• І-ва група - основни физико-химични показатели - разтворен кислород, активна реакция, електропроводимост, нитрати, амониеви йони, температура на водата, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий и калий, сулфати, хидрогенкарбонати, карбонати, сух остатък;
• ІІ-ра група – допълнителни физико-химични показатели - нитрити, фосфати, общо желязо, манган.

• І-ва група – метали и металоиди - олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, общ хром, хром 3-валентност, хром 6-валентност, стронций, обща алфа и бета- активности;
• ІІ-ра група - органични вещества - трихлоретилен, тетрахлоретилен, алдрин, диелдрин, ендрин, атразин, симазин, пропазин, ендосулфан, метоксихлор, хептахлор, хлордан, DDT/DDD/DDЕ, НСН-съединения, 2,4 Д, ацетохлор, пендиметалин, флутриафлор, триадименол, манкоцеб, тебуконазол, хлорпирифос, трифлуралин, алахлор, циперметрин.

Анализът на подземните води е направен според изискванията на Европейската Рамкова Директива за Води по Речни басейнови райони и по подземни водни тела.

В Дунавски басейнов район мониторингът на подземните води през първото полугодие на 2011г. е извършван в 98 мониторингови пункта ( 341 пробовземания), разпределени в 49 подземни водни тела.

В Черноморски басейнов район са подлежали на мониторинг 57 пункта( 144 пробовземания)- в 28 подземни водни тела.

За Източнобеломорски басейнов район са пробовземани 100 мониторингови пунктове (201 пробовземания) на подземни води, които са разположени в 41 подземни водни тела.

И за Западнобеломорски басейнов район качеството на подземните води през първото полугодие на 2011г. е наблюдавано в 36 мониторингови пункта ( 54 пробовземания) – разпределени в 29 подземни водни тела.

Черноморски басейнов район

Източнобеломорски басейнов район

Качество на подземните води в Дунавски басейнов район

Качество на подземните води в Западнобеломорски район

Качество на подземните води в Дунавски басейнов район

С изменението на Закона за водите през 2009г, съгласно чл. 152, алинея 1, е изменена границата между Дунавски и Черноморски басейнови райони. По този начин Дунавски басейнов район включва вече и Добруджански реки и съответните подземни водни тела в кватернерни, неогенски, горнокредни и долнокредни водоносни хоризонти, както и съответните мониторингови пунктове.

През първото полугодие на 2011г. в Дунавски басейнов район е извършен мониторинг на подземните води в пунктове разпределени в 49 подземни водни тела ( ПВТ). Това са тела привързани към кватернерните отложения на крайдунавските низини - Брегово-Новоселска, Видинска низина, Арчар-Орсойска низина, Цибърска низина, Козлодуйска низина, Островска низина, Карабоазка низина, Беленско-Свищовска низина, Вардим-Новградска низина, Бръшлянска низина, Попинско-Гарванска низина и Айдемирска низина. Друга група тела с кватернерна възраст са тези в алувиалните водоносни хоризонти на реките - Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и притоците му, както и в кватернера на р.Суха и р.Росица в Севлиевската котловина. В междуречните масиви между реките Лом, Искър, Вит, Осъм и Янтра са обособени четири подземни водни тела и едно ПВТ е привързано към пролувиалните отложения на Врачанския пороен конус. Поровите води на неоген-кватернера на Ботевградската, Софийската и Самоковската котловини също са самостоятелни ПВТ, както и поровите води в Неоген-Кватернера - р. Нишава. На второ ниво от земната повърхност са очертани ПВТ в неоген на Софийската котловина, неоген на Ломско-Плевенската депресия и неоген в района Русе-Силистра. Тук е обособено и едно ПВТ в карстово-порови води в Неоген - Сармат – Добруджа. На по-дълбоки нива в Ломско-Плевенската депресия са определени още две подземни водни тела – съответно едно ПВТ в долнонеогенските отложения и под него - карстовите води на горнокредните наслаги.

Мониторингови пунктове са разположени също така в ПВТ, привързани към карстови и пукнатинно-карстови подземни води на Ловеч-Търновския масив, Горно-Малинския масив, Годечкия масив, Мраморенския масив, Предбалкана, Западния Балкан и Централния Балкан.

Мониторингът на подземните води обхваща и едно ПВТ в карстовите води в Малм-Валанжския басейн, едно ПВТ в карстовите води на Русенската геоложка формация и едно ПВТ - обособено в Разградска форамация. ПВТ е обособено и в пукнатинните води в района на реките Ерма и Искър.

През първото полугодие на 2011г. основен замърсител на подземните води в Дунавски басейнов район са нитратите. Подземните водни тела, изложени на риск относно съдържание на нитрати (поне една стойност превишава стандарта за качество -50 mg/l) и пунктовете, в които нитратите са превишавали определеният стандарт за качество (СК) са представени на фигура 1.

