени в 33 подземни водни тела.

И за Западнобеломорски басейнов район качеството на подземните води през първото полугодие на 2007г. е наблюдавано в 36 мониторингови пункта ( 46 пробовземания) – разпределени в 20 подземни водни тела.

Черноморски басейнов район

Източнобеломорски басейнов район

Качество на подземните води в Дунавски басейнов район

Качество на подземните води в Западнобеломорски район

Качество на подземните води в Дунавски басейнов район

В Дунавски басейнов района е извършен мониторинг на подземните води в пунктове разпределени в 28 подземни водни тела. Това са тела привързани към кватернерните отложения в Северобългарски хидрогеоложки район – порови води на крайдунавските низини, алувиалните отложения на реките – Лом, Цибрица, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Росица и междуречните масиви. Тук се намират кватернерно-неогенските водоносни хоризонти в Софийската и Ботевградската долини.

Анализирани са и данните от по-дълбоко етажно залягащите подземни водни тела в платформената част на Дунавски речен басейн – в неогенски, горнокредни и долнокредни водоносни геоложки формации, както и карстовите водоносни системи на Русенската и Разградската формации , Предбалкана и Западния Балкан; карстовите води в Ломски-Плевенската депресия и Годечкия масив, където има мониторингови пунктове.

Основен замърсител на подземните води са нитратите. Подземните водни тела, изложени на риск относно съдържание на нитрати ( поне една стойност превишава прага на замърсяване) и пунктовете, в които нитратите са превишавали този праг 30 mg/l през първото полугодие на 2007г. са представени на фиг. 1.

Фиг. 3.2.1

Таблицата

След анализ на останалите задължителни показатели по Наредба №1 (амониеви и нитритни йони, фосфати, сух остатък, хлориди, сулфати, манган, общо желязо и натрий), са установени следните превишения на ПЗ посочени в табл.1.

Таблица: №1

През първото полугодие на 2007г., след анализ на показателите общ хром, арсен, мед, олово и цинк в пунктовете на Дунавски басейнов район са отчетени следните превишения над екологичния праг, представени в табл.2

Таблица: №2

От анализираните през първото полугодие на 2007г. пестициди се установяват единични превишения на атразин в пункта при гр. Кнежа – 0.03 mg/l, привързан към ПВТ- Карстови води в Ломско-Плевенската депресия; в тръбния кладенец при Брест- 0.041 mg/l , привързан към ПВТ- Порови води в Кватернера - Карабоазка низина и

Кладенеца при гр. Искър-0.028 mg/l , привързан към ПВТ- Порови води в Кватернера - р. Искър.

Качество на подземните води в Западнобеломорски басейнов район

В района подлежат на мониторинг пунктове разположени в 20 подземни водни тела. Това са тела привързани към кватернерните и неогенски отложения в района на Радомирската котловина, Кюстендилската котловина, Симитлийската котловина, района на Дупница-Благоевград, Кресна и Сандански, както и кватернерните и неогенски отложения в района на Разлог, Гоце Делчев и Струмешница. Наблюдават се пунктове привързани към Тешовски, Спанчевски, Централнопирински, Безбожки, Игралишки и Кресненски плутони , както и пунктове привързани Разложки, Логодашки, Гоцеделчевски и Голобърдовски карстови басейни.

Пунктовете и ПВТ с превишения на ПЗ за нитрати са посочени на фиг. 6.

Фиг. 3.2.6

Таблицата

При анализ на останалите задължителни показатели по Наредба №1, установените превишения на ПЗ са посочени в табл.6

Таблица: №6