![]() ![]() |
Тримесечен бюлетин |
Води > Състояние на качеството на подземни води През първото полугодие на 2009г. са извършени 589 пробовземания от 300 пункта за контролен и оперативен мониторинг на подземните води. От взетите проби са извършени анализи по показатели за мониторинг на подземните води, съгласно Приложение №7 от Заповед № РД 867/29.11.2007г., които са разпределени в следните групи: 1. Физико-химични показатели:
Анализът на подземните води е направен според изискванията на Европейската Рамкова Директива за Води по Речни басейнови райони и по подземни водни тела. В Дунавски басейнов район мониторингът на подземните води през първото полугодие на 2009г. е извършван в 79 мониторингови пункта ( 208 пробовземания), разпределени в 48 подземни водни тела. В Черноморски басейнов район подлежат на мониторинг 87 пункта( 148 пробовземания)- в 37 подземни водни тела. За Източнобеломорски басейнов район са пробовземани 97 мониторингови пунктове (184 пробовземания) на подземни води, които са разположени в 39 подземни водни тела. И за Западнобеломорски басейнов район качеството на подземните води през първото полугодие на 2009г. е наблюдавано в 37 мониторингови пункта ( 49 пробовземания) – разпределени в 31 подземни водни тела.
Източнобеломорски басейнов район
Качество на подземните води в Западнобеломорски район
В Дунавски басейнов район е извършен мониторинг на подземните води в пунктове разпределени в 48 подземни водни тела ( ПВТ). Това са тела привързани към кватернерните отложения в Северобългарски хидрогеоложки район – порови води в кватернера на крайдунавските низини- Брегово- Новоселска, Козлодуйска, Видинска, Арчар-Орсойска, Островска, Цибърска, Карабоазка, Беленско- Свищовска, Вардим- Новградска, Бръшлянска, Попинско-Гарванска и Айдемирска низини, порови води в кватернера на реките – Лом, Цибрица, Огоста, Искър, Скът, Вит, Осъм, Янтра, както и поровите води в и кватернера на междуречните масиви и Врачанския пороен конус. Мониторинг е извършван и в пунктове привързани към кватернера на р. Росица в Севлиевската котловина и р. Русенски Лом и притоците й. Тук се разкриват и ПВТ привързани към поровите води на неоген- кватернера на Софийската, Ботевградската, Самоковската и Знеполската долини и района на р. Нишава, както и поровите води на неогена на Софийската котловина и Ломско- Плевенската депресия и района на Русе-Силистра. Анализирани са и данните от по-дълбоко етажно залягащите подземни водни тела –карстови води в Предбалкана, Централния и Западния Балкан; карстовите води в Ломско-Плевенската депресия, Ломско-Плевенския басейн и Годечкия, Мраморенския, Ловеч-Търновския и Горно малинския масиви, където има мониторингови пунктове. Мониторинг е извършван и в карстовите води в малм-валанжският басейн, Разградската и Русенската формации, както и на Пукнатинните води в района на р.Ерма и р.Искър. През първото полугодие на 2009г. основен замърсител на подземните води в Дунавски басейнов район са нитратите. Подземните водни тела, изложени на риск относно съдържание на нитрати ( поне една стойност превишава стандарта за качество-50 mg/l) и пунктовете, в които нитратите са превишавали стандарта са представени на фигура 1.
След анализ на останалите задължителни показатели по Приложение №7 от Заповед № РД 867/29.11.2007г., за които са определени стандарти за качество (СК) по Наредба №1/2007г., са установени следните превишения за някои от показателите, представени в пъти над СК и са посочени в табл.1.
През първото полугодие на 2009г., след анализ на съдържанието на тежки метали в подземните води на Дунавски басейнов район са отчетени превишения на стандарта за качество (0.01mg/l ) за показателя общ хром. ПВТ и пунктовете рискови по съдържание на общ хром са показани на следващата фигура 2
От анализа на останалите задължителни тежки метали се отчитат единични превишения за арсен в извора при Кобиляк, привързан към ПВТ „Карстови води в Предбалкана, ” отчетена е стойност-0.0132 mg/l; за показателя живак, в пункта при Силистра- ШК-Р1 ВС "Силистра", с отчетена стойност-0.12 mg/l, привързан към ПВТ- Порови води в Кватернера - Айдемирска низина и за показателят олово в извора при Сaмоводене- КИ"Крайната чешма", с отчетена стойност-0.12 mg/l., привързан към ПВТ „Карстови води в Ловеч-Търновския масив”. Останалите показатели навсякъде са под определените в Наредба №1/2007г. стандарти за качество.
Анализите на пестициди и органични замърсители през първото полугодие на 2009г. не показват превишения на определените стандарти за качество.
Качество на подземните води в Западнобеломорски басейнов район
В района подлежат на мониторинг пунктове разпределени в 31 подземни водни тела. Това са тела привързани към кватернерните отложения в района на Струмешница, Кресна-Сандански, Симитли, Благоевград, Дупница, Радомир- Брезник и Гоце Делчев и неогенските отложения разкриващи се в същите райони. Мониторинг се провежда и в пунктове привързани към пукнатинните води в Гоцеделчевски палеогенски водоносен хоризонт, в Тешовски, Спанчевски, Централнопирински, Безбожки, Игралишки и Кресненски плутони, както и в пунктове привързани към пукнатинните води в Южнобългарски гранити, Калински плутон, Струмска диоритова формация, Рило-пирински метаморфити, Беласишко-огражденско-малешевско-осоговски метаморфити и Осоговски палеогенски вулканогенно-седиментен комплекс. На мониторинг подлежат и карстовите басейни- това са Земенски, Еловдолски, Разложки, Влахински, Логодашки, Смоличенски, Бобошево-марводолски, Гоцеделчевски и Голобърдовски карстови басейни. В Западнобеломорски басейнов район, след анализ на задължителните показатели от Приложение №7 на Заповед № РД 867/2007г. са установени единични превишения на СК от Наредба №1/2007г., само за някои от показателите. Подземните водни тела, пунктовете и съответните превишения са посочени в табл.4 От анализа на тежки метали през първото полугодие на 2009г. в Западнобеломорски басейнов район не са установени превишения на определените стандарти за качество в Приложение №1 на Наредба №1/2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.
|
Тримесечен бюлетин Съдържание:
|
||||