Фиг.1

Таблицата

След анализ на останалите задължителни показатели от Заповед № РД 715/2010г., са установени превишения само за част от показателите. Мониторинговите пунктове и съответните водни тела, където са превишени определените им стандарти за качество са посочени в табл. 1, като резултатите са представени в пъти над СК.

Таблицата 1

През първото полугодие на 2011г., след анализ на съдържанието на тежки метали в подземните води на Дунавски басейнов район са отчетени превишения на СК за арсен (10 ug/l) в карстовия извор при с. Кобиляк, дрениращ водите на ПВТ BG1G0000K2s037 -Карстови води в Предбалкана – отчетените стойности са 14.1 ug/l и до13.3 ug/l. Отчетено е единично превишение на нормата за живак (1 ug/l) в пункт: ШК5 ПС "Подем 5", гр.Бяла Слатина, привързан към ПВТ BG1G0000QAL016 - Порови води в Кватернера - р. Скът, както и две превишения на СК за никел (20ug/l) в два пункта: ШК 1- ПС "КОС"- гр.Видин, привързан към ПВТ BG1G0000QAL002- Порови води в Кватернера - Видинска низина и пункт ТК - ПС"Равно поле"-с. Равно поле, привързан към ПВТ BG1G000000N033- Порови води в Неогена - Софийска котловина. През второто тримесечие на 2011г. са установени превишения на СК (0.5 Bq/l )за обща алфа активност в два пункта: С-МП 34- с. Нови хан, привързан към ПВТ BG1G00000NQ030- Порови води в Неоген-Кватернера - Софийска долина, отчетената стойност е 0.8 Bq/l и в пункт ТК 2 "Итонг България"-кв.Кремиковци, в ПВТ BG1G000000N033-Порови води в Неогена - Софийска котловина, отчетена е стойност 2.4 Bq/l. Също през второто тримесечие на годината са отчетени превишения на нормата за общ хром (0.05mg/l), които са регистрирани в два пункта привързани в поровите води на две от крайдунавските низини. Това са: дренаж -ПС "Станево", с.Станево, ПВТ-BG1G0000QAL004- Порови води в Кватернера - Цибърска низина и пункта ТК4 - ПС "Брест", с.Брест, в ПВТ BG1G0000QAL007 -Порови води в Кватернера - Карабоазка низина.

От анализите на специфични органични замърсители не се установяват превишения на определените им в Наредба №1 стандарти за качество.

Качество на подземните води в Западнобеломорски басейнов район

През първото полугодие на 2011г. в района е проведен мониторинг в пунктове разпределени в 29 подземни водни тела. Седем ПВТ са очертарни в кватернерни водоносни хоризонти - Порови води в кватернер – Струмешница, Порови води в неоген – Благоевград, Порови води в кватернер - Кресна-Сандански, Порови води в кватернер – Дупница, Порови води в кватернер - Радомир-Брезник, Порови води в кватернер - Гоце Делчев и Порови води в кватернер - Неоген – Кюстендил.

Наблюдавни са осем ПВТ в неогенски водоносни хоризонти Порови води в неоген - Струмешница, Порови води в неоген – Сандански, Порови води в неоген – Благоевград, Порови води в неоген - Брезник-Земен, Порови води в неоген – Разлог, Порови води в неоген - Гоце Делчев и Порови води в неоген - Симитли и едно ПВТ в палеоген- Порови води в палеогенски седиментен комплекс.

През първото полугодие на 2011г. са пробовземани и осем карстови ПВТ - Карстови води в Гоцеделчевски карстов басейн, Карстови води в Смоличенски карстов басейн, Карстови води в Бобошево-марводолски карстов басейн, Карстови води в Разложки карстов басейн, Карстови води в Влахински карстов басейн, Карстови води в Земенски карстов басейн, Карстови води в Еловдолски карстов басейн и Карстови води в Голобърдовски карстов басейн.

Шест ПВТ, привързани към пукнатинни подземни води също са били обект на мониторинг през първото полугодие на 2011г. Това са : Пукнатинни води в Осоговски палеогенски вулканогенно-седиментен комплекс, Пукнатинни води в Струмска диоритова формация, Пукнатинни води в Гоцеделчевски палеогенски водоносен хоризонт, Пукнатинни води в Беласишко-огражденско-малешевско-осоговски метаморфити, Пукнатинни води в Южнобългарски гранити, Калински плутон и Пукнатинни води в Тешовски, Спанчевски, Централнопирински, Безбожки, Игралишки, Кресненски плутони.

След анализ на задължителните показатели за мониторинг, съгласно Заповед № РД 715/2010г. на Министъра на ОСВ през първото полугодие на 2011г. в Западнобеломорски басейнов район са установени превишения на стандартите за качество за нитратни йони, калций, магнезий, обща твърдост, фосфати, общо желязо и манган – представени на фиг.4 и табл.4.

Фиг.4

Таблица: №4

От анализа на тежки метали през първата половина на 2011г. не се установяват превишения на определените в Наредба№1 стандарти за качество.