Анализът на подземните води е направен според изискванията на Европейската Рамкова Директива за Води по Речни басейнови райони и по подземни водни тела.

В Дунавски басейнов район мониторингът на подземните води през второто полугодие на 2008г. е извършван в 81 мониторингови пункта ( 220 пробовземания), разпределени в 48 подземни водни тела.

В Черноморски басейнов район подлежат на мониторинг 86 пункта( 167 пробовземания)- в 39 подземни водни тела.

За Източнобеломорски басейнов район са пробовземани 89 мониторингови пунктове ( 164 пробовземания) на подземни води, които са разположени в 39 подземни водни тела.

И за Западнобеломорски басейнов район качеството на подземните води през второто полугодие на 2008г. е наблюдавано в 35 мониторингови пункта ( 58 пробовземания) – разпределени в 28 подземни водни тела.

Черноморски басейнов район

Източнобеломорски басейнов район

Качество на подземните води в Дунавски басейнов район

Качество на подземните води в Западнобеломорски район

Качество на подземните води в Дунавски басейнов район

В Дунавски басейнов район е извършен мониторинг на подземните води в пунктове разпределени в 48 подземни водни тела ( ПВТ). Това са тела привързани към кватернерните отложения в Северобългарски хидрогеоложки район – порови води в кватернера на крайдунавските низини- Брегово- Новоселска, Козлодуйска, Островска, Карабоазка, Беленско- Свищовска, Вардим- Новградска, Бръшлянска, Арчар-Орсойска, Цибърска, Попинско- Гарванска и Айдемирска низини; порови води в кватернера на реките – Лом, Цибрица, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Росица и Русенски Лом, както ПВТ привързани към кватернера на междуречните масиви. Тук се разкриват и ПВТ привързани към поровите води на неоген- кватернера на Софийската, Ботевградската, Самоковската и Знеполската долини и поровите води в неоген-кватернера на р. Нишава, както и поровите води на неогена на Софийската котловина , Ломско- Плевенската депресия и неогена в района на Русе-Силистра.

Анализирани са и данните от по-дълбоко залягащите подземни водни тела –карстови води в Предбалкана, Централния и Западния Балкан; карстовите води в Ломско-Плевенската депресия, Ломско-Плевенския и Малм-Валанжския басейни, както и карстовите води в Годечкия, Мраморенския, Ловеч-Търновския и Горно малинския масиви, където има мониторингови пунктове. Мониторинг е провеждан и в карстовите води на Разградската и Русенската формации и пукнатинните води в района на реките Ерма и Искър.

През второто полугодие на 2008г. в Дунавски басейнов район се установява, като основен замърсител нитратите йони. Подземните водни тела, изложени на риск относно съдържание на нитрати ( поне една стойност превишава стандарта за качество на подземните води по Наредба №1/ 10.10.2007г.- 50 mg/l ) и пунктовете, в които нитратите са превишавали стандарта за качество са представени на следващата фигура.

Фиг. 3.2.1

Таблицата

След анализ на останалите задължителни показатели по Наредба №1/2007г. (амониеви и нитритни йони, перманганатна окисляемост, електропроводимост, фосфати, хлориди, сулфати, общо желязо, манган, общ сух остатък), са установени следните превишения на стандартите за качество на някои от показателите, посочени в следващата табл.1. табл.1.

Таблицата 1

През второто полугодие на 2008г., след анализ на съдържанието на тежки метали в подземните води на Дунавски басейнов район са отчетени превишения на стандарта за качество (0.01 mg/l )по показателят общ хром. ПВТ и пунктовете, рискови по съдържание на общ хром са показани на фигура 2.

Фиг. 3.2.2

Таблицата

От анализа на останалите тежки метали в подземните води на Дунавски район са отчетени превишения по показателите арсен, никел и олово в следните пунктове: превишения на арсена са установени в: пункт Манастирище, ШК2 ПС "Хайредин-Манастирище"- отчетена стойност – 0.4 mg/l, привързан към ПВТ „Порови води в Кватернера - р. Огоста”; пункт Мраморен, ТК ПС "Мраморен"- отчетена стойност - 0.1 mg/l, привързан към ПВТ „Карстови води в Мраморенския масив”. Превишения на никела са установени в следните пунктове: Разград, ШК "Месокомбинат Разград" - 0.0227 mg/l, привързан към ПВТ „Порови води в Кватернера - р. Русенски Лом и притоците му”; пункт Грамада, група КИ- отчетена стойност - 0.075 mg/l, привързан към ПВТ „Карстови води в Ломско-Плевенската депресия” и пункт Рабиша, КИ "Рабиша", привързан към ПВТ „Карстови води в Западния Балкан”, където отчетената стойност е 0.049 mg/l. Превишения на оловото са установени в : Севлиево, дренаж "Чапара" – отчетена стойност - 0.014 mg/l, привързан към ПВТ „Порови води в Кватернера - р. Росица в Севлиевската котловина” и в пункт Козловец, дренаж "Гравитачен" ПС "Козловец" – отчетена стойност - 0.018 mg/l, привързан към ПВТ „Порови води в Кватернера - между реките Осъм и Янтра”. Останалите показатели -кадмий, мед, живак и цинк навсякъде са под определените им в Наредба №1 стандарти за качество.

От анализа на пестициди и органични замърсители през второто полугодие на 2008г. се установява, че стойностите на получените резултати навсякъде са под границите на определяне, съгласно методите на лабораторен анализ.

Качество на подземните води в Западнобеломорски басейнов район

В района подлежат на мониторинг пунктове разположени в 28 подземни водни тела. Това са тела привързани към поровите води в кватернера на Струмешница, Кресна-Сандански, Симитли, Благоевград, Дупница, Радомир- Брезник, Гоце Делчев; порови води в кватернер-неоген -Кюстендил, както и порови води в неогенските отложения в района на Струмешница, Сандански, Симитли, Брезник- Земен, Разлог и Гоце Делчев; На мониторинг подлежат и пунктове привързани към пукнатинните води в Гоцеделчевски палеогенски водоносен хоризонт, в Тешовски, Спанчевски, Централнопирински, Безбожки, Игралишки и Кресненски плутони, както и пукнатинните води в Южнобългарски гранити, Калински плутон, Струмска диоритова формация, Рило-пирински метаморфити и Осоговски палеогенски вулканогенно-седиментен комплекс. На мониторинг подлежат и карстовите басейни, представени от ПВТ: карстови води в Земенски, Еловдолски, Разложки, Влахински, Смоличенски, Бобошево-марводолски, Гоцеделчевски и Голобърдовски карстови басейни.

В Западнобеломорски басейнов район, след анализ на задължителните показатели по Наредба №1/ 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води са установени единични превишения на СК само за някои от показателите. Подземните водни тела, пунктовете и съответните превишения над СК са посочени в табл.4

Таблица: №4

От анализа на тежки метали и органични замърсители в подземните води на Западнобеломорски басейнов район, през второто полугодие на 2008г. не са установени превишения на стандартите за качество, съгласно Приложение №1 на Наредба №1/10.10.2007г., за проучване, ползване и опазване на подземните води.